Как реагираха вашите родители ?

  • 2 344
  • 54
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 537
До последния момент родителите ми невярваха, че ще заминем. Все се надяваха на някакво чудо да стане и да се откажем. Не можеха да повярват, че ще съм толкова далеч от тях. Ние сме страшно превързано семейство, въпреки, че те живеят в провинцията, а преди да заминем съм живяла 8 год. в София. Майка ми беше последните дни в шок, а баща ми много тъжен. На летището беше кошмар. Не искам да си спомням вече какво преживях.
Свекъра бе този, който пусна мухата за Канада на сина си. Още повече, че преди години е щял да имигрира с цялото семейство тук и сега е много доволен, че сина ми е в Канада. Свекърва ми почина преди 2,5 години, но и тя щеше да подкрепи сина си.
Така, че Краси 76 след толкова мъка изписана в тази тема можеш да си представиш какво ви очаква. Единствения съвет, който ще си позволя да ти дам е да не си продавате жилището. По-добре вземете пари на заем, но не го продавайте.
И ние си мислим дали не е по-добре да си продадем колата и апартамента,който е голям и е на идеален център,а да си купим по-малък апартамент ,да не стане така че да останем без нищо. SadА има ли шанс там да се срещаме и с други българи?Ходите ли си на гости?

# 31
  • Мнения: 3 537
Направо съм съсипана като чета за носталгията  към близките ви,добре че съм твърдоглава и реша ли нещо,не се отказвам. LaughingСамо това ми помага да не се отказвам.Много ви благодаря че споделихте!На тези,които не  се чувстват добре далеч от родината искам да кажа,че колкото и да ми е мъчно ,тук е ужасно.Казвам го с мъка, но е така.Моят съпруг работи на две места ,аз взимам майчинство -парите стигат колкото да не умрем от глад.Зимата сме свити в една стая-топлим се с климатик.Плащаме 150лв.ток,готвя на газ.Лятото пък тока е по-малко,но пък за сметка на това зимата ни гледат на село по едно прасенце,а лятото всички пари отиват за прехрана.Ако не работи извънредно мъжът ми-няма да можем и на море да отидем и то за една седмица.Но пък като работи и дневна и нощна смяна изобщо не можем да се видим.За мен това не е нормално. Confused

# 32
  • Мнения: 818
В никакъв случай жилището!Всичко става...после ще сте на 0.Намерете друг варянт,някой хора отиват в друга държава да пестят за жилище,а вие ще го продавате! Hug

# 33
  • Мнения: 980
ами плакаха тогава, плачат и сега Sad
и мен ме гриzат едни мисли, но трудно нещо може да се промени...

# 34
  • Мнения: 449
И ние си мислим дали не е по-добре да си продадем колата и апартамента,който е голям и е на идеален център,а да си купим по-малък апартамент ,да не стане така че да останем без нищо. SadА има ли шанс там да се срещаме и с други българи?Ходите ли си на гости?

Съветвам те да не си продавате жилището, защото тук не се знае как ще ви потръгне живота. Друго си е човек като знае, че има вратичка и назад. Познавам семейство българи в Монреал (тук са от 2,5 год.), които имаха по-добро положение от вашето в БГ, но си продадоха жилището за да си купят визите и билетите. Тук обаче им беше много трудно в началото, все още не работят по-специалностите си и много искаха да се върнат, но няма къде да отидат. Нямат пари да си купят ново и така се завъртяха в един кръг от който изход все още няма.
Всеки си е с късмета. Това не означава, че и с вас може да стане така. Ако сте твърдо решени, че връщане назад няма да има избери поне варианта който ти сама предлагаш.
Аз поддържам връзка с няколко балгарски семейства тук и в Монреал и си ходим на гости. В Монреал май по-често се събира българската общност по празниците, но аз никога не съм присъствала на събиранията. Така че контакти с българи ако искаш можеш да имаш.

# 35
  • Мнения: 456
Разбира се че им е мъчно , но колкото им е тежко, толкова са и доволни. Подкрепят ни напълно.  Grinning

# 36
  • Мнения: 636
Понеже темата е подела един тъжен обрат, да я разведря с моето мнение  Grinning

Зная, 4е на родителите ни е мъ4но. Но напълно ни подкрепят. Ходим си всяка година, родителите гостуват също. В днешно време светът е едно голямо село. Тази година например не планираме прибиране (заради бебето), но и двете родителски страни ще гостуват.
Спокойни са за нас. В Бг живеехме доста добре, но тук сме още по-добре. И не говоря само за материални придобивки. Става въпрос за спокойствие, възможности и ка4ество на живот.

# 37
  • Мнения: 3 537
Понеже темата е подела един тъжен обрат, да я разведря с моето мнение  Grinning

Зная, 4е на родителите ни е мъ4но. Но напълно ни подкрепят. Ходим си всяка година, родителите гостуват също. В днешно време светът е едно голямо село. Тази година например не планираме прибиране (заради бебето), но и двете родителски страни ще гостуват.
Спокойни са за нас. В Бг живеехме доста добре, но тук сме още по-добре. И не говоря само за материални придобивки. Става въпрос за спокойствие, възможности и ка4ество на живот.
Това е най-ведрия отговор , който прочетох.Мерси! WinkАз си знам че ще ми е мъчно,но като чета някой отговори тук направо по едно време се чудех дали да не зарежем всичко. Sad

# 38
  • Мнения: 636
Аз си знам че ще ми е мъчно,но като чета някой отговори тук направо по едно време се чудех дали да не зарежем всичко. Sad

Споко, не знаеш при вас как ще се наредят нещата. На някои хора им допада, на други не. Ако сте от вторите, пътят назад е много лесен. Затова и аз бих ви посъветвала да не бързате с продажба на имущество.

# 39
  • Мнения: 3 537
Да,ние вече твърдо решихме  че не можем да останем без жилище,но проблема е в парите .Доста пари трябват за да си уредим нещата. newsm78И като пристигнем също.Не се знае кога ще си намерим работа , а имаме и две деца. То като гледам аз май в началото няма да работя,четох някъде, че детските градини са много скъпи. newsm78

# 40
  • Мнения: 168
На майка и беше много мъчно. Да уточня, че живеехме само двете и тя няма други деца. Плака повече от година.
Сега казва, че ще и е много хубаво да живеем около нея и да си вижда внучетата, когато поиска, но в Бг не е много подходящо в настоящия момент да се върнем. Майка ми понякога така се ядосва на някои неща, че и се приисква и тя да си хване шапката и да напусне страната.

# 41
  • Мнения: 168
Направо съм съсипана като чета за носталгията  към близките ви,добре че съм твърдоглава и реша ли нещо,не се отказвам. LaughingСамо това ми помага да не се отказвам.Много ви благодаря че споделихте!На тези,които не  се чувстват добре далеч от родината искам да кажа,че колкото и да ми е мъчно ,тук е ужасно.Казвам го с мъка, но е така.Моят съпруг работи на две места ,аз взимам майчинство -парите стигат колкото да не умрем от глад.Зимата сме свити в една стая-топлим се с климатик.Плащаме 150лв.ток,готвя на газ.Лятото пък тока е по-малко,но пък за сметка на това зимата ни гледат на село по едно прасенце,а лятото всички пари отиват за прехрана.Ако не работи извънредно мъжът ми-няма да можем и на море да отидем и то за една седмица.Но пък като работи и дневна и нощна смяна изобщо не можем да се видим.За мен това не е нормално. Confused
Не искам да те плаша, но ние се оплакваме от същите семейни "болежки". Мъжът ми работи много (така се налага) и няма особено време за мен и децата. Ние взехме голяма хапка за нашата уста в САЩ-изплащаме къща, две коли и обзавеждането на къщата. Нито едно от тези неща на кредит не е някаква класа-съвсем обикновени са, но сега трябва много да се работи. На всичкото отгоре сме с две малки деца (едното бебе), та и тях трябва някой да ги гледа.
Мъжът ми все си мисли, че и в Бг може да си намерим по-добре платени работи и да не му се налага да работи на 3 места. И да се радва на почивните дни и вечерите със семейството си. Не знам, явно винаги ще си мислим, че сме от грешната страна на океана, която и да е тя.

# 42
  • Мнения: 398
Никой никога не ни е спирал,но...фактите са на лице.

Когато за пръв път ни изпращаха беше все едно са на погребение.
Затова вече ходя на летището сама или с брат ми.
На баща ми вече му се подиграват.Непрекъснато носи и показва цял куп със снимки.В стаята където живееха децата е подредил снимки и техни вещи -скъсани листчета,изцапани лигавници,обувки и какво ли още не.
Възглавниците им,завивките им,всичко тяхно стои по леглата сякаш сутринта са станали.По библиотеката в стаята има бебешки шишета и играчки.Пазят се дори кашони,където вече 14 год. ни син се криеше като бебе.
Майка ми пие по цял куп лекарства всеки път когато ни изпраща.
Баба ми,която гледаше малкия преди да заминем всеки път казва "Искам да видя децата и ако ще на другия ден да умра!"
На свекърва ми не и пука.И преди и сега се чува със сина си през месец.
Той не живее при тях от 14 годишен и те са свикнали.

# 43
  • Мнения: 179
Никой никога не ни е спирал,но...фактите са на лице.

Когато за пръв път ни изпращаха беше все едно са на погребение.
Затова вече ходя на летището сама или с брат ми.

Чета ви момичета и очите ми се пълнят със сълзи  Cry
Както при част от вас и при мен беше драматично, моите родители приеха новината много бойно, дори се радваха, но на семейството на съпруга ми се наложи да спестим част от истината и им казахаме, че заминаваме за САЩ за 2 години. Двете години някак си станаха 8, но с времето приеха действителността, освен това всички ни гостуваха по няколко пъти, ние се връщаме в БГ, но разделите по летищата са сякаш най трагичният момент, това ме мъчи най-много - сълзите, прегръдките, промълвените, задавени думи...ох, разплаках се  Cry

# 44
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
veselka73, не плаши така момичето  Laughing Все пак ти сама признаваш, че хапката е била голяма Wink
Ние също си взехме къща и в началото багажът ни седеше в кашони и куфари и спяхме на матраци на пода, защото не искахме да теглим кердити. Всеки сам си преценява как е най-добре за него  Peace Искаме още доста неща да направим по къщата, но в момента с бебето и аз неработеща нямаме възможност, ако не си променим начина на живот или не теглим заем, затова и изчакваме.

Общи условия

Активация на акаунт