Дете на 2 г. не се храни само - проблем ли е?

Моят син е на 2,3 г. и не бих казала, че се храни сам. Може да яде закуските си без проблем - кус кус, грис, елда, овесени ядки, но за друго ядене, не иска. Не помня как точно беше при големия ми син, но той тръгна на ясла на 2,5 г. и помня, че питах сестрите дали се храни сам. Това означава, че не съм била сигурна дали се справя. Има деца, които ядат сами на 1,6 г. ,но според мен това е по-рядко.

Според мен не е.

Моето дете е на 1г. и 10мес. и също не се храни само - единственото, което си държи и отхапва е бисквита.  Манджи изобщо не иска да яде, но пък обожава хляб, който обаче не желае да си отхапва сам, а ни кара ние да му го отчупваме на залчета и да му ги пъхаме в устата.

А слагате ли децата заедно с вас на масата, тоест заедно ли се храните? Или вие хапвате когато остане време за вас?

А някога имала ли е интерес да се храни сама? Моят син е на 2г и 4 м. и може да се храни сам от много време на сам. Просто преди имаше желание и се научи. След като се научи изгуби интерес и вече не иска и трябва ние да го храним. Да не говорим, че го гони луд бебешки пубертет и едвам го съгласяваме да седне да яде със сума ти уговорки.
Аз не мисля, че е кой знае какъв проблем, освен ако ходи на ясла и там ако правят проблем за това.

Винаги яде с нас. Даже като дойде време за вечеря, тича и ме води да го кача на столчето му, отваря ми хладилника, за да вадя нашето ядене и т.н. Гледа с любопитство как ние се храним, но засега не се опитва сам. Лошото е, че не мога да го отуча да яде бебешките пюрета - като не иска да яде никакво готвено - от мен или детската кухня, с какво да го храня? Хапва само десертите от кухнята(и изобщо всичко сладко обича, но избягвам да му давам), от плодовете - единствено банани иска, кисело мляко и бисквити. Нищо друго не яде - тръшка се, реве и т.н. А не мога да го оставя да яде само това - нали трябва да хапва и зеленчуци, риба, месо...Някой имал ли е подобен проблем и как го решихте?

При нас този номер е абсурден. Големият иска да яде пред тв, а малкият пред компютъра. Така си ги научихме  Ако успеем да докараме малкият до масата , значи да бърка по всички чинии, да иска да яде каквото не му е позволено , а аз да не успея да вечерям изобщо.

Като се замисля, добре че столчето на малкия има голяма табла отпред, иначе и той ще пипа всичко върху масата и ще бърка по чиниите. А това, че докато го храня самата аз почти нищо не мога да хапна, защото той непрекъснато ме дърпа и бута, определено си е неприятно, но все пак нали се опитвам да го приуча на някакви навици...

Инесита, аз не бих се притеснявала. Всеки човек има свои интереси и път в опознаването на света. Ще се научи детето. Ти само 'и предоставяй възможности. Избирай любимите 'и храни и моментите, в които тя е наистина гладна.

А кога смяташ да научиш синовете си как да се държат на маса?

Да не говорим, че семейното хранене има доказан положителен ефект върху сплотеността на семейството и от там - върху самочувствието на децата.

При нас преди вършеше работа да го сложим да яде с нас, но сега няма значение това. Ако е решил, че няма да яде, просто не яде. Иначе ние се залъгваме обикновено. Тъй като той обича кашкавал и хляб, обикновено водим преговори. Редуваме кашкавал/хляб с лъжица манджа, докато се наяде. Или ако иска да яде само нещо сладко му казвам, че ще има десерт, ако се нахрани първо. Чела съм, че това е грешен подход, но аз за нас не съм намерила по-добър. Ако някой има по-добри идеи с радост ще ги пробваме.

Моят е на 2 год. и 3 месеца.
Може да се храни сам, не със същата сръчност на възрастен, разбира се, но се справя и може да изяде цяла порция от нещо, което се загребва или набожда по-лесно.
Но... яде сам само когато разбере, че ще го слагаме да спи, хахах, за да спечели време и да не ляга. Тогава изяжда всичко до дъно...
Иначе само ходи насам-натам, седне на масата за 1 мин., хапне оттук-оттам и толкоз.
Столчето за хранене го отказа преди година с дива истерия.
Всъщност много обича да яде от нашите паници. Мисли си явно, че ядем нещо по-различно от неговото... и така успява да се заседи по 5 мин. понякога на масата, и да хапне от нашата порция.
После отново губи интерес.
Като цяло ако не го гониш с лъжицата, се сеща да яде, чаак като е мнооого гладен вече.

Щом се храни, когато ти я храниш, не мисля, че има проблем. Ще започне и сама с течение на времето да се храни! 

Защо е нужно да яде кашкавал и хляб?

Тя е при нас и когато сме си вкъщи ние слагаме салатата ощр кум 19 часа и сме на масата докато си легнем с една дума.През това време идва и нейното време за хранене и я слагам домене на масатаи си изяжда супата,но така да дойде да си вземе нещо с ръката-парче хляб или краставица или доматче е абсурдно.Никога до сега не е изпитвала нужда да иска сама да се храни,от скоро идва до нашите чинии и иска да бърка вътреи нас да храни,но като и извия ръката към нейната уста не желае.Сега живот и здраве,ако я приемат март месец ще тръгне на ясла,незнам там как ще е

Защото това са нещата , които иска да яде той. Не, че аз държа да яде това. Прибира се и отваря хладилника да търси кашкавал.

Аника, прощавай. Прочела съм, че не иска кашкавал и хляб, поради което залъгваш с манджа 

А пробвала ли си да не е манджа, а само един вид продукт? Примерно само задушен грах. Или само задушена царевица. Или ситно настърган морков с малко лимонов сок.

Другото нещо, което много хлапенца харесват са смутитата. Предимството е, че в смутито можеш да добавиш и продукти, които иначе детето може да не иска.

Моята е на 4 години и два месеца и не се храни сама. Знае да държи прибори, но ако я оставя да яде сама, докато приключи със закуската ще е дошло време за обяда. Бавна е, разсейва се, преживя мотаейки храната из устата много време без да преглътне, изобщо .... нерви да имаш.
Бях решила да я запиша на стола в училището, всеки ден си мисля да я оставя за проба и ме дожалява, че ще гладува и я прибирам да обядва в къщи.
Не мога да кажа, че е злояда, имаше такъв период по едно време, но го мина, яде разнообразно и почти без боклуци, но .... бавно и с много нерви от моя страна.

I.Hr, какъв е резултатът, когато сложиш ограничение във времето за хранене и след това не предлагаш междинни закуски и напитки (с изкл. на вода)?

Дребчо е на 4 г. и 6м. и е същата работа. Иначе още от яслата яде сам, но само второто  - предполагам, че го мързи да си яде супата. Ако не го нахраня може цял ден гладен да ходи и да не поиска храна. Но е първа писта, ако види батко си с някой джънк.    

Същият.
 В училище я изпращам с две бисквити, колкото да има да извади нещо когато им кажат да отворят кутиите, когато е в къщи давам някакъв плод. Случвало се е да върне кутията както съм я изпратила. Имало в моменти и нищо да не давам ( освен вода, сокове не пие ) и ... никаква промяна.
За ограничения във времето какво да ти кажа, след много подканяне яде една чаша корнфлейкс с мляко за около половин час за закуска. До някъде ме успокоява, че баща и е същият, яде бавно, ако не разполага с много време предпочита да не яде отколкото да бърза.


И на моята и харесват боклуците. Много е бърза ако някой в парка предложи, но явно е научила, че аз такива неща не купувам и не прави драми пред сектова с лъскави опаковки в магазина.

В нашето у-ще има едно дете, което забравя да яде. Майка му не работи и вече 4-та година идва всеки ден по време на междучасието за обяд, та да храни сина си. Иначе той я хапне нещо, я не. Интелигентно, будно, активно дете. Ама на - не се сеща за ядене.

Какво я разсейва най-много?

Пробвала ли си да оформиш блюдото като личице или животинче?

Мдаа би трябвало, на приятелка дъщеря й започна на 8г   , моят син на почти 6г



Ето това е основния проблем на родителите (включително беше и на мен ), да не остане гладно детето, ама то иначе няма да яде, ама ще яде боклуци (е да ама ако му се дадът)



Моят син е злояд, има доста ограничено меню и с прибор отказваше да се храни сам, още повече като не му е вкусно и хранех аз точно защото "пробутвах" неща които ако оставех той да яде сам нямаше да хапне...но когато стана вече на 5г и нещо си казах край ако трябва ще яде 5 неща, но ще си ги яде сам. Да в началото свикнал аз да тикам, той да блее или гледа ТВ, ядеше по половин-един час и повече, ставаше да играе, пак сядаше, измаряше се , изнервяше се, оставяше наполовина яденето....е стиснах зъби, изтърпях и се научи, всичко е до навик и рутина. Сега продължавам да се боря със ограниченото меню  .


Затова моя съвет като препатила - колкото по-рано се научат да се хранят сами с прибор, толкова по-добре, после е още по-трудно.

Иначе към авторката - в нашата градина имаше условие децата тръгвайки на градина (т.е. на 3г) да се хранят сами и наистина никой не им помагаше  , редовно бяха омазани до ушите, но се научиха .

Аз помня, че проядох в училищната столова и в столовите като ходехме по лагери.
Бях някъде 1-2-ри клас.
Преди това отлично помня как в детската оставах последна на масата, с неизядено ядене, а лелките само ме подканяха да се храня.
А пък майка ми ми е разказвала, че ме е гонела с лъжицата до 4+ някъде, изобщо не съм се сещала да се храня. Не съм се хранела сама, въпреки че съм можела много добре. Просто не ми се е ядяло или съм имала по-интересни занимания. 

Да, това с интересно представената храна го пробвах през злоядия период. Беше много малка и не се впечатли. Сега пак прилагам подобни трикове, когато искам да опита нещо ново ( обикновено плодове ). Одеве си играх с клечки за зъби, с набучени парченца ябалка, круша и ягода и наредени като лучи на слънце. Интересно и беше, крушата я яде ( новост е ), ягодата я бодяла по езика  
При нас е нещо подобно на детето от вашето училище. Седи с чинията пред себе си и ако няма какво да прави ( няма ТВ, компютър, книжка ... ) скучае демонстративно и пак не яде. Иначе е активна, буйна, будна, но яденето и писането е  

Права си  mibobo, ама аз живея в държава, в която се живее за да се яде  
Иначе съм съгласна с теб, основното ми притеснение е да не остане гладна и да не яде боклуци ...

Тъй като и големият ми син беше същия като малкия и вече съм гледала този филм, хич не се и впечатлявам. Откакто баткото го удари хормона ( на 12 е) имам чувството, че може да изяде всичката храна на света. Прояде и зелени храни - до скоро правех дори таратор без копър , и вече не насмогвам с новите дрехи (обувки и панталони омаляват за 2 месеца).

Сега, докато дребчо е малък (4) ще си го храня, поне да знам вкъщи какво е ял, за детската е ясно, че нямам контрол. Надявам се като порастне и той да се очовечи...

Ама Ви е сериозно ли....
Та в нашата рода има детенце на 3.2 г и все още не се храни само
Пратете го на ясла пък ако  попадне и на здрави наборчета и се задържа повечко без да боледува ще  не ще ще се научи за отрицателно време

Само дано да успеем да ги класираме за яслата, че там не се влиза лесно...

Моето се научи да яде само около годинка и 1месец. Имах много проблеми със захранването, отказваше да яде всичко и един ден го оставих сам да се храни, тотално ми беше писнало да се мъча да го храня. Това при нас много помогна, защото много му хареса сам да яде и започна сам. Февруари направи годинка и лятото на морето си ядеше абсолютно сам на столчето, с вилица или лъжица, в зависимост от яденето. Отделно започна ясла от 1г и 1м и там ги карах да го оставят да яде сам. Септември тръгна на държавната ясла и учителките първите дни само ми повтаряха как си ядел сам всичко . Беше им странно, но им хареса.
За десертите го научих, че това са ДЕСЕРТ и се ядат след като се нахрани. В началото имаше драми, но не отстъпих и сега  нямам никакъв проблем. Ако реши че иска десерт преди ядене , щом му кажа че са за десерт и го оставя без драми, след като се нахрани си го търси и му се дава.
Боклуци от типа зрънчо, чипс, близалки - не давам, много рядко давам солети. Между храненията давам само плодове, но той яде много плодове.
Храни се с нас на масата, отдавна отказа столчето за хранене. Понякога му пускам детски за да можем да се нахраним и ние на спокойствие, но си се храни сам.
Ако започне да проточва много храненето - оставям го до определен час и дигам яденето. Колкото е хапнал, хапнал няма да умре от глад до следващото хранене.

Според мен няма никакъв повод за притеснение. Има си деца, които просто не ги интересува храната. Има и възрастни такива. И те са благословени, защото никога не напълняват.  Брат ми е такъв - като малък го хранехме до  ученическа възраст и сега, ако не му сложиш няма да се сети да яде. И винаги е бил слаб. Единият ми син е на почти 8 г и още го храня. Чудесно може да се храни сам, но просто не го интересува. Хапва 2-3 залъка колкото да залъже острия глад и приключва, намира си нещо по-интересно за правене. Като цяло не е по яденето. Зимата го бях оставила 2-3 месеца да се храни сам, без да го подканям и насилвам, колкото изяде - толкова. Резултатът беше, че стана кожа и кости, направо ме е срам да го водя на училище. И започнах пак да го храня.
Така че, не се притеснявай. Това си е характер и нагласа, няма как да го промениш.

Понеже имам опит и с двата вида хранене:големият-злояд, не ядеше сам, постоянно гонене с лъжицата и т.н. всички екстри по изхранването, и малкият-всеящен, научи се да яде сам кажи-речи на годинка, никога не съм го гонила да яде, та, как се постига това:
Като почне да протяга ръчичка сам да взема храна и да я слага в устата си, започнах да го оставям каквото иска и може да яде сам.Така за 2-3 месеца се научи да яде почти всичко сам, с лъжичка/виличка.Откакто почна да сяда стабилно на дупето си, без да се катурва, сяда с нас на масата за хранене.Хранехме се на маса в кухнята, а там тв нямаше-умишлено.Той се научи, че на масата се сяда да се яде, чак като се нахрани става от масата.Ако случайно се случи да не е много гладен, да се върти, да скучае и да търси с какво да се развлича, питам "Ще ядеш ли още?" и при отрицателен отговор го пращах да играе.До следващото хранене обаче не давам нищо, освен вода или плод.Така има време да огладнее порядъчно и като седне, да яде, а не да се чуди какви простотии да прави.   
И стана така, че като ме видеше да се запътвам към кухнята да приготвям масата за хранене, първи тичаше, сядаше и почваше "Ам-ам-ам.....", докато не му сложа храна.   
Баткото няма какво да го описвам, копие на вашите злояди, неядящи и мързеливи в храненето деца.Когато обаче започнах тази тактика с малкия, и той придоби навика, покрай всички нас, да сяда с нас на масата и да се храним заедно.

Та, за мен, всички проблеми в детското хранене (изключая физиологични проблеми в храносмилателния тракт) са породени единствено от грешен родителски подход.
С една дума, сами си правим проблема, после се чудим как да го решаваме.

 Love!, донякъде си права, ама не съвсем. Хранителното поведение отчасти е въпрос на възпитание, но една част си зависи от детето. От характер, апетит, обмяна и още много неща. Не можеш на 100% да го моделираш. Ако можеше всички деца щяха да са идеални. Моят също винаги е ял на маса, никога не съм давала нищо между храненията и въпреки това не мога да разчитам, че ще огладнее толкова, че да яде сам. Имам чувството, че може с дни да не яде. А и да огладнее хапва точно 2-3 хапки и е сит. Другият пък е вечно гладен, каквото му дам нищо не връща, яде си сам от години. Едвам го озаптявам да не яде прекалено много. Близнаци, възпитавани и хранени абсолютно еднакво. Така че не зависи изцяло от възпитанието. Децата са различни и трябва различен подход към всяко.

Ами, сама си противоречиш.   
Хем хранени еднакво, хем трябва различен подход....   
Съгласна съм, за всяко дете си трябва определен подход според нрав, характер, темперамент, ген....Важното е родителя (или този, който го отглежда основно) да търси, опитва и да намери верния подход съм своето дете.Защото, колкото и да се раждат с наследен характер, децата в процеса на израстването си и опознаването на света са податливи на моделиране, в известна степен.Поне дотолкова, че да не тровят нервите на мама и да не съсипват първите, най-хубави годинки с ежедневен тормоз по изхранването.
Не казвам, че е лесно.И с първите деца май никога не се получава, освен ако майката не е съвсем "Абе, не ми дреме особено, ако иска да яде!"-отстрани такъв подход изглежда зле в очите на другите, но май се оказва особено удачен за нормалното хранене на детето.   
С първото дете всяка майка (включително и аз) е неопитна, стряска се на всеки рев, на всяко мрънкане, изпада едва ли не в ужас, ако детето не ще да си изяде порцията каша/пюре/друго, живее с убеждението, че ако не яде днес 5 пъти по еди колко си, то най-вероятно няма да доживее до утре сутринта....и т.н.      Което е толкова невярно и погрешно, че няма накъде.
С второто вече, минала веднъж по "пътя", не се впечатлява особено от детските капризи, научила си  е урока, че дори да остане гладно понякога, няма да се гътне за часове от това, дава го по-лежерно и в храненето, и в приспиването, и в драматизирането.....и детето се оказва ящно, послушно, лесно за гледане.   
Е, има и изключения, но така е в масовия случай.

Моето дете е на 2 г и 9 м и от 1г и половина се храни сама,към днешна дата всичко яде сама( и супи и кремчета,и зеленчуци и плодове,всичко)единствено ,ако им риба примерно да я почистя,разбира се или да накъсам месо,но иначе тя си ги хапва,понякога с ръчичка си помага,но успява.Тя имаше голямо желание и от много малка даже зарязахме детското столче и си сядаше на едно столче от икеа,детско и с нас си ядеше.Е,има моменти,понякога разлива,събаря или ни рови по чиниите,но с порастването и това се случва все по-рядко

Оставих синът ми на година и 2=3 месеца да започне да се храни сам! Че омацваше всичко наоколо- не мисля, че е нужно да се коментира, но поне не трябваше да го храня и да се играя, и после да седна и аз да се нахраня! За мен е важно да си науча детето да е независимо и самостоятелно повече, от колкото че ще ми изцапа пейзажа 

Има разлика дали го пускаш на ясла, или го гледаш вкъщи. Когато аз правих опит за ясла, лелките ги хранеха по ред на номерата - накусат на №1, №3.... №10. Синчето категорично отказа тамошните буламачи - дори да го хранят; да не говорим да яде от тях доброволно.
Още от годинка и нещо си взимаше сам -  и с прибор, и с ръчичка, но да се каже, че се е нахранвал сам, е пресилено. Естествено, че не всяко детенце яде само на две годинки и естествено, че това е напълно нормално. Тепърва ще градите и навиците, и предпочитанията; на две наченките са налице, но наистина - това е само началото.

Детето не се учи да се храни само с навършването на някаква възраст.
С подоходяща подкрепа и условия може да се храни на 12-14 месеца. без нея може и на 5 да не може.

Подходящата подкрепа и да се разреши още при захраневането да посяга.
Особено когато започне да яде т.н храна за пръсти. Да се храни със семейството, Да сяда с него на масата, да му се сервира и да се храни само детето с подходящи за възрастта и уменията му храни.

Трябва да е гладно.

Това не е вярно. С първото дете не съм имала никакви проблеми с изхранването, ядеше от всичко по много, чак се чудех как да й спра храната. С второто обаче, нещата са коренно различни, не яде почти нищо, седи на масата с мен, но само си седи, рови в чинията, и ако благоволи да изяде 1 -2 лъжички /чаени/ казва, че се е наяла. Яде само супа от готвено, и то постна с картофи, вчера и нея не искаше, че реших да я правя с бульон от пиле, уж да е по-здравословно, обаче усети, че не е постната й супа и отказа да яде. Цял ден стоя гладна, но не се впечатли. Това е обичайното й състояние. Но уж чистият въздух карал децата да "огладняват" водихме я на едно близко село, еми не огладня. Не знам как ще е ако я оставя месец така  обикновено на 2-3 ден клякам, и предлагам нещо, което е сигурно, че ще яде, я малко кекс, я палачинка. Не че ще изяде повече от 1 парче де/или 1/2 палачинка/ но поне е нещо.
За мен Савина е права в това, че всички деца са различни, едно се наяжда с 200гр супа, друго с 20 грама и ако ще на челна стойка да застанеш, това второто няма да изяде повече. Просто трябва да го приемеш и да се молиш,един ден нещата да се променят.
А по темата, към авторката, това същото моето злоядо, до преди 2-3 месеца не ядеше сама също, но в яслата се научи и 2-те лъжици супа си ги яде сама  и сухите храни също, стига да не цапат, тя затова шоколадово нищо не яде, защото цапа/за мой късмет/. Та да не би проблемът да е, че не иска да се цапа? Моето имаше фобия от цапане още от бебе, и тези истории със захранване водено от бебето, хич не станаха при нас. Например никога не е слагала в устата никакви предмети, нещо което уж бебетата обичали, никога не е яла боклуци от земята, ей такива неща. Със зор я накарахме уж да се поизцапа в пясъчника около годинката трябва да е била, но тя не че взема пясъка в ръце, сипва го с лопатката в кофичката. И тези деца ще порастнат, не го мисли толкова, като тръгнат на ясла гледат едно от друго и там ще се научи. Незнайно защо имитират другите деца, но не и родителите си.

С всяка дума в този коментар съм много съгласна.

Важното е да не се притеснявате, да не карате едва ли не детето насила да се храни само. Давайте му възможности и то ще се научи. 

За мен е по абсурдно децата да не се хранят заедно с родителите си на една маса .Що за семейство е това.Но всеки сам си решава как да научи децата си.Моите деца също бъркат в нашите чинии ,но се преживява ,слагаме заедно масата и винаги са заедно с нас .Нали все пак трябва да се научат на елементарни навици на хранене на маса ,все някога ще се наложи да идете и на гости ,тогава как ще се храните. Аз бих яла и по късно ,но децата трябва да се хранят на масата.

Моите още не се хранят с нас на масата. 30-те мин вечеря са ми единственото спокойно време през деня и не искам да се лишавам от него. През цялото останало време от сутрин до вечер търча на някъде и имам 100 задачи на главата, и непрекъснато някой иска нещо от мене, и т.н. Имам нужда и аз да седна спокойно поне за тези 30 мин, да чуя едни новини, да почина малко. А ако децата са на масата започва едно ровене по чиниите, разливане на чаши, баща им се дразни и вика, те не млъкват... изобщо настава лудница. Освен това те вечерят към 18.30, най-късно 19 ч, защото се прибират много гладни от училище. А ние вечеряме по-късно по ред причини. Та за това те си вечерят на малката маса пред телевизора. Не го намирам за трагедия. Аз пак съм там до тях и си говорим. А и достатъчно си общуваме през другото време, не смятам че само яденето прави семейството семейство.

Едно е да си с тях когато се хранят ,а друго е когато детето яде самичко пред компютъра .И когато има братче или сестриче с което да се храни.Никога не бих се съгласила с това хранене пред компютъра ,пред споделената вечер с друг член от семейството.

Моето момиче е почти на 2. Храни се сама от два месеца накъде. НО при нас ситуацията е друга. Тя така се радва като се храни, че категорично отказва храна ако аз или татко й искаме да я храним. Да, на закуска е супер, че аз си хапвам, докато тя си закусва. Обаче за обяд и вечеря...еми сещате се какво става като яде супа/манджа. Да, сравнително сръчна е, но то и една лъжица да разлее стига. Баща й се опитва да я храни като й пуска филмчета на телефона. Така дава, защото се зазяпва, но аз не искам да свиква с филмчета да яде. Затова съм я оставила и просто се преобличаме 2-3 пъти през деня. Лигавниците на средата на храненето решава, че й пречат и ги маха. Та и съвсем самостоятелното хранене си има минуси. Да не говорим че има претенции в коя чиния да сипя и понякога се обясняваме как супа се яде с лъжица, а тя крещи 10 мин "вилица, вилица"