Страх от пътуване

6 авг. 2015, 16:50 ч.

София
Мнения: 5 197

Здравейте,
Бих искала съвет от вас, как да затапя страха си от пътуване / най вече с кола/.
Преди няколко години направихме тежка катастрофа и бях в тежко състояние. Стана на път за морето. Обичам морето,но всяка година е ад,когато знам накъде тръгвам.
И всяка година страха се засилва.
Миналата година когато се връщахме от море изпих 3*4 валидола и не ми повлияха. Отделно от пътя и скоростта, зачопнах да се страхувам да не получа и удар /да не дава Господ / страха ми идва от самия път,после от шофьора, после от послериците от една нежелана катастрофа. Тъй като съм била в това безпомощно състояние на магистрала, оттам идва страха ми от магистрали. Предпочитам да карам в града,там не е страх. Моля ви за съвет. И евентуално тактити,по време на возене. Щр съм благодарна.

# 1 11 авг. 2015, 10:47 ч.

София
Мнения: 558

Здравейте,
От моя гледна точка е важно, освен да ви се облекчат страданията да не се „разпространят“ и задълбочат т.е. страховете ви да не се прехвърлят и по отношение на други неща от ежедневието или да не стигнете до т.нар. генерализирана тревожност.
По принцип всички страхове са свързани с нашата невъзможност да контролираме всички обстоятелства. Помислете си, за всяко конкретно пътуване, кои са нещата които може да, контролирате и кои не. Много детайлно планирайте, това което може да контролирате и се опитайте да приемете това, което не е във ваша власт.
Хубаво е че все пак не сте се отказали да шофирате в градски условия, въпреки преживяния ужас, така че „похвалете“ устойчивостта на психиката си. Може да пробвате, заедно с човек на който имате доверие в колата, да излезете на, примерно, 20 км. от града , да пиете някъде там кафе и да се върнете. Ако не успеете, човекът с вас ще върне колата . Ако успеете, следващият път увеличете километрите вън от града и така, докато „дръзнете“ да стъпите на магистралата.
Желая ви успех Simple Smile

Даниела Тахирова-психотерапевт

# 2 18 авг. 2015, 01:21 ч.

София
Мнения: 5 197

Благодаря. Всъщност момента дойде. На отиване за морето изпих 2валидола. Станах сутринта и нямах много време да мисля за пътя. През цялото време бях със слушалки и слушах музика, разглеждах неангажиращи сайтове и надъхващи мисли. В колата бяхме повече хора, нищо не можа да ме успокои признавам, но поне не си въобразих че ще получа паник атака,удар или нова катастрофа И тъй като постоянно се притеснявах, казвах на мъжа ми да спира на почти всяка бензиностанция и паркинг. Някак обединих силите си към друго притеснение и започнах да се притеснявам за запушеният си нос,който явно мога да контролирам повече. На връщане беше големия филм 5-те валидола които изсмуках не успяха да ме успокоят. През целия път се бях притеснила на макс. Беше топло, имашр много движение. И въпреки че на отиванр автобус ни засече с 130км/ч. / да благодаря на Бог и на мъжа ми за бързата реакция, нищо не стана / не се притесних толкова колкото навръщане.
Стигнах до извода, че за да контролираш страха, трябва да го забравиш, да се отпуснеш, да забравиш това което те е ранило, да бъдеш онзи човек, коийто си бил преди катастрофата. Това изисква адски много усилия. И ако улучиш правилния момент и състояние на духа, може и да се справиш в стресови състояния. Но за да се избавиш от самия страх, определено трябва да забравиш. Или в краен случай да минеш през спешното и да ти бият много силно успокоително.

Причина:

Причина: