Всичко се промени- чувствата, начина на мислене и тн, но май най-вече чувството за отговорност.
Желая ти леко, бързо и безболезнено раждане!
Желая ти леко, бързо и безболезнено раждане!
- Публикувана: 10 апр. 2006, 10:45 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2006, 09:47 ч.
Какво се промени за вас след като се роди бебенцето?
При мен всичко се промени. Особено това че където и да отида съм все с бебоците. Когато идваха майка ми и свекър ми и свекърва ми все ме агитираха да излизам да се разходя сама, да се виждам с приятелки и т.н. без терминаторите. Та странното е че като излезех сама все не знаех къде да си сложа ръцете, толкова см всикнала да бутам количка и някой да крещи и реве нон стоп, че направо не можех да повярвам на тишината и спокойствието.
Открих също така че правя точно такива грешки във възпитанието, каквито винаги съм смятала че никога няма да правя. Моите бебки са ужасно глезени, а аз постоянно тичам за всяко нещо да им угодя. При все ,че винаги като съм гледала такива родители като мен преди бях 100 % уверена че аз ще възпитавам правилно децата си. Уви много по-сложно се оказа в реалността да не глезиш децата и да не им угаждаш....
Открих също така че правя точно такива грешки във възпитанието, каквито винаги съм смятала че никога няма да правя. Моите бебки са ужасно глезени, а аз постоянно тичам за всяко нещо да им угодя. При все ,че винаги като съм гледала такива родители като мен преди бях 100 % уверена че аз ще възпитавам правилно децата си. Уви много по-сложно се оказа в реалността да не глезиш децата и да не им угаждаш....
Промени се целият свят-той вече не е същият.
Промених се и аз-започнах много по-философски да гледам на нещата.
Открих неподозирано огромната любов у себе си към тези малки същества
Вече нищо не е същото, и няма да бъде. И ми харесва!
Промених се и аз-започнах много по-философски да гледам на нещата.
Открих неподозирано огромната любов у себе си към тези малки същества
Вече нищо не е същото, и няма да бъде. И ми харесва!
Напълно подкрепям - започваш да живееш НАНОВО
и вече много неща в живота ти ги гледаш по различен начин 
,усещам се и че се усмихвам почти постоянно докато преди го правех по задължение(работата ми го изискваше) и почти никога импулсивно 
и аз се промених и мъж ми и родата 
Сега ве че нищо не очаквам и съм поне по-спокойна. 
Не мога да кажа, че абсолютно всичко се промени в живота ми, но много нови неща се появиха заедно с бебка. Появи се един цял свят, за който не съм подозирала. Появи се ново отношение към това, което правя всеки ден - защото се питам как ще се отрази на живота на мъничето. Все още искам да пътувам много, но вече с един човек повече. Но най-много се промени разбирането ми за понятието "майка" и свързаното с това "семейство". Всъщност по тази тема мисля, че мога да напиша книга (и сигурно ще го сторя някой ден).
Иначе - с каквото се занимавах, пак това правя. Имаше една тема за лишенията във връзка с бебетата - ами не мисля, че съм се лишавала от каквото и да било - т.е. да ми се е искало нещо, а да не мога да си го позволя.
Всъщност това е най-прекрасното изживяване. Усещането за него, обаче, изобщо не дойде в първия момент, в който видях мъничето. Идва всеки божи ден, по новому.
Иначе - с каквото се занимавах, пак това правя. Имаше една тема за лишенията във връзка с бебетата - ами не мисля, че съм се лишавала от каквото и да било - т.е. да ми се е искало нещо, а да не мога да си го позволя.
Всъщност това е най-прекрасното изживяване. Усещането за него, обаче, изобщо не дойде в първия момент, в който видях мъничето. Идва всеки божи ден, по новому.
Аз не се усещам променена,въпреки,че мъжът ми казва,че съм станала по-отговорна.Синът ми не ми тежи,не ми е криво,че някой може да ходи по дискотеки и купони,а аз не,въпреки че викога не съм си падала по нощния живот.
Но като се замисля намирам съществена разлика-преди аз изцяло принадлежах на себе си.Станах късно,мотках се,спортувах...Сега,когато някоя баба гледа детето аз пак правя същото,но НА МЕН ПОСТОЯННО НЕЩО МИ ЛИПСВА!Да,приятно е да си изпиеш кафето на спокойствие,но това е за 30 мин,иначе си го искам!И не мога да си представя как сме живяли без нашия син и как не съм забелязвала,че апартаментът ни е бил ПРАЗЕН!
Но като се замисля намирам съществена разлика-преди аз изцяло принадлежах на себе си.Станах късно,мотках се,спортувах...Сега,когато някоя баба гледа детето аз пак правя същото,но НА МЕН ПОСТОЯННО НЕЩО МИ ЛИПСВА!Да,приятно е да си изпиеш кафето на спокойствие,но това е за 30 мин,иначе си го искам!И не мога да си представя как сме живяли без нашия син и как не съм забелязвала,че апартаментът ни е бил ПРАЗЕН!
Ами всичко ,както са казали повечето мами. Начина ми на живот няма нищо общо с преди.. Само след като се прибрахме от родилното и ме оставиха сам самичка с бебока и бях в шаш..ми че аз и 1 памперс не бях пипала дотогава 
е...държа ме това чуство на несигурност и някаква форма на страх известно време и всичко си стана ОК. Но за себе си определено не мисля ,а пък и нямам възможност да мисля ... правя само това,което не изисква финанси
е...държа ме това чуство на несигурност и някаква форма на страх известно време и всичко си стана ОК. Но за себе си определено не мисля ,а пък и нямам възможност да мисля ... правя само това,което не изисква финанси
Не мога да кажа, че абсолютно всичко се промени в живота ми, но много нови неща се появиха заедно с бебка. Появи се един цял свят, за който не съм подозирала. Появи се ново отношение към това, което правя всеки ден - защото се питам как ще се отрази на живота на мъничето. Все още искам да пътувам много, но вече с един човек повече. Но най-много се промени разбирането ми за понятието "майка" и свързаното с това "семейство". Всъщност по тази тема мисля, че мога да напиша книга (и сигурно ще го сторя някой ден).
Иначе - с каквото се занимавах, пак това правя. Имаше една тема за лишенията във връзка с бебетата - ами не мисля, че съм се лишавала от каквото и да било - т.е. да ми се е искало нещо, а да не мога да си го позволя.
Всъщност това е най-прекрасното изживяване. Усещането за него, обаче, изобщо не дойде в първия момент, в който видях мъничето. Идва всеки божи ден, по новому.
Иначе - с каквото се занимавах, пак това правя. Имаше една тема за лишенията във връзка с бебетата - ами не мисля, че съм се лишавала от каквото и да било - т.е. да ми се е искало нещо, а да не мога да си го позволя.
Всъщност това е най-прекрасното изживяване. Усещането за него, обаче, изобщо не дойде в първия момент, в който видях мъничето. Идва всеки божи ден, по новому.
в никъв случай не се промени вси1ко и то защото полагаме съвсем умишлени услия за това(пак работим по 40 часа,спортуваме,ходим тук-там чат-пат,пътуваме и пр)..винаги съм ставала рано,била отговорна и пр..това к се промени и то не веднага е че проумяваш че си модел за някого и много трябва да внимаваш какъв..иначе всеки може да преповие и нахрани бебе,? за мен е не толкова със физическите грижи колкото в менталните такива..във всички случаи е чудесно това к ви чака:)
Много пъти с мъжа ми сме си говорили , че даже не си спомняме за живота си преди малкия да се роди , сякаш винаги е бил с нас . Промени се това , че сме по - ограничени от към време и пътуване , но навсякъде където е възможно го водим с нас . Ние двамата не сме се променили , нито отношенията ни , просто сме много щастливи . Така че , не мога да кажа , че всичко се е променило ! Аз станах доста по - спокойна и добра от преди и много се радваме на детето , не ми тежи нищо свързано с грижите за него , може би защото мъжа ми много ми помага !