Странно поведение – страх/срам от възрастни

Благодаря за съвета! Аз се старая винаго да го подкрепям и не го насилвам да разговаря със възрастни. Гушкам го и му обяснявам че хората са добри и няма от какво да се страхува. Претеснява ме че от както ходи на детска градина нещата се влошиха , не само от учителката която не харесва. А изпитва истински страх от продавачката в магазина, от хората в мола от всички непознати които го погледнат а ако му се усмихнат направо плаче! Не мисля че това е нормално и ме е страх да не се влоши ако просто чакам да отмине.
Мислите ли че ако спре да ходи на градина ще се отпусне? Мисля че в градината са доста строги , докато ние вкъщи сме доста либерални , почти никога не му повишаваме тон. Той е много чувствителен и лесно се разстройва.

В игрови модел да  покажеш на детето, как ти реагираш, когато ти се смеят.

Според мен правиш правилните неща и е добре да насочиш помощта към себе си, а не към детето. Мисля че си се вторачила и майчиният инстинкт те кара да преувеличаваш. Но все пак аз съм далеч и не съм майка на твоето дете, така че, ако наистина смяташ и усещаш, че той искрено се страхува е добре да предприемеш мерки по изследване на основите на този страх.. Но ти, не психолог.
Да обясняваш, че хората са добри и няма от какво да се страхува е непразно. Ако теб те е страх от високо, да речем, ще ти помогна ли, ако ти кажа, че гледката е супер и няма от какво да се страхуваш? Вероятно, не особено. Така и с детето. По-добре подхвърли нещо от типа "ау, наистина е страшна физиономията" или "ммм доста страшен глас" или нещо друго, което определиш, че е причина за страха му. Така детето ще има възможност да те опровергае, че не това, а друго го стряска. Имай предвид, че едва ли ще стане от първия път. Показвай му, че го разбираш, че са нормални неговите реакции в твоите очи, че си готова да го изслушаш. Положи основите да иска да ти разкаже какво го плаши, застани от неговата позиция.

За градината не мога да кажа. не знам, не съм там. По принцип смятам, че децата трябва да свикват със социума и животът не е само цветя и рози - различни хора, различни характери, различно отношение. Дори учителката да е причината за отношението му към всички останали възрастни, смятам че трябва да се работи в посока адаптация, а не преустановяване на първоизточника. За мен "детето е чувствително" не е довод, колкото и грубо да звучи. Никой не е длъжен да приема изкуствено поведение, според чувствителността на другите - това е и невъзможно. От друга страна мога да споделя за моето дете, което всяка сутрин плачеше преди да иде на детска. Споменаваше едната учителка, но а,з точно на принципа, че трябва да свиква с различни хора, не му обръщах внимание. Стигна се до там, че другата учителка говори с мен и ми каза, че не се разбират. При това никога не е имало насочено поведение към моето дете -  той просто не обичаше повишаване на тон и  заплахи, което учителката е проявявала към други деца. Аз даже харесвах въпросната строга учителка по други признаци, но го преместих в друга група. После спря да плаче и ходи с желание. Така че, зависи, от конкретиката, от интуицията, от възможностите. Но не преувеличавай защитната си функция, защото не му помагаш особено. Същевременно проучи корените на причината - може да говориш с другата учителка, да споделиш с мъжа си всичките основания, да поиграеш с малкия на рисунки със страшни същества - това ще ти даде насоки.

Разбирам Ви Кремена и мисля, че е по-добре да се задават въпроси, вместо да си казваме "всичко е наред, но ще се оправи..."  Вие сама преценявате, че детето Ви има проблем. Това не означава диагноза, или психическо заболяване. Трудно му е и не се чувства щастливо и спокойно. Може наистина да успее да се справи само с времето, но ако бях на ваше място аз бих се постарала да помогна, вместо да се надявам на това. Нямам наблюдение върху психолозите в САЩ, но си мисля, че никой психолог не би ви накарал насила да давате медикаменти на детето си. Можете да направите консултация и заедно със добър специалист да потърсите варианти на поведение, с които бихте подпомогнали детето си. Ако един не ви хареса, потърсете втори...  Вслушвайте в съветите, но винаги се доверявайте на майчината си интуиция и не позволявайте на друг да взема решения вместо вас.  Желая ви успех!

А ти и баща му усмихвате ли му се вкъщи? Смята ли, че му се присмивате, когато му се усмихвате? Или това е само за всички останали?

Обсъди притесненията си с учителките му в детската градина. Дали и те са забелязали такова нещо, какво смятат по въпроса и дали имат съвети за теб. Винаги когато нещо ме е притеснявало, тези разговори изясняват нещата и довеждат до няккъв план, който обикновено има резултати. Хората в градините тук са професионалисти, довери им се.

Да разбира се че му се усмихваме, смеем се заедно но той знае че не му се присмиваме. Като по малък казваше " не се смей " мамо.
Не знам дали наистина са профисионисти учителките, щом успяха да докарат детето ми до това положение за 2 месеца и на тях им се струвало нормално че той не говорел тъй като мислели че не говори много английски. Мисля сериозно да го спра от градината тук го водят предучилищна и наистина на много неща ги учат и няма много волна игра всичко е по план график. И като ги строят в колонка по един със ръце зад гърба .... Много неща са доста по различни от в БГ и не знам дали е за добро ...тук тръгват на училище много рано още на 5 на мен ми се струва много рано....

Много е важно наистина каква градина(preschool) сте избрали. Звучи ми да сте избрали такава, в която няма волни игри и е по-строго. Аз когато избирах, обикалях много и установих, че в някои от тях се учи много и се стои на чин доста време, всичко е план и т.н. Реших, че най-важното за детето ми на тия години е да има щастливо детство и затова избрахме градина с огромен двор с няколко вида катерушки, люлки, полянки, пясъчници и какво ли не. Голяма част от времето си децата изкарваха в този двор-парк. Наблягаше се на игрите най-вече. Не съм ги виждала строени с ръце зад гърба. Никой от учителите не ми изглеждаше строг.
Имах предвид да говориш с тях за това, че плаче когато му се усмихват, а не че не говори. Ти в кой щат си?

Ние живеем във Южна Каролина, Мъртъл Бийч. Аз също много избирах когато го записвах, в нашия квартал имахме няколко които аз не харесах. Тази ми я препоръчаха на две мои познати децата им ходят там, и аз ходих да разгледам и ми хареса - нова база, много чисто , подредено, със голяма площадка. Но навън излизат 2 пъти по 20 минути, сега е студено и вече не излизат когато температурата е под 45F не излизат. Хареса ми че имат и камери и можеш да гледаш детето какво прави. Но определено учат много повече отколкото в БГ , всичко е по график. В 8:30 съркъл таим пеят разни песнички, в 9:00 строени в колонка по един със ръцете зад гърбъ към столовата за закуска. Особенно на 4ри годишните учителката е доста строга веднъж се скара на едно дете че отворило вратата на стаята без разрешение когато се връщаха от столовата. Моето дете е в 3 годишната група , нашата учителка е по мила, но си имат правила в градината и ги спазват.
Мисля че се подведох от новата и хубава база и изобщо не питах за учебния .... Грешка!
Но всякаш тук всички градини са така. Децата на 4тири вече знаят азбуката, звуците, всички форми цветове, числата до 20. Алекс е на 3 и вече е научил много букви и дори ги пише. Но определено психически не му се отразява добре....като влезне в стаята и млъква не говори дори на мен, отговаря ми когато излезем от стаята. На двора играе със децата тичат кара колело, но вече не излизат....
Немога да разбера дали проблема е в училището или в моето дете. Според мен му дойде в повече цялата тази промяна , и накрая и това предучилище с толкова правила трябваше да изчакам да стане на 4тири.

  Според мен е в училището. Така както го описваш, струва ми се, че е доста плашещо за тригодишно дете. Не знаех, че порядките в детските градини при вас са такива. Изискванията към децата вероятно имат своите основания  с цел обучение или безопасност,  и въпреки това... Според мен порядките  не допадат на детето, вероятно за това се гипсира щом влезе и млъква. Ами ако там им казват да не шумят и ги укоряват, ако говорят без разрешение, както с вратата?

    Ходенето в редичка с ръце зад гърба у нас би се сметнало за стресиращо за деца първа група. Аз самата възприех като тормоз поривите на едната от нашите учителки да държи децата седнали на столчетата с ръце зад гърба, за да мируват и да не се закачат и посягат и и предложих да поседи тя десет минути с ръце зад гърба, да видя дали може, и как ще си чувства ръцете след тази позиция

Попитай твоите познати защо харесват градината. Да не се окаже само заради базата и за това, че на 4 години вече знаят толкова много неща. Има родители, които се амбицират децата им да научат колкото се може повече в по-ранна възраст. Собствениците на градините знаят това. Когато аз обикалях, се оказа че най-реномираните и скъпи градини са тези, в които децата прекарват най-много време на чин и учат. Беше много тихо в тези градини. На мен пък ми стана жал като ги видях децата. Това как минава денят на децата е много по-важно от количеството знания, които ще научат. В градината на детето ми, тя също научи доста неща. Не помня колко и какво точно, най-вероятно не толкова, колкото ти си написала за вашата градина. Знаеше азбуката, числата може би до 10 да пише, да си пише името и цял куп песнички. Това което си спомням, и детето също, е че имаше невероятно щастливо детство във въпросната градина. Там пълна тишина не съм чула, обикновено се чува детски смях. Ученето там ставаше чрез игра. Никой не е насилван да се учи да пише незнам какво си. Но тя имаше желание да го прави и се научи, защото го правеха чрез игри. Учудвам се също, че казваш че са строги и им се карат. Това е доста нетипично. По принцип избягват да повишават тон тук. Доколкото знам, в нашата градина никога за никое дете не се е случвало. За това може да си загубят работата. Имаше във форума Българи в сащ в един друг сайт, подобен случай на българка в Чикаго. Оказа се, че учителката в градината, която тормозеше детето и го караше да седи на чин да пише, докато другите деца играят, е българка.

Купи играчки за забавачката и ги дай  на  детето да ги подари  на градинката и децата да играят.
Много бързо детето ще се отучи от плаченето и криенето. Родителите да му помогнат в адаптацията.
 

Говорих вчера със учителката, не получих съвет, не ми помогна особенно. Попита ме дали съм говорила със педиатара на Алекс за състоянието му.Аз говорих със него но той ми каза че най вероятно още се адаптира .
Детето ми го е страх да говори защото смята че ще му се смеят като го чуят как говори. Вчера когато говорих със него каза че всички му се смеели когато говори. Казах му че той говори много добре, и никои не му се смее а хората му се усмихват и му се радват. Чувства се несигурен в речта си и изпитва страх да не му се присмиват. Не знам дали ще мога да се справя сама със тези страхове , и как да го убедя че никои не му се пресмива. Може и някои да му се е пресмята и сега да се е травмирал....защото към края на първата седмица учителката ми каза че станал по вербален и веднъж ми каза че говорел нещо на чужд език и ме пита какъв език говорим.
Въпроса е сега как да се справя със страха му и да го убедя че никои не му се смее. Как да го направя по уверен?

Играйте на  игра.
Ти говори неща, които него да го разсмиват и го карай да се смее, а ти му се плези примерно или и ти започвай да се смееш. Може би не го обяснявам добре защото пиша от телефона.
Или играйте с бащата на тази игра пред него, майката да казва нещо не добре, таткото да й се смее и после всички заедно да се смеят.
 На моя приятелка момченцето имаше проблем, че му се смеели защото не му били маркови дрехите в детската градинка. Много се беше подтиснало детето. Но с тази игра го преодоля. Ако искаш мога да ти опиша как точно го правихме. Защото няколко пъти го правихме и заедно двамата.

Благодаря , ще пробваме и дано помогне!!! Поне вече знам от какво точно се страхува, да не му се присмиват !!!
А това за марковата шапка немога да повярвам че вече и децата в детската градина  ги вълнува кой какво носи и каква марка е!

Да, момченцето много се беше подтиснало, защото му се подигравали (присмивали) че не са му хубави дрехите.
 Детето с мен се отпусна и разказа какво го притеснява. Тогава му предложих да играем една игра -
то ще ми казва, че не са ми хубави очилата и аз ще му отговарям. Малкият се притесни - не искал да ми казва, че не ми харесва очилата, защото ме харесвал. Подканих го, че е игра.
И той първо плахо повтори след мен - не харесвам очилата ти. Моят отговор беше - Но аз си ги харесвам и това е най-важно!И се разсмях.
 После му казах да ми каже че не ми харесва обувките! И то с интерес повтори, за да разбере отговора.
Ти не разбираш.Много са ми хубави обувките, аз си ги харесвам.
И още нещо проиграхме, че се впечатли от отговора ми - Гледай си твоята работа.
 В игровия модел си отработи защитни реакции в ситуации, в които чувства че губи почва.