Да ви се оплача. Днес взимам малкия от училище. Сядаме си кротко в колата и както обикновено го питам как е бил денят му. Тогава той ми казва, че днес деца от неговия клас са му се смяли, защото той бил единствения, който вярвал в Дядо Коледа. Съучениците му казали, че подаръците ги купували мама и татко и Дядо Коледа не съществувал. Тогава той ме погледна в очите и ме попита, наитина ли ние сме купували подаръците
Синът ми е на 7 год, почти 8. Знаех че скоро ще научи истината, но не очаквах да е по такъв начин. Не можех да разбия илюзиите на детето просто ей така, а пък явно вече е време да научи реалните факти.
Започнах от далеко с феите и приказните герои, с Господ и Христос. Казах му, че ако ги нямаше всички тези истории нямаше да има Халоуин, Коледа, Велик ден. че е хубаво когато човек вярва в такива неща, защото така животът става по-интересен и забавен, че всеки избира сам за себе си да вярва или не. В краина сметка ако не вярваш в Дядо Коледа и Христос няма да празнуваш и Коледа. Въобще доста го овъртях. Така и не можах да му кажа, че ние купуваме подаръците даже напротив отрекох го. Е споменах му, че понякога искам да изненадам тати и мушкам по някое пакетче от мен под елхата Тогава той попита дали не съм слагала нещо и за него. Аз отговорих, че може и да съм слагала ама не си спомням в момента
Вие как сте постъпили или бихте постъпили при подобна ситуация? Аз бях много объркана! Направо си глътнах езика като ми беше зададен толкова директно въпросът...
Сега ще пишем писмо до Дядо Коледа във Финландия. Мъж ми намери преди няколко дни адресът там. Само ми е интересно дали ще отговори.