Аглая, аз благодаря за мненията, на мен ми бяха полезни 
Скрит текст:
не съм гледала "Време разделно", майка ми не ме пусна, макар да беше задължително по онова време, ходеше се под строй.
- Публикувана: 17 дек. 2015, 23:11 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2016, 23:19 ч.
Кажете кой филм ви е накарал да се замислите над живота?
Лимонадената Джо, ако има нещо, което те дразни във включванията ми (защото съм забелязала и друг път реплики от твоя страна спрямо мои изказвания), просто игнорирай написаното от мен: то нито претендира за меродавност, нито има друга цел освен споделяне на позиция (обикновено формирана след дълъг размисъл, проучване на темата; като занимаваща се с Възраждане, следя изкъсо въпроса за хрониката на поп Методи Драгинов; тоест - говоря само когато имам какво да кажа).
. Ако съм те репликирала, то е защото не съм била съгласна с конкретното ти включване. В случая тоже 
Аз съм убедена, че реакцията на Love! е напълно автентична; тук никой не оспорва нечия емоция, нито се подиграва с нея. Обратно, съгласна съм, че "Време разделно" е въздействащ филм. Но че е поръчка на държавния социализъм, който цели да предизвика тъкмо такива чувства, за да оправдае тогавашната си репресивна политика, това е добре да се знае. С това знание, върху филма спокойно може да се разговаря относно художествената му стойност, която е несъмнена.
Претърпените страдания и насилия до 1878 г. не са довод за приемане на възродителния процес, чиято кулминация е 1986 г. Двете теми нямат общо освен в главата на идеолозите на възродителния процес, които впрочем казват, че с въпросния процес изкореняват "последните следи от турското робство по снагата на родината"; но през 1986 г. такива следи няма, няма оправдание за проявената репресия.
Спирам дотук, защото разговорът е напълно извън темата.
Спирам дотук, защото разговорът е напълно извън темата.
Претърпените страдания и насилия до 1878 г. не са довод за приемане на възродителния процес, чиято кулминация е 1986 г.
Спирам и аз
От "Изкуствен интелект", цитиран от Мия навремето ме побиха тръпки - как майката си осинови робот, "детето" я обикна, и остана да очаква нейното завръщане във вечността.
Мен ме впечатли, още преди години, една стара и много шантава драма с Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джулиан Мур, която третира подобна тематика - "Часовете". Специално Джулиан Мур беше блестяща, макар че брилянтно изиграната и роля беше
- на майка, изоставила две малки деца, за да се спаси от брака и да прекара живота си на далече. Ако можете да вденете Мерил Стрийп като хахава, разведена лесбийка - това е филмът. Не съм сигурна, че и до днес схващам посланието на филма, освен, че всеки от нас се затрива по свой собствен начин и можем да бъдем много изобретателни.
Да не забравя да кажа, че Никол Кидман също е в доста странна роля - душевноболна писателка, обожавана от съпруга си, която в крайна сметка се удавя в една река, недалеч от къщата си.
Ако ви е скучно, бръкнете в контакта
Или гледайте "Часовете".
Мен ме впечатли, още преди години, една стара и много шантава драма с Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джулиан Мур, която третира подобна тематика - "Часовете". Специално Джулиан Мур беше блестяща, макар че брилянтно изиграната и роля беше
- на майка, изоставила две малки деца, за да се спаси от брака и да прекара живота си на далече. Ако можете да вденете Мерил Стрийп като хахава, разведена лесбийка - това е филмът. Не съм сигурна, че и до днес схващам посланието на филма, освен, че всеки от нас се затрива по свой собствен начин и можем да бъдем много изобретателни. Да не забравя да кажа, че Никол Кидман също е в доста странна роля - душевноболна писателка, обожавана от съпруга си, която в крайна сметка се удавя в една река, недалеч от къщата си.
Ако ви е скучно, бръкнете в контакта
Или гледайте "Часовете".
Последният филм, който ме разтърси и потресът ме държа няколко дни, беше "Урок". Изненадващо за мен, защото не възлагам твърде много надежди на съвременното българско кино (може нещо да ми хареса, но не и да ми причини душевен "разлом", нито да го приравни към филмите, които съм възприела като шедьоври). Та, "Урок" обеззначи тези стереотипи. Много добър филм, защото историята, разказът, който ни представя, е добър.
Виждам, че съм разбунила духовете, затова се самоцитирам
Т.е., преди този филм съм имала още 999 999 причини да мисля по същия начин.
Абсолютно съгласна.
Днес дори не помня годината, в която е правен, нито годината на коментирания процес.
Основното е съдържанието, което макар и сигурно леко преувеличено, заради вида изкуство, дава все пак достатъчно вярна представа за времето, цинично наричано днес "турско присъствие".
Спирам и аз.
От Бг кино, с глас съм плакала на "Време разделно".И за милионен път се убедих защо никога няма да стъпя в Турция.
Скрит текст: ОК, съгласна, но
филмът е исторически и не е за Възродителния процес. Като исторически филм е силен и правдив и е резонно да се възприема така, а не в светлината на времето, в което е правен. Отдавна сме преживели и загърбили комунизма.Претърпените страдания и насилия до 1878 г. не са довод за приемане на възродителния процес, чиято кулминация е 1986 г.
Днес дори не помня годината, в която е правен, нито годината на коментирания процес.
Основното е съдържанието, което макар и сигурно леко преувеличено, заради вида изкуство, дава все пак достатъчно вярна представа за времето, цинично наричано днес "турско присъствие".
Спирам и аз.
"Време разделно" е исторически, колкото и 'Троя" или 'Гладиатор" са исторически и точно толкова "правдиви". Нарича се художествена измислица.
И за мен:
Прекрасен филм, както повечето с Мерил Стрийп!
"Съдбата на човека" по едноименнта повест за силата на човешката воля и дух.
По скоро филмите, които са оставили следа или са ме карали да се замислям повечето са от младежките ми години.
Например дълго размишлявах на филма "Лачените обувки на незнайният воин" - излизайки от киното моите приятели дискутираха, разсъждаваха, аз се мислих за тъпа. Разбрах го филма по- късно. Не съм била съзряла за него тогава.
"Тетрадката" ме накара да се замисля. Много са филмите.
Сред тях има и комедии, вечни, които не ме карат да мисля, обаче и хиляда пъти да ги гледам се заливам от смях.
Сетих се и аз трилогията Хан Аспарух, не че имаше над какво да мисля, но излязох от залата горда. После се редих за автограф от Стойко Пеев.
"Безсъници в Сиатъл"- и се радвах и плаках накрая. И се замислих доколко зависим от случайностите ...
Цитат
И "Мостовете на Медисън"- за ненужните (или пък необходимите) жертви, които хората правят.
"Съдбата на човека" по едноименнта повест за силата на човешката воля и дух.
По скоро филмите, които са оставили следа или са ме карали да се замислям повечето са от младежките ми години.
Например дълго размишлявах на филма "Лачените обувки на незнайният воин" - излизайки от киното моите приятели дискутираха, разсъждаваха, аз се мислих за тъпа. Разбрах го филма по- късно. Не съм била съзряла за него тогава.
"Тетрадката" ме накара да се замисля. Много са филмите.
Сред тях има и комедии, вечни, които не ме карат да мисля, обаче и хиляда пъти да ги гледам се заливам от смях.
Сетих се и аз трилогията Хан Аспарух, не че имаше над какво да мисля, но излязох от залата горда. После се редих за автограф от Стойко Пеев.
"Безсъници в Сиатъл"- и се радвах и плаках накрая. И се замислих доколко зависим от случайностите ...
Скрит текст:
Много се извинявам, че се включвам в спора, но просто не издържах. Да, Време разделно е художествена измислица, но е базиран на реални събития. Действието се развива на територията на днешна Якоруда - искам да ми посочите един християнин, който да живее днес в Якоруда. И изобщо в тази част на България е пълно с помаци. Да не би навремето там да са се концентрирали най-големите неверници, които доброволно са приели "правата" вяра? Да не говорим какво се е случило в Батак. Там методите са доста сходни с тези във Време разделно. Или и Баташкото клане е измислица?
По темата - "Click" е филмът, който ме докосна страшно много. Замислих се, как времето минава покрай нас и не оценяваме истински важните неща, докато се опитваме да "подредим" живота си. Включваме на автопилот и просто чакаме - цяла седмица чакаме, за да дойде петък. Цяла година чакаме, за да дойде лятото. И цял живот чакаме, за да бъдем щастливи!