Страх от зъболекари!

  • 14 357
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 480
Страхът се преодолява не с упойка, а със способен зъболекар, който на всичко отгоре пипа нежно.  Не зная колко % са такива, но аз имам близка, на която вече над 20г. разчитам. Никакви неприятни чувства не ме спохождат от мисълта, че трябва да я посетя. Не сме стигали до упойки, но другото важно нещо е да си оправяме зъбите навреме, а не когато положението се усложни много. Посещавам я и когато имам съмнения за кариес даже без да боли.
Тоест, както и при останалите лекари и сестри, добре е да са наши хора, при това старателни и нежно пипащи. И с инжекциите и вземането на кръв е така.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 626
И аз да се включа тук - въпреки, че няма да е много образователно моето мнение на ЗЪБОЛЕКАРОФОБ. Страхът от зъболекар се създава много често в ранна детска възраст както и в моя случай !По онова време (през 80-те) имахме едни много "любезни и внимателни" дежурни зъболекари в училищата,които можеха да създадат траен страх от бъркане в устата. Толкова внимателни бяха, че мен ме вкарваха с викове и писъци в кабинета и трябваше поне сестрата и още някой да ме държат за да си отворя маааалко устата.
Сега като отида на зъболекар се лекувам сядайки на ръцете си и задължителна упойка - колкото и внимателен да е зъболекаря, колкото и лека да е манипулацията - нямам начин да се певъзмогна и да не треперя като лист. При моя зъболекар (който ми е даже много близък приятел и се държи по възможно най-нежния начин) има даже телевизор с клипове и всякакви подобни забавления за разсейване...та това, което съветвам е който се страхува да се мобилизира хубавичко, да си представи нещо хубаво и да си наложи да не мрънка и притеснява стоматолога.
Аз имам едно постижение напоследък - дадох да дооправят един умъртвен зъб без упойка  Simple Smile и си болеше малко, но поносимо и се убедин, че не всеки път трябва упойка.  Naughty

# 17
  • Мнения: leet
И аз да се включа тук - въпреки, че няма да е много образователно моето мнение на ЗЪБОЛЕКАРОФОБ. Страхът от зъболекар се създава много често в ранна детска възраст както и в моя случай !По онова време (през 80-те) имахме едни много "любезни и внимателни" дежурни зъболекари в училищата,които можеха да създадат траен страх от бъркане в устата. Толкова внимателни бяха, че мен ме вкарваха с викове и писъци в кабинета и трябваше поне сестрата и още някой да ме държат за да си отворя маааалко устата.
Сега като отида на зъболекар се лекувам сядайки на ръцете си и задължителна упойка - колкото и внимателен да е зъболекаря, колкото и лека да е манипулацията - нямам начин да се певъзмогна и да не треперя като лист. При моя зъболекар (който ми е даже много близък приятел и се държи по възможно най-нежния начин) има даже телевизор с клипове и всякакви подобни забавления за разсейване...та това, което съветвам е който се страхува да се мобилизира хубавичко, да си представи нещо хубаво и да си наложи да не мрънка и притеснява стоматолога.
Аз имам едно постижение напоследък - дадох да дооправят един умъртвен зъб без упойка  Simple Smile и си болеше малко, но поносимо и се убедин, че не всеки път трябва упойка.  Naughty

Абсолютно си права. Сестра ми е с развалени зъби, защото изпитва неистов страх от зъбари. Разбира се, това не е оправдание, но отчасти я разбирам. Като беше в 1-2 клас имаха зъболекари в училище. Редовно са я привиквали в кабинета, за да й "оправят" това-онова. На малко дете да бърникаш в машинка в устата, без никакви упойки и при това системно, действително би довело до паник атаки при вида на зъболекар. И това се е случвало точно преч 80-те..

# 18
  • Мнения: 4 711
И аз имам лоши спомени от тогава. Едно време имаше детски зъболекари. Та тази, при която ме водеха, все казавше какво съм се лигавела, като ми работи по зъбите без упойка. Тогава намразих зъболекарите и до шести клас не пожелах да ходя. Докато не взе да ме боли един зъб, оказа се, че е почти изгнил. Няколко пломби му слагаха, всичко с успойка. Тогава вече слагаха. Като станах на 18, същата тази зъболекарка вече ползваща въпросния спрей, ми го умъртви и сложихме коронка.
След това я смених с друг, по-млад, много внимателен, но не останах доволна от качеството на работата, му, докато цените бяха солени.
От 4 години имам нов зъболекар, на моите години. Млад, старателен и много внимателен. Знае добре ккакво ми прави, един път каза да пробваме без упойка за един кариес, според него нямало да има нужда и така и стана. Много съм доволна.

Успех и на теб.

# 19
  • Мнения: 2 480
И аз имам ужасен спомен от първия ремонт на зъбите ми в 4-ти клас. За 1-2часа пломби на двата шестолетника по най-грубия начин+вадене на един млечен!
Кой нормален човек може да изтърпи подобно издевателство?! А дете съвсем....Тази дейност е за 3посещения, а не за едно! Но план ли изпълняваха не зная......И кое дете ще обикне зъболекарите след такъв ремонт?
Като припомнят колко добро било училищното здравеопазване някога лошо ми става.....С инжекцииите също бяха ужасно груби и нехайни......
Веднъж в техникума директорът публично порица наш съученик, защото заявил, че ще отиде при друг зъболекар! Та няма ли той това право?

Последна редакция: сб, 13 фев 2016, 00:07 от vl

# 20
  • Мнения: 507
Някой може да ме помисли за мазохист, но аз не се смятам за такава.
А  аз отказвам упойки при зъболекар дори когато ми ги предлагат, ако съм преценила че са излишни.

Да, случи ми се няколко пъти да ми сложат за 40 годишния ми живот. На мен ми е по гадно после няколко часа да ми е некомфортно след упойката, даже и повече от няколко часа, от колкото да изтърпя половин един  час безобидни усещания, най много някаква лека пък дори и до средно силна да отива търпима болка.

Упойки са нужни ако се вади зъб, за някакъв кариес в по напреднало състояние където е нужно и кореново лечение, а ако корена е умъртвен пък  то не се и предвижда болка.....изобщо за наистина сериозни неща а не за всичко.

# 21
  • Мнения: 2 156
Ооо, задължително искам упойка. Не боли, ще усетиш само убождането и ще платиш 10 кинта отгоре за лукса да ползваш упойка. Обикновено по-силна и скъпа упойка слагат само за вадене, което на мен ми се е случвало само за мъдреците.
Прави ги до като са кариеси, че ваденето на нерв е поне 4 посещения за 1 зъб.

# 22
  • Мнения: 260
Все пак няма как да живеете в страх цял живот. Аз когато бях по-малък и е имало случаи в които съм бягал от стола. Сега няколко години по-късно въпреки целия страх и ужас, решавам, че точно това искам да работя  Mr. Green .. Успях да се пренастроя и да видя реалността и може би именно това ми помогна  Grinning

# 23
  • Мнения: 4 711
Бъдещ зъболекар, няма всички да записваме да го следваме, че да не ни е страх  hahaha hahaha hahaha

# 24
  • Мнения: 260
Когато бях на около 10-15 години, всеки един час за зъболекаря беше като записване в ада. Всяко едно сядане на стола беше като във филм на ужасите. Толкова много ме беше страх, че ми се беше случило да избягам от кабинета. Беше нещо много ужасно и мисля, че ме разбирате, но един ден се събуждаш и решаваш, че искаш да следваш медицина или по-точно дентална медицина и просто при мен така нещата се получиха  Mr. Green Странно, но просто забравих за страха и даже ходих с удоволствие и желание. За сега единствено са ми слагали упойка за мъдреците, за нищо друго  Mr. Green  Mr. Green Mr. Green

# 25
  • Мнения: 414
А  аз отказвам упойки при зъболекар дори когато ми ги предлагат, ако съм преценила че са излишни.

Прагът на болка е различен за всеки, за теб може да е безобидно усещане, за друг може да е ужасно неприятно или дори болезнено. Упойката на теб ти е неприятна, на мен не ми прави впечатление, дори няколко часа след това да е изтръпнало мястото. В крайна сметка, хубаво е да има възможност за упойка, ако човек се притеснява.

# 26
  • Мнения: 507
А  аз отказвам упойки при зъболекар дори когато ми ги предлагат, ако съм преценила че са излишни.

Прагът на болка е различен за всеки, за теб може да е безобидно усещане, за друг може да е ужасно неприятно или дори болезнено. Упойката на теб ти е неприятна, на мен не ми прави впечатление, дори няколко часа след това да е изтръпнало мястото. В крайна сметка, хубаво е да има възможност за упойка, ако човек се притеснява.

За единствено категорично безобидно усещане не съм споменавала.
А за интервала от безобидно усещане до средно силна търпима болка, ......допълвам която я има при още много лекарски манипулации от други специалности  и дори само от прегледи но никой не иска и не се сеща за упойка нито се предвижда такава от медицинското лице.

Не мисля че прагът ми на болка е различен, по точно съм добила ясна представа коя маниуалция е болезнена и коя не.

Преодоляването на проблема за който се говори в тази тема не мисля че е в слагането на упойка, повечето пъти упойката е ей така за всеки случай а не че предпазва от някаква значима болка. Проблема е по скоро на психично ниво, вероятно и без да прави нищо зъболекаря само като ви погледне ще изпитате ужас и болка.

Последна редакция: сб, 13 фев 2016, 21:42 от relativity

# 27
  • Мнения: 2 480
При мен няма проблеми на психично ниво, а е важно усещането. Ако не боли, добре. Ако боли, зле. Точно тогава идва и психичната травма, която е резултат от неприятното физическо усещане. Например счупена ръка и ужасни болки, които довеждат и психична травма.
Грубото пипане още в детските години довежда психични травми и страх.

# 28
  • Мнения: 260
Е то в ранни години, детето се води при стоматолози които работят предимно с деца и най-често това са младите женски стоматолози които знаят как да процедират. И това го казвам защото имам познати които вместо да водят детето си при специални зъболекари които работят предимно или изцяло с деца, те ги водят при някакви чичковци на по 50+ години които са загубили всякакъв вид желание за качествена работа и с една дума им е все едно развоя на ситуацията   Simple Smile
Преди не сте имали такава възможност, но сега имате и като цяло от вас си зависи това дали детето ви ще има страха на родителите си или не.  Heart Eyes

# 29
  • Мнения: 2 480
Да, моята близка е именно детски стоматолог. За толкова години нито веднъж не видях дете, което да пищи и да иска да избяга от нея.

Общи условия

Активация на акаунт