- Публикувана: 13 фев. 2016, 13:55 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2019, 10:40 ч.
Смятате ли прекалената доброта за безхарактерност?
Въпросът е ясен. Добавям и анкета, за да броим пилците накрая. Формулирайте - добър човек, безхарактерен човек. Пример: има хора, които въпреки че някой ги напада или им създава проблеми, те не отвръщат със същото и за някого излиза, че тези хора не умеят да се противопоставят, да отвърнат на удара и да покажат твърдост на характера. А дали е така? И последно - едно намигване към Акаша, която в предната тема спомена, че ù липсват философски теми. Е, не знам доколко успях, но смятам, че ще е интересно и че темата има потенциал.
има хора, които въпреки че някой ги напада или им създава проблеми, те не отвръщат със същото и за някого излиза, че тези хора не умеят да се противопоставят, да отвърнат на удара и да покажат твърдост на характера. А дали е така?
Никой не е съвършен.
При някой може да е липса на авторитет и самочувствие, при други - реакция на емоционално интелигентен човек.
Но пък има обстоятелства, при които човек не успява винаги да бъде добър и е нужно да се защити от онези, които са винаги прави и никога не грешат.
Двете характеристики не са от един пласт. Думите не са антоними, състоянията не са алтернативи едно на друго. Не може да се разделят хората в такава дихотомия, както казваме в моето село.
Човек може едновременно да е много добър и стабилен, както и да е добър и много неустойчив.
Коректното групиране е добър-зъл, устойчив-слабохарактерен.
Човек може едновременно да е много добър и стабилен, както и да е добър и много неустойчив.
Коректното групиране е добър-зъл, устойчив-слабохарактерен.
Зависи дали човек не отвръща от страх или не отвръща защото не му се занимава.
Все пак има хора които се оставят да ги тъпчеш и не си търсят правта по никакъв начин, и по никакъв начин не се конфронтират, дори и да са прави, само и само да избегнат конфликт.
За мен е безхарактерност. Особено в днешно време ако не си устат и директен много лесно те тъпчат.
Но е важно и човек да си избира каузите. Понякога е по-добре да оставиш и да не се занимаваш. Понякога, но не винаги. И това прави разликата.
Все пак има хора които се оставят да ги тъпчеш и не си търсят правта по никакъв начин, и по никакъв начин не се конфронтират, дори и да са прави, само и само да избегнат конфликт.
За мен е безхарактерност. Особено в днешно време ако не си устат и директен много лесно те тъпчат.
Но е важно и човек да си избира каузите. Понякога е по-добре да оставиш и да не се занимаваш. Понякога, но не винаги. И това прави разликата.
Истински добрите хора са естествени в добротата си.Не са дребнави, лесно прощават, благородни са и наистна човеколюби. Т ова няма нищо общо с безхарактерност.
Безхарактерен е този, който позволява хора, от които е зависим да го мачкат, а той, самият мачка по-дребните и зависими от него.
Безхарактерен е този, който позволява хора, от които е зависим да го мачкат, а той, самият мачка по-дребните и зависими от него.
Най-редовно са ме обвинявали в това, заради отказа ми от конфронтации. Истината е, че в момента на спречкване (най-общо казано) преценявам дали си заслужава да отвърна. Дали отсрещният ще има достатъчно ум и възпитание да чуе какво казвам и дали изобщо ще има смисъл. 90% от случаите отговорът е бил "не" и това ме е карало да се отдръпна. Тъй като аз винаги изслушвам и не повишавам тон ненавиждам някой да ми вика и да е глух за моите аргументи. Не съм безхарактерна, нито пък наивна. Не ме е страх, напротив. Обаче не си заслужава. Винаги такива хора (които много се разправят и си търсят правата и "истината" във всяка една неудобна за тях ситуация) в момента на кавгата ми приличат на кокошки. Просто такава асоциация правя още от както бях дете. За 33 години съм си отваряла устата едва няколко пъти. Но, за сметка на това, особено зловещо. Сега, ако в ситуацията са намесени децата ми - това вече е друго. Ако е само за мен, тръгвам си и хич не ми дреме.
Така зададена темата - няма нищо философско. По-скоро става дума за социална психология.
Самото понятие "безхарактерност" е измислено, когато в човекът се създава идея за характер. В основата на характера стои егото. Самата идея за силен характер се свързва със силно его- доминант. И в този смисъл осъзнатият индивид ( а такива са изключителна рядкост) може съвсем съзнателно да отказва да противостои на хора и обстоятелства.
Втори вариант е липса на комплекси ( много рядко).
Най-честата причина е породена от потребността за признание - конфронтацията може да направи индивида по-малко харесван, от там да ощети потребността от признание и ролята му в социума. Това означава той потиска егото си неосъзнато за сметка на чуждото его.
Но погледнато в един наистина философски план всички религии говорят за едно и също - потискане на егото и отказ от привързване ( да се носиш необременен). С две думи, ако човек приема хората и обстоятелствата без да им противостои и без да му тежи - има върховна емоционална интелигентност граничеща с будистките монаси.
И в заключение - еднакво сме изостанали и тези , които отстояваме себе си, борим се ( храним си егото), както и тези , които свеждаме глава, замълчаваме, отвътре се измъчваме и тормозим.
Самото понятие "безхарактерност" е измислено, когато в човекът се създава идея за характер. В основата на характера стои егото. Самата идея за силен характер се свързва със силно его- доминант. И в този смисъл осъзнатият индивид ( а такива са изключителна рядкост) може съвсем съзнателно да отказва да противостои на хора и обстоятелства.
Втори вариант е липса на комплекси ( много рядко).
Най-честата причина е породена от потребността за признание - конфронтацията може да направи индивида по-малко харесван, от там да ощети потребността от признание и ролята му в социума. Това означава той потиска егото си неосъзнато за сметка на чуждото его.
Но погледнато в един наистина философски план всички религии говорят за едно и също - потискане на егото и отказ от привързване ( да се носиш необременен). С две думи, ако човек приема хората и обстоятелствата без да им противостои и без да му тежи - има върховна емоционална интелигентност граничеща с будистките монаси.
И в заключение - еднакво сме изостанали и тези , които отстояваме себе си, борим се ( храним си егото), както и тези , които свеждаме глава, замълчаваме, отвътре се измъчваме и тормозим.
На ранни години свързвах прекалената доброта с наивност и слаб характер.
Сега я свързвам с мъдростта.
Да си "добър" - имам предвид учтив, мил, приемащ и не осъждащ. Но също така и да останеш отделен и независим от чуждите емоции.
Ако си добър и не умееш да се запазиш/предпазиш сам - вече е безхарактерно за мен.
Сега я свързвам с мъдростта.
Да си "добър" - имам предвид учтив, мил, приемащ и не осъждащ. Но също така и да останеш отделен и независим от чуждите емоции.
Ако си добър и не умееш да се запазиш/предпазиш сам - вече е безхарактерно за мен.
Има и такива случаи.
Имах такава позната- не може да се конфронтира, все доброто за всички ще каже. Ами малко по малко доста хора се отдръпнаха. Има моменти, в които трябва да се изправиш и да си кажеш мнението.
Който е добър за всички, не е добър за никого.
Другият ми подобен случай. Една колежка от същият типаж. Споделих нещо лично - всички разбраха. Псле ме гледа извинително. Нищо не й казах. Но общувам само на ежедневно ниво с нея и толкоз.
И двата описани случая считам че ги обединява глупост. Но тъй като са незлобливи в действителност в началото човек се подлъгва, че е доброта.
Имах такава позната- не може да се конфронтира, все доброто за всички ще каже. Ами малко по малко доста хора се отдръпнаха. Има моменти, в които трябва да се изправиш и да си кажеш мнението.
Който е добър за всички, не е добър за никого.
Другият ми подобен случай. Една колежка от същият типаж. Споделих нещо лично - всички разбраха. Псле ме гледа извинително. Нищо не й казах. Но общувам само на ежедневно ниво с нея и толкоз.
И двата описани случая считам че ги обединява глупост. Но тъй като са незлобливи в действителност в началото човек се подлъгва, че е доброта.
В ежедневното общуване възпитаните хора комуникират спокойно. Децата и невъзпитаните хора умеят да превърнат и най-обикновеното общуване в спор, натиск и нападки, принуждавайки събеседника си да се защитава или напада в отговор.
Ако конфликтът е започнал не по моя воля, имам избор как да се държа. Мога да постъпя като отсрещната страна, но мога и да се държа цивилизовано.
Ако конфликтът е започнал не по моя воля, имам избор как да се държа. Мога да постъпя като отсрещната страна, но мога и да се държа цивилизовано.