Публикувана: 9 фев. 2016, 00:56 ч.
Последно мнение: 10 юли 2017, 18:46 ч.

Разбито приятелство – как процедирате?

47 588
512
1

# 15 9 фев. 2016, 10:39 ч.

Мнения: 2 160

Цитат на: bubanka в вт, 09 фев 2016, 08:19

колкото и да заобикаляш, ще стигнеш до "директно и от раз"
намирам го и за по-честно независимо, че по този начин можеш да спечелиш неприятел

+1
От раз приключи 30 годишно приятелство.
Няма вечно приятелство, има вечни интереси - абсолютно вярно.

# 16 9 фев. 2016, 10:39 ч.

Мнения: 1 757

Наистина, раздялата и огорчението от близък приятел, би могло да се отрази на човека така, сякаш изгубва любим, част от себе си, особено ако това е от най-близкия кръг приятели. Случвало ми се е няколко пъти, да слагам край на приятелства и то дългогодишни такива, поради случки и постъпки, които в порядъка на времето и съвкупността си, са ми доказали, че приятелството е загинало. Обикновено, просто идва един момент, в който чашата прелива и казваш:"Стоп".Даже и в началото, ако не сте си изяснили, причината /ите за разрива, знам, че след време се стига до тежкия разговор. Според мен, е честно да обясниш на отсрещния човек защо си охладнял и какви са причините, от твоя гледна точка за разочарованието ти. Даже и отсрещният човек, да не приеме аргументите ти, поне ще си чиста пред съвестта си, че си изказала каквото имаш. УСПЕХ!

# 17 9 фев. 2016, 10:54 ч.

Мнения: 32 275

Още като тийн разбрах, че истинско приятелство няма. Има добри познати. Рано или късно все някой ще те прецака. Не допускам хората близо до себе си вече. Тоест, общувам си с тях, но не се привързвам, нито споделям много.
Случи ми се след 10 годишно приятелство да разбера, че тази моя уж добра приятелка ми говори зад гърба. За лични неща, които съм и споделила. Научих си урока.

# 18 9 фев. 2016, 10:54 ч.

Мнения: 925

Казвам каква е причината и прекратявам всякакви контакти. Случвало се е само веднъж, но не с толкова близка приятелка.

# 19 9 фев. 2016, 11:07 ч.

Мнения: 1 844

Не съм изпадала в подобна ситуация, но си мисля, че бих реагирала, според обстоятелствата и фактите.
По принцип винаги съм ЗА изглаждането на отношенията, за запазването им, за прошката, за сдобряването.
Има, разбира се, неща, които не могат да се простят, а и дори да се простят, то отношенията са завинаги опетнени. Без директна провокация - едва ли ще направя скандал и едва ли ще се конфронтирам по грозен начин. Просто бих казала на човека, че не желая присъствието му в живота ми оттук нататък и ще огранича всякакъв контакт.
А ако самият той търси конфронтация - ще му излезе да не казвам откъде, с извинение.
Винаги е болезнено човек, на когото вярваш, да те предаде - без значение приятел ли е, мъж ли е и тн.
Затова и макар че имам невъобразимо голям социален кръг, вярвам, доверявам се и обичам само определени хора.

# 20 9 фев. 2016, 11:16 ч.

Варна
Мнения: 36 778

Предпочитам да отрежа нещата от раз и съм го правила. Два пъти. Единия път беше грешка от моя страна и си оправихме отношенията, защото наистина не бях права. С другата ми приятелка обаче нещата бяха много сериозни и тя прекрачи чертата много грубо. Впоследствие установих и доста лъжи от нейна страна и то за важни неща. Еми, обясних кратко и ясно, че за мен подобно нещо е крайно предателство и от моя страна прошка няма и няма да има. По стечение на обстоятелствата обяснението беше в чат, но не ми пукаше и лично да го кажа, ако ми беше пред очите в този момент. Сега се виждаме само случайно, на улицата. Поздравявам и толкова. Проявявам елементарното уважение към човек, който съм познавала. Имаше няколко опита за разговори, но след като не поех, явно схвана и се отказа. Все още мисля, че и решението, което взех и начинът, по който действах са правилни.
В такива неща заобиколните начини, премълчаването и избягването на другия човек, не мисля, че са редни. Първо, защото всеки има право на обяснения и второ, това си е чиста проба страх и измъкване. Да не говорим, че много често отсрещната страна не схваща и нещата се протакат излишно.

# 21 9 фев. 2016, 11:25 ч.

Мнения: 8 971

Не съм сантиментален човек и не приемам приятелството като някаква абсолютна константа. Хората се променят, вижданията и разбиранията за живота - също.

Аз не съм по обясненията, мелодрамите и сълзливите моменти - просто характерът ми не е такъв, а спадам в графата темерути Mr. Green

Така че прилагам принципа "от раз" - забравям човека, не го търся, не отговарям. И при любовни връзки, и при приятелски процедирам така и нямам никакви угризения Sunglasses

# 22 9 фев. 2016, 11:53 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: Nefertarri в вт, 09 фев 2016, 07:26

Аз го направих директно, но ответната страна ме провокира. Не мога да навлизам тук в детайли, но изведнъж теглихме чертата на това "приятелство".

+1
Просто казах директно как стоят нещата, теглих чертата рЕзко и така вече колко...5 години.
Добре ми е, не съжалявам.

# 23 9 фев. 2016, 12:04 ч.

Мнения: 934

На мен рядко ми се случва да съм в такава ситуация.
Обикновено ако се променяме и пътищата ни се разделят - просто не се виждаме вече толкова и спираме да поддържаме контакт.Хората се променят.
Но не съм имала чак такава приятелска раздяла,все едно късам с мъж.Сигурно и аз съм темерут,защото приятелите са приятели за мен и това,което им казвам не е държавна тайна и явно съм искала да го споделя.Не ми пука какво мислят другите за мен,ако тази информация излезе наяве за друг.

# 24 9 фев. 2016, 12:29 ч.

Once there was a Hushpuppy...
Мнения: 12 402

И аз преживях преди почти две години раздяла с приятелка. Бяхме близки, не прекалено, но достатъчно. Доверявахме си неща, които не бихме споделили с друг. Не ми е била приятелка, като всекидневните за манджи и деца/въпреки, че и аз това сме си говорили/, а приятелка, на която съм казвала тайните си.

Последна редакция: вт, 09 фев 2016, 12:34 от Hushpuppy

# 25 9 фев. 2016, 12:39 ч.

Мнения: 2 052

Ох'Аман, приятелството с мъж или със жена е?
Обичайните усложнения в двата случая са различни и изискват различен подход.

# 26 9 фев. 2016, 12:58 ч.

Мнения: 22 036

Зависи от обстоятелствата. Приятелство може да се развали заради дребно нещо и от чист инат. Ако аз съм сгафила, си преглъщам самолюбието и се извинявам и оставям на отсрещната страна да прецени дали си заслужава да продължим. Ако отсрещната страна е виновна не комуникирам, докато не получа обяснение или извинение. (За съжаление имам пресен случай, но след като тя е преценила, че не дължи извинение, а беше наистина сгафила, аз не смятам да поддържам отношения и да се правя, че нищо не се е случило).

# 27 9 фев. 2016, 13:28 ч.

Мнения: 8 921

Само с една приятелка съм се скарала официално. Беше преди много години и го отдавам на младостта ни. Ако тя не се е променила, а вероятно е, едва ли сега ще сме приятелки. И ако се срещнем случайно, сигурна съм, че ще се познаем и заговорим с най-добри чувства. По-късните ми развалени приятелства са все без драми.

# 28 9 фев. 2016, 13:46 ч.

Canada
Мнения: 649

И аз съм преживявала подобни разочарования. За да стигнем до раздяла значи, че съм дала възможност няколко пъти да се изясним. По принцип съм много толерантна в приятелствата, но всяко нещо има граници.
Та като дойде моментът, в който чашата е преляла, просто спирам да разговарям, да отговарям на обаждания исе държа възможно по-резервирано. Не желая да виждам, чувам, нито разговарям с човека.
Драми, караници, викове и т.н. никога не е имало.

# 29 9 фев. 2016, 13:54 ч.

Мнения: 3 695

Цитат на: OX'AMAH в вт, 09 фев 2016, 00:56

Да кажем сте обидени и разочаровани от близък приятел/приятелка и не искате да имате вземане даване повече с този човек...как процедирате? Директно ли конфронтирате или просто се измъквате и държите човека настрана?

Директно в игнора и без обяснения. Оказа се най-удачната тактика.

Препоръчани теми

Той/тя ме блокира! Какво следва?

Фетална морфология при др Пенков клиника Репромед, Плевен

Повтаряща се хрема

Доктор Иван Димитров болница Надежда

Причина:

Причина: