Тъжно ми е , че съм тук , но трябва ... Загубвам все повече вярата си и ми е адски трудно ! Ето и моята история:
Омъжена съм от 10 години и имам една дъщеря , в момента съм бременна с второ . Запознахме се когато бях на 19 години , вярваща в любовта , която може да прави чудеса . Той беше от дивите лоши момчета , с чувство за хумор , но не особенно любвеобвилен - тежко детство , постоянни караници в семейството , деспотичен баща , който не показва почти никаква любов към децата си . Аз реших , че съпруга ми е избрал мен, специалната и единствена , а аз вярваща , че ще го спася с любов и ще му покажа , че може да живее обичан и спокоен . Възхищавах му се на силата да отстоява себе си , да вярва в каузи , в които никой друг не го прави , смятах го за мъжкар ! Бяхме гаджета три години и той показваше най - силно желанието си за секс , тогава искаше да ме види , но да ходим някъде да се разхождаме , да прояви инициатива освен креватната - почти никога . Аз като малоумна го питах всеки път "Кога ще ми се обадиш" , "кога ще се видим"... няколко пъти го хващах в лъжи и решавах , че не е нещо важно , че не трябва да правя драми...
Ще карам на кратко , ако успея...
Забременях , сключихме брак , но той все повече се отдръпваше . Аз понапълнях , лохии имах почти три месеца , хормони , родилна депресия ... чудо! Чувствах се ужасно уплашена и сама.Започна да закъснява , стана студен и затворен. Една сутрин го арестуваха в работата му , защото пребил някакъв , дето разаказвал , че съпруга ми има връзка с една колежка . Арест , обвинение за което го чакат 15 год. ако се докаже . Аз съм в ада , не хапнах три дни абсолютно нищо , панически атаки , рев ... Следствието доказа , че е на лична основа и го пуснаха... Беше преди първата годишнина от брака ни . Подарък - арест и панически атаки . Питах го защо и отговора беше : Не получавах достатъчно секс от теб !Призна изневярата официално години след това , но аз знаех ! Простих и заложих на любовта отново . Вярвам в доброто .
През годините ме лъга много пъти за какво ли не . Една сутрин получи смс от някакъв номер в който пишеше I love you . Побеснях , виках , питах и си каза , че само се закачал с някаква сервитьорка. Е , щом й знае телефона на изуст , значи не е еднократно , нали ? Та той до скоро не помнеше рожденната ми дата и годината... Имахме и хубави моменти много. Вярвах , че той е моя най-добър приятел и моя мъж завинаги . Има чувство за хумор и е душата на компанията .
Сега съм бременна , правим ремонт , който само аз исках , а апартамента е много зле , той се държи ужасно грубо , караме се всеки ден , плача ... хормоните е ясно , но все си мисля , че ако искаш да видиш човека , когото обичаш , щастлив, ще правиш всичко възможно да го видиш усмихнат , а не подут от рев...
Сигурна съм , че и аз не съм цвете , но много се старая ...
Глупава ли съм да вярвам , че усилията ми имат смисъл ? Човек става ли по- добър , когато е обичан ? Късно ли е за мен ?
Омъжена съм от 10 години и имам една дъщеря , в момента съм бременна с второ . Запознахме се когато бях на 19 години , вярваща в любовта , която може да прави чудеса . Той беше от дивите лоши момчета , с чувство за хумор , но не особенно любвеобвилен - тежко детство , постоянни караници в семейството , деспотичен баща , който не показва почти никаква любов към децата си . Аз реших , че съпруга ми е избрал мен, специалната и единствена , а аз вярваща , че ще го спася с любов и ще му покажа , че може да живее обичан и спокоен . Възхищавах му се на силата да отстоява себе си , да вярва в каузи , в които никой друг не го прави , смятах го за мъжкар ! Бяхме гаджета три години и той показваше най - силно желанието си за секс , тогава искаше да ме види , но да ходим някъде да се разхождаме , да прояви инициатива освен креватната - почти никога . Аз като малоумна го питах всеки път "Кога ще ми се обадиш" , "кога ще се видим"... няколко пъти го хващах в лъжи и решавах , че не е нещо важно , че не трябва да правя драми...
Ще карам на кратко , ако успея...
Забременях , сключихме брак , но той все повече се отдръпваше . Аз понапълнях , лохии имах почти три месеца , хормони , родилна депресия ... чудо! Чувствах се ужасно уплашена и сама.Започна да закъснява , стана студен и затворен. Една сутрин го арестуваха в работата му , защото пребил някакъв , дето разаказвал , че съпруга ми има връзка с една колежка . Арест , обвинение за което го чакат 15 год. ако се докаже . Аз съм в ада , не хапнах три дни абсолютно нищо , панически атаки , рев ... Следствието доказа , че е на лична основа и го пуснаха... Беше преди първата годишнина от брака ни . Подарък - арест и панически атаки . Питах го защо и отговора беше : Не получавах достатъчно секс от теб !Призна изневярата официално години след това , но аз знаех ! Простих и заложих на любовта отново . Вярвам в доброто .
През годините ме лъга много пъти за какво ли не . Една сутрин получи смс от някакъв номер в който пишеше I love you . Побеснях , виках , питах и си каза , че само се закачал с някаква сервитьорка. Е , щом й знае телефона на изуст , значи не е еднократно , нали ? Та той до скоро не помнеше рожденната ми дата и годината... Имахме и хубави моменти много. Вярвах , че той е моя най-добър приятел и моя мъж завинаги . Има чувство за хумор и е душата на компанията .
Сега съм бременна , правим ремонт , който само аз исках , а апартамента е много зле , той се държи ужасно грубо , караме се всеки ден , плача ... хормоните е ясно , но все си мисля , че ако искаш да видиш човека , когото обичаш , щастлив, ще правиш всичко възможно да го видиш усмихнат , а не подут от рев...
Сигурна съм , че и аз не съм цвете , но много се старая ...
Глупава ли съм да вярвам , че усилията ми имат смисъл ? Човек става ли по- добър , когато е обичан ? Късно ли е за мен ?
Децата дават стимул да направиш чудеса.