Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна
неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от
среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху
които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното
нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид
среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) не е било осигурено за общо
заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава
по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) За дните,
включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от
общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при
осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено
паричното обезщетение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения,
не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят
паричните обезщетения.
Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна
неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от
среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху
които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното
нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид
среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) не е било осигурено за общо
заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава
по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) За дните,
включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от
общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при
осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено
паричното обезщетение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения,
не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят
паричните обезщетения.
