Как се справяте с пипането на всякъде из къщата и качването по мебелите?//Децата ми още не ходят,но успешно се качват на дивана ,че о от дивана ако докопат холната масичка и на нея се качват ,слизат почти успешно от спалнята ,днеска за първи път имаме и рана от бели в чудо се виждам вече с близнаците някой ден ще се счупят главите докато се научат да ходят.Че и се бият когато едната няма същото като другата .Едната си издраска лицето някъде на количката ,защото я държа в стаята ,защото през деня най -бързо заспиват в нея и лесно я смъквам на вън защото сме на първия етаж и изпаднах в паника и от всичко отгоре ще ходим с рани утре на рождения им ден и в паяците не искат да седят ,а и няма много място.Колкото и да искам не може съвсем навсякъде да е обезопасено.
- Публикувана: 18 март 2016, 19:01 ч.
- Последно мнение: 24 март 2016, 18:20 ч.
Как се справяте с пипането навсякъде на малките деца?
Махаш очевадно опасните неща - ножове и др. остри предмети, качваш ги високо, ако имате стълбище слагаш решетка, да нямат достъп до тенджери с гореща течност и печки, слагате предпазители на контактите, мебелите да са фиксирани, за да не могат да си ги обърнат на главите, лекарствата и препаратите също високо. Балконите с ключ и ключът в теб. Монети и други дребни неща, подходящи за гълтане да няма около тях.
Другото - каквото дойде, не можеш да направиш нищо повече.
Другото - каквото дойде, не можеш да направиш нищо повече.
Как се справяте с пипането на всякъде из къщата и качването по мебелите?
Чакаш да стане поне на около 4 години. Тогава разбира, че името му не е "не пипай там"
Ще става по-зле. Порастват, увеличава се обсега им на достъп, нямаш идея колко може да са изобретателни в белите си.
Прибери остри и опасни предмети, сложи капачки на контактите, обръщай дръжките на тиганите навътре към стената и поне още 4-5 години си отваряй очите не на 4, ами на 40.
Прибери остри и опасни предмети, сложи капачки на контактите, обръщай дръжките на тиганите навътре към стената и поне още 4-5 години си отваряй очите не на 4, ами на 40.
И аз уж всичко опасно съм прибрала, затварям вратите към кухнята и банята (високи са дръжките и не ги стига), но си постига целите малкия разбойник, два пъти яде крем здраве, беше се посипал с бебешка пудра, докопвал е и ядене от масата ( за 2-те секунди, докато стигна до кухнята) и пада постоянно от някъде, защото се и катери навсякъде. За сега рани няма, но от моята заблеяност успя да разлее фритюрника и да се нацопа едно хубаво в олиото (беше студено за протокола). И така всеки ден намира нови неща, които не трябва да пипа, а аз всеки ден намирам нови неща, които трябва да махна от обсега му. Най-трудно е като ям денем сама с него, но май ще чакам да порасне, нямам друг избор.
Как се справям... Взела съм мерките, които Не се сърди човече е описала. Викам, обяснявам всеки ден по сто пъти едни и същи неща - "не пипай тука, защото пари", "не хапи, защото боли" и други разни, придружени с нарочна гримаса или жест, така че детето да ме разбере. Одирал се е, цицина на челото е имал, синки има редовно... Какво да го направя, така се расте. Като падне и се удари не го вдигам, не му казвам "ой на мама, дай да го цункаме и ще мине", и изобщо не му обръщам внимание. Това е, защото като по-малък (сега е на 2г. без два месеца) беше се научил, че като се удари получава повече внимание и като искаше нещо, примерно да му дам забранена вещ като дистанционното например, падаше нарочно, удряше се нарочно. Е, ако се удари лошо или видя, че е уплашен, го гушвам.
В момента е на етап "драскане с пастели по мебелите". Чакам да мине (доста ще има да почакам май
). В общи линии не се притеснявам на тоя етап от това, че може да се удари или да счупи някаква вещ. Страхувам се, че по-трудното предстои. Колкото повече растат, толкова повече опасни игри/ бели ще измислят. Но твоите деца са момичета и може да станат нежни госпожички, да гледат да не се изцапат, да играят с кукли и през ум да не им минава да правят бели.
В момента е на етап "драскане с пастели по мебелите". Чакам да мине (доста ще има да почакам май
). В общи линии не се притеснявам на тоя етап от това, че може да се удари или да счупи някаква вещ. Страхувам се, че по-трудното предстои. Колкото повече растат, толкова повече опасни игри/ бели ще измислят. Но твоите деца са момичета и може да станат нежни госпожички, да гледат да не се изцапат, да играят с кукли и през ум да не им минава да правят бели. Пха, имам едно такова, дето го чаках да стане нежна госпожичка, пък то фугира цялата музикална уредба с пластелин и си изрязва картинките от чаршафите и дрехите
Ще събудя детето от смях хахахахах! Исках да успокоя авторката, но ти направо я довърши
Нищо де! Може и на двете децата ви да станат мили госпожички. Хората се променят.. 
Пха, имам едно такова, дето го чаках да стане нежна госпожичка, пък то фугира цялата музикална уредба с пластелин и си изрязва картинките от чаршафите и дрехите
Ани Иванова_429091,повярвай,бях пробвала дори да завързвам вратичките на шкафовете и се оказа,че на мен ми трябва повече време да ги завържа отколкото на него да ги отвърже.Постоянно трябва да наблюдаваш близнаците и както са ти написали-остри,дребни,опасни предмети и препарати нависоко или най-добре заключени.
Следиш за най-опасното и се кръстиш Господ да ги пази от останалото.
У нас продължавам да не отварям прозорците. Един единствен път го направих без да съм пуснала щората и тя се метна на перваза. Хванах я за качулката да не литне.
Ония ден реши да кара скейт на плочките в кухнята. 100 пъти повторих, че ще се удари. На 101 падна и скъса юздичката под горната устна. Два дена яде пасирано.
Току що си разцепи веждата в ръба на масата. Сега ще треперя цяла нощ дали няма нещо повече от този удар. За тия няколко дена източи толкова кръв, колкото не е източвала за 4 години.
У нас продължавам да не отварям прозорците. Един единствен път го направих без да съм пуснала щората и тя се метна на перваза. Хванах я за качулката да не литне.
Ония ден реши да кара скейт на плочките в кухнята. 100 пъти повторих, че ще се удари. На 101 падна и скъса юздичката под горната устна. Два дена яде пасирано.
Току що си разцепи веждата в ръба на масата. Сега ще треперя цяла нощ дали няма нещо повече от този удар. За тия няколко дена източи толкова кръв, колкото не е източвала за 4 години.
С пипането от малки деца оправия няма! Очите не на 4, а на 400 000, задължително обезопасяване, задължително не го оставяш само много, много. Ставаш нещо като пазач или телохранител, буквално! Иначе най-разбиващите падания на детето ми са ставали пред очите ми, направо да не повярва човек! 
X
Реклама