За епидуралната упоика ми звучи много добре, но в някой от разказите в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=74975.0 или е било много рано за поставянето, или после се е оказало късно...Задавам риторичен въпрос, но след като си поискал принципно таква упийка, не са ли лекарите тези, които трябва да следят кога точно е момента на поставянето?!
- Публикувана: 11 апр. 2006, 19:21 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2006, 09:00 ч.
страхът от раждането
Това ми е адски познато, а с второто страха ми се беше увеличил стократно - та не е и страх от неизвестността 
...........може би раждането като акт е пределния момент който променя всичко след това и страха е от промяната в живота пък било за първи, втори , трети или ....път.
Така или иначе момента е неизбежен
аз така се успокоявах а след това .....след това е цяло вълшебство.
Успех и леко раждане
...........може би раждането като акт е пределния момент който променя всичко след това и страха е от промяната в живота пък било за първи, втори , трети или ....път.Така или иначе момента е неизбежен
аз така се успокоявах а след това .....след това е цяло вълшебство.Успех и леко раждане
и просто се опитвай да не си представяш лоши неща,а само хубави.
Раждането ми продължи 20 часа, но въпреки че беше долго е най-силният и стойностен момент в живота ми. Няма с какво да се сравни.
Имах ужасен страх от самото начало, защото майка ми ме е родила трудно. Исках секцио дори. В деня, в който родих, имах час при гинеколога, с цел да планираме секцио. Пропуснах си часа, защото 10 часа по-рано ми изтекоха водите
Сега се радвам на 100 процента, че родих нормално. Епидуралната упойка направи раждането песен и от тези 20 часа най-неприятните моменти бяха прегледите преди упойката (защото след това просто не ги усещах), а физическа сила се искаше накрая при напъните (при мен бяха около 30-40 мин., това защото не дишах правилно - с астма съм, иначе може и с 2-3 напъна да излезе бебето). Тогава и малко ме болеше, защото за да си усещам контракциите спряха епидурала.
За следващия път знам, че просто трябва да си пазя силите за накрая.
Предстои ти велик момент! Радвай му се с всички сетива, настрой се положително (въпреки всичките ми страхове, когато ми изтекоха водите с таткото обърнахме ролите - той се притесни ужасно, а аз бях изключително спокойна). Всичко ще бъде наред! Успех и да гушкаш едно сладко здраво бебче!
Имах ужасен страх от самото начало, защото майка ми ме е родила трудно. Исках секцио дори. В деня, в който родих, имах час при гинеколога, с цел да планираме секцио. Пропуснах си часа, защото 10 часа по-рано ми изтекоха водите
Сега се радвам на 100 процента, че родих нормално. Епидуралната упойка направи раждането песен и от тези 20 часа най-неприятните моменти бяха прегледите преди упойката (защото след това просто не ги усещах), а физическа сила се искаше накрая при напъните (при мен бяха около 30-40 мин., това защото не дишах правилно - с астма съм, иначе може и с 2-3 напъна да излезе бебето). Тогава и малко ме болеше, защото за да си усещам контракциите спряха епидурала.За следващия път знам, че просто трябва да си пазя силите за накрая.
Предстои ти велик момент! Радвай му се с всички сетива, настрой се положително (въпреки всичките ми страхове, когато ми изтекоха водите с таткото обърнахме ролите - той се притесни ужасно, а аз бях изключително спокойна). Всичко ще бъде наред! Успех и да гушкаш едно сладко здраво бебче!
Няма ли начин тема от рода на тази, да мине без "всичко се забравя"?! То за това, едва ли някой се съмнява и едва ли някой се притеснява,че няма да може да го забрави...или изпиталите болката си го повтарят за да се убедят сами себе си...Дано всичко е наред с мен и скоро разбера, но си мисля, че за нас, които ни предстой всичко някой и друг по практичен съвет би ни подействал по добре.
Надявам се никои да не се е обидил
Надявам се никои да не се е обидил
Най-практичният съвет, който бих могла да дам е да слушате акушерката и да правите това, което ви казва. Върши чудесна работа при раждането.
Иначе и според мен до голяма степен е въпрос на вътрешна нагласа. Сиска толкова точно е описала и моето настроение тогава!
За мен също по-голямата част от проблемите при раждането отпадат при правилна нагласа.
Аз след като родих приятелите ми ми казваха- Ами да, на теб ти беше лесно раждането, защото ти имаше много положителна настройка към него. И тогава всъщност се замислих, че беше точно така- отидох с радост в родилното и с абсолютната увереност, че няма начин да не е наред всичко
Успех на всички, на които им предстои раждане!
Този ти страх ще изчезне единствено в мига, в който чуеш заветния плач на детето си, за да... се замени с онзи, другия - под лъжичката. Както се казва: добре дошла в клуба!
Аз откраднах всички учебници на майка ми, изчетох всякакви ужасии и в тях, и в нета. В резултат - през цялата си бременност се страхувах за какво ли не. Лекарката накрая уговаряше съпруга ми да скрива всякакво инфо от мен, защото съм станала параноичка...
В последните седмици от жегата ли, от затъпяването ли, но ме обзе едно овче спокойствие и се притеснявах само да не ми изтекат водите на улицата
.
В нощта на раждането, пътувахме към болницата с такси, аз гледах как се тресе бъдещия татко и се чувствах като на филм, все още не вярвах, че ми се случва на мен, хилих се и бях абсолютно уверена ,че ще ме върнат вкъщи и ще си бремения спокойно поне още няколко месеца.
Като ми казаха "Оставаш!", тогава вече изтрезнях, но от слушането на сърчицето, разните процедури и заръки, които трябва да изпълняваш не ти остава много време за страхуване.
Родих без никакви упойки за около 4 - 5 часа всичко от влизането ми нахилена в болницата и не, никога няма да забравя колко мобилизирана бях; колко много ме болеше; и въпреки всичко накрая си казах: не беше толкова ужасно!; и разбира се - момента в който видях за пъри път детенцето си и ми заприлича на малко, розово сладкишче. Мисля, че това ще ми е пред очите цял живот...
Практическите съвети са:
Вярвай, че всичко ще бъде наред! Повтаряй си го! И то ще бъде!
Успех на всички!
Аз откраднах всички учебници на майка ми, изчетох всякакви ужасии и в тях, и в нета. В резултат - през цялата си бременност се страхувах за какво ли не. Лекарката накрая уговаряше съпруга ми да скрива всякакво инфо от мен, защото съм станала параноичка...
В последните седмици от жегата ли, от затъпяването ли, но ме обзе едно овче спокойствие и се притеснявах само да не ми изтекат водите на улицата
.В нощта на раждането, пътувахме към болницата с такси, аз гледах как се тресе бъдещия татко и се чувствах като на филм, все още не вярвах, че ми се случва на мен, хилих се и бях абсолютно уверена ,че ще ме върнат вкъщи и ще си бремения спокойно поне още няколко месеца
.Като ми казаха "Оставаш!", тогава вече изтрезнях, но от слушането на сърчицето, разните процедури и заръки, които трябва да изпълняваш не ти остава много време за страхуване.
Родих без никакви упойки за около 4 - 5 часа всичко от влизането ми нахилена в болницата и не, никога няма да забравя колко мобилизирана бях; колко много ме болеше; и въпреки всичко накрая си казах: не беше толкова ужасно!; и разбира се - момента в който видях за пъри път детенцето си и ми заприлича на малко, розово сладкишче. Мисля, че това ще ми е пред очите цял живот...
Практическите съвети са:
Вярвай, че всичко ще бъде наред! Повтаряй си го! И то ще бъде!
Успех на всички!
при мен пак е обратното,нямам тарпение да доиде дениа в които,ще изпитам болката и удоволствието от раждането!но май няма и да разбера понеже имам проблем с очите 
искамисе да усетя всяко едно чувство каквото и да е то ,сварзано с това човече което ме рита в момента
искамисе да усетя всяко едно чувство каквото и да е то ,сварзано с това човече което ме рита в момента
За епидуралната упоика ми звучи много добре, но в някой от разказите в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=74975.0 или е било много рано за поставянето, или после се е оказало късно...Задавам риторичен въпрос, но след като си поискал принципно таква упийка, не са ли лекарите тези, които трябва да следят кога точно е момента на поставянето?!
Точно неизвестността е най-страшна. С всичко друго си запозната, болката е поносима и си подготвен за нея, но неизвестността поне мен най-много ме тормозеше. Честно си казвам, че за тези 9 месеца единствения ми страх беше от това дали бебето ще се роди живо и здраво. От болката не се страхувах въобще, знам че е по силите на всяка жена да я преживее, така се появява новия живот. Повярвай ми, много е важна настройката! Може да звучи изтъркано, но за мен това е много важно. Бях абсолютно убедена, че всичко ще бъде наред, че няма да има проблеми. Тръгнах за родилното настроена страшно позитивна, уверена, много щастлива и много усмихната. И наистина всичко беше чудесно - и атмосферата, и въздуха , и преживяването...аз усещах някаква магия в тази нощ. Страхотно беше моето раждане - истинско вълшебство! И така стана, защото бях сигурна че така ще стане. Бъди спокойна, мисли само позитивно, подготви се с достатъчно информация и си представяй прекрасното си бебенце. Това е най-естественото нещо на света, а болката е напълно поносима (според мен - раждах без упойка и за мен болката беше напълно търпима) Желая ти много, много леко раждане 
Пожелавам ти тази прекрасна история и други подобни да ти вдъхнат по-позитивна нагласа към раждането и да преодолееш страха. Болката - има я, но нагласата ти до голяма степен я определя и е контролируема, ако запазиш спокойствие. Дали ще се развият добре нещата - ами моли се на нещо, на което вярваш - Бог или друго - всичко да се развие по най-добрия възможен начин. Най-вероятно всичко ще е наред. Винаги има рискове, разбира се, но затова правим каквото можем - избираме внимателно къде и при кого да родим например, информираме се доколкото можем предварително - а останалото е божа работа. И да те е страх, няма как да я промениш. Успех и леко.
Пожелавам ти скоро страхът ти да се превърне в нетърпение да родиш по-скоро, както стана при мен Предстои ти най-голямото щастие на света 
Леко раждане
Предстои ти най-голямото щастие на света Леко раждане
И аз бях така, дори не можех да спя ноЩно време, въртях се постоянно. Към самият край ве4е си нетърпелива, и забравяШ страховете. Това ми е адски познато, а с второто страха ми се беше увеличил стократно - та не е и страх от неизвестността ...........може би раждането като акт е пределния момент който променя всичко след това и страха е от промяната в живота пък било за първи, втори , трети или ....път.
Така или иначе момента е неизбежен аз така се успокоявах а след това .....след това е цяло вълшебство.
Успех и леко раждане
...........може би раждането като акт е пределния момент който променя всичко след това и страха е от промяната в живота пък било за първи, втори , трети или ....път.Така или иначе момента е неизбежен
аз така се успокоявах а след това .....след това е цяло вълшебство.Успех и леко раждане
Препоръчани теми