Здравейте, дъщеря ми през ноември ще направи 12 г. От известно време ми се оплаква, че сънува кошмари и когато е сама мисли само какво става след смъртта, къде отиваме, какво се случва с нас и това явно много я плаши. Дори се събужда посред нощ. Мисля, че от 1 година се случва това, но е на периоди. Аз се опитвам да я успокоявам, да й обяснявам, да говоря с нея, че няма нищо страшно и т. н., но това явно не е достатъчно. Казвам й да излиза навън с децата, да се занимава с разни неща, като й се появят такива мисли веднага да се сеща за нещо друго-приятно, но тя ми казва, че не й помага особено като е сама. Като е с други хора е ОК. Като съм я питала защо се сеща за това и тя ми казва, че това е започнало като си мисли за дядо си Петко (баща ми почина преди повече от 7 г.) и й става мъчно, след това се притеснява и си мисли само за това. За съжаление и двамата й дядовци и прадядовци починаха. Тя никога не е ходила на гробища, не съм я притеснявала. Не сме говорили пред нея за тези неща, когато ми е било мъчно и съм плакала, съм гледала да не е пред нея. Като беше малка съм й казвала, че дядовците са на небето като звездички и всичко е било спокойно. Сега незнам дали от пубертета, дали от някакви нейни страхове, но тя се притеснява, защото вчера ми каза, че иска да я заведа на психолог. Питах я дали си говори с приятелките затова и тя ми каза, че и те имали някакви страхове и тя не искала да им обяснява за нейните, за да не се стреснат.
Ще бъде ли добре за нея да я заведа на детски психолог? Наистина си притеснявам и се чудя как да й помогна това да го преодолее.
Ще бъде ли добре за нея да я заведа на детски психолог? Наистина си притеснявам и се чудя как да й помогна това да го преодолее.
