Как реагираха вашите родители ?

  • 2 342
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 537
Напоследък взехме да се чудим дали да не си пробваме късмета в Канада и моята майка е на ясно по въпроса,но имам лошо предчувствие за това,как ще реагира свекървата. SadСвекър ми преди години е работил в Либия и тя трудно е преживяла факта,че ще се разделят за дълго време и няколко пъти е подмятала,че е най-добре в родната страна. А майка ми ме подкрепя,макар че мен баба ми ме е отгледала ,защото те с татко са живеели и работили във  Русия  и са ме виждали рядко ,но макар да и е мъчно че отново ще се разделим-каза че ще приеме решението ни .Как беше при вас?

# 1
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Беше им мъчно, не но осъзнавахме какво значи раздялата нито те, нито аз докато не се разделихме на летището.Тогава е най-драматично CryПрегръщаш ги и се молиш мисленно тази прегръдка да не е последна, да са живи и здрави и следващата година пак да се видите CryЗа тях ми е мъчно най-много.Преди им помагах, сега нямам възможност.Баща ми казваше"Щом дойдоха времена в БГ родителя да кара детето си да напусне страната и да се спасява, значи е много лошо положението тук".Понякога тези думи ме крепят да не тръгна към летището.

# 2
  • Мнения: 6 167
Ми на мен майка ми казва 'По-добре децата ми далеч щастливи, отколкото да ги виждам всеки ден нещастни'
Толкоз за реакциите им  
Успех!   bouquet

# 3
  • Мнения: 7 837
Майка ми беше щастлива че заминаваме  Grinning
Вярно, че сега като я чувам, е тъжна от време на време, че не ни вижда, но пък в последните години и без това рядко се засичахме.
Приоритет за мен е семейството, което аз и мъжа ми създадохме.

# 4
  • Мнения: 3 537
Става ми мъчно само като чета какво сте написали ,дано поне да си заслужава! ConfusedИ без това всичко ми се вижда толкова сложно и объркано ...Само като се сетя че ще трябва да си продадем жилището, за което толкова време сме пестили пари и да си оставим тук приятели и родители ...Струва ми се много страшно! #Crazy

# 5
  • Мнения: 1 216
Не реагираха много добре, което е нормалната реакция. Все пак и в България човек може да има някакъв стандарт и съм живяла що годе добре и никой не е очаквал да хукна по чужбините.

Но не са ме спирали никога и за нищо, за което им благодаря. Баща ми е моряк и не е нещо ново някой да липсва, но все пак неговият дом е в България.

Просто чувствам как грях имам на душата си спрямо родителите си и близките!  Confused
Но ако ме питаш дали си заслужава да живееш тук, да заслужава си, но има висока цена!

# 6
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
хич не е лесно! ние не сме много близки с родителите ми, имали сме и проблеми. но всеки път реването при раздяла и посрещане е като че ли отивам или се връщам от отвъдното.
но за бъдещето на вас и децата ви трябва да се правят жертви. те трябва да се опитат да разберат.

# 7
  • Мнения: 217
Наистина е страшно,на моите родители им е много мъ4но и непрекъснато ме питат кога ще се приберем на гости разбирасе.И на нас ни е трудно но го правим с мисълта 4е даваме по добра възможност за живот на детето ни.А аз се 4уствам виновна 4е не им позволявам да се радват на вну4ка си и да я виждат как расте Sad,но сега с тези комуникации и интернет се 4уваме всеки ден и е малко по леко.Моят баща също е бил в Либия и не е имал възможност да ни 4ува по една година така 4е ние сега сме облагодетелствани.

# 8
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Бащите ни бяха "за", майките - "против". И до сега е така, само дето моя баща от време навреме ни напомня, че има държави и в Европа. Като цяло моите родители преживяват раздялата по-тежко, защото сме много привързани един към друг, а и аз самата бях против заминаването ни, което допълнително ги кара да не харесват Канада и да не искат да стъпят тук. Лично на мен най-много ми тежи факта, че не мога да съм до родителите си, когато имат нужда от мен. Миналата година почина майката на баща ми и нашите криеха от мен (бях бременна тогава), докато не ги хванах, че ме лъжат несъгласувано. В момента другата ми баба е много зле. Прибирам се най-вече задади нея, изпадам в ужас, че няма да ме дочака. Обещала ми е да стиска зъби за да ни види поне още веднъж и тогава щяла "да си отиде". Не искам да си мисля какво й е на майка ми, като постоянно слуша такива неща и през ден е по болници... и няма кой да я замести в грижите дори и за час. Честно, чувствам се като неблагодарна дъщеря. Ако можех да избирам, щях да се прибера на момента и най-вероятно завинаги.

# 9
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
Майка ми и баща ми никак не харесаха идеята  Rolling Eyes Според тях и в БГ може да живееш добре и особенно баща ми, лека му пръст, се чудеше какво ще търсим в чужда страна.
Майка ми няколко пъти ни идва на гости и последният път като се върна в БГ ми каза по телефона, че разбира защо не искаме да се приберем. Някак си ми олекна...

# 10
  • Мнения: 2 959
Майка ми адски трудно понесе раздялата. И вече 6 год не сме в БГ и все още й е много трудно, въпреки че беше тук почти година. Ми то аз самата още не съм преживяла отделянето от БГ, а се сърдя на мама. Peace

# 11
  • Мнения: 7 430
Моите родители бяха много объркани от цялата тази имиграция Sad
Майка ми постоянно плачеше, баща ми бе ...как да кажа "с тъжен поглед" постоянно. Казваха, че ще е за хубаво и до сега го твърдят. "Чувствам" по телефона колко им е мъчно  Tired но те самите нищо не смеят да кажат. Радват се, че сме живи и здрави и това за тях е най-важното Peace

За родителите на МирО - за мен бе без значение как ще реагират, не са ми никак близки - както на мен, така и за сина си.

# 12
  • Мнения: 1 854
Майка ми е мьжка жена, било и е мьчно, но никога не ме е спряла за нищо кьм което сьм се стремяла с разум и акьл. Чуваме се много често, гостува ми, аз мога да си ходя често(вьпреки, че не го правя), така, че само да сме живи и здрави, а всичко останало се нагажда. Аз пьк много пьти сьм и казвала, че ако живеех извьн София, по морето например щеше да ми коства много повече време да се видя с нея Grinning

# 13
  • Мнения: 3 932
И двете семейства реагираха по възможно най-адекватния и разумен начин-стараеха се по никакъв начин да не показват колко им е тежко и колко ще им липсва внучето, подкрепяха ни през цялото време...особено оценявам поведението на родителите на съпруга ми, на които единия внук е в Канада, а др. в Щатите...

Понякога усещам болката в гласа им, но и щастието, че нещата се развиват добре (дай боже)...все пак сме в ерата на доста напреднали комуникации, така че се справяме  Peace

# 14
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
на нашите им е тежко, особено на майка ми и тя не успява да го скрие.
за баща ми знам, че му липсвам макар никога да не го показва. такъв тип е просто...едно време ми викаше :най-добре да се омъжиш надалеч, че да се обичаме повече, я в петрич, я във видин или шабла Laughing все си спорим с него, затова сме така Mr. Green

с годините обаче усещам една такава тъжна нотка в гласа му, пречупи се човека, реши че няма смисъл да показва колко не му пука от нищо, и че нищо не го трогва. иска да си говорим повечко, сякаш се опитва да навакса ....
тъжно е когато се разделяш, неописуемо е, когато се връщаш у дома. цялата еуфория, суматохата- ето децата си идват, трябва да използваме да бъдем повечко заедно, че сега ще се изтърколят броените дни Sad

как мама угажда-какво да ти сготвя, мамче?
татко става сутрин рано за да ми купи топли милинки и ме чакат нетърпеливо с прясно приготвено кафе на двора....

никога не са ми и намеквали за връщане... напротив-казват, че и те са щастливи, щом ние сме добре Simple Smile

свекървеното представителство пък са обратно, мрънкат как всичко е зле, но пък трябвало да сме там, защото те вече не са в първа младост и ала-бала.

ох, няма пълно щастие:?

# 15
  • Мнения: 4 458
Става ми мъчно само като чета какво сте написали ,дано поне да си заслужава! ConfusedИ без това всичко ми се вижда толкова сложно и объркано ...Само като се сетя че ще трябва да си продадем жилището, за което толкова време сме пестили пари и да си оставим тук приятели и родители ...Струва ми се много страшно! #Crazy

Не е толкова страшно колкото звучи.
Вземи мен за пример. Съвсем сама с 2 деца (тогава на 3г.) които не говорят чужд език заминах за държава за която дори не бях чувала преди това. Без приятели, познати, роднини и пари ..... Пристигнах тук с 2 куфара, децата си и надеждата че все някак ще се справя.
Единственото което имах беше работа на смешно ниска заплата за стандарта тук.

Сега децата свикнаха имат си приятели, аз се запознах с хора, заплатат ми е сносна.... Не мога да кажа, че съм супер щастлива защото съм сама и ми липсват приятелите, но за сметка на това не се лишавам от елементарни неща както в България и най-важното имам спокойствието и сигурността които някак си в Рдината липсват по една или друг причина.

И така, смело напред!

Един съвет - не питай кой какво мисли за вашето местене и вашия живот. Ако според вас там ще сте по-добре - заминавайте! Не се водете по сантиментални и егоистични изблици на .... любов и загриженост. Това е вашия живот и този на децата ви - изживейте го правилно.

П.С. една приятелка може да познае съветите тъй като и на нея съм казвала същото и то точно за Канада.
От нея знам, че там е къде къде по-добре за децата....

# 16
  • Мнения: 3 491
Мъчно им беше на хората, разбира се. Баба ми се разплака, че ме вижда едва ли не за последно, е видя ме още веднъж, но аз не можах да отида когато тя почина, и още ми е тежко за това. Майка ми и баща ми се чувстват доста по-спокойни, след като майка ми беше тук, а и на самите тях май доста им е писнала България. Виж, свекъра и свекървата са друго нещо - върли шовинисти, или по-скоро егоисти под шовинистични лозунги. Хем дъщеря им живee на една крачка ... Като си помисля за тях и грубото им студено отношение, съчетано с обвинения в родоотстъпничество, направо ми се отщява от България  Twisted Evil. Да има едно лесно да си отида за малко, ама да не ги засека ... newsm78

# 17
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Как реагираха наШите ли ? Ами вси4ко стана доста нео4аквано за тях,никой не предполагаШе,4е Ще замина в 4ужбина. Дори и аз самата.
Трябва да спомена,4е аз съм много привързана към наШите,сестра ми,баба ми и дядо ми ( те са ме отгледали ),леля ми и братов4едите ми както и те към мен. Близките ми бяха страШно натъжени,когато тръгнах. Аз самата съЩо. Единствено баЩа ми каза " Радвам се,4е имаШ възможност да излезеШ от тая скапана държава и да дадеШ на децата си Шанс за по_добър живот".
И до ден днеШен като се 4уваме по телефона усеЩам тъга в гласа на майка ми ( и сестра ми и баба ми съЩо ) знам,4е тя много страда,4е не сме заедно,4е не може да вижда единствената си засега вну4ка,която обожава,4е не може да ни помага в трудни моменти. Confused
НаШите идват понякога на гости,ние гледаме да си отидем поне веднъж годиШно за да могат да виждат детето,но все пак знам,4е не е съЩото както ако живеехме в Бг. За съжаление такава вероятност няма и затова гледаме да изживяваме пълноценно моментите,в които сме заедно. Hug  И си говорим много по телефона.  Wink

# 18
  • Мнения: 992
Подкрепиха ме.
Беше им много мъчно, но въпреки всичко оказаха голямо разбиране и подкрепа, за което съм им много благодарна.

# 19
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
до последния момент не вярваше татко, че ще zамина далече...но беше и е щастлив, че аz съм щастлива....

# 20
  • Мнения: 1 465
На мен определено би ми било трудно да напусна Европа. На скоро поради тази причина, мъжът ми отказа работа в Бостън. Е, и той не искаше да живее за дълго извън Европа/а тукашният климат едва ли може да се купи с пари/. Да не говорим за близките - на мен и това разстояние от Франция до България ми се струва голямо.
Но ако пък ви предлагат наистина добри възможности там и сте убедени, че можете да преживеете разстоянието, защо пък не? Wink

# 21
  • Мнения: 7 914
С разбиране!
Най е важно детето ми да е щастливо!  bouquet

# 22
  • Мнения: 5 475
баЩа ми каза " Радвам се,4е имаШ възможност да излезеШ от тая скапана държава и да дадеШ на децата си Шанс за по_добър живот".

  Все едно чувам моите родители. За тях е още по-трудно,защото съм единствено дете,но се радват,че аз съм щастлива. Simple Smile

# 23
  • Мнения: 369
 Ами на  моята майка й беше много мъчно.  Cry Това беше като шок за нея. Имаме голям апартамент, който с баща ми са изградили за дом. Първо си отиде баща ми, който почина съвсем внезапно. След това сестра ми се омъжи за чужденец и замина при него да живее, в Европа. След това и ние дойдохме тук. Тя остана в самота, за която не е подозирала, че ще дойде.  Cry
 Мъжът ми е едно дете, но свекърите го понасят доста лесно.  Twisted Evil То и преди, ние бяхме в София, а пък те в провинцията и се обаждаха от дъжд на вятър да се чуем как сме(май само по празници), та няма голяма разлика със сега. А пък и те си мислят, че тук е раят на земята   Money Crazy

# 24
  • Мнения: 1 910
На моите родители им беше терсене...и още им е тъжно, че сме разделени от 2000км. От както родих съвсем зле е положението.

# 25
  • Мнения: 181
На моите родители им беше много тъжно, но нищо против не ми казаха. Даже бяха радостни, че имаме такава възможност (става въпрос за Чехия). Родителите на мъжа ми бяха против. Не ни спряха, но направиха всичко възможно да ни върнат с як телефонен тормоз. Без малко да ни разделят. Все още мноооого съжалявам, че се върнахме.

# 26
  • Мнения: 1 370
Никога няма да се примират с мисълта, че не сме при тях. Но предпочитат, те да страдат, отколкото ние. Когато получих визата, видях за първи път в живота си, сълзи в татковите очи.

# 27
  • Мнения: 449
До последния момент родителите ми невярваха, че ще заминем. Все се надяваха на някакво чудо да стане и да се откажем. Не можеха да повярват, че ще съм толкова далеч от тях. Ние сме страшно превързано семейство, въпреки, че те живеят в провинцията, а преди да заминем съм живяла 8 год. в София. Майка ми беше последните дни в шок, а баща ми много тъжен. На летището беше кошмар. Не искам да си спомням вече какво преживях.
Свекъра бе този, който пусна мухата за Канада на сина си. Още повече, че преди години е щял да имигрира с цялото семейство тук и сега е много доволен, че сина ми е в Канада. Свекърва ми почина преди 2,5 години, но и тя щеше да подкрепи сина си.
Така, че Краси 76 след толкова мъка изписана в тази тема можеш да си представиш какво ви очаква. Единствения съвет, който ще си позволя да ти дам е да не си продавате жилището. По-добре вземете пари на заем, но не го продавайте.

# 28
  • Мнения: 4 458
Сетих се нещо което майка ми ми каза наскоро.
Мъжа и (тя е повторно омъжена) е казал че ако е малко по-млад или има възможност сега да замине за някъде веднага се маха защото дори за неговото добро положение и финанси е станало непоносимо да се живее в България.

Мисля че няма нужда от коментар!

Винаги на някой ще му е мъчно за близък или познат но щом този човек е на по-добро място някак нещата са по-поносими

# 29
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Моите родители бяха свикнали с мисълта, защото със съпруга ми бяхме заедно шест години преди да се оженим. Пък и винаги са казвали "ами, ако се беше оженила за някой във Варна (аз съм от София), пак толкова щяхме да я виждаме, пък и по-рядко" Laughing. Мъчно им е, но "всяко зло за добро" Wink.

# 30
  • Мнения: 3 537
До последния момент родителите ми невярваха, че ще заминем. Все се надяваха на някакво чудо да стане и да се откажем. Не можеха да повярват, че ще съм толкова далеч от тях. Ние сме страшно превързано семейство, въпреки, че те живеят в провинцията, а преди да заминем съм живяла 8 год. в София. Майка ми беше последните дни в шок, а баща ми много тъжен. На летището беше кошмар. Не искам да си спомням вече какво преживях.
Свекъра бе този, който пусна мухата за Канада на сина си. Още повече, че преди години е щял да имигрира с цялото семейство тук и сега е много доволен, че сина ми е в Канада. Свекърва ми почина преди 2,5 години, но и тя щеше да подкрепи сина си.
Така, че Краси 76 след толкова мъка изписана в тази тема можеш да си представиш какво ви очаква. Единствения съвет, който ще си позволя да ти дам е да не си продавате жилището. По-добре вземете пари на заем, но не го продавайте.
И ние си мислим дали не е по-добре да си продадем колата и апартамента,който е голям и е на идеален център,а да си купим по-малък апартамент ,да не стане така че да останем без нищо. SadА има ли шанс там да се срещаме и с други българи?Ходите ли си на гости?

# 31
  • Мнения: 3 537
Направо съм съсипана като чета за носталгията  към близките ви,добре че съм твърдоглава и реша ли нещо,не се отказвам. LaughingСамо това ми помага да не се отказвам.Много ви благодаря че споделихте!На тези,които не  се чувстват добре далеч от родината искам да кажа,че колкото и да ми е мъчно ,тук е ужасно.Казвам го с мъка, но е така.Моят съпруг работи на две места ,аз взимам майчинство -парите стигат колкото да не умрем от глад.Зимата сме свити в една стая-топлим се с климатик.Плащаме 150лв.ток,готвя на газ.Лятото пък тока е по-малко,но пък за сметка на това зимата ни гледат на село по едно прасенце,а лятото всички пари отиват за прехрана.Ако не работи извънредно мъжът ми-няма да можем и на море да отидем и то за една седмица.Но пък като работи и дневна и нощна смяна изобщо не можем да се видим.За мен това не е нормално. Confused

# 32
  • Мнения: 818
В никакъв случай жилището!Всичко става...после ще сте на 0.Намерете друг варянт,някой хора отиват в друга държава да пестят за жилище,а вие ще го продавате! Hug

# 33
  • Мнения: 980
ами плакаха тогава, плачат и сега Sad
и мен ме гриzат едни мисли, но трудно нещо може да се промени...

# 34
  • Мнения: 449
И ние си мислим дали не е по-добре да си продадем колата и апартамента,който е голям и е на идеален център,а да си купим по-малък апартамент ,да не стане така че да останем без нищо. SadА има ли шанс там да се срещаме и с други българи?Ходите ли си на гости?

Съветвам те да не си продавате жилището, защото тук не се знае как ще ви потръгне живота. Друго си е човек като знае, че има вратичка и назад. Познавам семейство българи в Монреал (тук са от 2,5 год.), които имаха по-добро положение от вашето в БГ, но си продадоха жилището за да си купят визите и билетите. Тук обаче им беше много трудно в началото, все още не работят по-специалностите си и много искаха да се върнат, но няма къде да отидат. Нямат пари да си купят ново и така се завъртяха в един кръг от който изход все още няма.
Всеки си е с късмета. Това не означава, че и с вас може да стане така. Ако сте твърдо решени, че връщане назад няма да има избери поне варианта който ти сама предлагаш.
Аз поддържам връзка с няколко балгарски семейства тук и в Монреал и си ходим на гости. В Монреал май по-често се събира българската общност по празниците, но аз никога не съм присъствала на събиранията. Така че контакти с българи ако искаш можеш да имаш.

# 35
  • Мнения: 456
Разбира се че им е мъчно , но колкото им е тежко, толкова са и доволни. Подкрепят ни напълно.  Grinning

# 36
  • Мнения: 636
Понеже темата е подела един тъжен обрат, да я разведря с моето мнение  Grinning

Зная, 4е на родителите ни е мъ4но. Но напълно ни подкрепят. Ходим си всяка година, родителите гостуват също. В днешно време светът е едно голямо село. Тази година например не планираме прибиране (заради бебето), но и двете родителски страни ще гостуват.
Спокойни са за нас. В Бг живеехме доста добре, но тук сме още по-добре. И не говоря само за материални придобивки. Става въпрос за спокойствие, възможности и ка4ество на живот.

# 37
  • Мнения: 3 537
Понеже темата е подела един тъжен обрат, да я разведря с моето мнение  Grinning

Зная, 4е на родителите ни е мъ4но. Но напълно ни подкрепят. Ходим си всяка година, родителите гостуват също. В днешно време светът е едно голямо село. Тази година например не планираме прибиране (заради бебето), но и двете родителски страни ще гостуват.
Спокойни са за нас. В Бг живеехме доста добре, но тук сме още по-добре. И не говоря само за материални придобивки. Става въпрос за спокойствие, възможности и ка4ество на живот.
Това е най-ведрия отговор , който прочетох.Мерси! WinkАз си знам че ще ми е мъчно,но като чета някой отговори тук направо по едно време се чудех дали да не зарежем всичко. Sad

# 38
  • Мнения: 636
Аз си знам че ще ми е мъчно,но като чета някой отговори тук направо по едно време се чудех дали да не зарежем всичко. Sad

Споко, не знаеш при вас как ще се наредят нещата. На някои хора им допада, на други не. Ако сте от вторите, пътят назад е много лесен. Затова и аз бих ви посъветвала да не бързате с продажба на имущество.

# 39
  • Мнения: 3 537
Да,ние вече твърдо решихме  че не можем да останем без жилище,но проблема е в парите .Доста пари трябват за да си уредим нещата. newsm78И като пристигнем също.Не се знае кога ще си намерим работа , а имаме и две деца. То като гледам аз май в началото няма да работя,четох някъде, че детските градини са много скъпи. newsm78

# 40
  • Мнения: 168
На майка и беше много мъчно. Да уточня, че живеехме само двете и тя няма други деца. Плака повече от година.
Сега казва, че ще и е много хубаво да живеем около нея и да си вижда внучетата, когато поиска, но в Бг не е много подходящо в настоящия момент да се върнем. Майка ми понякога така се ядосва на някои неща, че и се приисква и тя да си хване шапката и да напусне страната.

# 41
  • Мнения: 168
Направо съм съсипана като чета за носталгията  към близките ви,добре че съм твърдоглава и реша ли нещо,не се отказвам. LaughingСамо това ми помага да не се отказвам.Много ви благодаря че споделихте!На тези,които не  се чувстват добре далеч от родината искам да кажа,че колкото и да ми е мъчно ,тук е ужасно.Казвам го с мъка, но е така.Моят съпруг работи на две места ,аз взимам майчинство -парите стигат колкото да не умрем от глад.Зимата сме свити в една стая-топлим се с климатик.Плащаме 150лв.ток,готвя на газ.Лятото пък тока е по-малко,но пък за сметка на това зимата ни гледат на село по едно прасенце,а лятото всички пари отиват за прехрана.Ако не работи извънредно мъжът ми-няма да можем и на море да отидем и то за една седмица.Но пък като работи и дневна и нощна смяна изобщо не можем да се видим.За мен това не е нормално. Confused
Не искам да те плаша, но ние се оплакваме от същите семейни "болежки". Мъжът ми работи много (така се налага) и няма особено време за мен и децата. Ние взехме голяма хапка за нашата уста в САЩ-изплащаме къща, две коли и обзавеждането на къщата. Нито едно от тези неща на кредит не е някаква класа-съвсем обикновени са, но сега трябва много да се работи. На всичкото отгоре сме с две малки деца (едното бебе), та и тях трябва някой да ги гледа.
Мъжът ми все си мисли, че и в Бг може да си намерим по-добре платени работи и да не му се налага да работи на 3 места. И да се радва на почивните дни и вечерите със семейството си. Не знам, явно винаги ще си мислим, че сме от грешната страна на океана, която и да е тя.

# 42
  • Мнения: 398
Никой никога не ни е спирал,но...фактите са на лице.

Когато за пръв път ни изпращаха беше все едно са на погребение.
Затова вече ходя на летището сама или с брат ми.
На баща ми вече му се подиграват.Непрекъснато носи и показва цял куп със снимки.В стаята където живееха децата е подредил снимки и техни вещи -скъсани листчета,изцапани лигавници,обувки и какво ли още не.
Възглавниците им,завивките им,всичко тяхно стои по леглата сякаш сутринта са станали.По библиотеката в стаята има бебешки шишета и играчки.Пазят се дори кашони,където вече 14 год. ни син се криеше като бебе.
Майка ми пие по цял куп лекарства всеки път когато ни изпраща.
Баба ми,която гледаше малкия преди да заминем всеки път казва "Искам да видя децата и ако ще на другия ден да умра!"
На свекърва ми не и пука.И преди и сега се чува със сина си през месец.
Той не живее при тях от 14 годишен и те са свикнали.

# 43
  • Мнения: 179
Никой никога не ни е спирал,но...фактите са на лице.

Когато за пръв път ни изпращаха беше все едно са на погребение.
Затова вече ходя на летището сама или с брат ми.

Чета ви момичета и очите ми се пълнят със сълзи  Cry
Както при част от вас и при мен беше драматично, моите родители приеха новината много бойно, дори се радваха, но на семейството на съпруга ми се наложи да спестим част от истината и им казахаме, че заминаваме за САЩ за 2 години. Двете години някак си станаха 8, но с времето приеха действителността, освен това всички ни гостуваха по няколко пъти, ние се връщаме в БГ, но разделите по летищата са сякаш най трагичният момент, това ме мъчи най-много - сълзите, прегръдките, промълвените, задавени думи...ох, разплаках се  Cry

# 44
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
veselka73, не плаши така момичето  Laughing Все пак ти сама признаваш, че хапката е била голяма Wink
Ние също си взехме къща и в началото багажът ни седеше в кашони и куфари и спяхме на матраци на пода, защото не искахме да теглим кердити. Всеки сам си преценява как е най-добре за него  Peace Искаме още доста неща да направим по къщата, но в момента с бебето и аз неработеща нямаме възможност, ако не си променим начина на живот или не теглим заем, затова и изчакваме.

# 45
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Моите родители си мислеха, 4е се шегувам, когато им казах, 4е отивам за една година във Франция. Но след 2 месеца ве4е бях тръгнала, а след още 8 им казах, 4е ще се омъжвам за французин. Не се противопоставиха на решението ми (знаеха, 4е е безсмислено  Naughty ) и през следващото лято ни о4акваха с нетърпение.
Трудно е наистина, но няма как  Sad
А за изпращането винаги съм била против. За пръв път миналото лято майка ми дойде на летището и добре, 4е бяхме закъснели, та нямаше време за сбогувания и сълзи.
Но не съжалявам за избора! И ти сама ще разбереш защо  Wink
Само, както те съветват ве4е няколко моми4ета, ще е добре ако успеете да си запазите апартамента!

# 46
  • Мнения: 1 128
Майка ми е голяма работа.Заминахме двете и деца наведнъж.Едното на 25 другото на 19.След две години и тя излезна.И не беШе излезнала по рано,заШтото дядо беШе много болен,а сестра и въобШте не се трогваШе нито за баШта си нито за майка си.Замина след като по4ина дядо и се беШе грижила баба да свикне сама цяла година.4ак като се събрахме след години в Испания циялото семейство,ми разказа как не спяла по цели ноШти от притеснения да не се слу4ело неШто на деветнаисет годиШната и дъШтеря.

# 47
  • Мнения: 1 630
истински тъжно ми стана, не когато на родителити ми не им харесваше, че отивам някъде, което се и нормалната реакция, а деня в който майка ми каза нещо от рода на  "то май по-добре да си останеш там, че в България нещата не вървят"

# 48
  • Мнения: 2 825
Мъчно им беше, сълзите им бяха на очите, но всячески се мъчеха да го прикрият. Много пъти са ми казвали, че това е правилното решение и да си уреждаме живота тука и че смисъл в България да се връщаме, в момента няма  Sad
Желанието ни е да го направим така, че да се виждаме на 2 месеца - те тука, ние там..... няма голямо значение... е, на път сме  Wink

# 49
  • Мнения: 764
Ми на мен майка ми казва 'По-добре децата ми далеч щастливи, отколкото да ги виждам всеки ден нещастни'
Толкоз за реакциите им  
Успех!   bouquet
Браво на майка ти Лени  bouquet
И моята така каза.Сега и е тажно,разбира се 4е сме дале4.Но по добре така отколкото сама в Бг.,разведена с дете и на 33 о6те при майка си да живее,4е с 200 лв какво по напред.

# 50
  • Мнения: 4 390
При нас нещата се развиха шеметно бързо.
Първата реакция на моите родители беше шок. И то, не толкова, че ще заминавам /това не ми е първо излизане в чужбина/, колкото, че сме получили визи за Канада. Grinning
На мъжа ми родителите ... майка му живее в чужбина вече 11 г., не й направи никакво впечатление, баща му бе изненадан, също като моите родители.
Не е имало драми никакви. Е, майка ми се опита да заплаче като тръгвах от къщи, но това си е в реда на нещата. Татко само преглъщаше... трудно, но той винаги е умеел да се владее.
За почти 7 години, не пожелаха да дойдат на гости в Канада, но пък ние си ходехме поне по 2 пъти в годината и се виждахме сравнително често.

# 51
  • Мнения: 3 537
Ние не знам дали ще можем два пъти годишно,но поне веднъж ще можем да си позволим да дойдем в България от Канада,нали?И по колко време оставате в България?Още не съм заминала,а вече ме е обхванала носталгия. LaughingА само един от родителите ли може да дойде на гости там? newsm78

# 52
  • Мнения: 4 390
Ние не знам дали ще можем два пъти годишно,но поне веднъж ще можем да си позволим да дойдем в България от Канада,нали?И по колко време оставате в България?Още не съм заминала,а вече ме е обхванала носталгия. LaughingА само един от родителите ли може да дойде на гости там? newsm78

По колко време оставахме? Ами различно - от 3 седмици (най-краткия ни престой, до 2-3 месеца), но ние не бяхме ограничени откъм взимане на отпуск.
Дали ще може да си позволите да си ходите веднъж годишно - не знам. Надявам се.
Много хора не могат, защото през времето, когато не работят, разходите по изплащане на ипотека (или наем) си вървят, както и застраховките на колите (ежемесечно), кабелната и интернета и т.н., и плюс всичко това, трябва да отделят сума, която им е нужна за пътуване и престой в Родината, която никак не е малка (особено, ако искате цялото семейство да пътувате).

# 53
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
Ние не знам дали ще можем два пъти годишно,но поне веднъж ще можем да си позволим да дойдем в България от Канада,нали?И по колко време оставате в България?Още не съм заминала,а вече ме е обхванала носталгия. LaughingА само един от родителите ли може да дойде на гости там? newsm78
За Америката знам, че пътят не е ефтин  Rolling Eyes В Европата сме си късметлии в това отношение, но като започнеш работа, а детето на училище животът така те грабва, че не остава време за големи ваканции. Аз предпочитам нашите да ни идват на гости, обаче те пък си имат техни задължения в БГ и също не могат често да пътуват. Разстоянието си е проблем, даже София- Варна да е  Tired
Да живее Интернета и мобилните комуникации. С майка ми всеки ден говорим през Интернета. Научила съм я как да го ползва. Включваме камерата, за да ни види. От както и прекарахме интернет, жената е много щастлива, казва че вече не се чувства толкова изолирана от нас. Освен това и чете вестници онлайн  Mr. Green Когато се чудя за нещо, какво да купя например и пускам адреса да гледаме и да решаваме заедно Wink Даже и в бг-мама чете. Ако има нещо спешно си пускаме смси за по-ефтино, а и телефонните разговори не са безумно скъпи. Мисля че от Канада вече могат да пускат смси до мобилните в БГ.
Виждаш не е толкова зле  Flutter
Спомням си едно време татко, като ходеше по гурбет, колко трудни бяха комуникациите, а пък и международните телефонни разговори не бяха ефтини, а качеството ужасно  Rolling Eyes

# 54
  • Мнения: 927
А моята мама какво да каже като от 3 дъ6тери нито 1 не живее в България newsm45 newsm45. Двете ми сестри са близна4ки и живеят на разли4ни места-едната в Австрия, другата е омъжена в Испания. Тя е толкова 6тастлива сега, 4е аз съм с нея по-време на бременността. Глези ме постоянно и не ми дава дори и с домакинска работа да се занимавам. newsm47
Много хора, които не я познават добре и завиждат за ежегодните по4ивки в 4ужбина, но само тези, които са близо до нея знаят емоционалната цена на тези удоволствия.  Но дори и в най-трудните си моменти тя разсъждава философски. С усмивка казва на всеки, който я зака4и на тази тема, 4е за нея най-важното е децата и да са 6тастливи и осигурени, другото е без зна4ение...

Общи условия

Активация на акаунт