понякога ми идва да си взема детето и да го оставя

да, когато си ги миеш сам - 1 път годишно. ако ги мие друг - 1 път на 2 месеца 

Да ти кажа. Това същото нещо го вършат 99% от жените, дори и да не са самотни майки. Да не говорим, че повечето не са с по едно дете. Какво толкова ви тежи да гледате домакинството си, не разбирам. Винаги съм имала време за изброените неща, да си изведа децата, да пия кафе някъде, да чета книги, да гледам филми, да се видя с мъжа си после, с приятели и т.н. Ще кажеш, че на нивата работите по цял ден! Една пералня, едно простиране, една прахосмукачка и една манджа. Не е болка за умиране.

То време има, но безсънието не е за подценяване, след безсънна нощ с много рев сутрин направо си като муха без глава, тая "една манджа, една прахосмукачка" ти се струват все едно да качиш Еверест.

Камо ли пък да си почнеш деня в стил Пепеляшка, с премитане на камина...

И по градовете има такива индивиди

Не е сигурно, че не я обича, а че възпитанието му е такова.
Мъжът, който ходи на работа и жената, която върти къщата и децата.
И като се напънеш да отговориш на неговите виждания, а забравиш за себе си, това се получава.
За съжаление, много бързо мъжете го приемат за даденост и оплакванията не вършат работа, ако не са придружени от действия.
Тук всички хубаво я съветваме какво да направи, но като виждам, тя не е готова за действие, а само за оплакване.  И комфортно се чувства в ролята на жертва.

Момичета днес нито съм наготвила,почистила и изпрала.ММ ме гледа странно че няма нищо за ядене, извади си от хладилника каквото намери и мълчи.Много ми е смешно сигурно се чуди какво става.Но някак си знам че няма да се промени.Както каза някой по-горе той така е възпитан жената върти къща,а мъжа ходи на работа.Само дето в града е друго.На село мъжа като се върне има животни и градина,а нашият се прибира и ляга.Просто върша всичко това защото няма кой да ми го свърши.Далеч съм от перфектното.Но аз докато стана поиграя с малката,нахраня я и я окъпя той деня минал.В обиране на играчки и много други неща.Определено ако свекърва ми не се месеше живота щеше да бъде по -хубав .Малката реве по цяла нощ защото имала проблем стомах.Всичко дразни стомаха и,дори когато беше на мляко.Тя е на почти една година и няма и зъби може и те да са почнали да я мъчат, незнам .Не ми е виновно детето в никакъв случай.Просто умората си казва думата не е малко почти година да няма сън и храна.Затова се и чудя защо не отслабвам,при което една докторка ми отговори с безсъние и стрес.Благодаря на всички,който се включиха и на тези който се изказаха малко по-грубо.Ще видя какво ще стане.

Опитай с добро. Например "Скъпи, моля те на връщане от работа да минеш до магазина и да напазаруваш еди - какво -  си". Или "Днес нещо ме боли кръста, ще ми помогнеш ли като пуснеш прахосмукачка/погледаш детето и т. н"
Ей така, мило опитай. И леко полеко може пък и да свикне

Браво, на прав път си, започни да го караш да помага с къпането и приспиването. Не чакай сам да се сети, възлагай му задачи, с намеци няма да стане За детето те питах по горе,  но не отговори - какво причинява неразположението в стомаха. Да не е от млякото? На диета ли е?

Според мен тактиката ти е правилна... Дано имаш прогрес. В началото като родих бях като теб - много ми се искаше и къщата да е лъсната и детето щастливо... Е да, ама не... За това, като стана малчо на около месец - когато си дойде таткото - оставям ги с бебето. Ако не съм готвила през деня готвя тогава, сипвам си чаша вино и си почивам готвейки хаха  ...  Или ги оставям двамата и излизам на кафе или просто лягам в хола пред телевизора и си почивам (не задължително всяка вечер, но поне 3- пъти седмично). За чистенето - особено докато не играеше на пода още изобщо не съм се престаравала, основно чистене 2 пъти седмично и това е. Но и моя дребосък си беше сравнително кротичък. През ноща сме се редували с ММ (в това отношение той беше железен и все още е) да ставаме, къпане задължително заедно двамата. Варианта да се прибере от работа и да ми лежи цяла вечер - няма как да стане. Но си познавам мъжа и знам какво може и какво не... и от самото начало на заживяването ни преди да се оженим и с решението за бебе бяха ясно поставени границите и разпределението на домакинските задължения.  

Мога да гарантирам, че дори мъжът да е видял, че няма сготвено, въобще не е отчел, че не е изпрано и изчистено. Да не би да те проверява с бяла ръкавица бърсала ли си прах?

Освен това гледай скатавките да са редовни, не да са пасивна агресия, а когато има кофти ден- да си вземеш почивката, иначе никой няма да ти я даде.

И- прахосмукачка и камина, и прозорци са си мъжки дейности направо. Хем не съм принцеса, ама прахосмукачката съм я прехвърлила, и прозорците, щото за висок човек е по-лесно, няма аз да се мъча.

Обаче детето- оправете му стомаха и съня, има пробиотици, диети, не е хубаво това нещо, от него идва и киселото настроение най-вероятно.

Подкрепям да обърнете повече внимание на коремчето... явно много се тормози детенце. 100% не е отразил, че не е чистено, но като минат 2-3 дена може и да забележи. Камината си е само за мъжа, аз се разграничавам от Сирената - обичам прахосмукачката...но пък за сметка на това мразя бърсането на прах, та ние така сме се сменили.  Прозорците - и тях ги обичам, простирането - мразя, ама няма как... 

Здравей,
Момичетата са дали много точни съвети - докато сама се нагърбваш с всичко няма да имаш и зачитане и уважение.
Моят голям син беше също много ревливо бебе, постоянно искаше да му се обръща внимание, вечер почти не спях. Бях много изнервена също като теб, защото като млада "булка" (само на 21 г.) ми се искаше всичко да е перфектно вкъщи, а отделно и да ходя на лекции с детето и т.н., но пък таткото ходеше на работа и аз трябвало да го щадя - да бе. При мен не и имало вмешателство от страна на свекървата, а от страна на зълвата (сестрата на мъжа ми). В началото си замълчавах относно някои забележки, подмятания, действия, как и с какво да храня детето си и т.н., но в началото - после или живее с мен или със сестра си да избира.
Всичко това издържах около два-три месеца - нощем реве детето, ами то си има и татко да стане да го оправи, т.е. въведохме си график едната вечер той, другата аз. Вечер като се прибере от работа таткото - да си поиграе с детето, да го изведе на разходка-през това време може да позабършеш криво ляво някъде, и да проснеш дрехи и да починеш. Относно пазаруването и готвенето - също трябва да се прави и от двамата, къде заедно, къде и той да се научи да те отменя (мога да кажа, че в това отношение са доста добри, но не искат да се разкриват, че могат да готвят).
През денят когато сте само ти и детето - наслаждавай се на всяка минута прекарано с него - излизайте на разходки с приятелки, играйте си заедно, хранете се заедно, готви и само за нея, докато спи следобяд прави нещо което ти харесва - ще видиш как ще се успокоиш и ти и малката.
Успех, защото не само ти си станала родител, но и съпругът ти е родител - правата и задълженията трябва да са по-равно. Да не ти говоря за по-големи деца още колко повече ще ти трябва този съвет.

Аз не бих си отпочинала, ако детето е далеч от мен. Изобщо не бих го пращала на село.

``````````````````````

Не мисля, че мъжа ти ще се включи в каквато и било дейност. Но можеш да пробваш. Свекърва ти няма да спре да ви се бърка. Ти на нея ли кръсти детето?

Единствения начин да се спасиш е да се върнеш при вашите и те да ти помагат за отглеждането на детето. Не се оставяй да бъдеш слугиня, не се оставяй да ти казват как да си живееш живота, не давай да ти нареждат кога да ходиш на село, не им давай детето си.

Всъщност ти си реши де.

Тя вече обясни, че у техните живеят доста хора и няма място за нея и детенце. Може би и не иска да ги притеснява.....

Ана90, много съжалявам че си в тази ситуация. Единственото добро  е че си само на 25 и че имаш хубаво дете. Всичко друго е една гадна ситуация. И като не може да си самостоятелна и мъжът ти е по някаква причина 100 генерации назад не знам как може да се измъкнеш. Всички около теб - свекърва, свекър, мъж-сипят глупости и като си поискаш правата и ги отстоиш ставаш виновната, изнервената, викащата... а  това неграмотността просто не искам да коментирам. Самостоятелност на семейството е в основата да се разреши този проблем. Вие двамата ще си помагате, няма нужда от баби, роднини и подобни. Ако мъжът ти не вижда така нещата е време за теб да си поемеш по твоя път.