Ми не помня 
- Публикувана: 29 март 2006, 18:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2006, 22:45 ч.
Kakво беше усещането от ПЪРВОТО кърмене?
Много напрегнато ми беше. Беше един-два часа след раждането, до мен стоеше акушерката и двете се борехме да накараме дъщеря ми да засуче. Тя не захапваше правилно и поне месец се борихме с това. Въобще не отговаряше на очакванията ми, че ще засуче от раз. Удоволствието дойде много по-късно.
и болезнено. И ставаше все по-болезнено и по-болезнено..... и така 25 дни докато ми минаха зверските рагади на лявата гърда.... а 15 дни по-късно ми минаха и тези на дясната. Е тогава вече оцених кърменето като нещо приятно 
ами сложиха ми я на гърдата и тя засука и така откара към 1 час. понеже не бях чела за евентуални възможни проблеми друго и не очаквах, не съм изпитвала нито болка нито някаква неописуема радост. обаче си спомням после консултантката по кърменето как ми стисна зърното да види наред ли е всичко- очите ми изскочиха 
Бръм, бръм! Пчеличка златна в чайника падна!
- Едва бях свършил първия куплет - каза Шапкаря - когато кралицата скочи и извика: "Той убива времето! Обезглавете го!"
Не можах да се сдържа....
По темата. Първото кърмене всъщност беше второто поставяне на гърдата. При първото, след 45 мин. опит, човечето така и не искаше да засуче зърното. Затова следващия път аз бях леко притеснена и доста напрегната, очаквайки че се задава нова битка. Той обаче захвана от раз и все едно беше сукал цял живот. Изпитах чувство на облекчение и спокойтвие. Никаква болка, никакво боцкане, нищо такова...
Бръм, бръм! Пчеличка златна в чайника падна!
- Едва бях свършил първия куплет - каза Шапкаря - когато кралицата скочи и извика: "Той убива времето! Обезглавете го!"
Не можах да се сдържа....
Много ми е любимо!
Сори, за офф-а
Много ми е любимо!
И на мен. И ме изкефи как се навързаха текстовете под аватарите ни.
П.С. Упс... последен офф.
Очаквах го с нетърпение, т.к. чак на втория ден успях да гушна бебката, но като я взех в ръцете си много се изненадах какво да правя с това малко телце. Но тя въпреки големите дупки на бибероните в болницата си знаеше урока, и добре че беше така, за да се настроим една към друга - беше невероятно усещане - топлината, която ме обля, любовта към това малко човече!
Страхотно усещане!
Страхотно усещане!
каточели за него това беше единственото нещо в живота, което трябва да прави. Абе и аз никога няма да го забравя. Нямам търпение живот и здраве да имам второ детенце и да го кърмя, винаги ми е било приятно 
В болницата беше такъв стрес , всяка от сестрите опитваше да помогне с поставянето, аз първият ден не мога да мръдна, заради секцио-то, в момента, в който успях да се обърна настрани и да кърмя легнала настъпи облекчението. 
Спокойна и облекчена - два дни нямах ни кърма, ни коластра и то милото все спеше в часовете, в които ни ги носеха, явно е плакал много м/у храненията и са го хранели. Всъщност бях много щастлива, че мога да кърмя бебчето си (винаги съм го искала), но и доста се притеснявах първите дни (плоски зърна, запушени канали, дали е яло достатъчно).