А какво ви демотивира в работата?

  • 10 038
  • 152
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 30 209
Касита, първите обикновено са супер амбициозни хора, които са в началото на кариерата си и нямат семейство все още.

Скрит текст:
Аз познавам такава жена, която не е в началото на кариерата си, не е и много млада, но казва, че няма какво да прави вкъщи и гледа поне да отметне някаква работа в офиса.

# 46
  • Мнения: 7 990
Че какво лошо има в това? Ако нямат семейство, защо да не работят?

# 47
  • Мнения: 10 547
Защото влияят зле на цялостния микроклимат на колектива. Защото има ТД, има записано в него работно време, има и момент, в който идваш по-рано и си тръгваш по-късно от работа, но не го поставяш като основен стил. А когато такъв човек е в екипа, то той моментално се превръща в любимец на шефовете и останалите им се виждат мързеливи скатавци, което изобщо не е така. Била съм и от двете страни. И не, нямам такъв човек в екипа си.

# 48
  • Мнения: 7 990
Хм, аз пък имам и изобщо не ме дразни това.... ни най-малко.... е, той само стои до късно де.. не идва рано.

# 49
  • Мнения: 10 547
Така де, но в даден момент, ако нямаш трезвомислещ шеф, тази жертвоготовност започва да се очаква от всичките.

# 50
  • Мнения: 7 990
Ох, за щастие досега съм имала само трезвомислещи и интелигентни шефове. То иначе нямаше да са ми шефове сигурно де.

# 51
  • София
  • Мнения: 30 209
Честно казано и аз не се дразня от такива колеги. След като има време и желание, няма проблем да поработи.
Аз напр. рядко мога да си позволя подобно нещо, защото все пак имам и други задължения, затова гледам през работно време да свърша всичко, което се изисква от мен, за да си тръгна навреме.
Засега микроклиматът не се е развалил специално от този факт. Дано така и продължи.

# 52
  • София
  • Мнения: 38 898
В стария офис беше някаква мания да се остава след 18...И то без никой да ги кара. Гадост.

# 53
  • Мнения: 7 990
Абе ако си обичаш работата, е удоволствие да оставаш когато нямаш семейство. Защо не разбирате?
Даже понякога ми е било по-добре да си върша работата на спокойствие, когато няма хора край мен.

# 54
  • София
  • Мнения: 38 898
Е да ама половината нямат, а другата половината имат семейства и деца.
И се получава доста неловко.
Имаше една чавка, само и само да се натяга, стоеше с другите, а мъжът и гледаше детето.

# 55
  • Мнения: 2 289
Абе ако си обичаш работата, е удоволствие да оставаш когато нямаш семейство. Защо не разбирате?
Даже понякога ми е било по-добре да си върша работата на спокойствие, когато няма хора край мен.

Подкрепям. Много често съм оставала, и съм работила от вкъщи, без никой да ме кара. Но...съм била на бонусна система, тоест знаех си интереса. Сега също се случва да работя от нас, но много по-рядко, и изобщо не оставам след работно време.

# 56
  • Мнения: 7 990
Значи, нито бих стояла да се натягам, нито ме интересува кой се натяга Simple Smile Аз си гледам моята работа...

# 57
  • Мнения: 2 289
Значи, нито бих стояла да се натягам, нито ме интересува кой се натяга Simple Smile Аз си гледам моята работа...

В моят случай не е имало кой да види,че съм останала. Аз съм го правила за себе си.  Peace

# 58
  • Мнения: 2 288
Това с оставането след работа без реално да има нужда е направо покъртително.

В настоящата ми работа, шефа така е свикнал, че всички са на разположение 24/7, че като си тръгна 2-3 мин след като ми е приключило работно време, колегите ме гледат все едно съм някаква наглярка!!! Нямам проблем с оставането от време на време, но когато се налага.
В старата работа 90% оставаха по 30-тина мин, защото имаш оувър тайм и се плащаше добре, а реално само си приказва, като никой нищо не работи. На шефа му трябваха 2 години, че да се усети и се усети чак, когато го настигна кризата.

# 59
  • Мнения: 7 990
Ех, покъртително.... Simple Smile В интерес на истината съм оставала не само за да работя...

Общи условия

Активация на акаунт