Като почне да протяга ръчичка сам да взема храна и да я слага в устата си, започнах да го оставям каквото иска и може да яде сам.Така за 2-3 месеца се научи да яде почти всичко сам, с лъжичка/виличка.Откакто почна да сяда стабилно на дупето си, без да се катурва, сяда с нас на масата за хранене.Хранехме се на маса в кухнята, а там тв нямаше-умишлено.Той се научи, че на масата се сяда да се яде, чак като се нахрани става от масата.Ако случайно се случи да не е много гладен, да се върти, да скучае и да търси с какво да се развлича, питам "Ще ядеш ли още?" и при отрицателен отговор го пращах да играе.До следващото хранене обаче не давам нищо, освен вода или плод.Така има време да огладнее порядъчно и като седне, да яде, а не да се чуди какви простотии да прави.
И стана така, че като ме видеше да се запътвам към кухнята да приготвям масата за хранене, първи тичаше, сядаше и почваше "Ам-ам-ам.....", докато не му сложа храна.
Баткото няма какво да го описвам, копие на вашите злояди, неядящи и мързеливи в храненето деца.Когато обаче започнах тази тактика с малкия, и той придоби навика, покрай всички нас, да сяда с нас на масата и да се храним заедно.
Та, за мен, всички проблеми в детското хранене (изключая физиологични проблеми в храносмилателния тракт) са породени единствено от грешен родителски подход.
С една дума, сами си правим проблема, после се чудим как да го решаваме.