Температура при бебето

панадол ?

Това ни помогна за кратко.

педиатърката ни препоръчваше парацетамакс кидс

За колко кратко?

Спокойно!
Повечето вируси протичат в температура в началото. Ако е повече от 38.5 даваш понижаващо. Панадол най-добре, Нурофенът е добър също, но предвид възрастта на детето вероятно не е карало шарките, а при тях не е добре да се дава. Течен аналгин е много краен случай, след консултация с лекар, който да ти обясни как се дава според теглото. Действието му е 3-4 часа. После пак ще вдигне, няма начин да изчезне като с вълшебна пръчица. Така ще е 3-4 дни, след което започва подобрението.

Оцет слагай, но 50:50 с вода разреден

Повечето бебета вдигат често до 40 градуса, с възрастта намалява, но в началото 40 си е редовно. Няма да се плашиш. Твоето вече е показало, че добре понася тези градуси, така че можеш спокойно да изчакаш 38.5. Това е начинът на тялото по естествен начин да убие вируса. Затова му се дава възможност да се пребори, а не се сваля Т, когато е 37-38.

Давай кърма/мляко (или вода, ако пие), не натискай за твърда храна, течностите са важни.


Бързо оздравяване!

П.П. Разбирам те, първия път, когато дъщеря ми вдигна Т - 40 градуса - толкова се шашнах, че даже не се сетих да дам понижаващо, а направо пуснах тема тук   но толкова вируси ще изкара, че ще претръпнеш и 39 няма да ти прави никакви впечатление  

Слагай лепенки "куул пач" ли беше или както там се пише. За дете трябва на две да се раздели/разреже/ лепенката. Успех и стискам палци бързо да овладеете положението.

Ако аз бях на твое място бих хукнала към най-близката болница. Може и да не съм права, но първосигнално след консултацията с педиатърката ни бих направила точно това. На мен ми е първо дете и ще съм в пълна паника в такава ситуация. 

Помогна за 1 час да не кажа по-малко
Но много благодаря за съветите!

Какво количество даде?
След 1 час колко беше?
И как е сега детето?

Парацетамакс кидс е парацетамол както и Панадола. Увивала съм с мокри чаршафи, когато съм изчерпвала всичко друго. Нурофен давала ли си? По-силен се води от парацетамола, не помня колко часа след него можеш да го дадеш обаче

През 4 по принцип.

Ако детето не е получавало гърч, не се сваля Т под 38, 5.
Когато се прехвърли тази Т, тогава запчоват мерките по свалянето.
Ако има известна причина - вирус, ангина и т.н. се лекуват те. Детето се оводнява за да се избегне обезводняване.
Храната е лека - без млечни, без картофи и месо.
Устата се чисти/плакне.

Смъкване: докато крайниците са студени детето качва Т. Тогава се завива и държи на топло.
Когато прасците и ръцете се затоплят, кръвта излиза на повърхноста за да охлади тялото. Тогава започва естественото смъкване и тогава се подпога с компреси. Най-лесните са на прасците. Детето вече се завива по-леко, за да отдава.

Увиването с чаршаф и студените компреси на гънките са спасителни мерки. Обикновените компреси за смъкване на Т се правят с топла вода - така тя е само малко по-студена от тялото. Това е достатъчно.

Панадол/нурофен е добре да се избягват изобщо.

Два температуропонижаващи препарата се редуват през 4 часа и много течности. Аз съм голям привърженик на бабешките методи, но при толкова малко дете е добре да се редуват и с медицина. Ако е вирус към третия ден трябва да настъпи подобрение.
Не свалям температура ако е под 38 градуса.

Както някой е написал преди мен, увиването с чаршаф е спасителна крайна мярка. Иначе при такава ниска температура направо си е излишно мъчение. Панадол не е много ефикасно лекарство. Ползвайте Ибупрофен за сваляне на температура. Действа безотказно и действа поне 5-6 часа. Ако температурата не спадне до 3 дни, ходете на лекар.

Пробвахте ли със свещички ? На тази възраст често се използват и помагат за по-дълго време от сиропите .

При моя син Панадол действа по-бързо от Нурофен, е, и държи по-малко. Но при последното му боледуване лятото именно панадола смъкна 39,6 градуса до по-поносимите 38. Чела съм, че на някои деца им действа Калпол, а не Панадол, макар че и двете са с парацетамол. Зависи от организма.

Направо не мога да си те представя шашната Винаги звучиш спокойна, уравновесена и знаеща. Това ми дава надежда, че някой ден и мен ще спре да ме избива на рев при всяко неразположение на дребния.

38 се приема за не висока Т при малки деца. Те често вдигат бързо и 40 градуса.
АКо все пак се притесня и детето е неспокойно или Т не пада въпреки Тпонижаващите,може и една вана

Това с плакането ми звучи по-притеснително от температурата - може би я боли нещо (гърло, ухо, корем). Иначе високата Т най-често прави децата унесени, в някои случаи превъзбудени или мрънкави (кисели), но чак да не спира да плаче... Най-добре да отидете на лекар да видите какво е, и съответно как да облекчите болката.

За Т има написани доста мнения, аз съм също от тези, които само за висока Т не биха дали лекарства, особено ако детето не дава вид да му е много зле. В случая обаче, ако не искаш да ходите още на лекар, или докато отидете, бих дала нурофен за обезболяване в доза под минималната за кг/възраст, за да не се смъкне прекалено рязко Т (бих се въздържала само, ако смятам, че най-вероятно е да я боли корем).

Подкрепям мненията преди мен. 38 не е страшно изобщо, няма нужда да се смъква. Само се причинява излишен стрес за детето. Обикновено след като се смъкне температурата децата стават по- активни, искат да играят и т.н. тоест получава се едно изкуствено повдигане на тонуса, въпреки болестта. А когато са болни те всъщност имат нужда от почивка и повече сън. Не е добре за кръвообръщението да бягат, скачат и т.н. Друг е въпорсът, че не ги свърта на едно място де  При крайни случай аз съм къпала в хладка вода. Като принципът е първо температурата на водата да е близка до температурата на тялото и полека лека да се добавя студена вода, докато стане хладка. След това бързо обличам с топли дрехи. Тази процедура съм я правила обаче при над 40 градуса след като няма видим ефект от медикаменти.
А що се отнася за лекарствата аз лично предпочитам във формата на свещички. Забелязала съм, че действат по-бързо (може и да си внушавам де).
И последно много много много течности под всякаква форма. Бъдете здрави 

В мокри чаршафи не бих увивала, това е шок за организма, а Т не е чак толкова висока, за да рискуваш други усложнения.
Ако ще мокриш в корито с вода - с 1 градус по ниска Т на водата от телесната, не мовече и обтриваш със сапунче.
Може да пробваш с белтъци на стъпалата и  дланите... или със спирт и духаш.
Кърпи с вода на челото, длани и стъпалата.

И естествено детето на лекар, защото Т идва от някъде и причината следва да се лекува, не температурата. А детето е достатъчно малко, за да му спестяваш лекаря.

Свещичките са по-ефикасни иначе.

При каква температура според вас трябва да се ходи на лекар? До 38,5- не.

Но жената беше писала, че бебето е с 39 градуса температура, а повечето от съветите бяха ако до 3 дни не мине- лекар. Та то за тези 3 дни не ми се мисли какво може да стане. Тя не е ли завела вече детето на лекар? Аз и посред нощите бих тръгнала с бебето да търся лекар, особено с 39 градуса, които не спадат. Аз ли съм твърде страхлива или...?

При всякаква Т се ходи на лекар за бебе, освен ако Т не е очаквана след ваксина например и пак се ходи, ако не спада и продължи повече от 72 часа след поставянето.

При общо добро състояние на детето(явно не е такова, щом плаче постоянно), може обаче да не се сваля Т под 38,5-39...че дори и при 40 градуса.

Някой спомена гърчове - те най-често се дължат на рязко качване и СВАЛЯНЕ на Т.
А при склонните към гърчове и 38 градуса Т е достатъчна, не е нужно да е висока.
И да по-малките деца дигат често по-високи Т, които не са повод за голям стрес. Моят  преди с най-малкия сопол правеше 40 градуса.

Хубаво е при повишени Т да се дават повече течности, защото мъниците много лесно се обезводняват.

На първо място трябва да знаеш, че всеки организъм е различен и за това при всяко дете е различно. Наскоро една лекарка даже ми каза "Път с път, не са еднакви", т.е. че всяка болест протича по различен начин.
Имам горчив опит с боледуваниците и температурите на моето дете и ще го споделя.
Сина ни е осиновен, беше на годинка като си дойде у дома. Месец и половина по-късно вдигна 39,5 - видяхме се в чудо, оказа се бронхит и с подходящо лечение се оправи, но първите два дни ни се "разказа играта" с тая температура - нурофени, мокрене и какво ли още не.
4 месеца след първото боледуване пак се разболя и пак с висока температура. Три дни подред го водих на лекар и вече трябваще да почнем антибиотик. Същия ден вечерта направи гърч от температурата, беше страшно - казват че гърча е в следствие от рязка смяна на температурата, без значение дали е от ниска към висока или обратно, а и гърч може да се получи при ниска температура. Тогава не съм сигурна дали и ние не сбъркахме някъде, но от тогава и при най-малкото нещо го водя на лекар и му давам нурофен и панадло, които редувам. По принцип нурофена му помага повече. Имунитета му беше доста слаб и при всеки вирус стигахме до бърза помощ (заради високата температура), а после и до болница, за да лекуват вируса там.
Последния път когато ми вдигаше температурата беше с ларингит и след като я посваля малко я качваше след 1 час, няма как и понижаващо да дам след толкова кратко време, киснех го във вана с вода (но не студена, а с температурата на тялото). Водата не трябва да е студена, не трябва и да се претоплят, защото това повишава температурата.
Сега ако вдигне температура и под 38 със сигурност ще му дам нурофен, но защото вече си познавам детето, просто започне ли да вдига ми е ясно, че ще стигнем до антибиотик. Това обаче е при него.
Съвета ми е да се водят на лекар. След всичко преживяно въобще не ме е интересува, че някой ще си мисли, че ходя за щяло и нещяло, по-добре така, от колкото после да съжалявам че не съм го направила.
Не искам да те плаша, но споделих че вече имам едно на ум и преди никога не съм предполагала че ще минем през всичко това, сега имам натрупан опит и съм по-подготвена.

Сега ако вдигне еднократно ниска температура - максимум до 38 не го водя, но свалила ли съм я и пак я вдигне, дори да е на другия ден го водя. Водя го и при хрема или покашляне от време на време, за да не се стигне до усложнения.

Ми всеки сам си предценява. Аз лично с дете над 7-8 месечна възраст не бих тръгнала да търся лекар по нощите за висока Т. Демек, ако не ми изглежда зле по друга причина, и 39.5 да вдигне, бих изчакала най-малко до сутринта. Същото важи и за случаи, в които има болка и Т, но мога да преценя какво го боли и то е в рамките на "обичайните" за сезона вируси (напр. гърло, ухо), съответно давам нурофен / панадол и има подобрение (т.е. болката се облекчава). Всичко това за мен са състояния, които не изискват "бърза помощ" - т.е. тормоз на джи-пи-то през нощта и/или излишно натоварване на спешните кабинети.

Освен разни си мои по-лични съображения, логиката ми е, че много вируси започват с висока Т при децата. Често пъти ако твърде рано го заведеш на лекар, рискуваш да не чуеш нищо смислено и евентуално да трябва да повториш визитата след известно време, като стане ясно накъде "тръгват" нещата. В по-добрия вариант всичко се разминава с няколко дни висока Т и/или някакво дребно неразположение.

В същото време има случаи, когато и при 37.5 - 38 градуса Т, съм се притеснявала достатъчно, за да (се замисля да) потърся лекар извън обичайното работно време. Сама по себе си Т рядко може да е "мерило" за сериозността на състоянието.

Заради болки в ухо бих завела по всяко време на денонощието дете на лекар.
А първото боледуване и то с Т си е доста шашкащо за родителите по принцип Нищо няма да им стане на спешните кабинети да прегледат детето, в повечето случаи  при малки деца и то първи, родителя трудно ще се ориентира какво точно му е на детето, защо има Т, какво го боли и защо плаче, а положението може да варира от нищо страшно, до много сериозно. Да жалиш спешния кабинет не виждам смисъл, както и за мен не е никакъв проблем ако се наложи след ден-два да се повтори визитата.

Между другото раздразнителност - непрестанен плач при температура е именно един от случаите, в които незабавно се търси лекар.

Angel_Dust, аз затова написах, че всичко е индивидуално, и е в крайна сметка е решение на родителя. Ресурсът на спешните кабинети обаче не е неограничен 

Също така написах, че плачещото непрестанно бебе си е за лекар, независимо от температурата му...

Да, видях, че си го написала
Иначе ресурсите им никак не ме интересуват да ти кажа,  в крайна сметка пари взимат, ще го прегледат.
Една по-спокойна майка (а яснотата какво му е на детето или поне, че не  е нищо сериозно, дава някакво спокойствие) само ще е плюс за детето + ще е и по-адекватна откъм грижи и реакции.
Все пак това е и дете под година, не е като да се юрне някой по нощите за 38 градуса с  дете, което ясно може и да си каже какво чувства

Дано на авторката детето вече е поне по-спокойно, предполагам, че ако не по нощите, то днес, най-малкото се е свързала с лекар.

Мда, то аз всъщност затова тръгнах да пиша.. Това за спокойствието на майката безспорно е така. Ресурсите обаче мен няма как да не ме интересуват, още повече предвид настоящата организация на спешните кабинети / отделения - никак не е приятно да висиш със сериозно болно дете пред неотложен кабинет, за да чакаш да минат други, които са само с температура... Като го направят като "на запад" - да си висиш едно пет-шест чАса, за да си осигуриш спокойствието, а всички по-спешни да минават с предимство, може и мен да спре да ме интересува...

А как точно можеш да отсечеш дали една температура е по-малко сериозна?
Температурата си има причинител и когато не можеш да го определиш сам, отиваш лекар да я свърши тази работа. Пък може да се окаже, че това с температурата е в по-тежко състояние от твоето тежко болно.
А те на запад и спешните чакат.
И колко точно толкова се чака пред тези спешни кабинети? И пред спешен и не пред спешен без запазен час повече от час не съм чакала, най-често около 20-30 мин. А на спешен ми се е случвало по-често да няма никой, отколкото да чакам. (за щастие не ми се е налагало да го водя кой знае колко пъти за тези 10 години, но се е случвало).

Освен спешните кабинети, не забравяйте че има и спешна/бърза помощ, обаждате се на 112 да дойдат.
От опит зная, че те са и доста по-компетентни и могат да вземат по-адекватни решения от лекарите в дежурните кабинети, които са сключили договор с личните лекари.
А що се отнася за малко дете, още повече бебе и то с висока температура - винаги са с приоритет.

Аз водя децата си на лекар за всичко, което е извън нормалното. Синът ми е 17 год. и почти не боледува, малката 4 год. в събота каза, че и заглъхват ушите и цъфнахме в спешното - установиха отит. Ако не я бях завела веднага щеше да започне да я боли и не смятам, че е нужно да се стига до там. Миналата година тръгна на училище и беше болна през седмица. Непрекъснато висяхме при педиатърката. Смятам, че по добре да се вземат мерки с време отколкото да се влошат нещат. А за бебе под 1.5 год. изобщо не бих рискувала с размисли какво може да е и за колко време ще мине. Това е работа на докторите.

Последният път чаках близо 4 чАса с дете, току що навършило годинка със сериозен ларингитен пристъп. Самите доктори ми казаха, че се е получило така, защото всеки идва за щяло и нещяло. Чела съм мнения и на други места, вкл. тук във форума. С което приключвам. Мисля всички се съгласихме, че в крайна сметка предценява родителят, аз като такъв споделих моя опит и моята логика в отговор на въпрос. Хубавото е, че родителите са различни, така че все пак системата не е натоварена на възможния максимум...

Това е безкрайно безумие да чакаш 4 часа за преглед на бебе/дете и то пред спешен кабинет. За воденето за щяло и нещяло си има лични лекари и дежурни кабинети, когато е не работен ден. Тъй като този пост го усетих като лек упрек към себе си, изпитах да споделя, че водя детето си на преглед дори при ниска температура и хрема, заради горчивия си опит с неговите заболявания, но в при по-леки ситуации го правя при личната лекарка и в дежурния кабинет, който държа да отбележа, че не е спешен. Когато обаче стане напечено, което в почти всички случаи до сега е заради некомпетентецията на лекарите от дежурния кабинет звъним на 112 и повярвайте ми винаги стигаме до болница.
В крайна сметка ние сме тези които трябва да си търсим правата и ако съм в подобна ситуация като на Angel Dust съм способна да звънна на 112, защото детето ми с този проблем неможе да чака.

Ами може би... само може би, лекарите  също трябва да гледат, кой за какво идва и някои очевдно спешни да ги приемат с предимство...
Може би и родителите трябва да преценяват къде на спешно да отидат, т.е. кога в дежурен специализиран кабинет, кога при общ дежурен, кога към болница, кога към клиника с договор към личен лекар и кога да викат по спешност лекар вкъщи и  т.н.
Аз пък честно направо не си представям къде сте отишли, че да ви държат 4 часа с тежък пристъп и защо сте стояли там, вместо за 15 мин да отидете другаде, при положение, че сте в София все пак и дежурни кабинети има достатъчно.

Като коя ситуация на Angel Dust

На 112 честно за Т надали бих звъняла, в много тежки ситуации бих опирала до бърза помощ и при пълна невъзможност за придвижване  по друг начин до болница или при опасност за здравето при местене и т.н.

T до 38 не е опасна. А Т се вдига с причина - тя е борбата с проблема. Например точно тя пресича хрема успешно. За малки деца се търси причината първо. Ако има грип вкъщи и картината е същата, а детето не е правило гърч /но е вдигало Т вече/, се чака, воднява се, осигурява с екомфорт и спокойствие. С лекаря може само да се чуеш.

Ако има неизвестна причина, съмнения за пневмония, ухо, апендисит и т.н. няма да чакаш. Но ако е грип какво ново ще направи лекарят? Обратно - воденето е много стрес за детето.

Аз лично малко дете съм следила, мен ме е подкрепял лекар по телефона - личен, частен - какъвто изнбереш, но надежден. Не съм водила, с идеята, че знам на колко км и минути е най-доброто детско отделение, ако аз не се справя. Т.н. рота вирус май беше най-голямата мъка заради опасността от обезводняване и слабостта.

Да, а как намираш причината без лекар когато детето е на 10 месеца, вдига Т (над 38), която от лекарства спада за 1 час и реве нон-стоп и други видими причини няма Аз това разбрах от случая на авторката и за това за мен те са за лекар...били.
Нали конкретно говорим.
А иначе аз за моето знам кога да го водя За съжаление има безброй болести зад гърба си и го познавам достатъчно добре.

Да, плачът е най-рисковият. Но това само човек, който е бил там може да прецени като познава детето - какъв плач с каква причина - имали заподозряна причина и за Т. Една притеснена/панирана майка може да докара до рев и здраво чувствително дете, та за съжаление и това усложнява решенията.
Аз пак първо бих звъняла.

Аз сега се усещам, че пиша спешни кабинети, като по-точно имам предвид просто дежурни.

Да, така се звъни на доверен лекар, който включва родителите в грижите за болно дете наравно със себе си. Инфото, което могат да дадат те, за 10 минути не може да я събере.

Дори и всички в семейството да сме с грип бих предпочела лекар да ми каже, че това е просто грип и ще мине. А и да не забравяме, че доста често от нелекуван навреме грип се стига до пневмония. Не бих рискувала, но това все пак си е мое мнение.

Температура до 38,5 не свалям с нищо,ако е много висока със спирт 70% мажа гръбчето,гърдите и крачетата за да я сваля докато подейства панадола и да не направи гърч.

Затова после няма линейки при животозастрашаващи състояния, защото много хора им звънят просто за една температура вместо да дадат антипиретик и да хванат такси до спешното.
Ама линейките не са таксита все пак.

Първия път, когато детето ми вдигна 39,5 градуса температура беше на 1 година и само 1,5 след като вече беше наш син. Бях сигурна в себе си и що годе спокойно, предвид че имам някакъв опит с моите племенници, докато след 2-3 часа отново вдигна тази температура и незнаех какво да направя. Обадих се на 112, за да питам както да правя и какво мога да дам, а не да ги викам у дома. От там едва ли не ми се скараха, че не искам лекар да дойде в къщи, тогавая им казах че нямам против, но да ми кажат какво мога да дам. Втория път когато се обадихме на 112 беше, защото детето ни получи гърч, това едва ли е за щяло и нещяло и не е животозастрашаващо. Не пожелавам на никой да види такова нещо, а още повече на детето си. Следващите пъти, когато сме викали линейка пак е било при висока температура и всеки път с линейката ни откарваха до болница за прием. Когато правиш всичко и нещата не се променят едва ли имаш много варианти за действие. Линейките не са таксита и никога не съм ги ползвала за такива и антипиретици сме давали. Така, че да ме цитираш едва ли е най-уместното в случая с отправената ти забележка. А от 112 могат да преценят дали да посетят адреса или не. Имахме 1 случай в който се обадихме, защото на 36,5 се тресеше все едно е с 40 градуса и след като вече бяхме преживели гърча се обадихме, защото гърч може да се получи и при 37,5 т. След половин час чакане се обадих да питам, защо още няма никой ми отговориха, че нямат свободен педиатър, детето ни за тези 20-30мин вече беше вдигнал 39,5 градуса и когато им го казах, изпратиха лекар след 15 мин. Споделих опита си и дадох съвет, за ситуации в които няма как родителите да се справят, а си трябва лекар. Всеки сам преценя как да постъпи, а за какво няма линейки при животострашаващо състояние е друг въпрос.

Естествено, че при гърч човек ще се обади или както е писала Ейнджъл при невъзможност/опасност да се движи човек. В повечето температурни случаи обаче има време да се стигне до болница на собствен ход.