Здравейте!
Прочетох последните теми в този форум и първо искам да започна с отговор на това, което един/една от вас попита: кое ме е насочило към бг-мама, защо човек с току-що направена регистрация пише за проблемите си и търси мннеия.
Пиша тук, защото знам, че бг-мама е една голяма общност и се надявам да получа съвет или обратна връзка от жена. Защото жените виждат връзките по различен начин, а смятам че в моят случай точно това е, което н емога да разреша.
Аз съм мъж, на 35 години съм. Жена ми е с 4 години по-голяма. Кавам "жена ми", но на теория не сме женени, но на практика живеем заедно от повече от 8 години. Имаме и две деца - на 7 и на 4. И двамата сме образовани хора, работещи, със собствен дом, така че не бих казал, че имаме някакви битови проблеми, които да ни притискат.
Но все пак нещата не вървят добре. С жена ми се отдалечаваме все повече и като че ли сме достигнали някаква точка, от която е трудно да погледнем в миналите години и да се върнем там.
"Къде е проблемът", ще си каже някой, "разделяте се и готово". Въпросът е, че аз не искам това. А смятам, че и тя не го иска. Обичам жена си - по някакъв свой скучен и нищо незначещ начин. Не гледам и не мечтая за свобода, за нов живот или за нова приателка.
Но срещу това мое желание стоят проблемите. Оказва се, че нямаме твърде много общи интереси. Това на мен някакси не ми пречи и е пречило, защото харесвам жена ми иманно заради това, че е различна от мен и един вид ме допълва, но виждам, че на нея й тежи.
Нямаме баби и дядовци подръка, затова рядко се случва да излезем някъде само двамата и да имаме време само за себе си. А дори и когато се случи да отидем на кино или на ресторант, обикновено след 11 часа и двамата сме уморени и пенсионерската си се прибираме вкъщи да се наспим.
Често се случва да се караме за някаква глупост. Всъщност в повечето случай това за мен даже не е каране (викане), а дискутиране на някаква ежедневна ситуация, където двамата имаме различни мнения, но отново виждам как това на нея й тежи. Сякаш някакси би искала да има някакъв невидим синхрон между нас, като по филмите... но аз не мога да го "осигуря" 24/7, във всяка една ситуация.. Аз в резултат на това се стремя и полагам услия да не започвам ненужно такива ежедневни "дискусии", което обаче понякога има отрицателен ефект - получава се така, че съм незаинтересован.
Това е може би най-честият упрек, който тя има към мен: че съм като "робот", който прекалено логически подхожда към ситуациите. С което не съм съгласен, но е факт, че вътре в себе си инстинктивно се стремя да се съобразя с нея и нейното мнение и позиция. Не само защото не искам да се караме, но наистина искам да я накарам да се чувства щастлива.
Но явно нещо й липсва, и стената между нас сякаш само се издига.
Секс не правим вече доста време. Не знам дали това е причина или резултат от останалото - според мен по-скоро второто. Отначало всичко беше супер, после покрай майчинството й и грижите за първото ни дете сякаш това остана на заден план и се случваше все по-рядко. После решихме да имаме второ детенце и започнахме отново да го правим редовно, но някакси "по график".. А след втората бременност и раждане съвсем спряхме. Последно правихме секс преди може би две години... Тъжно..
На мен ми липсва, разбира се, на нея, мисля, също, макар и изглежда доста по-малко. Но аз не искам да я принуждавам и да го правим насила, иска ми се нещата да се оправят и желанието й да дойде само. Само че това все не става и не става...
Онзи ден ми каза: "Докога можеш да издържиш така? Седиш така и дните си минават. Изглежда сякаш между нас няма никаква останала обич". И това не е първият път, когато водим такъв разговор. Но това всъщност не е разговор де, няма какво да се каже с думи, че да се поправят нещата. Казвам й, че я обичам, че искам да съм с нея и тя да бъде щастлива, но това си остават само приказки, предизвикващи тъжна усмивка. Ще ми се да можех да се променя - но какво точно? Не смятам, че съм лош родител или партньор, нямам някакви порочни навици (цигари, алкохол, хазарт, нощи с приятели). Пък и "да се променя" би било точно една такава "роботска" реакция, която не би помогнала
Просто, изглежда, това, което липсва между нас, е комуникация... Отворена, радостна, необременена комуникация. Не знам къде изчезна.. Затлачи се сякаш от твърде много пренавити дискусии около ежедневни проблеми, твърдемного премълчани реакции, твърде много празни вечери, когато тя прави едно, а аз - друбо.
И все пак искам да спася връзката си. Нямам представа как и знам, че звучи може би даже наивно да си мисля, че мога. Но не си представям живот без семейството ми. Ако тя реши да ме напусне не знам какво бих направил, може би бих го приел (тя казва, че не съм се бил "борил" за нея - но какво означава борене? Аз се опитвам да се боря за нея всеки ден, в малките неща, а не да направя някакви дивотии само заради "боренето" и после да продължа да си карам както зная. Може би съм прекалено скучен..). Но сам не бих си стегнал куфарите да напусна. Поне в момента не си го представям.
И така, моля ви за мнение и, евентуално, съвет. Приемам всякакви гледни точки, просто искам да си изградя виждане за нещата, поглднато отстрани. Не знам какво мога да направя (ако въобще нещо), но искам да опитам.
Прочетох последните теми в този форум и първо искам да започна с отговор на това, което един/една от вас попита: кое ме е насочило към бг-мама, защо човек с току-що направена регистрация пише за проблемите си и търси мннеия.
Пиша тук, защото знам, че бг-мама е една голяма общност и се надявам да получа съвет или обратна връзка от жена. Защото жените виждат връзките по различен начин, а смятам че в моят случай точно това е, което н емога да разреша.
Аз съм мъж, на 35 години съм. Жена ми е с 4 години по-голяма. Кавам "жена ми", но на теория не сме женени, но на практика живеем заедно от повече от 8 години. Имаме и две деца - на 7 и на 4. И двамата сме образовани хора, работещи, със собствен дом, така че не бих казал, че имаме някакви битови проблеми, които да ни притискат.
Но все пак нещата не вървят добре. С жена ми се отдалечаваме все повече и като че ли сме достигнали някаква точка, от която е трудно да погледнем в миналите години и да се върнем там.
"Къде е проблемът", ще си каже някой, "разделяте се и готово". Въпросът е, че аз не искам това. А смятам, че и тя не го иска. Обичам жена си - по някакъв свой скучен и нищо незначещ начин. Не гледам и не мечтая за свобода, за нов живот или за нова приателка.
Но срещу това мое желание стоят проблемите. Оказва се, че нямаме твърде много общи интереси. Това на мен някакси не ми пречи и е пречило, защото харесвам жена ми иманно заради това, че е различна от мен и един вид ме допълва, но виждам, че на нея й тежи.
Нямаме баби и дядовци подръка, затова рядко се случва да излезем някъде само двамата и да имаме време само за себе си. А дори и когато се случи да отидем на кино или на ресторант, обикновено след 11 часа и двамата сме уморени и пенсионерската си се прибираме вкъщи да се наспим.
Често се случва да се караме за някаква глупост. Всъщност в повечето случай това за мен даже не е каране (викане), а дискутиране на някаква ежедневна ситуация, където двамата имаме различни мнения, но отново виждам как това на нея й тежи. Сякаш някакси би искала да има някакъв невидим синхрон между нас, като по филмите... но аз не мога да го "осигуря" 24/7, във всяка една ситуация.. Аз в резултат на това се стремя и полагам услия да не започвам ненужно такива ежедневни "дискусии", което обаче понякога има отрицателен ефект - получава се така, че съм незаинтересован.
Това е може би най-честият упрек, който тя има към мен: че съм като "робот", който прекалено логически подхожда към ситуациите. С което не съм съгласен, но е факт, че вътре в себе си инстинктивно се стремя да се съобразя с нея и нейното мнение и позиция. Не само защото не искам да се караме, но наистина искам да я накарам да се чувства щастлива.
Но явно нещо й липсва, и стената между нас сякаш само се издига.
Секс не правим вече доста време. Не знам дали това е причина или резултат от останалото - според мен по-скоро второто. Отначало всичко беше супер, после покрай майчинството й и грижите за първото ни дете сякаш това остана на заден план и се случваше все по-рядко. После решихме да имаме второ детенце и започнахме отново да го правим редовно, но някакси "по график".. А след втората бременност и раждане съвсем спряхме. Последно правихме секс преди може би две години... Тъжно..
На мен ми липсва, разбира се, на нея, мисля, също, макар и изглежда доста по-малко. Но аз не искам да я принуждавам и да го правим насила, иска ми се нещата да се оправят и желанието й да дойде само. Само че това все не става и не става...
Онзи ден ми каза: "Докога можеш да издържиш така? Седиш така и дните си минават. Изглежда сякаш между нас няма никаква останала обич". И това не е първият път, когато водим такъв разговор. Но това всъщност не е разговор де, няма какво да се каже с думи, че да се поправят нещата. Казвам й, че я обичам, че искам да съм с нея и тя да бъде щастлива, но това си остават само приказки, предизвикващи тъжна усмивка. Ще ми се да можех да се променя - но какво точно? Не смятам, че съм лош родител или партньор, нямам някакви порочни навици (цигари, алкохол, хазарт, нощи с приятели). Пък и "да се променя" би било точно една такава "роботска" реакция, която не би помогнала
Просто, изглежда, това, което липсва между нас, е комуникация... Отворена, радостна, необременена комуникация. Не знам къде изчезна.. Затлачи се сякаш от твърде много пренавити дискусии около ежедневни проблеми, твърдемного премълчани реакции, твърде много празни вечери, когато тя прави едно, а аз - друбо.И все пак искам да спася връзката си. Нямам представа как и знам, че звучи може би даже наивно да си мисля, че мога. Но не си представям живот без семейството ми. Ако тя реши да ме напусне не знам какво бих направил, може би бих го приел (тя казва, че не съм се бил "борил" за нея - но какво означава борене? Аз се опитвам да се боря за нея всеки ден, в малките неща, а не да направя някакви дивотии само заради "боренето" и после да продължа да си карам както зная. Може би съм прекалено скучен..). Но сам не бих си стегнал куфарите да напусна. Поне в момента не си го представям.
И така, моля ви за мнение и, евентуално, съвет. Приемам всякакви гледни точки, просто искам да си изградя виждане за нещата, поглднато отстрани. Не знам какво мога да направя (ако въобще нещо), но искам да опитам.
Виж, ако само единият иска "връзката да оцелее", то тя задължително си заминава. 
дългогодишните любови ги има само в книгите, филмите и в живота, но в не повече от 10% от случаите.