Значи...купувам си аз нов лаптоп, накача ми го специалист с всякакви програмки за вируси, качвам си аз преспокойно снимките на новия лаптоп, щото стария видиш ли е стар, забравям, че имам външна памет, която е празна и ме чака да сваля всичко на нея и в един недалечен хубав ден всичките ми снимки бяха поразени от вирус, който ги кодира и иска да платиш, за да направи еди какво си. Веднага на специалиста - неоправяемо. Добре, че изкарвам снимки на хартия от време на време, но последно преди година-две беше и всичките ни пътувания в чужбина с детето....заминаха, огромните му там пиксели, ясни, красиви, полупрофесионални снимки, за които съм се старала и прочие...
И ..идва фейсбука, в който за щастие съм качила голяма част от всичко заминало и сега му се радвам, не ме е яд и наполовина толкова! Разбира се снимките са ми ограничени не само до приятели, ами и приятелите си около 150 броя съм ги сортирала и реално по-малко от половината виждат снимките ми.
На чужди хора не давам да ми снимат детето, на приятели - знаят да питат преди да качват или им казвам да трият ако ми е неприятно. Чак с параноя не живея, от една страна да си седим в черупката, но от друга - нека бъдем отворени, социални млади хора, търсещи и намиращи себеподобни.
И ..идва фейсбука, в който за щастие съм качила голяма част от всичко заминало и сега му се радвам, не ме е яд и наполовина толкова! Разбира се снимките са ми ограничени не само до приятели, ами и приятелите си около 150 броя съм ги сортирала и реално по-малко от половината виждат снимките ми.
На чужди хора не давам да ми снимат детето, на приятели - знаят да питат преди да качват или им казвам да трият ако ми е неприятно. Чак с параноя не живея, от една страна да си седим в черупката, но от друга - нека бъдем отворени, социални млади хора, търсещи и намиращи себеподобни.
