До мамите с породени дечица...

Имам и един по-материален въпрос:Кои неща мога да ползвам от по-голямото бебе или трябва да купувам нови неща.Напр. количка-с каква ще ми е най-удобно при разлика 1,5 год.
[/quote]
  ЦеНи ние в началоло излизахме на разходка с две колички. Зимната за малката и една лятна за "голямата" кака. Разбира се трябват двама души за бутане, но пък си имаш компания и помощник. По-късно, каката ходеше покрай мен. Така се научи да ходи, че сега ако отидем в планината, не можем да я стигнем!

Благодаря на dani2. И аз може би ще избера варианта с двете колички , но още не бързам да купувам...

zdr,
и 2те ни деца бяха планирани,спят е отделни стаи от 1 ден (ние с коридора м-у тях), бебе е в коли1ка,Ния за ръка или я нося и тя бута коли1ката; ползвам вси1ко от нея и не съм купила по1ти нищо за син ни (малко сини дрехи но за забава,не 1е имаше нужда); работх до 10 1аса преди да родя,носих Ния на ръце докут не отидох да раждам,живеем сами та от готвене до редене на лего вси1ко е на моите ръце и не е невъзможно..За мен всяко дете се оби1а разли1но,все пак са отделни ли1ности.;ревност не е имало изобщо..Az hoдя на раобта откак бебе е на 6 седмици,него го гледа гледа1ка,Ния ходи на ясла и намираме време и за спорт и за музеи и за парк..? на организация е,изобщо няма нищо  1ак толкоз особено в статуса породени деца,не сме ни първите ни последните..здрави деца се гледат лесно:)с пове1е позитивизъм и спокойствие ще сте най-веселото семеиство в блока:)
леко бременеене,
Анна

Да, точно това значи.

Благодаря Анна,
Много оптимистично настроение внесе в моите мисли

Ей ме на - жива и здрава, със много палаво голямо детенце и и едно малко дуде на 2 месеца 
Какво да ти кажа - последните месеци от бремеността ми бяха кошмарно трудни, както и първия месец от раждането на София. Иначе двете спят в отделни стаи (Ани спи в нашата стая) а София понеже много пъшка и се буди нощно време е в съседната стая, където я храня. Чакам с нетърпение да започне да поспива повечко през нощта, за да я преместя при нас - много ми е съвестно като я зарязвам така... 
Трябва да уточня, че си имаме детегледачка, която много ми помага с Ани. Сама нямам представа далби бих могла да се справя - струва ми се невъзможно...

Чао засега, след малко ще продължа, че терминаторката се връща от разходка   

Незнам дали моите се броят за породени, но разликата им е 1 г. и 10 м. Дано да съм запомнила всички споменати въпроси по-надолу, та да им отговоря.

Планирахме Ането за септември, че да свърши едното майчинство и да започне второто, ама тя избързала и "станала" 2 месеца по-рано
Аз също си мислех, че не е възможно да обичам друго дете толкова колкото Цоко... През цялата бременност вниманието ми беше насочено към Цоко и изобщо не се и сещах че съм бременна... нищо не бях купувала на бебето, само купихме комплект за изписване  Росен казваше "Горкото бебе, никой не го обича" Не ми е било тежко, не съм вдигала много много Цоко, тренирах го да ходи без количка, не съм си давала зор за нищо.
Когато родих Цоко, го заобичах чак към 20 тия ден...  Преди това ми беше много странно и докато свикна... изтърколиха се сума дни. В момента в който видях Ането обаче.... ревах от кеф че си имам още едно детенце и щом ми я дадоха, 3 дни в болницата не е слизала от ръцете ми, абсолютно веднага я заобичах и то много много , нищо че беше по-грозничка от брат си  като новороден хехе. Предполагам това е защото веднъж се става майка, след това колкото и деца да имаш, веднъж вече си станала майка и майчинската ти обич веднага бликва Всичко беше много по-осъзнато, много повече й се радвах като я родих.
Мисля, че разлика под 2 години предполага липса на ревност. Въпреки това най-голямото ми притеснение беше Илко да не ревнува от бебето... как ли не го подготвях, галехме корема, почуквахме, говорех с бебешки глас уж бебето му отвръща, сглобявахме матрьошки за да схване че наистина има бебе в мен Като правехме неща включвах и бебето, примерно като се къпем - миехме и "бебето", изобщо включвах го в разговорите, за да свикне че няма да е само дете вкъщи...
Като родих Ани исках да го доведат в болницата, та да има време да преглътне идеята че имам още едно бебе, а не като си идем вкъщи да му го стоварим на главата изведнъж. Изобщо адски се притеснявах как ще реагира той и дали ще ревнува. Друго притеснение не съм имала. Като го доведоха в болницата, о радост!, той се хвърли веднага върху нея да я прегръща и целува, да й вика "ей бебеее", точно както правеше на корема ми. Като тръгваха ревеше, че искал при бебето. Много я хареса и на мен ми падна камъка После вкъщи я обграждаше с много внимание, само дето непрекъснато трябваше да я пазя да не я натисне, да не я бутне по-силно, че той малък, не разбира още, не си знае мечешката радост, пък аз не исках да му троша хатъра и да не му давам да пипа бебето и да го доближава... А тя като се оцефери и поотрасна ела да видиш, да се разтопиш направо - той нещо й обяснява, тя го гледа с обожание и се разливат едни усмивки и едни чуруликащи звуци. Сега тя е на 1 година, много се обичат, играят си (само дето много си дърпат играчките и аз все викам по тях да не се дърпат, ама то всички деца си не дават играчките), сутрин който от тях стане буди другият (ако Илко стане почва да вика "Анииии, Ангелинкаааа!" с едно закачливо внимателно гласче, да не я събуди рязко , а ако е тя отива и почва да му чурулика и да му се смее докато и той се събуди) и играта започва.
Друго какво... а да, спим всички в една стая, на матраци на земята, общо взето всеки се въргаля и заспива където го сварата свари, не сме имали проблеми, защото и двамата заспиват и спят на шум, не им пречи. Колкото до това кой кога спи - най-сигурно е да легна аз, тогава и те заспиват синхронно, и аз си подремвам
Излизането - свалям количката, Илко слиза сам по стълбите. Първо ми беше малко по-сложно, че той не можеше сам да слиза, ама свалям първо количката с бебето, той чака на стълбите да се върна и за него (ние сме на 2-рия етаж и слизаме пеш), качването е същото - пак количката води.
Къпането - Илко във ваната, аз със Ани на ръце. Мога да се изкъпя сама само вечер, когато спят Иначе Илко винаги ме следва в банята, така че ваничката винаги е заета. Вчера за първи път ги сложих заедно във ваничката и се плеснах по челото как не съм се сетила по-рано много си играха и се забавляваха, а аз се изкъпах нормално
Гледането - ние нямаме баби и помощници, само аз и татко им сме. Мисля, че е напълно достатъчно, поне ние си се оправяме и хич не щем някой да ни се меси. Илко не ходи на ясла, вижда ми се безсмислено щом аз съм вкъщи, пък и ние затова направихме Ането, за да му спестим яслата ))
Реването - винаги се изчакват, направо се удивявам Ако Ани реве, Илко винаги изчаква с реването или пък с там каквото иска да му направя... Ако Илко пък реве - Ани мълчи. Абе кеф Да са ревали в хор 1-2 пъти, то чак ни е била смешна какафонията
Значи проблема е само в играчките, че единият като се заиграе с някоя, другият (обикновено Илко) решава, че и той я иска и се почва дърпането. Иначе й носи храна, вода, памперси, всичко дето спомена че трябва да й се даде и помага с удоволствие.
Изобщо много се радвам, че ги народихме с малка разлика, направо не мога да си представя Илко да е все още самО дете и да нямаме тая радост Ангелинка вкъщи