Здравейте . Ще опитам накратко да изложа проблема. От 5 месеца сме разделени със съпруга ми. Имаме детенце на две години и половина. В началото, когато я взимаше баща й в неговата къща, а той живее с родителите си, детенцето се връщаше при мен без никакъв проблем. Влиза си в нас, заиграва се, говорим си. Дори като ходеше при баща си все питаше мама кога ще дойде, искам мама да ме вземе вече. От един месец обаче всяка седмица, когато си я взимам не мога да я успокоя. Плаче, тръшка се, изобщо страшна история. И то не за баща й, ами за свеки. Този период съвпада и с тръгването на детска градина. Дали е стресирана заради градината или има друг проблем. Баправо ми се къса сърцето. Имам чувството, че обича повече баба си, че аз оставам на заден план и ще бъда изместена. Моля ви, дайте съвет,мнение, каквото и да е.
- Публикувана: 22 септ. 2015, 22:44 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2015, 00:23 ч.
Детето предпочита бабата
Това е нормален период. Детето ти обича теб много повече от баба си, но другото са детски моменти, които отминават.
Намери време да изкарвате само двете и да се забавлявате. Казвай и, че с нея си прекарваш най-хубаво. Поговори с нея, за това което става като я вземаш и че така те обижда. Тя е вече голямо момиченце и ще разбере. Организирай баща и да ти я води у вас или навън пред входа.
Моята щерка правеше така като баща и я вземаше от моята майка. Наистина е неприятно. Затова започнахме да и се обаждаме час преди да идем, за да е подготвен,а че ще я вземем. И много говорихме с нея, че така не може да се държи. Разбира се не миряса от раз, но минава и заминава
Намери време да изкарвате само двете и да се забавлявате. Казвай и, че с нея си прекарваш най-хубаво. Поговори с нея, за това което става като я вземаш и че така те обижда. Тя е вече голямо момиченце и ще разбере. Организирай баща и да ти я води у вас или навън пред входа.
Моята щерка правеше така като баща и я вземаше от моята майка. Наистина е неприятно. Затова започнахме да и се обаждаме час преди да идем, за да е подготвен,а че ще я вземем. И много говорихме с нея, че така не може да се държи. Разбира се не миряса от раз, но минава и заминава
Ще мине. Стресира се детето от рязката смяна, затова плаче. В едната къща има определен режим, ред и климат, в другата - друг. Отношението на хората към него също е различно. И като се прибави изобилието от нови впечатления, превъзбудата... Детската психика е още незряла, не може толкова лесно да се приспособи. И понеже не може да обясни чувствата си и дискомфорта, който изпитва, затова плаче и се чуди какво обяснение да даде.
Моят син също имаше такъв период. След всяко гостуване за няколко дни при баба си, уж се връщаше с радост и затъжен за нас с баща му, а изведнъж започваше да плаче. На въпросите защо понякога даваше такива смешни обяснения, че да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли и ти...
И това премина.
Моят син също имаше такъв период. След всяко гостуване за няколко дни при баба си, уж се връщаше с радост и затъжен за нас с баща му, а изведнъж започваше да плаче. На въпросите защо понякога даваше такива смешни обяснения, че да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли и ти...
И това премина.
sammy,
детето ти те вижда всеки ден. Тръгнало е на градина. Предполагам вижда баба си само през седмица или всяка седмица по 1 път. Баба сигурно като всяка баба го глези. Ти си родителят и възпитаваш. Естествено е, че иска при нея. Ако поседи 1 месец само при баба и баба го възпитава по-строго от теб, веднага ще поиска да се върне при теб. Децата не са глупави и те искат само най-хубавото и лесното. Но това не става винаги. Така се израства. И това не означава, че не те обича. За детето вероятно е и доста трудно в момента - 1. Мама и тати са се разделили, тати не живее при нас. 2. Тръгва на градина - място с други порядки и режим. 3. Баба си е все същата и прави същото и при нея е все така хубаво. Просто прояви разбиране. Успокой детето и намери време само за вас двамата.
детето ти те вижда всеки ден. Тръгнало е на градина. Предполагам вижда баба си само през седмица или всяка седмица по 1 път. Баба сигурно като всяка баба го глези. Ти си родителят и възпитаваш. Естествено е, че иска при нея. Ако поседи 1 месец само при баба и баба го възпитава по-строго от теб, веднага ще поиска да се върне при теб. Децата не са глупави и те искат само най-хубавото и лесното. Но това не става винаги. Така се израства. И това не означава, че не те обича. За детето вероятно е и доста трудно в момента - 1. Мама и тати са се разделили, тати не живее при нас. 2. Тръгва на градина - място с други порядки и режим. 3. Баба си е все същата и прави същото и при нея е все така хубаво. Просто прояви разбиране. Успокой детето и намери време само за вас двамата.
Извинявам се, че ще използвам темата, но и аз имам подобен проблем. Майка ми ми помага много с грижите за детето/не живеем заедно/. Аз работя, мъжа ми остъства през по-голямата част и често се налага да се възползвам от помощта й.
Дъщеря ми е много привързана към нея, постоянно иска да говори с нея, споделя й неща, които на мен не. Мен това страшно ме изнервя, защото успоредно с това, майка ми постоянно ме критикува относно грижите за детето /например, защо е с еди кой си клин, като е студено и може да е с друг; защо излизаме в един колко си часа на разходка и после ще спи, като може първо да се наспи и после на разходка...../ Отделно обаче, в отношенията й на нея с детето, когато то поиска нещо да се купи /играчка, "забранена" храна и т.н./, винаги нейният отговор е: Трябва да питаме мама.
Според мен го прави, за да си "измие ръцете" с мен, да не бъде тя лошата. А според нея го прави, за да не съм се карала после ако тя му купи!?
Майка ми е, много я обичам, и не мога да разбера в случая аз ли нещо съм сбъркала в мнението си, че тя не е права. Потиска ме това, че тя едва ли не ми иззема функциите на майка...
Дъщеря ми е много привързана към нея, постоянно иска да говори с нея, споделя й неща, които на мен не. Мен това страшно ме изнервя, защото успоредно с това, майка ми постоянно ме критикува относно грижите за детето /например, защо е с еди кой си клин, като е студено и може да е с друг; защо излизаме в един колко си часа на разходка и после ще спи, като може първо да се наспи и после на разходка...../ Отделно обаче, в отношенията й на нея с детето, когато то поиска нещо да се купи /играчка, "забранена" храна и т.н./, винаги нейният отговор е: Трябва да питаме мама.
Според мен го прави, за да си "измие ръцете" с мен, да не бъде тя лошата. А според нея го прави, за да не съм се карала после ако тя му купи!?
Майка ми е, много я обичам, и не мога да разбера в случая аз ли нещо съм сбъркала в мнението си, че тя не е права. Потиска ме това, че тя едва ли не ми иззема функциите на майка...
И как точно ти изземва функциите, щом се допитва до теб и се съобразява с твоите изисквания?
От думите ти излиза, че тя се грижи за детето през по-голямата част от времето. От тази гледна точка е напълно нормално да разпознава нуждите му по-добре от теб. Мантрата "мама знае най-добре" не действа, когато майката е делегирала правата за отглеждане на друг човек и не прекарва достатъчно време с детето си.
За това:
аз също бих ти направила забележка. Малкото дете спи, когато му се спи и когато е свикнало, ако има режим, а не когато на майка му ѝ е удобно. Аман от пищящи в истерия деца по молове и магазини, които плетат крака от умора и търкат очички, а майките им ги влачат и зяпат по витрините като зомбирани, а ако им обърнат внимание, то е колкото да ги навикат или ошамарят. Чак пък такава липса на емпатия...
Разбира се, че детето първо ще се наспи, а след това ще излезе на разходка.
Всъщност, драмата ти може много лесно да се прекрати. Пращаш детето на ясла/градина, в останалото време си го гледаш сама и всичко ще е 6. Няма баба, няма проблеми.
От думите ти излиза, че тя се грижи за детето през по-голямата част от времето. От тази гледна точка е напълно нормално да разпознава нуждите му по-добре от теб. Мантрата "мама знае най-добре" не действа, когато майката е делегирала правата за отглеждане на друг човек и не прекарва достатъчно време с детето си.
За това:
Цитат
защо излизаме в един колко си часа на разходка и после ще спи, като може първо да се наспи и после на разходка...
аз също бих ти направила забележка. Малкото дете спи, когато му се спи и когато е свикнало, ако има режим, а не когато на майка му ѝ е удобно. Аман от пищящи в истерия деца по молове и магазини, които плетат крака от умора и търкат очички, а майките им ги влачат и зяпат по витрините като зомбирани, а ако им обърнат внимание, то е колкото да ги навикат или ошамарят. Чак пък такава липса на емпатия...
Разбира се, че детето първо ще се наспи, а след това ще излезе на разходка.
Всъщност, драмата ти може много лесно да се прекрати. Пращаш детето на ясла/градина, в останалото време си го гледаш сама и всичко ще е 6. Няма баба, няма проблеми.
Как` Сийка, бързаш със заключения, ама и аз не съм доизяснила подробности 
Става въпрос за дете на 6 години, ходещо от 3 на детска градина. В първите три години от живота си, не се е разделяло с мен за повече от 3 часа, смея да твърдя че съм я отгледала сама, без помощ и намеса на баби, лели, че дори и баща. След третата година тръгна на градина, а аз на работа /няма как/.
Казвайки, че майка ми ми помага много имам предвид, че я взима от детска в 17:30 и я гледа до 18:30-19:00, докато аз успея да се прибера от работа. За мен това е голяма помощ, защото никой не ме пуска да си тръгна от работа в 17, и ако майка ми не я взимаше, ще трябваше да напусна.
За спането преди и след разходката, го дадох просто като пример. Всяка майка си знае най-добре! Лично за мен през зимата е по-добре разходките да са пред обяд. За мен разходка значи излизане на чист въздух, в мола не ходим
Става въпрос за дете на 6 години, ходещо от 3 на детска градина. В първите три години от живота си, не се е разделяло с мен за повече от 3 часа, смея да твърдя че съм я отгледала сама, без помощ и намеса на баби, лели, че дори и баща. След третата година тръгна на градина, а аз на работа /няма как/.
Казвайки, че майка ми ми помага много имам предвид, че я взима от детска в 17:30 и я гледа до 18:30-19:00, докато аз успея да се прибера от работа. За мен това е голяма помощ, защото никой не ме пуска да си тръгна от работа в 17, и ако майка ми не я взимаше, ще трябваше да напусна.
За спането преди и след разходката, го дадох просто като пример. Всяка майка си знае най-добре! Лично за мен през зимата е по-добре разходките да са пред обяд. За мен разходка значи излизане на чист въздух, в мола не ходим
Ясно, добре, взимам си думите назад. Мислех, че детето е съвсем малко. За 6-годишно чак такива драми...
Или умишлено те манипулира, или наистина му е по-забавно с баба му. Нормално. Мама възпитава, баба глези.
Почакай още малко да порасне и тогава внуците ти ще отмъстят за теб.
Или умишлено те манипулира, или наистина му е по-забавно с баба му. Нормално. Мама възпитава, баба глези.
Почакай още малко да порасне и тогава внуците ти ще отмъстят за теб.
Не се притеснявай, обича те много повече от баба си, просто баба и я глези и за това иска при нея Моята и тя постоянно търси и двете си баби, като и се скарам за нещо или баща и като не и даде нещо и се почва един рев и "искам при бабаааа", бабите много си лигавят внучетата, радват им се и за това децата ги търсят постоянно Иначе и майка ми и свеки ми разправят, че като е при тях постоянно ме търси, дори и да ми се сърди пак пита кога ще дойде мама или тати
Моята и тя постоянно търси и двете си баби, като и се скарам за нещо или баща и като не и даде нещо и се почва един рев и "искам при бабаааа", бабите много си лигавят внучетата, радват им се и за това децата ги търсят постоянно Иначе и майка ми и свеки ми разправят, че като е при тях постоянно ме търси, дори и да ми се сърди пак пита кога ще дойде мама или тати