ЗАЩО СМЕ ТОЛКОВА ЛОШИ???

Наистина кофти отношение, хората са станали лоши...дори не се интересуват на какво може да се дължи, подхождат първосигнално, както ти самата си установила.

Много е лошо и травмиращо за детето ти,ама се замисли,че всяка една майка действа както ти си казала първосигнално.Това мисля,че е някаква защитна реакция.Не всеки може да асимилира какъв е проблема на детето ти и първото нещо е точно това.Ако са ти близки майките може да им споделиш,че няма страшно за децата им и може да се избегне травмата на твоето детенце.

Добре, а защо трябва да ти вярват безпрекословно? Ако не е така и се  случи нещо, какво ще направят, ще искат от теб обяснение ли?
Лоши са, защото парен каша духа, при теб може да не е заразно, но сигурно 10 други майки са си дали децата болни и заразни на градина и пр и пр., та жените се презастраховат.

Не е лошотия това.
Простотия е.

Хубавото във вашият случай е, че ще мине бързо.   

Според мен е друго - хората искат минимално да са ангажирани с чуждите проблеми, а най-лесното оправдание е невежеството. Извинявай, но не можеш да осъждаш човек, защото така ти е по-удобно, това се възпитава в децата и после леле мале колко сме безчувствени

Напълно съм съгласна и подкрепям

Осъждането е двустранно, защото ти пък ги наричаш лоши, или пак не съм разбрала? Всеки сам си взема решенията и си носи последствията.

Съгласна съм с Калина - хората се грижат първо за своите деца, после за чуждите. Разбира се, неприятно е това, че така са си дръпнали децата, но опитай се да се поставиш на тяхно място. Едва ли всички ти имат такова доверие, че да приемат преценката ти, дали е заразно и какво е точно. Аз също имам доверие на много малко хора, когато се отнася за детето ми. И ако се усъмня, че някое може да го зарази, със сигурност няма да държа детето си до него, само, за да не нараня чуждото дете...

А няма ли да е по-добре да попиташ майката какво му е на другото дете?
Или всъщност това не е важно...?

Точно,

На мен би ми било неудобно да питам,
 освен ако не е близък човек!

До възпитание е.
Аз 1во питам какво му е на детенцето. Не съм спирала Дияна да играе с деца.

Лео да, понякога е неудобно, но ако можеш да помогнеш с нещо?!? Пък макар и с мили думи. А и до колкото разбрах (прочетох) Цвете се познава с майките, или по-точно децата са играли заено.

Елементарно е, и лесно поне да се каже "бързо оздравявабе".

В ситуация, в която нямам доверие на майката, няма смисъл да я питам. Така или иначе ще се притесня повече за своето дете, отколкото за нейното.

Ясно.
Не те интересува какво е...важното е, че нещо те ти изглежда наред и това е достатъчна причина да сметнеш другото дете за заразно, а майката безотговорна.

ок

 

Лара, освен да ти пожелая никога да не разбереш как се чуства майка, чиете НЕзаразно дете изглежда различно....друго не се сещам.

...а, да
може би да се позамислиш малко как би се чуствала ти в подобна ситуация...

Замислих се.... бих разбрала недоверието на другите майки.

Аз не очаквам някой да се притеснява за моето дете, моите притеснения са ми достатъчни, просто някои неща са елементарни и явно съм права, че повечето хора се сещат да са човеци след като пострадат за съжаление.

Причината е, че майки, чиито деца са болни от не толкова безобидни неща, пак събират децата си с други, от там идва и недоверието.

Съжалявам , че така си се почувствала . Наистина е много неприятно такова отношение . Честно казано и аз първоначално бих се притеснила за моето дете , нормално е , но пък изобщо няма да се притесня да попитам какво му е на другото детенце , дори и да ме сметнат за прекалено любопитна . Дано бързо да се оправи !!!

Видно е, че и тогава не биха се сетили да бъдат човеци

ами лоши са хората ,да ...представете си че насреща ви е детенце болно от спин например ......то какво е виновно .Пурво не е така заразно ,но майките ще подскочат и ще си грабнат децата.....На това му казват НЕВЕЖЕСТВО И ПРОСТОТИЯ.Ей затова трябва човек да чете книйки ,за да е наясно кое е заразно и кое не е ,защото е много лесно да докараш на някой психически проблем с твоята първосигнална реакция.

ох извинявам се за грешките ,ама се нервирах и бързам да пиша.
Ами замислете ,ако вие сте от отсрещната страна ??????????

Принципно и чисто теоретично, всяко едно дете може да е заразно без да му личи, нали?
А може дори майка му да не знае...

Недоверието...или доброволната неинформираност не спасява никой от нищо.
Само пречи.
На всички.

Благодаря ви на всички, написах това което ни се случи по-скоро за да се замислим, на всеки може да му се случи да е и в едната и в другата ситуация и не е нужно да бъдеш груб с хора, които очевидно имат проблем, защото не се знае къде ще си ти утре......

Разбрах смисъла, който вложи в постинга си, за това мисля, че не беше нужно да бъдеш нападана

Забелязала съм, че тука детето ти да кихне и всички се дърпат. Аз по принцип не реагирам така, явно съм малко безхаберна. Но все пак беше хубаво да чуем как се чувства една майка на детенце с проблем. Мисля, че ако някой път наистина ми се случи да се притесня, задължително ще попитам какво му е на детето преди да бягам като попарена.

Много от мненията по темата съвпадат с моето.

Ще ми се да можех да дръпна детето си при първия сигнал за безпокойство в ъкъла ми. Много пъти съм се притеснявала панически, но някак не съм успявала да си наложа да бъда решителна и да постъпя като предпазлива майка. За да не обидя някого. В резултат на това детето ми два пъти се е разболявало от грип от деца, на които ясно им е личало, че не са добре, а майките им са позволявали да се приближават до моето дете, дори са си ги окуражавали да ми го пипат. Вчера пак ми се случи. Чухме се с майката по телефона и се разбрахме да се видим, когато дедето й се оправи (не че тя ми предложи това, не че тя повдигна въпроса, че още не са здрави). По-късно съвсем случайно се срещнахме с детето й и то не престана да се вре в моето, въпреки че съвсем деликатно му казах да не го прави. А до вреча е било с температура и е на втори антибиотици. Да не мислите, че си връпнах детето. И да не мислите, че не се притеснявам за евентуални симптоми сега? И това е за неща, които ако не ги знаеш, могат и да не си личат, т.е. да не ме притесняват.

Ще ми се да можех да бъда като повечето майки, които ще действат първосигнално, а после ще се поинтересуват какво му е на другото дете. Много ми се иска да не съм толкова тактична. Наистина. Стига съм мислила за другите майки.

Мисля, че говорим за различни неща.
Все пак ставаше дума за дете с превързани ръце....не с течащи зелени сополи и деряща кашлица...

Има известна разлика.

Много кофти, но може би им е неудобно да те попитат какво му е на детенцето!

Съжалявам, че ти и особено детенцето ти сте изпаднали в подобна ситуация. Но не разбирам какво е странното на първосигналното реагиране? А за това, че никоя от майките не те е попитала какво му е на детето, да не говорим, че не са се извинили за шока , който са причинили... тук съм напълно съгласна с Реза - това е простотия.
 В подобна ситуация бих попитала какво му е на детето. И ако не е нещо заразно бих насърчила малката да играе с него.

Кофти ситуация, но повечето майки така реагират, защото явно са си патили.
А има и друго понеже им е било неудобно да те попитат, какво му е на детето, са предпочели да си приберат децата, за да нямат контакт с твоето дете от притеснение да не се заразят тяхните. За мен това не е простотия, а е майчин инстинкт

Моят съвет е, ако търсиш такъв, де  , е да им обясниш, дори и да не са те попитали, за да не се чувстват те несигурни, и да не "бягат" от детенцето ти 

Явно до консенсус в менията си няма да стигнем. Всеки решава сам за себе си и действа така както мисли, че е най-добре.
Не искам да кажа, че някои са по-отговорни, други по-малко, трети хич.

Преди няколко дни бях в обратната ситуация. Бяхме на гости. В последствие ми казаха "ама то карантината не е махната, има нови болни деца в групата"... и да се ядосвам, и да не се ядосам - минало.

Според мен е много грозно и невъзпитано да си издърпаш детето от друго дете все едно е чумаво. И наистина не е въпрос на лошотия, а на простотия или лош опит. Аз на твое място бих обяснила какво му е на детенцето ми, преди да ме попитат. Ако пък съм от другата страна, бих попитала.

Съжалявам, че ви се е случило така.
Аз лично бих попитала какво му е, не съм от жените на които им е неудобно, а и какво ти неудобство в такава ситуация.

Неприятна случка наистина.
Но едва ли някой може да каже как трябва да се реагира. Може би варианта да попиташ и да решиш до колко да се довериш на информацията е добър. Има майки безотговорни и към собствените си деца за съжаление, какво остава за чуждите.
Винаги има 2 страни... Не можеш да разчиташ на добронамереността на хората винаги.
В конкретния случай ако се познаваш с другите майки - много глупаво са постъпили. Едва ли е от лошотия. Поянкога хората не мислят.

Тук си права! Но горе главата! И бързо оздравяване на детенцето ти!

Проблемът като цяло идва от "необразованото" ни общество, за което до скоро нямаше различни хора / независимо дали са с превързани ръце, на колички или с бастунче на незрящ/. Така че повечето бягат като от чумави да не би да ги прихване и никой не мисли за психическите последствия от едно такова действие. А много по-лесно е да попиташ. За подобни действия аз лично нямам оправдание...
Мисля, че обаче за да се променят /макар и бавно/ нещата те трябва да се казват открито. Така че просто им кажи спокойно на майките, че не е опасно да си играят децата и, ако и тогава не проявят разбиране, просто общувай с други майки.

Искрено съжалявам за детенцето ти. Аз обаче също бих дръпнала детето си ако се видим на площадката и не се познаваме. Ако се познаваме ще те попитам какво му е на детето и ако не е нещо заразно ще ги оставя да играят, но не бих попитала напълно непозната жена какво й има на детето. Сега като ти четях темата се сетих за един случай отпреди години. Седим с големия ми син (тогава 4 -годишен) на площадката пред блока и той по едно време си поиска солети от едно непознато детенце. Майката насърчи детето да му даде и в момента в който му подаваше солетка видях че ръцете на детето са целите черни отгоре. Попитах я това какво е и тя ми каза: "а-а нищо страшно, само краста" Слава богу моето дете не се зарази, но аз после треперех при всеки негов сърбеж и се проклинах че съм толкова безотговорна.

Тук проблема наистина не от възпитание, всяка майка реагира интуитивно при заплаха за здравето и живота на детето си. За съжаление обикновенно така се реагира, когато сме в непозната компания, дори ако човекът(детето) има някаква видимо вродена малоформация - различните по-трудно се приемат. Друг е въпросът, че в ситуация от такъв род може да се каже на заобикалящите майки за какво иде реч още в началото и те да не се стресират в последствие. Недоверие винаги ще има, но в повече случаи съвременните мами са доста информирани и могат да направят разлика, кое изглежда наистина опасно и кое не.
Съвсем наскоро, аз преживях подобен едномесечен период на стрес, след, като разбрах от 12 годишния си син, че негов съотборник се е появил на тренировка по плуване  все още обринат с пъпки и неизтекъл инкубационен период на шарка "Варицела". Ужасът ми беше пълен т.к бях бременна в  6 месец(не знаех дали съм я преболедувала, като малка), а и синът ми не беше боледувал от нея. Както се и очакваше той я прихвана. Още повече се уплаших, защото спасение нямаше, тя е заразна, както преди така и няколко дни след обрива. Да се благодаря на Господ, аз не се разболях, било може би защото  съм имала имунитет или от строгата хигиена, която наложихме вкъщи (милото ми, детенце държахме го като в изолатор). И всичко това, заради едни безотговорни родители
Бъдете здрави!

Няма разлика!
Сори, ама няма сила хуманитарна, която да ми накара да пренебрегна майчиният си страх!
Може да съм тъпа, но детето ми е здраво!

За пръв път ми се случи да попаднем на алергично дете, когато бебето ни беше на около 4 месеца. Едно момиченце се приближи до количката да му се радва. Веднага притича баба му да ми обясни, че е алергичен обрив и да не се притеснявам. Мисля, че това е най-разумната реакция, за да няма уплашени, стъписани, обидени, засегнати и т.н.

Май наистина сме толкова лоши

Ако се случи с моя син - веднага бих обяснила какво му е или пък бих попитала майката на детенцето какво има?
Всеки родител се грижи и това е едно от нещата да го предпази от зарази и болести

В този ред на мисли не би трябвало да го пускаш на градина и училище никога.
Водена от майчиният си страх.

А детето ще приеме за нормално да избягва контакт с всеки, който изглежда дори малко различно без да се интересува за причината.

Не те обвинявам...това е твое право.
Прото си разсъждавам защо обществото ни дори след 20 години ще е все така отворено към различните.

Първо очевидно не всички са прочели първия ми постинг преди да почнат да пишат , говорим за хора, които я познават от бебе, чували са за проблемите ни, е може би не съвсем в детайли, но в общи линии са запознати. А другото което прочетох, е че тук има майки, които си мислят, че са "застраховани" от проблеми с децата им, вярвайте ми такив филм няма. Дали си тъпа или не, всеодайна или безхаберна, някои неща се случват въпреки теб. Не пожелавам на никой детенцето му да има проблем, защото тогава най-много боли, но когато се сблъскаш и с егоизма и високомерието на хората става прекалено.

толкова съм се напатила с болести, че и аз бих побягнала
ако познавам майката и детето - бих питала защо е така, но иначе - не!
може да ви изглеждам зла и безотговорна към другите деца, но ми се случвало да се окаже, че детето ми играе с дете, излязло от Инфекциозна без дори да се е прибрало и да се изкъпе или с дете, което е под карантина за скарлатина - няма видими признаци за болест, но на околните не им пука, че съм била бременна или че имам и бебе /не, че голямата трябва да се разболее заради нечия безотговорност/
разбирам, че се чувстваш зле, и на мен би ми било кофти, но всяка монета си има 2 страни

Съжалявам за теб и детето ти Цвете, но точно поради безотговорността на други майки с наистина опасно болни деца, страдате вие. Не бива да виниш никого за това. Всеки иска да предпази децата си, дори това да струва огорчение за другите. Това е напълно естествена реакция. Опитай се да разбереш! За да избегнеш други такива ситуации, те съветвам винаги да започнеш първа разговора, дори с непознати хора и да обясниш как стоят нещата. Желая ти бързо оздравяване на детенцето!!!

Точно до възпитание опираме - до възпитание на цялото ни общество. Ти сама казваш, че различните по-трудно се приемат. Тоава е, защото не сме толерантни, не проявявамв разбиране и не питаме...

Аз, пък много силно се съмнявам, че майките, които са си дръпнали децата са запознати с вашия проблем и са наясно, че обрива не е заразен. Ако, пък знаят и въпреки това са го направили, тогава защо изобщо контактуваш с такива хора? Също си мисля, че щом не знаят, значи не сте толкова близки. А щом не сте близки, може и да им е било неудобно да те питат какво му е на детенцето. Аз лично не питам майки, които не са ми близки за децата им, защото може да им стане неприятно.... Също така нямам доверие на повечето майки, които не познавам добре.
Мисля, че проблема е малко пресилен. Едва ли някоя майка би направила нещо, за да накара детето ти да се чувства гадно. Просто предпазва своето - това не е лошотия или простотия! Много разсъждавах по темата. Чета различните мнения и се поставям и от двете страни.  Ако, не дай си Боже, имам такъв проблем, ще обясня на майките около мен, за да не се притесняват. Но ако някоя се отдръпне, няма да я сметна за проста, а за предпазлива и недоверчива.
И никой не те напада!

Цвете, аз прочетох доста внимателно всичко и ще ти кажа, че много съжалявам за случилото се, но наистина има много безотговорни майки, заради които има и много други наплашени такива.
Ще ти дам пример, защото аз вероятно също бих реагирала така. По същия начин аз мислех, че една майка ми е близка и й имах доверие до един момент, когато тя много настояваше да излезем заедно, че детето й имало алергия и се било изприщило, та никой в парка не искал да играяе с нея и й било скучно. Малко преди срещата говорих с нашата обща педиатърка, която като разбра, че ще излизаме заедно, ми забрани изрично, защото детето на познатата ми нямало алергия, а шарка (просто жената си е търсила компания за нея и детенцето, без да я интересува, че моите деца могат да се заразят или поне да ме предупреди за опасността). Не отидох на срещата, не й се обадих повече, а и вече не сме се виждали от тогава (мисля, че лекарката ни й е казала за разговора, защото тя също вече не се обажда).
В тази връзка, дори да ми покажат вече епикриза на детето, не бих повярвала.
Иначе, на мен ми се е случвало през пролетта непознати майки да си дърпат децата от моите, защото на Есито й се подуват очичките от тополите. Вероятно тази пролет ще е същото, но неги съдя за това - аз също бих се побъркала от вероятността някой да "лепне" на дъщерите ми конюктивит или нещо подобно.
Зевиси колко близки са ти хората отсреща и дали преди си споменавала за проблема или изведнъж са разбрали за него. Имам приятелка, на която детенцето е със запушен слъзен канал и няколко поредни неуспешни операции за отпушването му - другите майки в парка обаче дърпат децата си от нея, а аз знам за проблема от самото начало и не ме притеснява, когато трите хлапета играят заедно.

всеки решава за себе си никога не бих си позволила любопитство относно непознати за мен хора откъде накъде ще ми дават обяснения и всеки си преценя спрямо конкретния случай ако детето ми излиза за сефте от 2 месеца защото все не може да оздравее от здравословния климат в градината и майка му сама си говори при най малкия симптом за болест у друго дете бих офейкала като гъррмян заек!

Скъпа,Zwete, мисля, че след като с тези майки се познавате, според мен просто няма смисъл да контактуваш с тях, това не е първосигнална защита - това е ПРОСТОТИЯ. А това,че никое от нашите деца не е застраховано от нищо, независимо от грижите на майка си е много вярно и никоя от нас да не дава господ не може да е сигурна  от коя страна ще е утре детенцето и в такава ситуация.  

точно тук е проблема...
просто не се съобразяваме с нищо...

аз съм накрая... до скоро ми се налагаше да бягам от приятели и познати, даже роднини и то много близки като дявол от тамян... болни, а кихат и кашлят срещу мен!?!? как да се спася - нищо не мога да пия!!! не ми е за мен, а за детето!

мила, проблема не е в теб! проблема е, че някак си всичко се е изродило...
и да питаш, и да бягаш - не всички мислят, не вярвам да е злонамерено, но е така...

тъжно ми е за детенцето ти... наистина може би трябва просто да обясниш, че не е заразно...
аз се поставям и на твое, и на тяхно място... не знам как бих постъпила...

жестоко е, не е лошо...

Водих Дияна с мен в дома в Доганово. 1во една разходка, 2ро - да се запознае с "различните деца".
Исками се да я заведа в бебешки дом където има болни деца, за да види, че болните хора, макар и по-различно излеждащи не са толкова по-различни от останалите.

 

И аз смятам, че тази първосигнална реакция идва от липса на култура- култура на отношение към различното. Хората са страшно невежи относно различните от тях. Обществото ни е ужасно консервативно. Външният вид е основното, по което се гледа на хората.  Съжалявам, че се е наложило да изпитате такова отношение. Мисля, че в такива случаи е добре човек да намери сили да реагира- например, да каже с най-спокоен тон на майките наоколо: "Не се притеснявайте, детето ми не е заразно, няма нужда да пазите децата си от него." , пък барем се засрамят малко и те...то какво излиза, че потърпевшите трябва да се чувстват неудобно и да се червят вътрешно, пък другите, "здравите", да си развяват байряка със самочувствието, че представляват "нормата" и могат да съдят околните наляво и надясно!

   От там тръгват нещата - да научим децата си как да общуват с различните хора нормално. Във следващите поколения ми е надеждата, защото нали знаете за предишните такива хора не съществуваха. Но от нас, майките зависи как децата ни ще се възпитат в тази насока. Така че БРАВО на AnMary -  това е начинът !

Аз мисля че ако беше спокойно и честно разяснила ситуацията на майките те нямаше да побягнат и да дръпнат децата си. Също така мисля че ако човек очаква културно отношение трябва първо той да подходи с такова. Сигурна съм че ако другите майки знаеха как стоят Точно нещата децата щяха да си играят без да има проблем. Аз бих постъпила така вместо да чакам някой да ме попита и да се правя на страдалка и то бих обяснявала на всяка новопристигнала майка с детенце. Мисля че просто не са били наясно с проблема ви. 

В този ред на мисли, не оставяй детето да се чувства неудобно и да страда! Преодолей собственото си неудобство и говори първа! Ако пак се държат така, просто нямате работа с тях.

Ако познавам майката и мога да й имам доверие не бих дръпнала детето си от нейното, но ако става въпрос за непозната майка и детенце, то тогава за какво доверие може да става дума. Все пак е по-важно за мен здравето на моето дете, отколкото дали съм наранила чувствата на някоя майка в градинката. Може и да е първосигнално, а и просташко го наречете, но здравето на детето е най-важно.

Добре казано!!!

Цвете напълно те разбирам защото и аз изпаднах в подобна ситуация наскоро (всъщност още по-неприятна). Георги има атопичен дерматит и се беше изприщил по лицето и ушите, и се приближи към една майка и детето и, а тя като се разкрещя, като задърпа децата си все едно мойто е чумаво- ужас! Да разбирам, че се е притеснила, но защо трябваше да крещи и така да дърпа детето? Можеше просто да ме попита какво му е или ако толкова я е страх да ме помоли да държа Георги по-далече. Не бих се обидила. Мисля, че е въпрос на възпитание. И аз си взех поука- вече не контактувам с тази майка (а и не само аз) и на всички обяснявам какво му е на детето без да са ме питали.

Лощи сме, защото всяка майка си пази детето, това е инстинкт.Не ги съди прекалено строго а се постави и на тяхно място!

Пожелавам ви бързо оздравяване

Аман от презастраховане, ако толкова са се стреснали-да попитат-нали децата им и друг път са играли и се познават.
Обяснявай, но не заемай отбранителна позиция в никакъв случай, вредно е и за теб и за детенце .

  Кратко и добре казано.

Първо - само да вметна, че по-рано писах за болните деца, при които по нищо не им личи, че нещо им има и безотговорните им майки. Не бива да се разграничават нещата на зелени сополи и превързани ръчички. Понякога очевидните неща може и да не са опасни (ама понякога), а друг път да не подозираме и откъде ни е дошло.

Второ - аз отново четох първия постинг и там наистина не става ясно Цвете всъщност близка ли е с майките или не. Това че децата си играят, не означава, че с майките им сме близки. Аз на някои и имената им не знам, а тези, с които наистина сме близки не вярвам да имаме скруполи да се питаме или предупреждаваме. С тези, с които и имената си не знаем, нямаме нищо общо - и приказка дори. Там сме заради интереса - децата ни играят заедно, а ние стоим и от учтивост си разменяме по нещо. Ако не е моето дете, техните деца ще играят с друго и на никого няма да липсвам. Мисълта ми е, че е нормално те първо да си дръпнат детето от моето, без много да ме питат.

Наистина съжалявам за това, което преживявате, Цвете. Дано скоро да се оправите, искрено ви го пожелавам и повече да не минавате през подобни моменти. Но опитай се да разбереш и другите майки, всички. Не е редно да се класифицираме на прости, лекомислени и лоши. Ние сме преди всичко майки и е нормално да реагираме първосигнално, за доброто на децата си го правим - първо мислим за нашите, а после за чуждите. Заради собственото си дете и ти трябва да преосмислиш принципите си и да направиш всичко възможно да "образоваш" всички евентуално-нетактични майки предварително. И пак не разчитай на 100%-ов успех. ще продължава да има майки, които няма да са съвсем сигурни за истината - и пак прави ще са, за себе си, за своите деца!

"............Там сме заради интереса - децата ни играят заедно, а ние стоим и от учтивост си разменяме по нещо. Ако не е моето дете, техните деца ще играят с друго и на никого няма да липсвам....."

Интереса според мен е и децата да се чувстват добре.А това, че не познавате майките а само от учтивост разменяте две реплики  и сте толкова притеснени-тези две реплики може да са именно интерес защо ръчичките са превързани.Точно от там идва проблема според мен-защото всички гледат в ръцете на детето  и бягат,нищо че вчера учтиво са си разменили репликите за това какво е времето а на следващия ден неучтиво не са посмяли да попитат нищо...

за по-лесно напиши обяснителна бележка и я закачи на детето, така стеснителните ще са осведомени, а и ти няма да повтаряш като развалена плоча на всяка мама в парка защо са превързани ръчичките на детето.
виж за недоверчивите няма спасение, ще трябва ти и дъщеря ти да преглъщате и да се молиш милото да разбере, че хората са различни...
чудя се обаче какво обясняват майките със засилен майчин инстикт на децата си...
нещо от рода "тя е болна, не трябва да играеш с нея".
и ако утре недай си боже детенцето се разболее, какво ще си помисли "сега съм болен и с мен никой няма да си играе"
излизайки от дома си всички ние поемаме рискове, било от зараза пилешка или човешка, от нещастен случай и други, за които изобщо и не предполагаме и тези рискове ги поемаме в името на социалната си природа, за да общуваме.
излишно е да казвам, че тук в германия не съм срещала подобни реакции и едва ли ще срещна, а в моя град има два дома за деца в неравностойно положение.
в това отношение едва ли някога ще ги стигнем германците, но има надежда - дъщерята на Ан Мари а останалите като видят болен ще реагират първосигнално като щраусите.

Само бележка няма да свърши работа.
Ще трябва клетвена декларация от оторизиран лекар.

за по-лесно напиши обяснителна бележка и я закачи на детето, [/quote]
Благодаря или може би да и сложа "жълта звезда" тогава просто ще си ни отбягват. И какво значи да съм си близка с майките? Вие на близките си майки чершафите си ли вадите или експертизите си носите. Аз на всеки мога да кажа всичко и обратното и гаранция никаква, та понеже се разрази голям дебат, а аз на няколко пъти се опитвах да обобща мисълта си, ще бъда кратка, който и да е човека пред теб, не е отровно да запиташ, или дори да се изнесеш тихомълком, вместо да се държиш високомерно, само защото ти си здрав.

Подкрепям това изказване. Продължавам да  смятам, че трябва да се по-внимателни едни към други и да се научим да не нараняваме чувствата на околните, особено ако те с нещо са различни. Жалко е, че такава първосигнална реакция, каквато са проявили съседските майки на площадката, намира одобрение и разбиране. Интелигентният родител ще намери начин да предпази детето си, без да прави демонстрация от това.

Не са лоши, това е от незнание. Инстинктивно всеки гледа да си пази детето, това, че не са те питали заразно ли е, какво е, то вече си говори за тях. Стискам палци да се оправите.

Афектирам се защото точно вчера ми се случи както разхождам бебка и една мама с детенце на 1година ни настигат и се заприказваме след което тя надига нейното дете да види бебето в количката и в същия момент детенцето и кихна. Аз се стреснах дръпнах количката и се обърнах и какво да видя два големи сопола се стичат от носа на нейното дете. Погледнах майката и и викам вие май сте болнички а тя ме гледа обидено и отговаря ми да всички в къщи сме болни Защо са толкова лоши питам се и аз!?

направо не мога да повярвам

 

Параноя.......може и нарочно да ти е отговорила така, след като си се дръпнала.Като не искаш да ти кихат над количката-казвай,че не искаш да гледат детето и точка.Така никой няма да се надвесва над нея и да киха насреща ви.Като ви е страх от мечки-не ходете в гората.
На обществени места и без да ти кихат в лицето има риск от зараза с какво ли не-от безобидно грипче  до хепатит.Превенция-има имуностимулатори и ваксини.Но и това не е 100% гаранция.Ако искаш да не поемаш риска-стоиш си вкъщи.
А и тук ставаше въпрос за нещо съвсем различно-детето е с някакъв дерматит и не е заразно а е с обриви по ръчичките и вместо да се поинтересуват как е и какво му е-те го гледат като прокажено-ей в тва е драмата

Пенелопа, не е точно така. Ти извеждаш детето си и поемаш някакви рискове, с това съм съгласна, но едва ли ще му дадеш да се рови примерно в пясъка, където преди малко се е изпишкало някое куче, нали! Ще го дръпнеш, за да не се зарази с нещо. Има рискове и рискове. Някои могат да бъдат избегнати и това е задача на майката. На мен също би ми станало неприятно, ако някое кихащо дете се наведе над количката. Да не говорим, ако майката сама го вдигне, при положение, че е болно. Все пак, съгласи се че количката е личната теритотия на бебето и не всеки може да навлиза в нея, дори и навън. Знам, че всеки може да се разболее, моето бебе също, но когато Алекс е болен не го срещам с други бебета и очаквам същото и от останалите.

А аз нещо различно ли съм написала?Казах-след като искаш да избегнеш такива случки-предупреждавай, че не искаш да се надвесват над количката-тя си е територия на бебето.Или ти е неудобно?
Колкото до пясъка-разрешавам да играе там.Не съм виждала да пикае куче вътре, но подозирам, че пикаят котки/защо не и кучета де.../Във всеки един пясъчник дебнат зарази, но няма как да вържа детето на каишка, защото общината не е прибрала пумиярите, а собствениците на такива на са си ги вързали и изпикали където трябва....това е друга тема...

Не разбирам отношението на хората , които са се отнесли по този на4ин с едно детенце . И аз съм майка , и аз се притеснявам за здравето на детето си , но не бих и забранила контакт с друго детенце , само защото има здравословен проблем и то не заразен! Що за тесногръдие е това? Cwete, не се разстройваи , това ще отмине ! 

Явно в това е проблема, че много майки не се съобразяват с това, което говори за липса на медицинска и каквато и да е обща култура.
именно такова поведение следва да бъде осъдено, порицано и т.н.,
но да си дърпаме децата, при вида на детенце с проблеми едва ли е най-добрата реакция.

До консенсус няма да стигнем, пък и темата много се измести.

Едва ли авторката на темата е имала намерение, пускайки я, да се стига до такива дебати.Наистина много се измести

Мисля да я заключа вече....надявам се да няма засегнати, но темата се изчерпа, а има потенциал да прерастне в неприятна свада...