Не съм си водила
- Публикувана: 31 март 2006, 23:49 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2006, 18:04 ч.
Водите ли си дневник за бременността?
Аз в началото пишех по-често а сега на всеки 5 седмици си пиша килограмите и размерите които се менят при мен в сантиметри.
Като се роди бебо смятам да пиша по-подробно в един от тези готовите дневници.Но не в компа,защото веднъж вече си затрих едни снимки.Беше нещо спекъл уиндоус-ът
Като се роди бебо смятам да пиша по-подробно в един от тези готовите дневници.Но не в компа,защото веднъж вече си затрих едни снимки.Беше нещо спекъл уиндоус-ът
Не, но от както Ния се роди си водя дневник в който пиша всико за нея. Всеки ден си водя записки какво е направила, как е реагирала в дадена ситуация, кога отрязахме първите нокътчета, косичката, първа съзнателна усмивка, кога е започнала да се оглежда с любопитство, кога се е завъртяла за първи път, захранването, режим на спане и хранене, и въобще всяка промяна. Всеки ден има нови, интересни и забавни случки които описвам.
Мисля даже и да си залепя снимките от видеозона. 
Дневник не си водя, но си сканирам снимките от ехографа, че на тази факс-хартия след година нищо няма да се вижда. А предполагам, че на бебчо някой ден ще му е интересно да види как е станало на човече. Виж, ако има някаква готова форма, бих могла да пописвам там. Аз книги на хартия не чета - черпя всяка информация от Нет-а, но ако препоръчате нещо наистина добро...
какво чувствам в момента, какво ме боли, кога бебето е ритнало за първи път, как са минали прегледите и т.н.
Да водих си и си записвах точно тези неща, без да изпадам в подробности.
Аз пък изобщо не се бях замислила за дневник на бременността. Имах доста проблеми в началото и най-малко за това съм се сетила. Само дето моето любимо мъжище слушало много внимателно като му разказвам как се чувствам, какво са казали по прегледите, какво ми се е случило..... и ме изненада с електронен дневник на цялата ми бременност подкрепен със снимков материал и сканирани всичките ми видеозони. Продължи го и го завърши с лога от разговора ни от кю-то в нощта в която ми изтекоха водите и чаках да стане време да тръгвам към болницата, щото той беше на работа тогава. Страшно съм му благодарна, защото иначе много щях да съжлявам, че си нямам дневниче.