Сряда съм на линия, а днес Александра ми донесе каквото бе приготвила, една камара дрехи. Тенкя много! 
- Публикувана: 5 апр. 2006, 23:51 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2006, 13:13 ч.
Варненски благотворителни деяния
имам желание да организираме Варненска акция ала Да спестим едно кафе - да е сухо едно дупе. Наемам се с органиэацията и всичко останало ако сте съгласни
Здравей,baileys не можах да разбера каква ще бъде целта на такава акция?В София събират парички за домове за бебета където нямат памперси и повиват бебетата,до колкото знам домовете във Варна нямат такъв проблем.За да правиш такава акция и събираш пари трябва да имаш конкретни цели,имаш ли нещо в предвит?Ние също събираме пари ,но все още не сме определили точно в кой дом имат най-голяма нужда ,и за какво ще ги използваме ,разбира се имаме някой идеи,но все още не сме посетили всички домове около Варна.
Момичета, от срещата предната сряда вечер, се разбра, че за дома в Провадия са необходими пластмасови чаши/децата нямали никакви, разбрах/, и Ани предложи да съберем списания, стари играчки/игри по-скоро, дама, не се сърди човече и др. подобни, кънки, фризбита и т.н./. Предлагам да видите колко пари ще отидат за бельото/аз още не съм дала 
, но ще дам при първа среща/ и с останалите да им се вземат поне чашки. Какво ще кажете?
, но ще дам при първа среща/ и с останалите да им се вземат поне чашки. Какво ще кажете? 
Както и да е, ако имате желание аз съм насреща! 
Поради габаритите на моят мъж , не мога да помогна с кой знае какво, в акцията за младите господа 
. Ако мога, ще дойда на срещата в Сряда, просто за да поговорим и решим, какво да правим със събраните средства.
Разбрах, че бельо, чорапи и чаши са от първа необходимост за Провадия, да помислим в тази посока!
. Ако мога, ще дойда на срещата в Сряда, просто за да поговорим и решим, какво да правим със събраните средства. Разбрах, че бельо, чорапи и чаши са от първа необходимост за Провадия, да помислим в тази посока!
До края на тази седмица ще съм готова с инфото за ОУ "Д-р Никола Димитров" - оздравителното училище за болни сирачета, социално слаби и изоставени деца край Варна.
Там знам, че е голяма нуждата от дрехи и обувки, но ще разбера конкретно тези дни колко и на каква възраст са дечицата.
За дома в Провадия, Мюриел е написала това, което много силно ме впечатли - никъде не видях играчки, книжки, списания. Поритахме с малкия Дамян на двора, той беше много щастлив, въпреки своята стара, спукана, парцалива футболна топка. 9-годишната Борислава- едно срамежливо дребничко момиченце, дори не посмя да си вземе от дрехите, стоеше отстрани и гледаше. Беше толкова доволна, когато една мама я хвана за ръка и и избра няколко неща специално за нея. Когато си тръгвахме, се обърнах да я погледна - още стискаше под мишничка шареното пуловерче и поличките, които и дадохме. И тогава си помислих, как ли биха се зарадвали тези деца на няколко шарени книжки за оцветяване, на плюшени играчки, на федербал, на радио в спалнята, на въженце за скачане, на списание с картинки... Знам, че това няма да реши проблемите им и че в такива условия, сигурно са принудени да "порастват" много по-бързо от връстниците си, но все пак някои от тях са все още дечица и може би чифт стари ролери или една нова футболна топка ще ги накарат да се усмихнат, дори и за малко.
Там знам, че е голяма нуждата от дрехи и обувки, но ще разбера конкретно тези дни колко и на каква възраст са дечицата.
За дома в Провадия, Мюриел е написала това, което много силно ме впечатли - никъде не видях играчки, книжки, списания. Поритахме с малкия Дамян на двора, той беше много щастлив, въпреки своята стара, спукана, парцалива футболна топка. 9-годишната Борислава- едно срамежливо дребничко момиченце, дори не посмя да си вземе от дрехите, стоеше отстрани и гледаше. Беше толкова доволна, когато една мама я хвана за ръка и и избра няколко неща специално за нея. Когато си тръгвахме, се обърнах да я погледна - още стискаше под мишничка шареното пуловерче и поличките, които и дадохме. И тогава си помислих, как ли биха се зарадвали тези деца на няколко шарени книжки за оцветяване, на плюшени играчки, на федербал, на радио в спалнята, на въженце за скачане, на списание с картинки... Знам, че това няма да реши проблемите им и че в такива условия, сигурно са принудени да "порастват" много по-бързо от връстниците си, но все пак някои от тях са все още дечица и може би чифт стари ролери или една нова футболна топка ще ги накарат да се усмихнат, дори и за малко.
Приемете моите извинения, но отсъствах от града, а после и пс-то загина, та ме нямаше няколко деня. 
Ще замоля да четете постингите последователно, щото виждам обърквация. Моля ви се, четете какво се пише!
Следобяд ще гледам да дойда, но трябва да е с бебе Май, а тя ще спи навярно до 18ч, сигурно ще закъснеем. То ще се види...
Идеите на Ани (away) ще тряба да ги осъществим, нравят ми се. Събрах разни плакати на певачки, ще ги комплектовам и надпиша, мисля да занесем и на момчетата няколко фотоса на поп-фолк мадами, сигурно ще им се харесват.
И тъй. До после.
Ще замоля да четете постингите последователно, щото виждам обърквация. Моля ви се, четете какво се пише!
Следобяд ще гледам да дойда, но трябва да е с бебе Май, а тя ще спи навярно до 18ч, сигурно ще закъснеем. То ще се види...
Идеите на Ани (away) ще тряба да ги осъществим, нравят ми се. Събрах разни плакати на певачки, ще ги комплектовам и надпиша, мисля да занесем и на момчетата няколко фотоса на поп-фолк мадами, сигурно ще им се харесват.
И тъй. До после.
