Здравейте любители на въдицата и риболова
не съм си представял по-рано, че човек може да изпитва такова удоволствие. За мен не е проблем да ставам рано, имам стари навици в това отношение. Четири часа сутринта сега е светло, но лятото няма да трае вечно. Всичко си ми е приготвено от вечерта /и за това има навик от армията/, колата ми не е нова, но е добре поддържана и няма да ме издъни и остави на пътя. Не се и страхувам да я оставям къде да е, не хваща окото и едва ли някой ще се полакоми да я краде. Сутрин е хладно, по тревата има роса, не се чуват никакви машини наблизо, вървя по 2-3 километра докато стигна до Моето място. Май само аз ходя там, не съм го издал на никого, не обичам групи хора, особено като дойде някой с деца, дразня се, плашат ми рибата, а и не мога да си отпочина.
нервен съм,не знам дали ще се променя. сядам на рибарското столче, замятам въдицата и впервам очи в перото. главата ми отпочива, следя с очи перото и чакам знак. перото потъва изведнъж, засичам, тук няма големи риби, та няма борба, като на филмите, надмощието ми е сигурно. Обаче от някое време спрях да мъча рибата, викам си-какво ли ми е виновна за моите проблеми, та да и разкъсвам устата с моите въдици. Та вече само си седя и гледам, водата блести, понякога муха или пеперуда прелита ниско и тогава над водата подскача някоя рибка, после наблюдавам кръговете на вълните, докато отново всичко се успокои, до следващия път. Дори и дъжд да завали-това не ме плаши, в раницата ми има дрехи за всяка ситуация. Тишина и спокойствие, каквито в града ми липсват. Дано се оправя по скоро
не съм си представял по-рано, че човек може да изпитва такова удоволствие. За мен не е проблем да ставам рано, имам стари навици в това отношение. Четири часа сутринта сега е светло, но лятото няма да трае вечно. Всичко си ми е приготвено от вечерта /и за това има навик от армията/, колата ми не е нова, но е добре поддържана и няма да ме издъни и остави на пътя. Не се и страхувам да я оставям къде да е, не хваща окото и едва ли някой ще се полакоми да я краде. Сутрин е хладно, по тревата има роса, не се чуват никакви машини наблизо, вървя по 2-3 километра докато стигна до Моето място. Май само аз ходя там, не съм го издал на никого, не обичам групи хора, особено като дойде някой с деца, дразня се, плашат ми рибата, а и не мога да си отпочина.
нервен съм,не знам дали ще се променя. сядам на рибарското столче, замятам въдицата и впервам очи в перото. главата ми отпочива, следя с очи перото и чакам знак. перото потъва изведнъж, засичам, тук няма големи риби, та няма борба, като на филмите, надмощието ми е сигурно. Обаче от някое време спрях да мъча рибата, викам си-какво ли ми е виновна за моите проблеми, та да и разкъсвам устата с моите въдици. Та вече само си седя и гледам, водата блести, понякога муха или пеперуда прелита ниско и тогава над водата подскача някоя рибка, после наблюдавам кръговете на вълните, докато отново всичко се успокои, до следващия път. Дори и дъжд да завали-това не ме плаши, в раницата ми има дрехи за всяка ситуация. Тишина и спокойствие, каквито в града ми липсват. Дано се оправя по скоро
