Ами няма лошо, по-добре да има дете жената, отколкото да остане самичка.
Да, бих подкрепила жената- всеки има право на щастието, да бъде майка
- Публикувана: 3 апр. 2006, 16:15 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2006, 19:37 ч.
1-ва_желана_бременност_на_43-44_години????
Ами няма лошо, по-добре да има дете жената, отколкото да остане самичка.
Да, бих подкрепила жената- всеки има право на щастието, да бъде майка
Всеки заслужава да изживее това щастие (ако човек е истински готов и всеотдаен) - НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА!!!
Е, ама от всичко най-дразнещо е как, когато някой намери най-после начин да бъде щастлив поне за малко, "загрижените" роднини се нахвърлят върху него... да му помагат, като го съдят!!! Къде са били тези роднини, когато жената е била сама и се е борела с живота?! За да останеш сам на тази възраст, едва ли е само защото си "саможив" и "кариерист"! Това са глупави етикети от непораснало девойче. За да постигне стандарта, за който пишеш, явно се е борила много с живота и това е достойно за уважение. Самотата е ужасно нещо и явно ти нямаш никаква представа за това, щом я осъждаш. Вероятно и тази жена си е имала своите драми. Но къде сте били тогава, вие роднините?!! За децата, щом си бременна трябва да знаеш, е по-важно да бъдат обичани и да имат родители, които са им приятели. И въобще не е твоя работа да се занимаваш с тези неща! Оставете я жената да си се порадва на решението. Тя едва ли има нужда от такива роднини саирджии, които виждат и сламката в чуждите очи, но в своите и гредата няма да забележат. Обсъждай своя живот, а не чуждите! Чудила си се дали да и се обадиш, за да я подкрепиш - ама много се ядосвам от такива "роднини". Тя знае ли с какви думи я описваш тук пред нас? Защо тогава си въобразяваш, че тя иска да си част от мечтата и?! Отчет пред роднините не се прави! Бог е този, който ще ни съди и пред когото ще даваме отчет! А дали щяло да се получи, как щяла да го гледа детето без баща - не убивайте мечтата и в зародиш! Даже и шанс 0, 5 процента да има, тя ще е щастлива и окрилена през това време. Нищо не може да и замени тези надежди. Останалото са ненужни приказки на безполезни роднини!!!
Емонна и Надя вие познавате ли ги тези хора? По принцип виждам накъде биете и за тесногръдите жени и за всичко, но в случая не знаете точно как стоят нещата. Обърканате жена е момиче на 25 години а тази която се е засетила току виж забила 45-какво общо очакавате в разсъжденията не ми е ясно. И добро утро за тесногръдите 
-вземете прочетете и по други теми във форума и ще видите как повечето си забиват главата в пясъка и не искат да мислят. Но не съдете така момичето запитало-има време да порасне а жената която иска дете ако това я спъне че не я подкрепят близките-ами то после след като забременее, преживее узаса от всички изследвания(изглежда разумна да не се хвърли просто еи така) и после като има детето какво я чака....Да голяма радост, но и трудности. така че роднините и без това са я отписали маи и на тях не разчита... Аиде със здраве-дано всичко е наред с тази жена и има това което иска!
-вземете прочетете и по други теми във форума и ще видите как повечето си забиват главата в пясъка и не искат да мислят. Но не съдете така момичето запитало-има време да порасне а жената която иска дете ако това я спъне че не я подкрепят близките-ами то после след като забременее, преживее узаса от всички изследвания(изглежда разумна да не се хвърли просто еи така) и после като има детето какво я чака....Да голяма радост, но и трудности. така че роднините и без това са я отписали маи и на тях не разчита... Аиде със здраве-дано всичко е наред с тази жена и има това което иска! 
здравейте,
първото си дете - момче-родих преди да навърша 19 години. справих , но с много помощ от страна на баби и дядовци. имам още един син - на 17 години - историята се повтори - със малки промени.
сега с нетърпение очаквам да родя моето малко момиченце. вече съм на 41 години ,но се чусвам млада и жизнена и най-вече с напълно способна да отгледам още едно дете.
първото си дете - момче-родих преди да навърша 19 години. справих , но с много помощ от страна на баби и дядовци. имам още един син - на 17 години - историята се повтори - със малки промени.
сега с нетърпение очаквам да родя моето малко момиченце. вече съм на 41 години ,но се чусвам млада и жизнена и най-вече с напълно способна да отгледам още едно дете.
А относно въпроса, да подкрепям и одобрявам подобно решение. Вместо да гледа куче или котка, може да възпита и дари с обич едно дете.
За грижите сама - татко почина като бяхме съвсем малки на 3-4 год. А нашата майка успя да работи, да ни отгледа, възпита, изучи и същевременно да ни обгради с безкрайна обич, така че татко да ни липсва по-малко. и това във времена в които не беше много нормално да си самотен родител.
Не разбрах какво значение има какво мислят роднините.Предполагам ,че тя ви е уведомила просто ,не е искала разрешение:)
И аз съм от късните мами- на 36г съм и ще родя бебето си след малко повече от месец. Съзнателно нямах деца доста време.Не поради липса на финансови средства . Бях омъжена ,осигурена , но някакси не можех да си представя да имам дете от съпруга ми.
Явно някаква първична женска реакция ми е казвала ,че не трябва да създавам деца само и само , за да ги имам и да не изпусна "срока"
И за мен близките и не толкова близките роднини и познати казват ,че съм особена. Затворен тип съм- достатъчни са ми няколкото ми приятелки ,които имам. Не виждам защо трябва да разкривам чувствата си пред някой ,който виждам само по семейни празници. Не знам какви чувства изпитвам към чуждите деца - може би отстрани изглежда ,че съм студена, защото не им се нахвърлям да ги целувам, мачкам.Не го правя ,защото ме е страх да ни ги засегна ,а и ги приемам като напълно изградени личности- не можеш да целуваш и прегръщаш един непознат:)
Малко се отклоних, но просто искам да ти кажа ,че това как вие възприемате братовчедка ти не е отражение на това каква в действителност е тя.
Дано успее да има дете. А после да се научи и да бъде майка. Едва ли някоя от нас е знаела или знае какво е да си майка преди да е станала.
И аз съм от късните мами- на 36г съм и ще родя бебето си след малко повече от месец. Съзнателно нямах деца доста време.Не поради липса на финансови средства . Бях омъжена ,осигурена , но някакси не можех да си представя да имам дете от съпруга ми.
Явно някаква първична женска реакция ми е казвала ,че не трябва да създавам деца само и само , за да ги имам и да не изпусна "срока" И за мен близките и не толкова близките роднини и познати казват ,че съм особена. Затворен тип съм- достатъчни са ми няколкото ми приятелки ,които имам. Не виждам защо трябва да разкривам чувствата си пред някой ,който виждам само по семейни празници. Не знам какви чувства изпитвам към чуждите деца - може би отстрани изглежда ,че съм студена, защото не им се нахвърлям да ги целувам, мачкам.Не го правя ,защото ме е страх да ни ги засегна ,а и ги приемам като напълно изградени личности- не можеш да целуваш и прегръщаш един непознат:)
Малко се отклоних, но просто искам да ти кажа ,че това как вие възприемате братовчедка ти не е отражение на това каква в действителност е тя.
Дано успее да има дете. А после да се научи и да бъде майка. Едва ли някоя от нас е знаела или знае какво е да си майка преди да е станала.
Ама, че темичка...
И да подкрепите, и да не подкрепите, жената явно си го е решила вече.
Първо. Едно е да искаш дете, друго е да ставаш за родител. Ако си живял 40 години сам и не си свикнал да правиш компромиси с никого и нищо (на което ме навежда репликата и да зарежеш някого само защото си разхвърля чорапите) едва ли ще ти е много лесно тепърва да свикнеш, че къщата ти никога няма да е идеално подредена, а времето ти никога няма да е само твое. Разбира се, аз не познавам жената и не мога да бъда сигурна дали няма да бъде перфектен родител.
Второ. Първа бременност след 40-те е невероятен риск както за майката да се отключат сума заболявания, така и за детето- малформации, гинетични изменения и т.н.
Трето. От емоционална гледна точка си е трудно да имаш дете на възрастта, в която повечето хора вече чакат внуци.
Пък това за хормоните и съзнателният избор... Имам една такава позната двойка, дето чакаха почти до 40 да направят кариера, та чак тогава да имат дете. И когато моментът дойде, се оказа, че вече са изпуснали влака... Природата не напразно е направила така, че най-подходящата възраст за първо дете да е между16 и 36 години. Дете се гледа и с малко и с много пари, и с работещи и с неработещи родители.
На братовчедка ти определено ще и е доста трудно, но пък си е взела решение и трябва да го уважите.
И да подкрепите, и да не подкрепите, жената явно си го е решила вече.
Първо. Едно е да искаш дете, друго е да ставаш за родител. Ако си живял 40 години сам и не си свикнал да правиш компромиси с никого и нищо (на което ме навежда репликата и да зарежеш някого само защото си разхвърля чорапите) едва ли ще ти е много лесно тепърва да свикнеш, че къщата ти никога няма да е идеално подредена, а времето ти никога няма да е само твое. Разбира се, аз не познавам жената и не мога да бъда сигурна дали няма да бъде перфектен родител.
Второ. Първа бременност след 40-те е невероятен риск както за майката да се отключат сума заболявания, така и за детето- малформации, гинетични изменения и т.н.
Трето. От емоционална гледна точка си е трудно да имаш дете на възрастта, в която повечето хора вече чакат внуци.
Пък това за хормоните и съзнателният избор... Имам една такава позната двойка, дето чакаха почти до 40 да направят кариера, та чак тогава да имат дете. И когато моментът дойде, се оказа, че вече са изпуснали влака... Природата не напразно е направила така, че най-подходящата възраст за първо дете да е между16 и 36 години. Дете се гледа и с малко и с много пари, и с работещи и с неработещи родители.
На братовчедка ти определено ще и е доста трудно, но пък си е взела решение и трябва да го уважите.
Напълно съм съгласна с Цвети, тъкмо смятах да коментирам същото. Майка ми на 38г. влезе в менопауза. А и освен това е едно да искаш бебе, друго е да го имаш. Обикновено когато искаш нещо ти го идеализираш и тя може би си представя един идеален и подреден живот. Но бебето е огромна отговорност която не можеш да прехвърлиш на баби, гледачки и там подобни. Но щом е взела решение ние и да коментираме и да не коментираме това е факт, това е нейния избор и тя ще си носи последиците от него.
Емонна и Надя вие познавате ли ги тези хора? По принцип виждам накъде биете и за тесногръдите жени и за всичко, но в случая не знаете точно как стоят нещата. Обърканате жена е момиче на 25 години а тази която се е засетила току виж забила 45-какво общо очакавате в разсъжденията не ми е ясно. И добро утро за тесногръдите -вземете прочетете и по други теми във форума и ще видите как повечето си забиват главата в пясъка и не искат да мислят. Но не съдете така момичето запитало-има време да порасне а жената която иска дете ако това я спъне че не я подкрепят близките-ами то после след като забременее, преживее узаса от всички изследвания(изглежда разумна да не се хвърли просто еи така) и после като има детето какво я чака....Да голяма радост, но и трудности. така че роднините и без това са я отписали маи и на тях не разчита... Аиде със здраве-дано всичко е наред с тази жена и има това което иска!
-вземете прочетете и по други теми във форума и ще видите как повечето си забиват главата в пясъка и не искат да мислят. Но не съдете така момичето запитало-има време да порасне а жената която иска дете ако това я спъне че не я подкрепят близките-ами то после след като забременее, преживее узаса от всички изследвания(изглежда разумна да не се хвърли просто еи така) и после като има детето какво я чака....Да голяма радост, но и трудности. така че роднините и без това са я отписали маи и на тях не разчита... Аиде със здраве-дано всичко е наред с тази жена и има това което иска! , а авторкатана 25.Не става въпрос за възраст, а за начин на мислене.
Не познавам нито авторката, нито обсъжданата братовчедка. Обаче, факта, че си мислиш, че ти ще се справиш по-добре в отглеждането на дете, а еди кой си няма само, защото бил на 42-3 и е кариерист е жалък.
mutti питаше само дали първоначалната реакция и смущение е било адекватно-да вероятно да, но същото важи за всички новини, които са изненадващи, независимо от тяхното естество. Според мен те са и роднини мислят и доброто и ще я подкрепят 
Аз бих я подкрепила, но не бих обсъждала решението и, нито пък бих го класифицирала като правилно или не- това очевидно е решение на зряла жена, обмислено и отговорно.
Когато майка ми ме е родила на 21 е лежала след секцио, заедно с жена на 43, също родила момиченце- впоследствие те станаха много добри приятелки , както и ние техните дъщери
Никога не съм усещала някаква разлика в двете ни мами- а погледнато от сегашния момент- единственото, което мога да направя е да се възхищавам на смелостта и.
Има една хубава поговорка на английски:" If there is a will, there is a way"- в превод-"ако има желание, има и начин"
Моя позната роди две деца над 40те. Ако не се лъжа първото роди на 42-43, а второто на около 47? Това й беше втори брак. От първия брак имаше голямадъщеря, но се ожени повторно за по-млад от нея мъж и му роди 2 деца костваше й много наситина - няколко спонтанни аборта, лежане в болница за задържане, но сега си имат прекрасно семейство с батко 8 клас и малка госпожица 3-4клас. Всичко си зависи от човека - някои и на 20 им е тежко и немогат да се справят да гледат бебе, но като човек има нужната мотивация всичко успява да превъзмогне и да постигне.
Братът на майка ми се сдоби стрето дете на 40. Притесняваше се да не подиграват дъщеричката му, че татко й е толкова стар. Наистина на няколко пъти я бяха питали дали това е татко или дядо, но детето не се притеснява, а на всички казва, че нейният татко е най-добрият на света и наистина го доказа - наложи му се да я отгледа сам...
Поговори с братовчедка си това върху което трябва да наблегнеш е, не късното раждане, а дали осъзнава отговорността, която поема - прекратяване на кариерата (поне временно), отказване от живота, който е водила до момента и т.н.
Опитай се да покажеш, че си на нейна страна, но според мен страховете ти не са безоснователни - напълно възможно е, чове който цял живот е свикнал да гледа само себе си да не дооценява каква крачка е едно дете - това не е кученце, на което ще се порадваш и като ти писне ще го изгониш. Тя трябва да си пресметне риска и да бъде убедена, че това е което наистина иска...пък знае ли човек може би тази стъпка е катарзисът, който ще я промени и ще осмисли живота й.
Братът на майка ми се сдоби стрето дете на 40. Притесняваше се да не подиграват дъщеричката му, че татко й е толкова стар. Наистина на няколко пъти я бяха питали дали това е татко или дядо, но детето не се притеснява, а на всички казва, че нейният татко е най-добрият на света и наистина го доказа - наложи му се да я отгледа сам...
Поговори с братовчедка си това върху което трябва да наблегнеш е, не късното раждане, а дали осъзнава отговорността, която поема - прекратяване на кариерата (поне временно), отказване от живота, който е водила до момента и т.н.
Опитай се да покажеш, че си на нейна страна, но според мен страховете ти не са безоснователни - напълно възможно е, чове който цял живот е свикнал да гледа само себе си да не дооценява каква крачка е едно дете - това не е кученце, на което ще се порадваш и като ти писне ще го изгониш. Тя трябва да си пресметне риска и да бъде убедена, че това е което наистина иска...пък знае ли човек може би тази стъпка е катарзисът, който ще я промени и ще осмисли живота й.
Емонна и Надя вие познавате ли ги тези хора? По принцип виждам накъде биете и за тесногръдите жени и за всичко, но в случая не знаете точно как стоят нещата. Обърканате жена е момиче на 25 години а тази която се е засетила току виж забила 45-какво общо очакавате в разсъжденията не ми е ясно. И добро утро за тесногръдите -вземете прочетете и по други теми във форума и ще видите как повечето си забиват главата в пясъка и не искат да мислят. Но не съдете така момичето запитало-има време да порасне а жената която иска дете ако това я спъне че не я подкрепят близките-ами то после след като забременее, преживее узаса от всички изследвания(изглежда разумна да не се хвърли просто еи така) и после като има детето какво я чака....Да голяма радост, но и трудности. така че роднините и без това са я отписали маи и на тях не разчита... Аиде със здраве-дано всичко е наред с тази жена и има това което иска!
-вземете прочетете и по други теми във форума и ще видите как повечето си забиват главата в пясъка и не искат да мислят. Но не съдете така момичето запитало-има време да порасне а жената която иска дете ако това я спъне че не я подкрепят близките-ами то после след като забременее, преживее узаса от всички изследвания(изглежда разумна да не се хвърли просто еи така) и после като има детето какво я чака....Да голяма радост, но и трудности. така че роднините и без това са я отписали маи и на тях не разчита... Аиде със здраве-дано всичко е наред с тази жена и има това което иска! , а авторкатана 25.Не става въпрос за възраст, а за начин на мислене.
Не познавам нито авторката, нито обсъжданата братовчедка. Обаче, факта, че си мислиш, че ти ще се справиш по-добре в отглеждането на дете, а еди кой си няма само, защото бил на 42-3 и е кариерист е жалък.
Lana2004 - препрочети отново казанато от автора, но всички нейни постинги.
Разбира се, че майната им на роднините.....сама си го казала.
Рискът при възраста на братовчедката точно нейното детенце да е болно наистина е доста по-висок. Замисли се, обаче, че никога не се знае кое ще е твоето номерче - 2 500 или 30 . Аз също съм треперила, когато ми правеха изследванията, независимо от по-ниския риск, мен също ме е било страх, но това не ме е отказало да си направя изследването или да има дете, независимо от резултата.
Същата тази жена, след несполучливо инвитро може да реши да си осинови детенце, тогава пак ще стоят същите, зададени от братовчедката въпроси - Възраста няма ли да окаже влияние на детенцето; ама тя е толкова саможива, такъв егоист как ще се грижи за детенце......Въпроси, зададени от жена на 25 години.
И не ми казвай, че нашите години са малко и сме объркани, заради възраста. Не се израства с годините и достигане на определена възраст - израства се с преживяното през тези години.
Разбира се, че майната им на роднините.....сама си го казала.
Рискът при възраста на братовчедката точно нейното детенце да е болно наистина е доста по-висок. Замисли се, обаче, че никога не се знае кое ще е твоето номерче - 2 500 или 30 . Аз също съм треперила, когато ми правеха изследванията, независимо от по-ниския риск, мен също ме е било страх, но това не ме е отказало да си направя изследването или да има дете, независимо от резултата.
Същата тази жена, след несполучливо инвитро може да реши да си осинови детенце, тогава пак ще стоят същите, зададени от братовчедката въпроси - Възраста няма ли да окаже влияние на детенцето; ама тя е толкова саможива, такъв егоист как ще се грижи за детенце......Въпроси, зададени от жена на 25 години.
И не ми казвай, че нашите години са малко и сме объркани, заради възраста. Не се израства с годините и достигане на определена възраст - израства се с преживяното през тези години.