Здравейте,
пиша тук защото имам нужда да споделя с някой как е протекъл живота ми. За грешките, които съм допуснала и за това как протече живота ми благодарение на тях. Така от къде да започна, може би от това, че баща ми цял живот е бил идиот. От него почти нищо хубаво не съм видяла. Тормозеше ни, биеше ни. Може би и това е причината да се доверявам трудно на хората. Нямах гаджета до към 18 годишна възраст. Тогава срещнах Ж. на село. Тогава той харесваше едно друго момиче, хареса ми начина, по който се държеше с нея, а тя се държеше отвратително с него (тя харесваше най-добрия му приятел). Тъй като съм пряма й казах, че не е добре да се държи по този начин, че момчето е свястно и, ако не изпитва нищо към него е по-добре да му каже и да не му дава напразни надежди. Тогава си помислих, ако някой се държи по този начин с мен, аз никога не бих постъпила по този начин с него. По стечение на обстоятелствата Ж. ме забеляза и станахме гаджета. За първи път в живота си се влюбих. Толкова много го обичах, че ме беше страх да не го загубя. Когато нещата започнаха да стават по-сериозни той ми сподели, че никога не е правил секс. Тогава аз направих може би най-голямата си грешка аз си замълчах вместо да му кажа, че и аз не съм. Защо го направих и аз не знам, по скоро от страх, но от какво?! Нямам отговор. След време той ме попита директно и аз му отговорих. естествено той се почувства предаден. Няколко месеца след това той скъса с мен по възможно най-гадния начин, чрез трети човек. Поисках да разбера причините така и не ми ги каза. На мен ми беше ясно, че е заради премълчаното от мен. Прибрах се в родния си град и се запознах с Д. в чата излязохме разказах му за Ж. и как съм постъпила и как той е постъпил с мен. Накрая преспах с него исках да си избия Ж. от главата. Бях още няколко пъти с него, но нямах чувства и просто един ден спряхме да се търсим. После последваха години, в които бях сама. Докато не започнах работа. Тогава се запознах с П. Днес той ми е съпруг и имаме едно прекрасно момченце. Сега ще си зададете въпроса за какво е тази изповед всичко е с хепи енд. Историята е защото наскоро в фейсбук видях, че бащата на Ж. е починал. Писах му съобщение, с което му изказвах съболезнования. Тъй като и моята майка почина преди няколко години и знам какво е да загубиш родител и ми стана мъчно за човека. Той ми прати покана за приятелство и аз я приех. Писах му отново той ми отговори. Извини ми се за начина, по който се е отнесъл с мен. В този момент всичките ми спомени ме връхлетяха сякаш беше вчера всичко.Събрах смелост и го попитах, каква е била причината да скъса с мен. Той ми каза, че едната е това, че съм си премълчала, а другата разстоянието.
А сега седя и се чудя какво щеше да стане, ако тога му бях споделила. Как щях да му обясня що за идиот е баща ми и какъв ли щеше да е живота ми днес. И като се сетя за него нещо все още ми трепва от вътре и си мисля, че все още си го обичам. Обичам и мъжа си естествено и детето си и за нищо на всета не бих го наранила. Проблема е, че след толкова години още имам някаква тръпка към Ж.
пиша тук защото имам нужда да споделя с някой как е протекъл живота ми. За грешките, които съм допуснала и за това как протече живота ми благодарение на тях. Така от къде да започна, може би от това, че баща ми цял живот е бил идиот. От него почти нищо хубаво не съм видяла. Тормозеше ни, биеше ни. Може би и това е причината да се доверявам трудно на хората. Нямах гаджета до към 18 годишна възраст. Тогава срещнах Ж. на село. Тогава той харесваше едно друго момиче, хареса ми начина, по който се държеше с нея, а тя се държеше отвратително с него (тя харесваше най-добрия му приятел). Тъй като съм пряма й казах, че не е добре да се държи по този начин, че момчето е свястно и, ако не изпитва нищо към него е по-добре да му каже и да не му дава напразни надежди. Тогава си помислих, ако някой се държи по този начин с мен, аз никога не бих постъпила по този начин с него. По стечение на обстоятелствата Ж. ме забеляза и станахме гаджета. За първи път в живота си се влюбих. Толкова много го обичах, че ме беше страх да не го загубя. Когато нещата започнаха да стават по-сериозни той ми сподели, че никога не е правил секс. Тогава аз направих може би най-голямата си грешка аз си замълчах вместо да му кажа, че и аз не съм. Защо го направих и аз не знам, по скоро от страх, но от какво?! Нямам отговор. След време той ме попита директно и аз му отговорих. естествено той се почувства предаден. Няколко месеца след това той скъса с мен по възможно най-гадния начин, чрез трети човек. Поисках да разбера причините така и не ми ги каза. На мен ми беше ясно, че е заради премълчаното от мен. Прибрах се в родния си град и се запознах с Д. в чата излязохме разказах му за Ж. и как съм постъпила и как той е постъпил с мен. Накрая преспах с него исках да си избия Ж. от главата. Бях още няколко пъти с него, но нямах чувства и просто един ден спряхме да се търсим. После последваха години, в които бях сама. Докато не започнах работа. Тогава се запознах с П. Днес той ми е съпруг и имаме едно прекрасно момченце. Сега ще си зададете въпроса за какво е тази изповед всичко е с хепи енд. Историята е защото наскоро в фейсбук видях, че бащата на Ж. е починал. Писах му съобщение, с което му изказвах съболезнования. Тъй като и моята майка почина преди няколко години и знам какво е да загубиш родител и ми стана мъчно за човека. Той ми прати покана за приятелство и аз я приех. Писах му отново той ми отговори. Извини ми се за начина, по който се е отнесъл с мен. В този момент всичките ми спомени ме връхлетяха сякаш беше вчера всичко.Събрах смелост и го попитах, каква е била причината да скъса с мен. Той ми каза, че едната е това, че съм си премълчала, а другата разстоянието.
А сега седя и се чудя какво щеше да стане, ако тога му бях споделила. Как щях да му обясня що за идиот е баща ми и какъв ли щеше да е живота ми днес. И като се сетя за него нещо все още ми трепва от вътре и си мисля, че все още си го обичам. Обичам и мъжа си естествено и детето си и за нищо на всета не бих го наранила. Проблема е, че след толкова години още имам някаква тръпка към Ж.
Недей да влизаш във Фейсбук, а си гледай мъжа. За нищо от миналото не трябва да се съжалява. 
