Здравейте, работя на свободна практика, нямам работодател, така че бих могла да работя и след като живот и здраве изляза в отпуск 45 дни преди термина. И тъй като за месец декември имам работа, се чудя докога бих могла да работя? На 4 февруари ми започва отпуска, но бих ли могла да работя поне до края на февруари. Работата ми е повечето време на компютър, налага ми се веднъж седмично да ходя и да вися половин ден примерно. Как беше при вас? Докога ви стигаха силите за работа?
- Публикувана: 2 ноем. 2004, 11:11 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2004, 19:17 ч.
До кога се чувствахте работоспособни?
Първите два месеца въобще не можех да работя, защото се чувствах ужасно и определено неработоспосбна. По тази причина не работя откакто разбрах, че съм бременна. Сега се чувствам добре, имам апетит и не ми се гади.
Но все пак смятам, че бременната жена е по-добре да си почива повече, ако има тази възможност.
Но все пак смятам, че бременната жена е по-добре да си почива повече, ако има тази възможност.
Ами аз имах сили до последно да работя, но честно казано нямах нерви. Този отпуск посветих (45 дни) на мен, къщата (довършвахме ремонт) и на татето.
И да ти кажа хич не съжалявам. Почини си малко, защото после те чака 24 часова работа на повикване, без право на почивка. И ако вашето татенце е като нашето (бебето и на ухото му да реве няма да се събуди), ще обереш всички нощни дежурства. Пък и да ти кажа честно, на мен ми беше съвестно да го ръчкам да става през нощта, защото по цял ден е на работа и не е честно да се чуства като парцал (аз наваксвах следобяд).
Малко изместих темата, но идеята беше, че ако има кой друг да свърши тази работа - остави я на него. Пък и не мисля, че е толкова фън да балансираш на леда с голямото коремче.
И да ти кажа хич не съжалявам. Почини си малко, защото после те чака 24 часова работа на повикване, без право на почивка. И ако вашето татенце е като нашето (бебето и на ухото му да реве няма да се събуди), ще обереш всички нощни дежурства. Пък и да ти кажа честно, на мен ми беше съвестно да го ръчкам да става през нощта, защото по цял ден е на работа и не е честно да се чуства като парцал (аз наваксвах следобяд).
Малко изместих темата, но идеята беше, че ако има кой друг да свърши тази работа - остави я на него. Пък и не мисля, че е толкова фън да балансираш на леда с голямото коремче.
Аз работих до последния ден по време на първата бременност. Чувствах се във форма, напълно работоспособна и свежа. Аз също работя на компютър, но имам и доста ходения по клиенти. Това не ми пречеше. Чувствах се добре и си работих пълноценно и с желание.
Втората ми бременност беше патологична. Работих до 3-4-тия месец и то само защото имах поети задачи, които реших, че трябва да довърша. Никой не ме е карал, аз така прецених. Но ако не беше така, нямаше да продължа да работя дори и до 3-тия месец.
Всичко зависи от това как се чувстваш и имаш ли желание за работа. Ако си добре и имаш желание за работа - защо не?
Втората ми бременност беше патологична. Работих до 3-4-тия месец и то само защото имах поети задачи, които реших, че трябва да довърша. Никой не ме е карал, аз така прецених. Но ако не беше така, нямаше да продължа да работя дори и до 3-тия месец.
Всичко зависи от това как се чувстваш и имаш ли желание за работа. Ако си добре и имаш желание за работа - защо не?
Ами аз като цяло нямах проблеми с бременността и също планирах да си работя и след като изляза в болничен. През цялото време даже работех на максимални обороти, за да спестим повече пари за бебка (просто заплатата ми е толкова, колкото си изработя) и седях и след работно време и работех и вкъщи и въобще... Работата ми е на компютър също. Обаче успях да ида само един два дни след като ми дадоха болничния, защото внезапно започнах да вдигам кръвното. Лекарите не могат да кажат каква е причината, но майка ми никой не може да я убеди, че не е от преумората от предните месеци 
И лекарите ме строиха да лежа по цял ден, защото иначе лошо. Така че мен ако питаш - недей да се натоварваш излишно и си почивай последните 45 дни и си чакай бебчето 
Току виж се оказали не чак 45, а по-малко ако бебчето реши, че иска да види белия свят и по-раничко А и наистина след това едва ли ще ни остава време за почивка, та поне да сме посъбрали малко сили Жали си здравето - работата няма да избяга
И лекарите ме строиха да лежа по цял ден, защото иначе лошо. Така че мен ако питаш - недей да се натоварваш излишно и си почивай последните 45 дни и си чакай бебчето Току виж се оказали не чак 45, а по-малко ако бебчето реши, че иска да види белия свят и по-раничко А и наистина след това едва ли ще ни остава време за почивка, та поне да сме посъбрали малко сили Жали си здравето - работата няма да избяга 
Аз също бях без работодател и изцяло от мен зависише докога да работя. Чуствах се чудесно през цялата бременност, не ми се е гадило и т.н., но в 11 г.с. прокървих и след излизане от болницата си дадох един месец почивка! След това пак тръгнах на работа и така до последно- в петък бях на работа, в неделя вечер започнаха контракциите!
е, накрая не че много работех, но тогава нямахме интернет у нас и използвах да поровя, а и не си представях да стоя сама по цял ден. Сега с бебка е весело и нямам нищо против да си стоя вкъщи
е, накрая не че много работех, но тогава нямахме интернет у нас и използвах да поровя, а и не си представях да стоя сама по цял ден. Сега с бебка е весело и нямам нищо против да си стоя вкъщи
Работих до събота, в понеделник родих. Знам, че много момичета тук са така.
Всъщност продължих работата и в болницата, само че само по телефона и на свижданията. Смешно беше, ама по нощница и неможеща да седя, обсъждах договори в коридора.
После шевовете много ме боляха и 20 дни не ми беше до работа. После по малко. А сега ме е налегнал един мързел, една апатия. Работата имам за 100 години напред, всичко натрупано по бюрото, а мен ме домързява само като ги погледна.
Но това е много офф от темата, извинявам се.
Всъщност продължих работата и в болницата, само че само по телефона и на свижданията. Смешно беше, ама по нощница и неможеща да седя, обсъждах договори в коридора.
После шевовете много ме боляха и 20 дни не ми беше до работа. После по малко. А сега ме е налегнал един мързел, една апатия. Работата имам за 100 години напред, всичко натрупано по бюрото, а мен ме домързява само като ги погледна.
Но това е много офф от темата, извинявам се.
По време на първата си бременност работих до началото на деветия месец и спрях само защото всички около мен писнаха, че не можело така и дръ дрън ... та се наложи един месец да си постоя на д-то, но само дето умирах от скука.
Сега си работя сама, работата ми е на компютър, а компютърът ми е в къщи, което означава, че ще си бачкам до финала, а и след това. Ще почина (от работа) само докато съм в болницата. Когато си работиш сам за себе си не те греят нито болнични, нито платено майчинство, нито нищо. Клиентите не ги интересува, те искат да се свърши работата. А като кажеш немога си намират друг да им свърши работата и ти оставаш ....
Само да уточня, че и двете ми бременности, и първата и тази до сега са протичали без никакви усложнения и проблеми.
Сега си работя сама, работата ми е на компютър, а компютърът ми е в къщи, което означава, че ще си бачкам до финала, а и след това. Ще почина (от работа) само докато съм в болницата
. Когато си работиш сам за себе си не те греят нито болнични, нито платено майчинство, нито нищо. Клиентите не ги интересува, те искат да се свърши работата. А като кажеш немога си намират друг да им свърши работата и ти оставаш .... Само да уточня, че и двете ми бременности, и първата и тази до сега са протичали без никакви усложнения и проблеми.
Цитат на: sunny_zt
Първите два месеца въобще не можех да работя, защото се чувствах ужасно и определено неработоспосбна. По тази причина не работя откакто разбрах, че съм бременна. Сега се чувствам добре, имам апетит и не ми се гади.
Но все пак смятам, че бременната жена е по-добре да си почива повече, ако има тази възможност.
Но все пак смятам, че бременната жена е по-добре да си почива повече, ако има тази възможност.
абсолютно съм на твоето мнение-все едно,че чета за моята бременност.Аз съм в дълъг болничен,гледам да се пазя,че...ако нещо се случи по моя вина,няма да си го простя....знам колко го иска това бебе мъжът ми.А работата ми е изключително заседнала и монотонна-работя в кол-център,по цял ден залепена за стола и сгъната-от това сгъване почнах да получавам болежки в коремчето.Няма движение,разнообразие,само със слушалките и пред монитора.А иначе моето отсъствие едва ли нарушава нещо,защото иде реч за поне около 80-100 телефонисти в залата.
Забременях март, и понеже работя с деца много ме беше страх да не се разболея нещо от тях 
- шарка, грип, обикновена настинка! Едвам отраях до края на учебната година - (нач на юни).
После продължих да ходя на работа, но до обяд, по-ненатоварено беше, ама все пак.....всеки ден пътуване с автобуси, жега и тн.
Окончателно излязох в отпуска на 15 август(5-6 месец бременност) - тогава пък ми беше скучно удома, без работата, абе да ми се чуди човек на акъла!
- шарка, грип, обикновена настинка! Едвам отраях до края на учебната година - (нач на юни).После продължих да ходя на работа, но до обяд, по-ненатоварено беше, ама все пак.....всеки ден пътуване с автобуси, жега и тн.
Окончателно излязох в отпуска на 15 август(5-6 месец бременност) - тогава пък ми беше скучно удома, без работата, абе да ми се чуди човек на акъла!
Зависи си най-вече от теб, каквото и да ти кажем ние или който и да е друг, ти сама най-добре ще прецениш кой е най-добрия вариант.
Аз мислех да работя до 2 седмици преди термина с Анна. Но се оказа много горещо лято, аз имам час, час и полвина път до работата или с кола или с влак ( и двата варианта ме изморяваха много накрая) и просто в даден момент ми стана много тягостно да бия път всеки ден до работата. Така че спрях 4 седмици преди да се роди Анна (тя закъсня с 3 дни), защото освен това бях си и решила че ще се роди по-рано. Е, от време на време ми доскучаваше, защото не можех да правя доста неща, но се виждах с приятели, ходех по магазини и насам натам, почивах си, накрая дойде и майка ми за да помага и с бебето та имах и време да се видя качествено и с нея.
Сега още не съм решила кога ще спра, но този път пък ще имам възможността да прекарам 'качествено' време с Анна, преди да е станала кака, да я поглезя малко и да я подготвя за новото бебе (е ние й говорим вече, но надали разбира още за какво точно става дума).
Аз мислех да работя до 2 седмици преди термина с Анна. Но се оказа много горещо лято, аз имам час, час и полвина път до работата или с кола или с влак ( и двата варианта ме изморяваха много накрая) и просто в даден момент ми стана много тягостно да бия път всеки ден до работата. Така че спрях 4 седмици преди да се роди Анна (тя закъсня с 3 дни), защото освен това бях си и решила че ще се роди по-рано. Е, от време на време ми доскучаваше, защото не можех да правя доста неща, но се виждах с приятели, ходех по магазини и насам натам, почивах си, накрая дойде и майка ми за да помага и с бебето та имах и време да се видя качествено и с нея.
Сега още не съм решила кога ще спра, но този път пък ще имам възможността да прекарам 'качествено' време с Анна, преди да е станала кака, да я поглезя малко и да я подготвя за новото бебе (е ние й говорим вече, но надали разбира още за какво точно става дума).
Аз пък имам сила и енергия, работи ми се (само да ми простят началствата, че солидно се успивам сутрин) ама нещо нервите ми не издържат...
А си исках помощник(заместник) още преди да забременея...да ама не -
гърча се сама и ме страх да излезна в болнични, че ме спукват от звънене по телефона заради работа. И ми иде направо да напусна!
А пък от друга страна си представям, че ако не работя ще изкукам от скука, пък и съм свикнала финансово да съм независима
А си исках помощник(заместник) още преди да забременея...да ама не -
гърча се сама и ме страх да излезна в болнични, че ме спукват от звънене по телефона заради работа. И ми иде направо да напусна!А пък от друга страна си представям, че ако не работя ще изкукам от скука, пък и съм свикнала финансово да съм независима
Съпругата на брат ми беше студенка и е ходила на занятия до последния ден преди да роди - хем и сняг е имало тогава. Аз също се чуствам работоспособна засега, а имам и доста задачи /работя на държавно и частно/ и мисля да си карам докогато мога без да спазвам непременно болничните дни. Мисля че организмът сам си показва. Също е от значение да не почнат грипни епидемии през зимата - тогава задължително е по-добре да се затворя вкъщи.
Аз до последно работих през първата бременност. Исках да почивам 45-те дни, но шефа ми така и не можа да си хареса заместничка и ме помоли да остана докато избере. Колко обяви, конкурси, десетки момичета минаха на интервю, но не и не! Никоя не одобри, напомних, че вече съм в 9-я мес. и ще родя в офиса, накрая избра жена и денят, в който трябваше да й покажа работата аз не се явих, бях ...в родилното!
Към днешна дата и тя е бременна милата, скоро конкурса почва наново ! КОлегите се шегуват, че ако назначат мъж на това място и той ще забременее! 
Към днешна дата и тя е бременна милата, скоро конкурса почва наново
! КОлегите се шегуват, че ако назначат мъж на това място и той ще забременее!
С първата бременност бях студентка 5 курс и не ми беше натоварено. Само дето имах уговорка да си взема последният изпит на 5 май, а пък аз взех че родих на 30 април. С втората бременност работих докато дойде времето за болничните по закон. В офиса ми беше много достадно и скучно, вече бяха взели заместнички - 2 
на брой и много не ме занимаваха, само в краен случай. Даже се уговорих последните седмици да си тръгвам по - рано, защото аз не съм от хората дето ще си вземат болнични без да им има нещо. Хората ми влязоха в положението и хем бях на разположение ако новите имаха нужда от съвет, хем аз успявах да си почина в къщи.
Все още не работя и нямам намерение да го правя докато бебчо не стане на 3 год.
Просто реших, че сега е време за децата ми.
на брой и много не ме занимаваха, само в краен случай. Даже се уговорих последните седмици да си тръгвам по - рано, защото аз не съм от хората дето ще си вземат болнични без да им има нещо. Хората ми влязоха в положението и хем бях на разположение ако новите имаха нужда от съвет, хем аз успявах да си почина в къщи. Все още не работя и нямам намерение да го правя докато бебчо не стане на 3 год.
Просто реших, че сега е време за децата ми.
Моята работа не е тежка, но нещо мързелят ме е налегнал, спи ми се, много често ме обхваща апатия и по цял ден си зарязвам задълженията и ровя из форуми и чатове. При първата бременност не съм работила - по-точно спрях в 4-тия месец, останах си в къщи, затъпях, бях нон стоп нервна. Поради тази причина сега стискам зъби и само по медицински фактори ще прекъсна да работя по-рано, макар че така ми се иска да си почина няколко дни, затова с нетърпение чакам коледните и новогодишните празници - а те са далеч, а и все събота и неделя се падат - дано дадат някой ден в бонус.
Успех на всички!!!
Успех на всички!!!
Работех до две седмици преди раждането, работата ми е в офис, но е нервна и напрегната. През цялата бременност продължих да пътувам в командировки и да понасям нормалните за работата ми натоварвания. Терминът ми беше Август, така че изкарах и едно тежко лято. Вярно е че нямах проблемна бременност, но е и вярно, че сама си наложих да издържя на натоварването. Сега съм доволна, запазих работното си място, шефа ми оцени факта, че работих до край, не загубих ритъм и се поддържах във форма. След като родих и се затворих в къщи се чувствах много по зле. Все пак обаче, всичко зависи от теб самата и от вида работа. Каквото и да направиш, уверена съм, че ще бъде най-доброто за теб и за детето
Аз съм в 32г.с. и още работя, търсим момиче за заместничка, но досега безрезултатно, не можем да харесаме и се шегуваме, че като дойде време за раждането, само ще прибягам за малко до Майчин дом, много е близо до нашия офис, а за след раждането ще направят детски кът в офиса и всички на смени ще гледаме бебо. Другия вариант е да ме клонират Добре, че нямам проблеми поне засега и се чувствам много работоспособна и енергична.
Добре, че нямам проблеми поне засега и се чувствам много работоспособна и енергична.
Във фирмата където работя преди две години е имало случай една колежка да роди преждевременно и честно казано шефа го беше шубе. Стоях до 30-ия ден преди термина, чувствах се прекрасно и можех да рботя още и с желание, но усетих че умишлено не ми дават задачи и си се прибрах, за да не се притесняват колегите.