Отговори
# 15
  • Мнения: 32 282
Много благодаря за всички мнения, да и аз мисля ,че мъжат ми трябва да налага дисциплина и да наказва ,но това не се случва или е само под формата на закани ,знам колко много я обича и че са преживели много ,но аз съм предимно цял ден с нея , а тя непрестанно оспорва всичко каквото кажа и се цупи за всичко,вечер като се прибере баща и , очаква той да е съсредоточен изцяло върху нея и ако не е така започват уговорките как няма да спи сама, защото не можела без да е гушка тати... Ако той откаже тя реве не си ляга и пречи и на големите и на нас и го прави нарочно , до момента в който на всички ни писне и баща и ляга при нея и така всяка вечер.... Говоря на мъжа ми , но виждам укор в погледа му , че едва ли не не разбирам детето , за това исках да се допитам дали аз не съм в грешка , че се побърках вече ...

Приятелят ти е мека мара.  Laughing Не се обиждай, но ти също. Не знам и се чудя как търпиш това. Явно те смятат за гостенка, а не член на семейството. Въобще говорила ли си сериозно и твърдо с него?
Лично аз не бих издържала такова нещо и си обирам крушите. Даже бих се изгаврила леко с него.
Като за начало вечерта ще доведа малката принцеса и я настанявам да спи с баща си. А аз отивам да спя я на диван или друго легло. И му казвам директно, че когато му писне да спи със седемгодишни момичета да ми се обади  Wink Ако след това не предприеме нещо се изнасям.
И се чудя как си могла да си зарежеш живота и да отидеш  в друг град при положение, че сте имали пак същите проблеми.

# 16
  • Мнения: 2 222
За децата е трудно, когато родителите им са се разделили. Но това не значи те да командват парада на 100%. Начина е бащата да не ляга всяка вечер да приспива детето. И аз лягам понякога при някое от децата да го приспя, но не всяка вечер. Ако ще детето да реве цяла нощ, ще научи, че е вече голяма, за да спи с баща си постоянно. Трябва да има вечер, в която бащата спокойно, но категорично да откаже да спи при нея. При това тя не е сама, за да изтъква страх, сестра й е при нея. Няма как да й се угоди за всичко, но реално досега се получава и затова детето се старае още повече изисквания да има. Все пак е дъщеря на баща си, не му е жена и това е.

# 17
  • Другата България
  • Мнения: 37 740

Това дете майка няма ли?

# 18
  • Мнения: 14 840
Предишните ви проблеми пак ли бяха заради същото

# 19
  • Мнения: 2 222
И аз не разбрах къде е майката и по каква причина две момичета са с баща си. За момче е по-разбираемо.

# 20
  • Мнения: 543
Ако той откаже тя реве не си ляга и пречи и на големите и на нас и го прави нарочно , до момента в който на всички ни писне и баща и ляга при нея и така всяка вечер.... Говоря на мъжа ми , но виждам укор в погледа му , че едва ли не не разбирам детето , за това исках да се допитам дали аз не съм в грешка , че се побърках вече ...

Грешиш. Не трябва да "говориш НА мъжа" ти, а да говориш "говориш СЪС" него (диалог). И понеже знам, че не всички половинки са достатъчно диалогични и отворени за съвети и критики към това как са си отгледали децата, те съветвам съвсем добросърдечно да си поговорите и да потърсите съвет от 3ти, външен човек и за предпочитане професионалист.

Докато той не осъзнае нейното поведение като проблемно (а аз имам чувството, че той не го възприема напълно като такова), няма как да го решите. И понеже е много лесно да изкарат теб "лошата", подхождай дипломатично.

Допълвам се: Подобна история се разиграва в едно познато семейство - малка, глезена дъщеря, която държи да се приспива само от бащата. Двамата са и биологични родители (ако това има някакво значение), но ги върти на малкия си пръст. Лягането и приспиването вечер задължително трябва да са от бащата иначе ги прави луди калинки. А майката пък за собствена изгода "насърчава" детето и при всеки удобен момент натяква на мъжа си как все го няма вкъщи. Грозна картинка.

Последна редакция: вт, 22 сеп 2015, 17:56 от изгубен-щъркел

# 21
  • Мнения: 32 282
Сега като си помисля имах подобна случка като дете след развода на родителите ми.
Майка си имаше няколко години приятел. Като започнаха да се виждат може би съм била на 9-10  години някъде.. Човекът ми беше много симпатичен и може би защото не пиеше като баща ми.  Laughing Но странях от него. Изпитвах някаква ревност за това, че майка ми има приятел и може и да се събере да живее. Заварвала съм ги в леглото.  Но съм правила големи проблеми и циркове. Спомням си, че само мрънках в началото за спането. Бях свикнала да спя с нея, а той като беше тук тя отиваше при него. Разбирах донякъде, но накрая я убедих да ляга при мен за 10 минути пък после да отива при него.
И като не можете да се оправите сами - потърсете помощ.

# 22
  • Мнения: 2 222
Понеже ненавиждам вече "консултациите със специалист" и според мен от тях полза няма, хората трябва да намерят начин да си решат проблема постепенно.

Била съм в ситуацията на мъжа на авторката - омъжих се за втори път и децата направо си заживяха в нашата стая, едвам ги пращахме в детската  Laughing Но постепенно, след доста разговори и обяснения, се научиха и сега влизат при нас инцидентно вечер - един път седмично се случва. Не виждам как изцяло да им забраня достъп, някои вечери единия заспива преди другия, съответно будния ме търси. Но с психолози няма да стане, поне аз лично в български детски психолози вяра нямам.

# 23
  • Мнения: 3 694
Много благодаря за всички мнения, да и аз мисля ,че мъжат ми трябва да налага дисциплина и да наказва ,но това не се случва или е само под формата на закани ,знам колко много я обича и че са преживели много ,но аз съм предимно цял ден с нея , а тя непрестанно оспорва всичко каквото кажа и се цупи за всичко,вечер като се прибере баща и , очаква той да е съсредоточен изцяло върху нея и ако не е така започват уговорките как няма да спи сама, защото не можела без да е гушка тати... Ако той откаже тя реве не си ляга и пречи и на големите и на нас и го прави нарочно , до момента в който на всички ни писне и баща и ляга при нея и така всяка вечер.... Говоря на мъжа ми , но виждам укор в погледа му , че едва ли не не разбирам детето , за това исках да се допитам дали аз не съм в грешка , че се побърках вече ...
Пишеш, че той има две дъщери - на 7 г. (проблемната) и на 13 години. Какво е отношението на приятеля ти към по-голямата му дъщеря? Пак ли същото? Защото, ако не е, то тогава самият той дели децата си и ти нямаш никаква вина.

# 24
  • Мнения: 2 222
Голямото дете, ако е адекватно на ситуацията и не се навира постоянно на баща си, няма причина и той да й трепери чак толкова. На 13 са напълно самостоятелни, остава и нея да почне да къпе и приспива.

# 25
  • Мнения: 5 513
Не знам колко бих издържала...но преди да си тръгна бих опитала по -строгия и ”лошия„ начин след ,като през деня си с нея.Ще съм строга ,ще накажа ...Или ще се държа с нея ,като нормален родител ,който не би търпял такова поведение и от своето дете.
А за психолога не мога да реша дали трябва или не.Момичето е на 7г и е достатъчно голямо и разбира.Не е малко дете ,което не разбира,че момента не е подходящ да потърси тати.И със същия успех може да потърси сестра си вместо баща си.Значи поведението е целно и детето няма да вземе да слуша добронамерени съвети ,защото ако ги послуша ще загуби позицията си.

# 26
  • Мнения: 543

А за психолога не мога да реша дали трябва или не.

Според мен трябва - за бащата.

# 27
  • Другата България
  • Мнения: 37 740
А аз продължавам да чакам отговор къде е майката на тези деца.

# 28
  • Мнения: 19
Децата се отглеждат от бащата защото майка им е с тежко психично заболяване  и тя самата има нужда от гледане и контрол , помагала е майка му , която ме мрази защото е ползвала сина си като банкомат и сега когото децата са със нас паричният поток е спрял и тя не може да си намери място от злоба.Историята ,нашата е тежка и дълга , като цяло.Напуснах голям град и хубава професия в името на това да създадем семейство а и човека си струва.В началото малката не създаваше проблеми , но явно си е мислила , че това е временно и после тати пак ще е само за нея, когато осъзна , че не е така, започна драмата.Да голямата е  онеправдана от към внимание, даже е наказвана заради сестра си .Пиша тук , защото усещам ,че съм на границата на търпението си а не искам да се разделим , защото това ще е  краят .Искам да съм справедлива и да знам до колко е нормално това поведение и къде мога да поставя лично аз границата.

# 29
  • Другата България
  • Мнения: 37 740
 Confused Това с неговата майка е проблем.
Ако държиш на този човек, говори с него.
Както някой ти каза - с него, не на него.
Не знам какво друго да ти кажа....

Общи условия

Активация на акаунт