Пускам темата, провокирана от глупостта и неграмотността на лекарите- инфекционисти в БГ.
Първо: Никога не хуквайте към инфекциозна болница ако детето ви има разстройство. Там не само, че няма да му помогнат, но може и да му навредят.
Лежах със синът ми преди 3г.. Разболя се от рота вирус. Мислех, че ако е само разстройство ще се справя, но започна и да повръща. Реших, че бързо ще се обезводни, уплаших се и хукнах към инфекциозното. Първа груба грешка, която повторих за съжаление. Дори и с повръщане и диария, трудно ще се обезводни едно дете, дори и да няма апетит. Ако не се храни първият ден, няма нищо лошо в това. Приемане на малко количество вода начесто и приемане на натриеви соли е достатъчно. При нас повръщането беше само един ден, а диарията мина за 3 дни. През цялото време хапваше по малко и се оправяше бързо. Щеше да се оправи още по-бързо ако не слушах неграмотните лекари да го държа на диета. Втората груба грешка, която за щастие не повторих. Близо месец се оплакваше от болки в корема. Започнах да му давам да яде всичко и болките отминаха.
Мислех си, че ще навредя на детето си ако не го заведа в болница, но е цял късмет, че не се разболя от нещо по-лошо. В отделението нямаше течаща вода. В пика на летните жеги и инфекциозните заболявания в инфекциозно отделение на б-ца "Св. Анна" нямаше вода. Не ми се мисли какво можеше да се случи.
Второ: Никога НЕ подлагайте детето на строга диета при разстройство.
Ако детето ви е с разстройство, диария и повръщане ще чуете почти всеки лекар - диета. Грешка! Ако детето има апетит, не го мъчете с диети. Достатъчно е да се изключат дразнещи и разхлабващи храни, но е ОПАСНО детето да стои дни наред на сухари, солети и бисквити.
Преди броени дни бях отново в инфекциозно отделение с дъщеря ми. Един ден получи леко разстройство, дори не беше воднисто. Обаче започна да изхожда кръв. Пак майчиното ми сърце не ме спря да оставя детето си вкъщи и пак хукнах към инфекциозното. Обясних на лекарят, който ни прие какво се случва и дали има вероятност да не ни остави. Отсече - не, може да е салмонела.
Така внимавам с какво и как храня децата си, но никога не изключвам всякаква вероятност да се разболеят от нещо. Приеха ни, естествено детето на диета. Попитах защо? Имаше апетит, изхожданията намаляха до 2-3 и това беше всичко, нямаше Т. Може да яде само сухари и бисквити, а тя това не яде. Надупчиха и вените, за да пуснат система, въпреки, че се хранеше и пиеше вода постоянно и накрая ръката и посиня и се поду, защото разтвора въобще не ходеше във вената. Извиках сестрата и й казах, че отказвам системата. Не може, лекарят бил наредил. А лекарят млад, предният път го нямаше. Все си мислех, че има надежда в младите лекари, но съм се излъгала. Не може в 21 век да лекуваш така деца и то видимо здрави. Лекарите тук затъват все повече и повече, не се интересуват от новости и все си тъпчат на едно място отпреди 30-40г.
Не можех да гледам детето си гладно и казах на мъжът ми да донесе пюрета. С какъв апетит ги ядеше милата, направо ми се късаше сърцето. Молех се също за АМ, защото си пие още и сутрин и вечер. Даваха й по 100мл., а тя цяла нощ ревеше гладна. И мляко ми донесоха, не диетично, лечебно и такива глупости.
Едно дете, дойде същият ден с разстройство и повръщане. На вторият ден детето искаше да се храни, но не му даваха нищо освен солети и сухари. И така изкарахме ужасна нощ с две ревящи деца от глад. На другия ден казах на майката да донесат на детето нещо за ядене. Бабата донесе попара и детето се наяде. Видимо започна да се оправя. А ние на визитацията разбрахме, че резултатите ни са отрицателни и за вируси и за бактерии. Събрах си багажа и си тръгнахме. Детето в нашата стая се оказа с адено-вирус. Цяло щастие, че детето ми не се разболя от нещо. Отидохме здрави, а не ми се мисли какво можеше да стане. Сега дъщеря ми е единствено на пробиотик. Според педиатъра ни, кървенето се е получило от някоя храна. Предполагам от пъпеша, които си хапваше много често.
Не пожелавам никоя майка и дете да стигат до там, никога!
Първо: Никога не хуквайте към инфекциозна болница ако детето ви има разстройство. Там не само, че няма да му помогнат, но може и да му навредят.
Лежах със синът ми преди 3г.. Разболя се от рота вирус. Мислех, че ако е само разстройство ще се справя, но започна и да повръща. Реших, че бързо ще се обезводни, уплаших се и хукнах към инфекциозното. Първа груба грешка, която повторих за съжаление. Дори и с повръщане и диария, трудно ще се обезводни едно дете, дори и да няма апетит. Ако не се храни първият ден, няма нищо лошо в това. Приемане на малко количество вода начесто и приемане на натриеви соли е достатъчно. При нас повръщането беше само един ден, а диарията мина за 3 дни. През цялото време хапваше по малко и се оправяше бързо. Щеше да се оправи още по-бързо ако не слушах неграмотните лекари да го държа на диета. Втората груба грешка, която за щастие не повторих. Близо месец се оплакваше от болки в корема. Започнах да му давам да яде всичко и болките отминаха.
Мислех си, че ще навредя на детето си ако не го заведа в болница, но е цял късмет, че не се разболя от нещо по-лошо. В отделението нямаше течаща вода. В пика на летните жеги и инфекциозните заболявания в инфекциозно отделение на б-ца "Св. Анна" нямаше вода. Не ми се мисли какво можеше да се случи.
Второ: Никога НЕ подлагайте детето на строга диета при разстройство.
Ако детето ви е с разстройство, диария и повръщане ще чуете почти всеки лекар - диета. Грешка! Ако детето има апетит, не го мъчете с диети. Достатъчно е да се изключат дразнещи и разхлабващи храни, но е ОПАСНО детето да стои дни наред на сухари, солети и бисквити.
Преди броени дни бях отново в инфекциозно отделение с дъщеря ми. Един ден получи леко разстройство, дори не беше воднисто. Обаче започна да изхожда кръв. Пак майчиното ми сърце не ме спря да оставя детето си вкъщи и пак хукнах към инфекциозното. Обясних на лекарят, който ни прие какво се случва и дали има вероятност да не ни остави. Отсече - не, може да е салмонела.
Така внимавам с какво и как храня децата си, но никога не изключвам всякаква вероятност да се разболеят от нещо. Приеха ни, естествено детето на диета. Попитах защо? Имаше апетит, изхожданията намаляха до 2-3 и това беше всичко, нямаше Т. Може да яде само сухари и бисквити, а тя това не яде. Надупчиха и вените, за да пуснат система, въпреки, че се хранеше и пиеше вода постоянно и накрая ръката и посиня и се поду, защото разтвора въобще не ходеше във вената. Извиках сестрата и й казах, че отказвам системата. Не може, лекарят бил наредил. А лекарят млад, предният път го нямаше. Все си мислех, че има надежда в младите лекари, но съм се излъгала. Не може в 21 век да лекуваш така деца и то видимо здрави. Лекарите тук затъват все повече и повече, не се интересуват от новости и все си тъпчат на едно място отпреди 30-40г.Не можех да гледам детето си гладно и казах на мъжът ми да донесе пюрета. С какъв апетит ги ядеше милата, направо ми се късаше сърцето. Молех се също за АМ, защото си пие още и сутрин и вечер. Даваха й по 100мл., а тя цяла нощ ревеше гладна. И мляко ми донесоха, не диетично, лечебно и такива глупости.
Едно дете, дойде същият ден с разстройство и повръщане. На вторият ден детето искаше да се храни, но не му даваха нищо освен солети и сухари. И така изкарахме ужасна нощ с две ревящи деца от глад. На другия ден казах на майката да донесат на детето нещо за ядене. Бабата донесе попара и детето се наяде. Видимо започна да се оправя. А ние на визитацията разбрахме, че резултатите ни са отрицателни и за вируси и за бактерии. Събрах си багажа и си тръгнахме. Детето в нашата стая се оказа с адено-вирус. Цяло щастие, че детето ми не се разболя от нещо. Отидохме здрави, а не ми се мисли какво можеше да стане. Сега дъщеря ми е единствено на пробиотик. Според педиатъра ни, кървенето се е получило от някоя храна. Предполагам от пъпеша, които си хапваше много често.
Не пожелавам никоя майка и дете да стигат до там, никога!
