Температура при бебето

Аз водя децата си на лекар за всичко, което е извън нормалното. Синът ми е 17 год. и почти не боледува, малката 4 год. в събота каза, че и заглъхват ушите и цъфнахме в спешното - установиха отит. Ако не я бях завела веднага щеше да започне да я боли и не смятам, че е нужно да се стига до там. Миналата година тръгна на училище и беше болна през седмица. Непрекъснато висяхме при педиатърката. Смятам, че по добре да се вземат мерки с време отколкото да се влошат нещат. А за бебе под 1.5 год. изобщо не бих рискувала с размисли какво може да е и за колко време ще мине. Това е работа на докторите.

Последният път чаках близо 4 чАса с дете, току що навършило годинка със сериозен ларингитен пристъп. Самите доктори ми казаха, че се е получило така, защото всеки идва за щяло и нещяло. Чела съм мнения и на други места, вкл. тук във форума. С което приключвам. Мисля всички се съгласихме, че в крайна сметка предценява родителят, аз като такъв споделих моя опит и моята логика в отговор на въпрос. Хубавото е, че родителите са различни, така че все пак системата не е натоварена на възможния максимум...

Това е безкрайно безумие да чакаш 4 часа за преглед на бебе/дете и то пред спешен кабинет. За воденето за щяло и нещяло си има лични лекари и дежурни кабинети, когато е не работен ден. Тъй като този пост го усетих като лек упрек към себе си, изпитах да споделя, че водя детето си на преглед дори при ниска температура и хрема, заради горчивия си опит с неговите заболявания, но в при по-леки ситуации го правя при личната лекарка и в дежурния кабинет, който държа да отбележа, че не е спешен. Когато обаче стане напечено, което в почти всички случаи до сега е заради некомпетентецията на лекарите от дежурния кабинет звъним на 112 и повярвайте ми винаги стигаме до болница.
В крайна сметка ние сме тези които трябва да си търсим правата и ако съм в подобна ситуация като на Angel Dust съм способна да звънна на 112, защото детето ми с този проблем неможе да чака.

Ами може би... само може би, лекарите  също трябва да гледат, кой за какво идва и някои очевдно спешни да ги приемат с предимство...
Може би и родителите трябва да преценяват къде на спешно да отидат, т.е. кога в дежурен специализиран кабинет, кога при общ дежурен, кога към болница, кога към клиника с договор към личен лекар и кога да викат по спешност лекар вкъщи и  т.н.
Аз пък честно направо не си представям къде сте отишли, че да ви държат 4 часа с тежък пристъп и защо сте стояли там, вместо за 15 мин да отидете другаде, при положение, че сте в София все пак и дежурни кабинети има достатъчно.

Като коя ситуация на Angel Dust

На 112 честно за Т надали бих звъняла, в много тежки ситуации бих опирала до бърза помощ и при пълна невъзможност за придвижване  по друг начин до болница или при опасност за здравето при местене и т.н.

T до 38 не е опасна. А Т се вдига с причина - тя е борбата с проблема. Например точно тя пресича хрема успешно. За малки деца се търси причината първо. Ако има грип вкъщи и картината е същата, а детето не е правило гърч /но е вдигало Т вече/, се чака, воднява се, осигурява с екомфорт и спокойствие. С лекаря може само да се чуеш.

Ако има неизвестна причина, съмнения за пневмония, ухо, апендисит и т.н. няма да чакаш. Но ако е грип какво ново ще направи лекарят? Обратно - воденето е много стрес за детето.

Аз лично малко дете съм следила, мен ме е подкрепял лекар по телефона - личен, частен - какъвто изнбереш, но надежден. Не съм водила, с идеята, че знам на колко км и минути е най-доброто детско отделение, ако аз не се справя. Т.н. рота вирус май беше най-голямата мъка заради опасността от обезводняване и слабостта.

Да, а как намираш причината без лекар когато детето е на 10 месеца, вдига Т (над 38), която от лекарства спада за 1 час и реве нон-стоп и други видими причини няма Аз това разбрах от случая на авторката и за това за мен те са за лекар...били.
Нали конкретно говорим.
А иначе аз за моето знам кога да го водя За съжаление има безброй болести зад гърба си и го познавам достатъчно добре.

Да, плачът е най-рисковият. Но това само човек, който е бил там може да прецени като познава детето - какъв плач с каква причина - имали заподозряна причина и за Т. Една притеснена/панирана майка може да докара до рев и здраво чувствително дете, та за съжаление и това усложнява решенията.
Аз пак първо бих звъняла.

Аз сега се усещам, че пиша спешни кабинети, като по-точно имам предвид просто дежурни.

Да, така се звъни на доверен лекар, който включва родителите в грижите за болно дете наравно със себе си. Инфото, което могат да дадат те, за 10 минути не може да я събере.

Дори и всички в семейството да сме с грип бих предпочела лекар да ми каже, че това е просто грип и ще мине. А и да не забравяме, че доста често от нелекуван навреме грип се стига до пневмония. Не бих рискувала, но това все пак си е мое мнение.

Температура до 38,5 не свалям с нищо,ако е много висока със спирт 70% мажа гръбчето,гърдите и крачетата за да я сваля докато подейства панадола и да не направи гърч.

Затова после няма линейки при животозастрашаващи състояния, защото много хора им звънят просто за една температура вместо да дадат антипиретик и да хванат такси до спешното.
Ама линейките не са таксита все пак.

Първия път, когато детето ми вдигна 39,5 градуса температура беше на 1 година и само 1,5 след като вече беше наш син. Бях сигурна в себе си и що годе спокойно, предвид че имам някакъв опит с моите племенници, докато след 2-3 часа отново вдигна тази температура и незнаех какво да направя. Обадих се на 112, за да питам както да правя и какво мога да дам, а не да ги викам у дома. От там едва ли не ми се скараха, че не искам лекар да дойде в къщи, тогавая им казах че нямам против, но да ми кажат какво мога да дам. Втория път когато се обадихме на 112 беше, защото детето ни получи гърч, това едва ли е за щяло и нещяло и не е животозастрашаващо. Не пожелавам на никой да види такова нещо, а още повече на детето си. Следващите пъти, когато сме викали линейка пак е било при висока температура и всеки път с линейката ни откарваха до болница за прием. Когато правиш всичко и нещата не се променят едва ли имаш много варианти за действие. Линейките не са таксита и никога не съм ги ползвала за такива и антипиретици сме давали. Така, че да ме цитираш едва ли е най-уместното в случая с отправената ти забележка. А от 112 могат да преценят дали да посетят адреса или не. Имахме 1 случай в който се обадихме, защото на 36,5 се тресеше все едно е с 40 градуса и след като вече бяхме преживели гърча се обадихме, защото гърч може да се получи и при 37,5 т. След половин час чакане се обадих да питам, защо още няма никой ми отговориха, че нямат свободен педиатър, детето ни за тези 20-30мин вече беше вдигнал 39,5 градуса и когато им го казах, изпратиха лекар след 15 мин. Споделих опита си и дадох съвет, за ситуации в които няма как родителите да се справят, а си трябва лекар. Всеки сам преценя как да постъпи, а за какво няма линейки при животострашаващо състояние е друг въпрос.

Естествено, че при гърч човек ще се обади или както е писала Ейнджъл при невъзможност/опасност да се движи човек. В повечето температурни случаи обаче има време да се стигне до болница на собствен ход.