Какво е епизотомия?

Разрез на мястото между влагалището и ануса с цел главата на бебето да излезе по-бързо. От моята приятелка, акушерка в МД, чух, че за първескини било задължително. Не знам къде е истината.
В Германия се смята като следствие от усложнения при нормалното раждане. Ако си еластична и ако акушерката и мъжът ти ти помагат при раждането по най-добрия начин, е малко вероятно да се стигне дотам. Важното е да не напъваш като че искаш да си изкараш сливиците през оная работа, а да дишаш правилно и да оставиш природата да те напътства.
Сигурно има още триста "за" и "против" епизиотомията. Прочети тук-там, може да ти просветне повече.

Н е задължително при първескиня да има епизотомия,може и да не се наложи 

Да така е,на мен ми се  размина

Може и да е към краката. При мен ме резнаха само от едната страна към крака.

Аз съм с епизотомия и разреза ми е страничен.И ми я направих по мое настояване от страх да не ме разкъса, яд ме е че не послушах лекарката , можех да мина без шевове.
Така, че не е задължителна

Не за да излезе главата не бебто по-бързо,а за да се избегнат големи и странични разкъсвания.Тя така или иначе ще излезе,но ако жената е с по-неразтеглив перинеум,той може да се разкъса лошо,примерно имам познати с шевове по вътрешната част на бедрата.С една епизиотомия това се избягва,защото се прави чист разрез,без нащърбени краища и се шие лесно и зараства бързо.Дали се налага или не, се решава в процеса на раждане.Т.е. редно е да е така.При мен се наложи,въпреки многото масажи,масла и усилия на акушерката и мъжа ми.Просто не беше разтегливо и сина ми беше с голяма глава.Зашива се бързо,минава бързо и всичко после е ок.Епизиотомията,според мен,е най-малкото "зло" в раждането.

Епизиотомия

Разрязването на влагалищната стена и главно на намиращите се под перинеума мускули, направено от лекаря в момента на изгонването, за да се предотврати разкъсването.

Тази намеса е напълно безопасна. Някои лекари я прилагат редовно, други само в краен сличай. Препоръчва се главно когато бебето е с голяма глава, когато е подложено на страдание, или когато трябва да се използва форцепс. Прилага се задължително, когато бебето е недоносено - към епизиотомия се прибягва, когато главата се вижда на върха на една контракция. Разтягането на перинеума прави нечувствително за момент това място и не е необходима упойка. Тя ще бъде направена след раждането, когато разрезът трябва да се зашие.

Първите няколко дни след епизиотомията са доста неприятни, защото сядането е болезнено. Нужни са 3-4 седмици, докато раната зарасне напълно. Необходимо е да се спазва строга хигиена на мястото и докато раната е чувствителна, не е желателно да имате полови контакти. Ще бъде глупаво, под предтекст, че се срамувате, да говорите по този въпрос, или за да доставите удоволствие, да надделее страхът от полови контакти. Това може трайно да обърка половия ви живот.

Епизиотомията е важна операция, защото щади перинеума и предпазва от преразтягане мускулите на пикочния мехур и на тазовото дъно, осигурява добър тонус за влагалищните стени и следователно гарантира задоволителен полов живот.

И ако, въпреки че добре сте подготвили перинеума си, се наложи да ви се направи епизиотомия, знайте, че времето ви за подготовка не е отишло напразно: възвръщането на тонуса на цялата генитална област ще бъде улеснено и ускорено.

Източник-Bg-mamma

Само да те поправя с източника - това е от книгата на Мари Клод Дьолае "Аз съм бременна",а не бг мамма 

Може,може.Просто аз от там го копнах

Медиалната епизиотомия (в посока към ануса), за която говори Лиска, се прави само, когато главата на бебето е малка (в противен случай има опасност от разкъсване на аналния сфинктер), а акушерът е сигурен в уменията си. В останалите случаи се прави латерална епизиотомия (настрани, най-често към 5, а понякога и към 7 часа).

Задължително е при първескини само, когато има седалищно предлежание, недоносен плод или предшестваща комбинирана класическа верзия (метод за мануално въртене на плода чрез натискане на коремната стена при неправилна позиция или презентация). В останалите случаи се прилага, когато в хода на раждането се прецени, че настъпва опасност от разкъсване (кожата не перинеума е ригидна, оточна и при проразване на главичката избледнява; ако се очаква раждане на едър плод - само че в Бг при в този случай повечето започват да те навиват за секцио), при раменна дистокия, предшестваща перинеална руптура или ако се налага раждането бързо да бъде завършено чрез инстурментални методи (форцепс, вакуумекстрактор или др.)

От тук прочетеното ми стана много ясно и много гадно.Струва ми се не много приятна  процедура.На всичките ни други болки да те цепят допълнително направо ми настръхна косата.Знам,че всечко това се прави с цел по-добро и по-бързо възстановяване,ама като се знам как издържам на болка.... Хвана ме доста шубето да си призная.

всичко ще е ок,
не се тормози.
момента в които видиш бебчо..............просто всичко забравяш


при първото раждане ме резнаха,но при второто не се наложи.

успех 

Епизиотомия
Малък разрез за разширяване входа на влагалището

Кога се прилага епизиотомията?
Често, особено ако жената ражда за първи път, се налага да се разшири входът на влагалището. Епизиотомия се извършва в следните случаи:

1. Налице е опасност от разкъсване на перинеума и влагалището при висок и неподатлив перинеум.
2. Очаква се раждане на едър плод.
3. Има забавяне на втората фаза на раждането, т. нар. изгонване.
4. При наличие на необходмост от бързо завършване на раждането.
5. След успешно оперирана комплетна руптура на перинеума.
6. Като спомагателно средство при раждане в седалищно предлежание, налагане на форцепс, вакуум-екстракция.
7. При раждане на недоносено дете.

Какви са предимствата на епизиотомията пред спонтанното разкъсване при нормално раждане?
При нормално раждане без епизиотомия често настъпват разкъсвания на мекия родилен канал с неправилни ръбове и зашиването е по-трудно, с не толкова добър козметичен ефект. За разлика от спонтанното разкъсване, ръбовете на епизиотомията са гладки, посоката е правилна, възстановяването е лесно и с добър козметичен ефект.

Какви условия са необходими, за да се извърши епизиотомия?
Епизиотомията се прилага, ако е налице увереност, че раждането ще завърши по вагинален път.
Епизиотомията се прилага, когато предлежащата част на бебето се "вреже" в изхода на таза. За врязване се говори, когато през втория период на раждането предлежащата част на бебето започва да се вижда през отвора на влагалището, като в паузата между напъните не се връща обратно.

Прилага ли се обезболяване?
Обезболяването за извършване на епизиотомията се осъществява с местна анестезия, т.нар. пудендален блок, приложена в периода на изгонване на плода. Анестетикът се прилага по вагинален или перинеален път и дава обезболяване на долната трета на влагалището.

В какво се състои епизиотомията?
След съответна дезинфекция перинеумът се прерязва с права ножица. Разрезът се прави на върха на една контракция и е дълъг около 4 см. Възстановяването (зашиването) се извършва веднага след раждането на плацентата. Поставят се два вида конци: резорбиращи се и нерезорбиращи се (свалят се на 5-ия ден след раждането). Понякога при идеални ръбове и малка епизиотомия се прави естетичен шев, без да се налага сваляне на конците.

Видове епизиотомии
Основно се прилагат два вида епизиотимии, които се различават по посоката на разреза: медиална (перинеотомия) и медиолатерална епизиотомия.
При медиалната епизиотомия (перинеотомия) перинеумът се прерязва по средната линия до външния сфинктер, но без той да се засяга. Извършва се при малък плод. Лесна е за възстановяване и зараства добре, без козметични дефекти.
Медиолатералната епизиотомия е най-често прилаганата. Извършва се едностранно. След завършване на раждането целостта на тъканите се възстановява послойно на 2 етажа. При нея опасността от засягане на аналния пръстен е незначителна, а козметичният ефект след зарастването е добър.

Д-р Анна Белчева, акушер-гинеколог

Нямам какво да добавя; съгласна на 100 %

аз също не издържам на болка, раждах с упойка, не съм усетила срязването нито шиенето;
не се самонавивай предварително; всичко е мноого индивидуално

Все пак има щастливки

Аз също раждах с епизиотомия - не знам защо. Не усетих кога ме срязаха, макар, че раждах без каквито и да било обезболяващи, ако не се брои спазмалгончето /като ми го слагаха си помислих, че се майтапят с мен - на тая болка и 12 часа, 6 от които зверски контракции/. После докато ме шиха беше нетърпимо, но ми казаха, че имам и вътрешни разкъсвания /каквото и да значи това/. На всичкото отгоре конците ми бяха само резорбиращи се и се резорбираха преди да е хубаво заздравяла. Общо взето имах чувството, че никога няма да се оправя напълно и около 40 дни продължи възстановяването. Първите дни ме беше страх да се погледна отдолу...

Може и да е към краката. При мен ме резнаха само от едната страна към крака.
[/quote]

и при мен така беше, мога да те успокоя, че няма нищо да усетиш от самото рязване, после шевовете падат сами и така.... не е страшно, споко!

Епизиотомията е най=малкия проблем. Аз също нищо не усетих, а раждах без упойка Помня, че като бях бременна и аз много се ужасявах точно от тази процедура, но наистина не е толкова страшно, колкото звучи.

Не се страхувай! Болката от самото раждане е по-силна... Няма д аусетиш нищо от среза на епизиотомията. Аз съм благодарна, че ми я направиха, защото дъщеря ми се роди 3,900 кг. и щях да се разкъсам. Направиха ми естетичен шев и сега не се забелязва, че съм рязана... от неспециалист 

Мен ако питаш това е най-малкия проблем по време на раждането. Лично аз въобще не го усетих това рязване. Чух само акушерката да казва на израждащия лекар "Докторе, главата е по-голяма, от очакването", а той отговори "Добре де, съвсем малък разрез направи" и това беше. Усетих последните 2 шева, въпреки обезболяващата инжекция. Е, после понаболява при зарастването, ама не е болка за умиране. Споко!

Епизиотомията се прилага от 50-те години на XX век първо в англоезичните страни, а после масово в цяла Европа и Америка. Предимствата, които й приписват, са подробно описани в горните постинги. Последните изследвания обаче сочат, че тези предимства са силно преувеличени. Няма никакви доказателства, че епизиотомията предотвратява свличането на органи, а естествените разкъсвания са по-малко болезнени и зарастват по-бързо от изкуствения срез. Поради тази причина на Запад епизиотомията се прилага само при усложнения (седалищно раждане и т.н.), което е около 20% от случаите.
Наистина не знам защо тук режат наред. Аз няма да се дам доброволно!

Абе, няма нищо страшно в епизиотомията, да не кажа, че наистина при пъвескини е за предпочитане. Също така не боли докато я правят, а ако доктора е свестен и съвестен и сложи упойка при шиенето, няма никакви проблеми. Поне при мен беше така.

тия изказвания са ми много интересни. Айде ще говорим като родиш .
Как го виждаш да не се дадеш- първо нямя да разбереш нищо, второ не си ти тази, която взема решенията в момента- факт

Ами точно така е! В повечето случаи, жените не разбират за какво става дума.

Нито пък аз. Нали се сещате, че навремето нашите баби като са раждали по нивите, никой не ги е рязал и не ги е шил в последствие.

Е, това също е вярно, но аз смятам да се разбера предварително с доктора си как искам да ми протече раждането и епизотомията ми е в списъка на нещата, които да не се правят (освен, ако не е напълно наложително). А той ми е близък и знам, че ще се съгласи на исканията ми.

  При мен също беше така!

При мен шева е страничен/дълъг е 2см/.Не ме боля,наложи се защото бебето излизаще с ръка подпряна на бузата.След 3 дни не усещах никаква болка,а след още 5 конците паднаха.

Бъди сигурна,че на фона на родилната болка,епизиотомията няма да я усетиш.Тя се прави с упойка естествено-местна,аз раждах така и нищо не усетих като ме срязаха.Имах 6 вътрешни и 5 външни шева.Макар,че възстановяването е гадничко,не бих си помислила да раждам без епизиотомията,колко ли шева щях да имам още?Като имам предвид че приличах на "българска бродерия".....

Мен никой не ме е и питал дали искам епизиотомия и при двете раждания ми направиха защото бебетата бяха с впечатляващи размери 4 и 4.800. Тук е редовна практика и акушерките при най-малко съмнение правят епизиотомия. Нищо не усетих и двата пъти(едния път бях с упойка а другия без), даже и не знаех че са ми правили. Просто на следващия ден на визитацията докторите казаха че епизиотмията е направена добре и толкова. Аз даже се учудих че имам епизиотомия.

Там е работата, че от момента, в който влезеш в болницата, до момента, в който я напуснеш, лекарят ти (а не който и да било друг) носи отговорност пред закона за живота и здравето ти, затова никой лекар няма да си сложи главата в торбата да угажда на искания, които после няма да може да обоснове в съда. Лекарят при всички случаи в сюблимния момент ще направи това, което той прецени за правилно от позицията на своята професионална компетентност. Факт. После на теб, за да те успокои, може да обяснява, каквото му хрумне.

А иначе, Иггибери, никой не те е вързал с каиш да ходиш в болница да раждаш, като не ти харесва системата в болницата, си свободна да идеш да раждаш на нивата - нали се сещаш, че сама ще си носиш отговорност за себе си и никой няма да направи нещо, с което не си съгласна! Това беше приятелска закачка!