страхът от раждането

Напълно те разбирам, аз също ходех на работа до последно, за да съм ангажрана с нещо, вкъщи щях да откача.
След като се запознах с процеса на раждането (задължително, за да си подготвена и да знаеш как протича) се стараех се да не мисля за него, а само за след това, как държа бебето, всичко е минало и двете сме живи и здрави 
Прочети и тази тема, мисля, че ще ти подейства успокояващо 
Лека бременност   

Еленче, миличка, успокой се! Няма нищо страшно, а нещо страхотно ти предстой. Да видиш и да пипнеш бебчето си, което досега само си усещала в себе си. Разбира се че ще се справиш и психически/ радостта от възможността да дадеш живот на малкото същество в тебе/ и физически/i]/ женското тяло е създадено за това да дава живот/. Разбира се че ще има малко болка, но уверявам те че си заслужава! Раждането е страхотно изживяване, малко болезнено но все пак много стойностно! Така че горе главата и само приятни емоции в тези последни мигове преди старта, защото бебето макар и вътре в корема на мама усеща всичко- и когато мама е уплашена и когато е сърдита и когато е нервна и ядосана, но най-вече бебчо обича когато мама е усмихната, уверена и щастлива. Така че Еленче горе главата и бъди спокойна, весела и усмихната в името на нероденото ти още бебче!

Точно неизвестността е най-страшна. С всичко друго си запозната, болката е поносима и си подготвен за нея, но неизвестността поне мен най-много ме тормозеше. Честно си казвам, че за тези 9 месеца единствения ми страх беше от това дали бебето ще се роди живо и здраво. От болката не се страхувах въобще, знам че е по силите на всяка жена да я преживее, така се появява новия живот. Повярвай ми, много е важна настройката! Може да звучи изтъркано, но за мен това е много важно. Бях абсолютно убедена, че всичко ще бъде наред, че няма да има проблеми. Тръгнах за родилното настроена страшно позитивна, уверена, много щастлива и много усмихната. И наистина всичко беше чудесно - и атмосферата, и въздуха , и преживяването...аз усещах някаква магия в тази нощ. Страхотно беше моето раждане - истинско вълшебство! И така стана, защото бях сигурна че така ще стане. Бъди спокойна, мисли само позитивно, подготви се с достатъчно информация и си представяй прекрасното си бебенце. Това е най-естественото нещо на света, а болката е напълно поносима (според мен - раждах без упойка и за мен болката беше напълно търпима) Желая ти много, много леко раждане

Много точно казано.

Пожелавам ти скоро страхът ти да се превърне в нетърпение да родиш по-скоро, както стана при мен  Предстои ти най-голямото щастие на света 
Леко раждане 

благодаря ви! имах нужда да чуя такива думи!

Ще забравиш страховете си след като гушнеш малкото човече
Аз работих до онез 45 дена, който се вземат преди раждане. Но успях да изтрая само 25... Дияна бързаше и се роди 20 дена по рано
Ще си намериш някакво хоби за у дома, и няма да мислиш за нищо лошо.

Стоя си аз в предродилна и съвсем сериозно заявявам на акушерката "ама аз хич не искам да раждам"  А после се тичах в детската стая да си гледам малката Диянка

Леко раждане   

ellenka, аз изкарах кошмарна бременност точно заради този ми УЖАС от раждането. Така и не можах да го преодолея. Ако може това да те успокои: когато получих първта контакция си казах "Това е, ще се ражда". Всичкия ми страх до тогава изчезна. Признавам си много неочаквано за мен . Бях наистина изключително спокойна.
 
Според мен не се и настройвай много романтично за момента, в който бебето се роди. Твърде вероятно е да не изпиташ веднага силните чувства, които майките тук обичат да споменават. Това не е ненормално.

Леко раждане ти пожелавам!

Мами положението и при мене е същото предстои ми секцио след около седмица и ме е страх много, старая се да си задържам емоциите за себе си, но цялото това подтискане ми влияе зле на мене.
Страх ме от всичко от това как ще мине, как ще е бебо, как ще съм аз, от болката.
Незнам как да го превъзмогна

Аз изпитвах ужас и от раждането и от това дали ще е здраво бебето После се оказа че е нямало нужда да се притеснявам нито за едното, нито за другото. За здравото бебе ми биаха напражили всички възможни тестове и аз обаче като луда четях и се притеснявах за онези неща кадето не могат да се открият от тестовете и накрая реших че няма нужда-каквото съм могла съм направила. Трябваше ми и време да преодолея ужаса от раждането имайки впредвид почти всички ужасни истории и всичко което бях чула от приятелки. Никол е пратила линк към чудесна тема, която на мен лично ми действа подтискащо, но това е извън темата. Въпроса е че няма накъде и каквото и да преживеете после имате сладкото бебче! А болката чак пък толкова да не се правим на герои-ужасна е ,но имаме ли избор Аз съм с две ръце за епудурална поставена добре и тогава раждането в общия случай става като по телевизията-направо показно и болката я няма и тогава всичко е супер. истината е че наи-реалния страх е за бебо , но ако можеш да не мислиш за това -не става -знам от личен опит но да го кажа...
За секциото, Мимка, не знам има много теми във форума и според мен всички за ужасяващи-и това е моето лично мнение. Толкова ли се налага да е секцио?
а тези романтични чуства след като те е прегазил влака наистина е нормално да ги няма и не се укоряваите-всичко ще си доиде на мястото.
Леко раждане и добър екип с професионално и човешко отношение ти пожелавам!

Това ми е адски познато, а с второто страха ми се беше увеличил стократно - та не е и страх от неизвестността  ...........може би раждането като акт е пределния момент който променя всичко след това и страха е от промяната в живота пък било за първи, втори , трети или ....път.

Така или иначе момента е неизбежен     аз така се успокоявах  а след това .....след това е цяло вълшебство.

Успех и леко раждане 

Не се страхувай. Приеми го като празник (ще се убедиш, че е така).
Не те ли гъделичка любопитството от срещата с малкото човече? Как изглежда, колко е мекичко и пухкаво?
Моментът е толкова неповторим и вълнуващ, че бих го преживяла с най-голямо удоволствие и 3-ти път.
Леко раждане с живо и здраво бебче на финала и спокойно.

Наистина неизвестността е най-плашеща, но само си повтаряй, че всичко ще е наред. Това, което аз разбрах е, че е важно да слушаш какво ти говорят акушерката и лекаря и да се стараеш да го изпълняваш. Така хем минава по-лесно, хем като се опитваш да се съсредоточиш, не мислиш за болката. И аз се притеснявах как ще се справя, но лекарят после специално ме похвали. Всяко раждане е индивидуално, затова не слушай разкази, които само ще те уплашат повече. И в момента, когато си видиш  детенцето, всичко се забравя! Успех!

И аз умирах от страх и неописуем ужас,ако това ще те успокои.Даже накарах таксиметърджията да спре,щото аз категорично отказвам да раждам Изобщо от всичко ме беше страх,обаче раждането си е неминуемо МъжО даже се бъзикаше с мен:”И сега какво-вечно бременни ли ще си седим от тук нататък?” Даже посъбрах малко повече персонал от необходимото преди да вляза в операционната,щото от ужас ми колабираха вените и по никакъв начин не можеха да ми сложат абоката.2 сестри се отказаха,че ме били направили на решето и повече не искаха да ме бодат Добре,че печените акушерки си знаят работата-иначе щях да родя вместо в 9 сутринта в 9 вечерта
Сега като се върна 2 месеца назад ми е адски  и знам,че ако пак се наложи да раждам изобщо няма да се стягам и панирам.
Всичко ще бъде наред и здраво бебче да те радва 

еми то май е нормално малко преди края да те хване страх!!!при мен също е така,все си мисля дали ще се справя и дали бебето ще е живо и здраво!!!Но в крайна сметка всички жени минават през това,няма начин и ние да не се справим

Няма нищо страшно.   За болките, винаги можеш да си поискаш упойка. Но най важна е ПОЛОЖИТЕЛНАТА НАГЛАСА за раждането. Аз бях изчела доста литература за раждането, изгледала два филма по "Дискавъри", отделно бях гледах клипчета на раждащи жени (скоро някой тук във форума беше дал линк) и знаех какво ме очаква... Влязох в предродилна без грам страх, напрежение или дискомфорт. Доверих се изцяло на акушерките и лекаря, които следяха сърдечните тонове на бебто. Говорихме си почти през цялото време, родих за три часа и половина без упойка, по естествен път. Е, имаше и малко болка, но удовлетворението и радостта, които изпитах след раждането бяха сто пъти по силни!
Успех и повече ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ  

Не се притеснявай - ще те е страх до последно . Казвам ти го от личен опит. И двата пъти ме беше мноооого страх предварително.
Но, последните дни от бременностите ми бяха толкова трудни, тежки и мъчни, че забравих всякакъв страх и се молех да родя. Особено при втората, когато не можех да дишам, не можех да спя, не можех да се храня и т.н. Забравих и за страх, и за болка, и за всичко. Дори сама се примолих да ми сложат система, само и само да родя
Истината е, че когато се започне, страхът изчезват, някак си от всичко останало, не ти остава време да се страхуваш.
Повече разходки, за да си отвличаш вниманието и УСПЕХ - ЛЕКО И МНОГО БЪРЗО РАЖДАНЕ

Много, много хубаво го е казала Kalida.Найстина много е важно да си спокойна и да мислиш само положителни неща.Както каза Сиска раждането найстина е едно вълшебство и щастлива е тази жена,която го изживее.Не мисли за болката,тя се превъзмогва,пък найстина ако мислиш,че не можеш да я понесеш пойскай си упойка,от личен опит ще ти кажа че много помага.
 Желая ти леко раждане и едно хубаво и здраво бебче.Успех!

Напълно съм съгласна със Сиска, че трябва положителна нагласа. Ако досега бременността ти е вървяла добре, ако лекарите не са те притеснили, че с бебето нещо не е наред - не виждам причина да се притесняваш. А колкото до страховете от раждането - когато тръгнахме към болницата изобщо не ми остана време да мисля за това - болките бяха обладали цялото ми съзнание и исках само по-бързо да родя, за да свърши всичко и да видя бебето си. Изобщо не съм се притеснявала, че може да стане нещо лошо с мен или с него. Сега ми остава около месец до раждането и покрай грижите за баткото, таткото и приготовленията за новия член на семейството пак не ми остава време да се притеснявам.
Така че ти желая страховете ти да се "изпарят", леко раждане и едно прекрасно малко съкровище.

Всички сме минали през този период.Болка има,но не е толкова страшно.Не мисли за лошите страни,а за положителните.Как ще гушнеш твоето най-хубано бебче,как ще го целуваш,колко ще си щастлива като ти се усмихне за първи път.как ще возиш бебчето и ще се гордееш,че си дала и ти нещо на този свят.

Няма страшно, ето ти за доказателство моето раждане и още няколко
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=57279.0

Аз с тези думи се явих на акушерката като ме приемаха: Много ме е страх! Тя ми каза: слушай сърчицето на бебето и мисли само за него и всичко ще е наред! И така беше! А и докторите, и акушерките със своето спокойствие ми внушаваха и на мен да не се страхувам. Освен това всички изчетени усложнения НЕ ми се случиха, въпреки убедеността ми в противното, обезболяващото си каза също думата - всичко беше много добре!
И при теб ще е така  

Ох мили мами, ако Ви няма Вас незнам какво ще правим ние бъдещите майки. На мен термина ми е утре, а нямам грам признак за раждане. Така ме е обзела паниката, че оная вечер ми се повръщаше от напрежение и главоболие. Чувствам се адски напрегната и незнам как да отпусна топката в стомаха. Ходя на записи на тоновете и само мисля - дали ще са добри, дали ще ме изчакат или ще ми го предизвикат раждането, кога точно ще родя, ще бъде ли добре бебчето......и куп такива неща.

Няма ли начин тема от рода на тази, да мине без "всичко се забравя"?! То за това, едва ли някой се съмнява и едва ли някой се притеснява,че няма да може да го забрави...или изпиталите болката си го повтарят за да се убедят сами себе си...Дано всичко е наред с мен и скоро разбера, но си мисля, че за нас, които ни предстой всичко някой и друг по практичен съвет би ни подействал по добре.
Надявам се никои да не се е обидил

Опитай се да релаксираш и да не мислиш постянно в това. КОгато човек е под стрес в организмът се отделя хормон, който пречи на концентрацията и на контрола върху мускулите и усилва болката. Вместо да се тревожиш дали всичко ще е наред опитай се да си повтаряш следното:
"Съвсем скор ще бидя малкото си детенце и ще бъде много вълнуващо. До момента на консултациите всичко е било наред така че и раждането ще мине успешно, няма повод за притеснение. Аз съум здрава и силна и тялото ми ще се справи, защото всичко, което искам в момента е да стана майка на здраво детенце и тялото ми ще се справи, защото наистина го желая!"
Горе долу това си повтарях мислено, когато ми се въртяха черни мисли из главата, опитай и ти нещо в този дух
Аз вярвам, че хогато човек мисли положително предизвиква положитени неща върху себе си. В никакъв случай не си мисли лоши неща, не оставяй околните да ти разказват разни лоши истории по темата. Аз тръгнах към родилното със силни болки, но ЩАСТЛИВА все едно че отивам на дългоочаквана среща - най-вълнуващата среща в живота - срещата с МОЕТО ДЕТЕ
Успех мила!!!

Още нещо: не се претоварвай с работа - ако работата те разсейва ОК, но претоварването води до психическо напрежение, а ти в момента имаш нужда да си отпочинала и спокойна, имаш ОГРОМНА нужда от спокойствие заради себе си и заради бебето. Ако работата те натоварва - спри я!
Аз работих до последно, а вечер ми се плачеше от пренапрежение  - не си струва да предаваш тези нерви на бебето си, ама като съм билагъска

Аз се мъчих да съм много положително настроена и да не мисля за това,преди раждането. Работих до последния ден...
 Родих секцио и бях толкова щастлива и така леко ми се размина, че на другия ден бях готова да издържа всичко отново само да мога да гушна още едно такова сладко бебче...
 И изобщо нямам лоши спомени и вече започнахме да мислим за другото бебе. Дано скоро да стане, защото ми липсва бременността, а и искаме повече дечица да имаме!
 Успех на страхуващите се бъдещи майчета! Няма страшно...нали все пак това ни е основната мисия в живота

Моят практичен съвет аз вече маи го споменах -епидурална упоика и тогава нямаш никакъв страх от раждането като процес-болка няма, акушерката да ти казва кога да се напъваш и наи-силните контракции ще ги усещаш като лек натиск на корема, но не и болка и за теб и за всички е по спокоино-те там ще правят каквото трябва и ще си супер. Виж страха за бебето няма да изчезне каквото и да ти казваме-само се настрои позитивно и тогава раждането става празник! И тогава няма нужда да го забравяш а си остава един хубав момент от началото до края.
Съжалявам Нели и Жана ама хич не съм съгласна с вас-нищо лично-секциото е по спешност и не е цвете изобщто, а пък това за релаксирането-ха-ха-ха-не виждам как точно става-боли така силно че не можеш да дишаш-и не всички могат да приложат този метод-мисля даже че много малко могат-така че не разчитай да се напънеш да релаксираш просто еи така. Виж за другото съм съгласна с Нели болката така ще направи че нито разкритие ще имаш, мускулите не могат се отпуснат и малко ако се закучи ситуациата и пропуснеш момента за епидурална и после си чувала как раждат по 20-30 часа. Аиде 21 век сме-ура бих казала!

Когато раждането започне ще си учудващо мобилизирана!
Ще се справиш чудесно, сега мисли за "след", а не за самото раждане.
И да слушаш акушерката!
Успех, миличка, скоро ще гушнеш най - прекрасното създание на света .

За епидуралната упоика ми звучи много добре, но в някой от разказите в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=74975.0 или е било много рано за поставянето, или после се е оказало късно...Задавам риторичен въпрос, но след като си поискал принципно таква упийка, не са ли лекарите тези, които трябва да следят кога точно е момента на поставянето?!

Точно така се чувствах и аз.Ако някоя жена ми каже,че не е изпитвала страх от раждането или неизвестността няма да й повярвам.Леко раждане  и просто се опитвай да не си представяш лоши неща,а само хубави.

Раждането ми продължи 20 часа, но въпреки че беше долго е най-силният и стойностен момент в живота ми. Няма с какво да се сравни.
Имах ужасен страх от самото начало, защото майка ми ме е родила трудно. Исках секцио дори. В деня, в който родих, имах час при гинеколога, с цел да планираме секцио. Пропуснах си часа, защото 10 часа по-рано ми изтекоха водите Сега се радвам на 100 процента, че родих нормално. Епидуралната упойка направи раждането песен и от тези 20 часа най-неприятните моменти бяха прегледите преди упойката (защото след това просто не ги усещах), а физическа сила се искаше накрая при напъните (при мен бяха около 30-40 мин., това защото не дишах правилно - с астма съм, иначе може и с 2-3 напъна да излезе бебето). Тогава и малко ме болеше, защото за да си усещам контракциите спряха епидурала.
За следващия път знам, че просто трябва да си пазя силите за накрая.
Предстои ти велик момент! Радвай му се с всички сетива, настрой се положително (въпреки всичките ми страхове, когато ми изтекоха водите с таткото обърнахме ролите - той се притесни ужасно, а аз бях изключително спокойна). Всичко ще бъде наред! Успех и да гушкаш едно сладко здраво бебче!

Най-практичният съвет, който бих могла да дам е да слушате акушерката и да  правите това, което ви казва. Върши чудесна работа при раждането. 

Иначе и според мен до голяма степен е въпрос на вътрешна нагласа. Сиска толкова точно е описала и моето настроение тогава!
За мен също по-голямата част от проблемите при раждането отпадат при правилна нагласа.
Аз след като родих приятелите ми ми казваха- Ами да, на теб ти беше лесно раждането, защото ти имаше много положителна настройка към него. И тогава всъщност се замислих, че беше точно така- отидох с радост в родилното и с абсолютната увереност, че няма начин да не е наред всичко

Успех на всички, на които им предстои раждане! 

Не ме е било страх нито за момент.Бях гледала,чела,слушала неща свързани с раждането и бях много подготвена какво ме чака.Тръгнах да раждам с усмивка.Раждането мина добре,аз супер спокойна и всичко бе ок.

при мен пак е обратното,нямам тарпение да доиде дениа в които,ще изпитам болката и удоволствието от раждането!но май няма и да разбера понеже имам проблем с очите
искамисе да усетя всяко едно чувство каквото и да е то ,сварзано с това човече което ме рита в момента

Този ти страх ще изчезне единствено в мига, в който чуеш заветния плач на детето си, за да... се замени с онзи, другия - под лъжичката. Както се казва: добре дошла в клуба!  

Аз откраднах всички учебници на майка ми, изчетох всякакви ужасии и в тях, и в нета. В резултат -  през цялата си бременност се страхувах за какво ли не. Лекарката накрая уговаряше съпруга ми да скрива всякакво инфо от мен, защото съм станала параноичка...
В последните седмици от жегата ли, от затъпяването ли, но ме обзе едно овче спокойствие и се притеснявах само да не ми изтекат водите на улицата .
В нощта на раждането, пътувахме към болницата с такси, аз гледах как се тресе бъдещия татко и се чувствах като на филм, все още не вярвах, че ми се случва на мен, хилих се и бях абсолютно уверена ,че ще ме върнат вкъщи и ще си бремения спокойно поне още няколко месеца .
Като ми казаха "Оставаш!", тогава вече изтрезнях, но от слушането на сърчицето, разните процедури и заръки, които трябва да изпълняваш не ти остава много време за страхуване.
Родих без никакви упойки за около 4 - 5 часа всичко от влизането ми нахилена в болницата и не, никога няма да забравя колко мобилизирана бях; колко много ме болеше; и въпреки всичко накрая си казах: не беше толкова ужасно!; и разбира се - момента в който видях за пъри път детенцето си и ми заприлича на малко, розово сладкишче. Мисля, че това ще ми е пред очите цял живот...

Практическите съвети са:

Вярвай, че всичко ще бъде наред! Повтаряй си го! И то ще бъде!

Успех на всички!   

Само леко въпросче-досега раждала ли си? Ако не си бих искала честно да споделиш след като родиш

относно това аз бих казал да си говориш с доктора, а да не четеш форума-по това се различава добрия анестезиолог -слага я когато трябва и си подвижна, но болка няма. 

Пожелавам ти тази прекрасна история и други подобни да ти вдъхнат по-позитивна нагласа към раждането и да преодолееш страха. Болката - има я, но нагласата ти до голяма степен я определя и е контролируема, ако запазиш спокойствие. Дали ще се развият добре нещата - ами моли се на нещо, на което вярваш - Бог или друго - всичко да се развие по най-добрия възможен начин. Най-вероятно всичко ще е наред. Винаги има рискове, разбира се, но затова правим каквото можем - избираме внимателно къде и при кого да родим например, информираме се доколкото можем предварително - а останалото е божа работа. И да те е страх, няма как да я промениш. Успех и леко.

И аз много се страхувах не от самото раждане,че ще ме боли,а дали с бебчето всичко ще е наред и дали ще успея.Родих в края на 8я месец и бях много неподготвена,но много изненадващо спокойна.Всичко мина и бях изненадана,какъв герой излязох.

Най_вероятно така и Ще стане И аз бях така, дори не можех да спя ноЩно време, въртях се постоянно. Към самият край ве4е си нетърпелива, и забравяШ страховете.

Ще се справиш!Ако знаеш само аз каква паника съм,но когато раждах бях най-силната психически от всички мами!Така,че сигурна съм,че ще се справиш!

ни се страхуваи.Как може да се страхуваш от такова нещо? при всякя жена е различно

Спокойно, болката е поносима.Вярно е, че и всеки е с различен праг на болка.Настрой се позитивно.Аз карах патологична от всякъде бременост и ме бешестрах дали ще износя бебето.Раждането го чаках с нетърпение.Леко раждане!!!

Това все едно аз съм го писала.Успех и леко раждане.

Не се ядосвай,мамите се оптват да те успокоят с думите" не се забравя",да ти дадат кураж,няма точна рецепта която да те успокои,всичко зависи от теб и твоята нагласа,който и каквото и да ти каже за него и неговите преживявания е само за да те успокои,твоето раждане ще уникално и изпитано само от теб затова никой не може да ти каже как точно ще премине и как ще се чустваш.
Това което аз мога да ти кажа е нещото което аз си повтарях.Това е само един единствен ден тогава ще ме боли ,тогава ще ме е страх но резултата от всичко ще ме радва цял живот,така че слагай розовите очила и мисли че точно ти ще родиш най леко и бързо,най красивото бебе на света и че то има нужда от спокойна и щастлива мама.
Успаех и дано и аз да не съм те октекчила ноо само толкова мога да ти помогна

Страха не само, че ме ореследва все повече, ами като знам , че ми остава по-малко от седмица до секциото и ми призляваааааааааааа

и аз съм на същото дередже - след една седмица влизам за секцио...... и съм се пищисала от паника
в момента се чудя колко течност изтича,когато ти се пукне околоплодния мехур........

Не само водата от мехура, ако ти кажа какви глупости ми се въртят в главата, ще ме приберът не да раждам, а в лудница

 

Мимка,аз 8 месеца знаех че ще раждам секцио и тъкмо се бях настроила и почти успокоила,кагото на края на 9 месец доктора ми заяви,че няма вече смисъл от секцио,да родя нормално,бебето не е голямо и т.н.Направо се  .За 4 дни трябваше да се пренастроя отново.И накрая родих нормално,без упойка.Доктора нищо не позна  Нито бебето беше момиче,нито беше малко - 3.850 кг.,нито беше лесно.Но- не съжалявам защото всичко мина за 3 часа.
Ти поне знаеш какво ти предстои.Стисни зъби и си кажи,че имаш един ден от живота ти,в който ще те боли.Ще те боли операцията ,а през това време ще си имаш вече бебчето и ще си мислиш за него и за това,че всичко вече е минало.Успех!Ще те чакаме в Родени през 2006г.