Цял живот се занимавам с теми като личностно развитие, силата на мисълта, духовни техники и практики за себеосъвършенстване. Напълно разбирам, че сама си падам капана на неоправдани емоции, но имам чувството, че това е нещо, през което трябва да премина... Давам си време- да ми е малко тъжно на моменти, да поплача, ако имам удобен момент , да се позамисля сериозно за бъдещето си и взаимоотношенията с хората като цяло. Наистина съм на периоди, понякога се чувствам много добре и някак си свободна, а понякога- точно обратното. Сякаш се уча да ходя отново. В същото време се стремя и да внимавам с връзките занапред, не искам да се хващам с някой само защото не искам да съм сама. Казват, че най-бързо ще ми мине, ако си намеря нов мъж, но аз не мисля така- това ще е само някакъв опит за спасение, който кой знае докъде ще доведе.
Преди една седмица имах неприятен инцидент и се наложи да звъня в полицията, но.... някак си ми се стори странно, че не мога да се обадя първо на него... После се осъзнах и си дадох сметка, че имам много близки, на които мога да се обадя в такава ситуация. Пренебрегвала съм ги може би, без да си давам сметка за това... Не знам, много е странно и объркано.
Радвам се, че споделихте опит и разбирам, че макар и да е притеснително да се притесняваш да такива неща, не е ненормално....