ЗАЩО СМЕ ТОЛКОВА ЛОШИ???

  • 3 908
  • 84
  •   1
Отговори
# 30
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Мисля, че говорим за различни неща.
Все пак ставаше дума за дете с превързани ръце....не с течащи зелени сополи и деряща кашлица...

Има известна разлика.

# 31
  • някъде
  • Мнения: 4 956
Много кофти, но може би им е неудобно да те попитат какво му е на детенцето! Rolling Eyes

# 32
  • Мнения: 3 760
Съжалявам, че ти и особено детенцето ти сте изпаднали в подобна ситуация. Но не разбирам какво е странното на първосигналното реагиране? А за това, че никоя от майките не те е попитала какво му е на детето, да не говорим, че не са се извинили за шока , който са причинили... тук съм напълно съгласна с Реза - това е простотия.
 В подобна ситуация бих попитала какво му е на детето. И ако не е нещо заразно бих насърчила малката да играе с него.

# 33
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 367
Кофти ситуация, но повечето майки така реагират, защото явно са си патили.
А има и друго понеже им е било неудобно да те попитат, какво му е на детето, са предпочели да си приберат децата, за да нямат контакт с твоето дете от притеснение да не се заразят тяхните. За мен това не е простотия, а е майчин инстинкт

Моят съвет е, ако търсиш такъв, де  Grinning, е да им обясниш, дори и да не са те попитали, за да не се чувстват те несигурни, и да не "бягат" от детенцето ти  Hug

# 34
  • София
  • Мнения: 39 816
Явно до консенсус в менията си няма да стигнем. Всеки решава сам за себе си и действа така както мисли, че е най-добре.
Не искам да кажа, че някои са по-отговорни, други по-малко, трети хич.

Преди няколко дни бях в обратната ситуация. Бяхме на гости. В последствие ми казаха "ама то карантината не е махната, има нови болни деца в групата"... и да се ядосвам, и да не се ядосам - минало.

# 35
  • Мнения: 698
Според мен е много грозно и невъзпитано да си издърпаш детето от друго дете все едно е чумаво. И наистина не е въпрос на лошотия, а на простотия или лош опит. Аз на твое място бих обяснила какво му е на детенцето ми, преди да ме попитат. Ако пък съм от другата страна, бих попитала.

# 36
  • София
  • Мнения: 6 743
Съжалявам, че ви се е случило така.
Аз лично бих попитала какво му е, не съм от жените на които им е неудобно, а и какво ти неудобство в такава ситуация.

# 37
  • Мнения: 2 327
Неприятна случка наистина.
Но едва ли някой може да каже как трябва да се реагира. Може би варианта да попиташ и да решиш до колко да се довериш на информацията е добър. Има майки безотговорни и към собствените си деца за съжаление, какво остава за чуждите.
Винаги има 2 страни... Не можеш да разчиташ на добронамереността на хората винаги.
В конкретния случай ако се познаваш с другите майки - много глупаво са постъпили. Едва ли е от лошотия. Поянкога хората не мислят.

# 38
  • Мнения: 2 959
...... че повечето хора се сещат да са човеци след като пострадат за съжаление.
Тук си права! Но горе главата! И бързо оздравяване на детенцето ти! Hug

# 39
  • Мнения: 3 034
Проблемът като цяло идва от "необразованото" ни общество, за което до скоро нямаше различни хора / независимо дали са с превързани ръце, на колички или с бастунче на незрящ/. Така че повечето бягат като от чумави да не би да ги прихване и никой не мисли за психическите последствия от едно такова действие. А много по-лесно е да попиташ. За подобни действия аз лично нямам оправдание...
Мисля, че обаче за да се променят /макар и бавно/ нещата те трябва да се казват открито. Така че просто им кажи спокойно на майките, че не е опасно да си играят децата и, ако и тогава не проявят разбиране, просто общувай с други майки. Heart Eyes

# 40
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Искрено съжалявам за детенцето ти. Аз обаче също бих дръпнала детето си ако се видим на площадката и не се познаваме. Ако се познаваме ще те попитам какво му е на детето и ако не е нещо заразно ще ги оставя да играят, но не бих попитала напълно непозната жена какво й има на детето. Сега като ти четях темата се сетих за един случай отпреди години. Седим с големия ми син (тогава 4 -годишен) на площадката пред блока и той по едно време си поиска солети от едно непознато детенце. Майката насърчи детето да му даде и в момента в който му подаваше солетка видях че ръцете на детето са целите черни отгоре. Попитах я това какво е и тя ми каза: "а-а нищо страшно, само краста" #Crazy Слава богу моето дете не се зарази, но аз после треперех при всеки негов сърбеж и се проклинах че съм толкова безотговорна.

# 41
  • Мнения: 312
Тук проблема наистина не от възпитание, всяка майка реагира интуитивно при заплаха за здравето и живота на детето си. За съжаление обикновенно така се реагира, когато сме в непозната компания, дори ако човекът(детето) има някаква видимо вродена малоформация - различните по-трудно се приемат. Друг е въпросът, че в ситуация от такъв род може да се каже на заобикалящите майки за какво иде реч още в началото и те да не се стресират в последствие. Недоверие винаги ще има, но в повече случаи съвременните мами са доста информирани и могат да направят разлика, кое изглежда наистина опасно и кое не.
Съвсем наскоро, аз преживях подобен едномесечен период на стрес, след, като разбрах от 12 годишния си син, че негов съотборник се е появил на тренировка по плуване  все още обринат с пъпки и неизтекъл инкубационен период на шарка "Варицела". Ужасът ми беше пълен т.к бях бременна в  6 месец(не знаех дали съм я преболедувала, като малка), а и синът ми не беше боледувал от нея. Както се и очакваше той я прихвана. Още повече се уплаших, защото спасение нямаше, тя е заразна, както преди така и няколко дни след обрива. Да се благодаря на Господ, аз не се разболях, било може би защото  съм имала имунитет или от строгата хигиена, която наложихме вкъщи (милото ми, детенце държахме го като в изолатор). И всичко това, заради едни безотговорни родители #2gunfire
Бъдете здрави!

# 42
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Мисля, че говорим за различни неща.
Все пак ставаше дума за дете с превързани ръце....не с течащи зелени сополи и деряща кашлица...

Има известна разлика.
Няма разлика!
Сори, ама няма сила хуманитарна, която да ми накара да пренебрегна майчиният си страх!
Може да съм тъпа, но детето ми е здраво!

# 43
  • Мнения: 3 550
За пръв път ми се случи да попаднем на алергично дете, когато бебето ни беше на около 4 месеца. Едно момиченце се приближи до количката да му се радва. Веднага притича баба му да ми обясни, че е алергичен обрив и да не се притеснявам. Мисля, че това е най-разумната реакция, за да няма уплашени, стъписани, обидени, засегнати и т.н.

# 44
  • Мнения: 7 430
Май наистина сме толкова лоши Sad

Ако се случи с моя син - веднага бих обяснила какво му е или пък бих попитала майката на детенцето какво има?
Всеки родител се грижи и това е едно от нещата да го предпази от зарази и болести Wink

Общи условия

Активация на акаунт