Въпросчета-?????

Нашата история е малко дълга и широка
През 1997 в деня, в който скъсах с гаджето си се запознах с мъжа ми. Страшно случайно! Живеели сме на 200 метра един от друг 11 години без да се познаваме, а наш приятел( сега наш кръстник), който живее на другия край на града ни запозна. И така от сладки приказки и всекидневно виждане изведнъж се оказа, че е ТОЙ.  Та той тъкмо беше кандидатствал в университети в Щатите и чакаше резултат. И докато  се молех да се изпълни мечтата му, плачех защото предполагах, че след като замине това ще бъде края. Обаче се оказа,че и двамата сме много дебелоглави и издържливи и не изпускаме току-така хората, които обичаме  На следващата година той се прибра( след безкрайни чатове, мейли и какви ли не други откачалщини, които правехме за да се свързваме, тогава в БГ не беше лесно да имаш Интернет в къщи) и се оженихме.
След това аз кандидатствах за виза и ...отказа.
Много бях съкрушена( аз бях студентка тогава), но го преживях. Бях отслабнала с 10 кг за една седмица, страхотна депресия..Той се прибираше всяка година за по 1-2 месеца..които бяха крайно недостатъчни обаче. Последваха още два опита за виза и двата неуспешни. И така 4 години. Послев годината на завършването ми фирмата му организираше проект в Индия за който кандидатствахме и двамата и ни приеха. Заминахме и бяхме 6 месеца там. Междувременно ме бяха приели в БГ за второ висше, на което отложих първия семестър за да мога като се прибера да продължа.ПОсле се прибрах в БГ( той в Щатите) и докато ми се спираше тока с 12-те изпита от 2-та семестъра на куп кандидатствах в универсиетети в Австралия. Приеха ме навсякъде, имах и стипендия...но нали пусто имах 3 отказа за американска виза- не ми дадоха за Австралия. Бяхме решили ако не замина да си правим бебе. И така през ваканцията се хванах и нааправих най-чудовищния основен ремонт който можете да си представите..сама + работниците. Беше АД.
Тати след моите милион изчисления на овулации и прочие се върна в БГ и направихме бебо , после той пак замина ( заради магистратурата си) и се върна за раждането на малкия. Беше с нас 1 месец и после пак замина. Междувременно аз се дипломирах от 2-рото висше, тати най-после взе работна виза и въпреки моето нежелание отидох още веднъж да пробвам дали ще ми дадат виза. Е..за мой късмет..дадоха ми вече когато не исках:-) Така грабнах бебо и със самолетчетата дойдохме в Щатите. Пътуването беше ужасничко, защото имах 64 кг куфари, 3 ръчни чанти, лаптоп и бебе, което шава където можете да си представите
Липсва ми БГ. Липсват ми приятелите, но пък и аз отскоро съм тук. Това, което най-много ме тормози е факта, че в БГ тъкмо бях подготвила нещата си за собствен бизнес и т.н. и трябваше всичко да оставя, но пък съм оптимист. По принцип бързо се адаптирам.
Сега тук живеем добре, къща, кола, града е хубав, чист, спокоен. Е ...в БГ стандарта ни беше малко по-висок, тъй като бяхме с американска заплата но когато и аз тръгна на работа тук ще се регулират нещата.
В БГ мисля да се върна с малкия догодина да го заведа на море..не знам само как ще понеса пак това пътуване А за връщането в БГ- да, определено мислим за връщане, но не в близките 2-3 години.
леле колко дълго стана..дано не съм ви отегчила

Много хубава тема Дойдох на 09.09.2000год. с работна ви3а от бюрото по труда като сервитьорка в 4астен хотел,ресторант.Там живеех и работих по 10 4аса на ден,но не ми липсваше нищо и полу4авах 1400DM,което 3а БГ си беше супер.Спестявах 1000,и ги и3пращах в БГ на мьжа си с когото имахме 15 год. брак и моми4енце в осми клас в математ.гимна3ия.Два пьти си бях в отпуск в БГ и двата пьти беше 4удесно,ноооо нещо парите все не достигаха...Последно трябваше да се вьрна и да остана да работя на 4ерно бе3 ви3а,и полу4авам новини по SMS,4е мьжьт ми е и3играл вси4ките пари на ха3арт   И така си останах тук...3апо3нах се сьс сегашният ми сьпруг.Трябваше да склю4а брак,3а да пребивавам легално.Сега сьм щастлива и много доволна от живота,но мноооого ми липсва дьщеря ми която пожела да остане в БГ.Сега е студентка 1 год. вьв Варна

mnogo si prava, Honda, i az mai kolkoto pove4e nau4avam, tolkova po-nesigurna stavam v znaniqta si. Moge bi maga ti e prav 4e tova sa beli kahari, no vse pak tova namalqva shansovete mi da si namerq rabota edin den. osobeno tuk, za 4ugdenci ne lesno, ne znam kak mislqt drugite maiki v Germaniq, no...az taka vigdam nestata. Vse pak me uspokoi donqkade. prosto 4ovek ne biva da iska prekaleno ot sebe si i da se spravq idealno

Ние дойдохме 2001г. с моя приятел(настоящ съпруг).Уж ни беше извикал един наш приятел.Каза,4е ни бил намерил работа,квартира,от нас се искало само да дойдем и да ба4каме.И ние се дигнахме,4е и образованието си зарязахме(нали в Бг все се говори какви големи пари се взимат на запад ).В крайна сметка като дойдохме нямаше нито квартира,нито работа Голяма одисея беше.Добре,4е знаехме английски,та се наложи сами да се оправим.А тоя направо ни свърши ме4ешка услуга
  Сега сме добре,не мога да се опла4а,само дето още не можем да вземем право на пребиваване Само май пари даваме по адвокати Ама се надяваме още

Аха, сега ми става ясно, zащо никът ти е Tandoori  

Ами той целия е tandoori_chick   , ама не го ползвам често така

   
Аz ям с удоволствие ястия от индийската кухня. Мъжът ми дори яде нещата мнооого люти... но той си пада особено много по лютото. Е, аz не оставам наzад, но не чак толкова много.

Направо не ми говори за люто...щях да лежа в болница там. Индийската кухня извън Индия няма нищо общо с местната. Местната направо не става за ядене. Изтръпва ти езика от люто. Преди да отида там аз си мислех, че ям много люто. Да, ама не..всичко и дъвки, сокове, хляб, сладки всичко е люто. Дори и на малките деца дават люто. С такова нещо не се свиква що разправии имахме в хотелите с готвачите имало е случаи съм слизала сама да си готвя в кухнята на хотела

и аз имах приятелка,която имаше проблеми с намирането на половинка в бг.тя беше малко пълничка и нямаше много ухажори, но иначе е готина .наш'те мъже дори и по - пълните си търсят  слаби жени пак.
взех си я при мен и още щом почна работа си намери гадже и сега живее с него   ,междувременно и отслабна

Аууу... вярно ли е това, че БГ мъжете искат аноректични клечки за зъби до себе си в кревата??? За това ли повечето жени в България напрво се топят пред очите ми? Леле... ама то жената форми трябва да има бе, не да е като сламка и да няма за какво да я хванеш...

По принцип често противоположностите се привличат.    Но не само в България.