Слагат чаршаф против нездравословно любопитство, 5 минути и бебо изплаква! Дават ти да го цункаш и почват да шият - това не е приятно, усеща се все едно ровят в торба, побутване, подръпване... но не боли. След това - в реанимация. Там трябва да изпиеш 4-5 л вода, вземи си от шишетата с биберон отгоре, много е удобно. Тогава благославяш катетъра! Ако трябваше подлога за всяко пишкане...
След 12-24 ч те раздвижват, помагат ти да станеш, да походиш - мен ми се виеше яко свят и нямах сили, храна не дават докато не пуснеш газове (все пак е коремна операция), а после дават колкото Бог да прости. Е как ще имаш сили на 20 гр сирене и чаша чай? Та втория път си взех един шоколад и малко обикновени бисквити и тайничко си хапвах - доста по-добре се чувствах.
Местят те в отделението, дават бебето и - дерзай! Трябва много да се движиш, нищо, че боли, и да се опитваш да кърмиш - а ако не ти дадат бебето веднага (моето му бяха сложили някаква система, та ми го дадоха на третия ден чак) - цедиш с помпата. При секциото по-трудно тръгва кърмата, та трябва повече усилия, но си заслужава.
На петия ден - home, sweet home!
Минава бързо и се забравя, стискаме палци.