Привет!
За съжаление, искам да ви споделя малка част от живота си в последната година, с надеждата да намеря мотивация и желание за живот чрез вас. На 23 години съм и тъкмо завърших бакалавърската си степен. Истината е, че съм много объркана вътре в себе си, не зная по кой път да поема. Нещата, които ще посоча ме доведоха до това състояние. Зная, че форума е посещаван от хора с много по- тежки проблеми от мен, хора с нещастливи съдби и обратното и се надявам да прочета думи, които биха ми помогнали.
Преди година реших да замина в чужбина, за да търся щастието си, тъй като отново бях много объркана. Е, купих си билет за самолета, намерих си квартира, намерих си работа и само чаках да дойде момента да замина. През този период обаче срещнах човек тук в България и започнах връзка с него. Всичко вървеше много добре докато не дойде моментът да замина и да поема по своя път. Решихме да се разделим, но не издържахме и започнахме да водим връзка от разстояние. И така след 6 месеца аз се върнах в България заради него, зарязах всичко и просто си дойдох, въпреки че винаги съм си представяла да живея в Америка, реших че щастието ми зависи от него и искам да съм с него. Нищо не беше същото. Той твърдеше, че ме обича, но имахме постоянни кавги, спорове, лъжи, ревност и от двете страни. След месец той се раздели с мен и аз изпаднах в страхотна дупка. Звънях му, молех го да е с мен, исках го, обичах го. А той не спираше да ми повтаря, че иска да бъде сам, за да е готов да срещне подходящия човек до себе си. Личеше си, че иска да започне нещо ново. Днес съм малко по- спокойна, не му преча по същия начин, но плача всеки ден, не излизам, рядко се храня. Свалих 9 кг. Оставих живота си заради него. Търся си работа, за да се разнообразявам, но безуспешно. Започнах да досаждам много и на близките си хора с тази депресия, вече ми се случва да ми кажат "моля те, спри, поне днес не говори за това", "не мога и днес да се занимавам с теб" и т.н. Записах си час за психолог за другата седмица, може пък той да помогне. Пия и успокоителни. Загубила съм мотивация за всичко. Излизам рядко и то ако някой ме насили да го направя. Страх ме е да не изпадна в състояние, от което не мога да се оправя. Опитвам се страшно много- чета книги, гледам филми, слушам приятна музика, чистя, уча. Но състоянието ми не се подобрява вече месец. Губя килограми, косата ми пада, главата ме боли всеки ден и живея във всекидневен страх да не би да разбера, че той вече е с друга. Всичките ми връзки са ме отблъсквали заради друг човек. Истината е, че толкова много ме е страх от това да не бъда изоставена, да не бъда заменена, че може би го предизвиквам. Започвам да губя и приятелите си. Не знам какво да направя вече, чувствам се безсилна. Говоря си, пиша неща, моля се всеки ден. Влагам всичката си, останала ми енергия в това да усетя радостта от живота.
Просто не мога да си простя, че зарязах живота си, мечтите си заради някого, а той ме отблъсна така.
За съжаление, искам да ви споделя малка част от живота си в последната година, с надеждата да намеря мотивация и желание за живот чрез вас. На 23 години съм и тъкмо завърших бакалавърската си степен. Истината е, че съм много объркана вътре в себе си, не зная по кой път да поема. Нещата, които ще посоча ме доведоха до това състояние. Зная, че форума е посещаван от хора с много по- тежки проблеми от мен, хора с нещастливи съдби и обратното и се надявам да прочета думи, които биха ми помогнали.
Преди година реших да замина в чужбина, за да търся щастието си, тъй като отново бях много объркана. Е, купих си билет за самолета, намерих си квартира, намерих си работа и само чаках да дойде момента да замина. През този период обаче срещнах човек тук в България и започнах връзка с него. Всичко вървеше много добре докато не дойде моментът да замина и да поема по своя път. Решихме да се разделим, но не издържахме и започнахме да водим връзка от разстояние. И така след 6 месеца аз се върнах в България заради него, зарязах всичко и просто си дойдох, въпреки че винаги съм си представяла да живея в Америка, реших че щастието ми зависи от него и искам да съм с него. Нищо не беше същото. Той твърдеше, че ме обича, но имахме постоянни кавги, спорове, лъжи, ревност и от двете страни. След месец той се раздели с мен и аз изпаднах в страхотна дупка. Звънях му, молех го да е с мен, исках го, обичах го. А той не спираше да ми повтаря, че иска да бъде сам, за да е готов да срещне подходящия човек до себе си. Личеше си, че иска да започне нещо ново. Днес съм малко по- спокойна, не му преча по същия начин, но плача всеки ден, не излизам, рядко се храня. Свалих 9 кг. Оставих живота си заради него. Търся си работа, за да се разнообразявам, но безуспешно. Започнах да досаждам много и на близките си хора с тази депресия, вече ми се случва да ми кажат "моля те, спри, поне днес не говори за това", "не мога и днес да се занимавам с теб" и т.н. Записах си час за психолог за другата седмица, може пък той да помогне. Пия и успокоителни. Загубила съм мотивация за всичко. Излизам рядко и то ако някой ме насили да го направя. Страх ме е да не изпадна в състояние, от което не мога да се оправя. Опитвам се страшно много- чета книги, гледам филми, слушам приятна музика, чистя, уча. Но състоянието ми не се подобрява вече месец. Губя килограми, косата ми пада, главата ме боли всеки ден и живея във всекидневен страх да не би да разбера, че той вече е с друга. Всичките ми връзки са ме отблъсквали заради друг човек. Истината е, че толкова много ме е страх от това да не бъда изоставена, да не бъда заменена, че може би го предизвиквам. Започвам да губя и приятелите си. Не знам какво да направя вече, чувствам се безсилна. Говоря си, пиша неща, моля се всеки ден. Влагам всичката си, останала ми енергия в това да усетя радостта от живота.
Просто не мога да си простя, че зарязах живота си, мечтите си заради някого, а той ме отблъсна така.
така ще си заживея, че няма и да се сетя за него... Ама мъдростта идва с годините 
