- Публикувана: 20 март 2006, 07:09 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2006, 23:08 ч.
Ден на сърцето или ?
Аз се колебая също, може би още са ми пресни емоциите. От една страна ни е рано да празнуваме, за сега само отбелязваме месеците - не можем да му се нарадваме, пък и имаме да наваксваме първият му Рожден ден.
Мисля, че ще е денят, на първата ни среща... просто тогава сякаш се роди в сърцата ни, в дома ни... Светът вече не беше същият и за трима ни от този миг.
Вероятно това ще е нашият Ден на сърцето.
Мисля, че ще е денят, на първата ни среща... просто тогава сякаш се роди в сърцата ни, в дома ни... Светът вече не беше същият и за трима ни от този миг.
Вероятно това ще е нашият Ден на сърцето.
С появато на наш Малчо, в къщи влезе много топлина, светлина, обич и целувки /целува всички подред и с мерак, даже е наплашил двама татковци на девойки в яслата 
/.
Не знам дали мога да фиксирам най-силните си чувства в определен ден - за нас това си беше период в който имахме чувството, че летим и не стъпваме по земята .... и още продължава май. Но що се отнася до "озаглавяването" на такъв празник, май най-много ми допада все пак "ден на сърцето"
/. Не знам дали мога да фиксирам най-силните си чувства в определен ден - за нас това си беше период в който имахме чувството, че летим и не стъпваме по земята .... и още продължава май. Но що се отнася до "озаглавяването" на такъв празник, май най-много ми допада все пак "ден на сърцето"
Здравейте! Включвам се към тази тема, защото имам малко по-различно мнение от изложените тук. Аз лично смятам, че честването на такива дни, шумното им оповестяване за празници по-скоро задълбочават усещането за различие у осиновените деца. Естествено, както осиновителите са различни хора, така и осиновените. Едни може да изпитват нужда от честването на такъв празник, а други не. Бързам в същото време да подчертая, че непразнуването на такъв ден няма нищо общо с тайната по осиновяването, т.е. можеш да не празнуваш и детето ти пак да е наясно с истината. Според мен (а и според близък ми човек, който също е осиновен) такъв ден задълбочава раната, припомня "ето на, различен си", а всъщност и ние, и нашите осиновени деца си мечтаем да сме просто едно нормално семейство. Интересно ще бъде ако някои от осиновените се включат и изкажат своето мнение. Може и да греша, но това са само мои размисли.
Препоръчани теми