Шоколадова киста

Аз преди да забременея имах киста,която приличаше на ендометриозна,беше почти 5 см-предписаха ми 1 месец Марвелон,но в двойна доза и на другия месец след много болезнен цикъл кистата беше изчезнала,т.е оказа се фоликулярна.За съжаление в други случаи се оказват наистина ендометриозни и тогава се прави лапароскопия и следва съответното лечение...  Успех и не се притеснявай-всичко се лекува! 

Заради много тежка форма на ендометриоза ми премахнаха оперативнно матката и яйчниците на 29 години(сега съм на 33).Отиди да ти направят лапароскопия и да ти изпишат лекарства,наистина съм сигурна,че Ясмин не е най-доброто лечение.Има и тема за ендометриоза,можеш да попиташ и там.
Ето я темата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=885458;topicrefid=3

Еднометриозната киста няма да изчезне с хапчета, не си губи времето.
Най-добре иди при друг лекар, но не кваратален гинеколог, а някой от реномирана болница или клиника, да си каже и той меннието за вида на кистата. Преди това не се тъпчи напразно с лекарства.

Моята едндометриозна киста за 1,5 месеца стана от 3 см. - 7 см. Откриха я един месец след инсеминация при която естествено нямах никакви кисти и се надявах на бременност. Това означава че кистата се е появила две седмици преди да я открият с този размер от 3 см. На твое място не бих чакала 3 месеца до следващия преглед. И на мен казаха, че бавно се развива и да отида на преглед след месец, но не ги послушах и ходех през няколко дни на ехограф по моя инициатива и я наблюдавахме как си расте с дни. Когато ме оперираха вече беше изконсумирала единия яйчник, отстраниха и тръбата към него. По моя инициатива си правих туморен маркер, който беше леко завишен и лекарката каза че тези стойности отговарят на ендометриоза.

Можеш ли да ми кажеш кой е туморния маркер?

CA125. При горна граница 35, моят беше 31, и пак имах огромна ендометриозна киста, и огнища, и сраствания.
Лекарят каза, че при жени без ендометриоза трябва да е около 10 примерно. Нещо такова ми беше каза веднъж. Един вид да не се лъжа, че ми е в референтни граници, пак бил висок.

Ами като си имала толкова огнища и сраствания не ти ли предложиха тотална хистеректомия?При втората ми операция са ми извадили киста колкото мъжки юмрук,назначиха ми Золадекс-не помогна и претърпях трета операция,махнаха ми всичко.Имало е огнища и разсейки навсякъде,майка ми е медицинско лице и са и показали снимки от операцията и се ужасила,защото е помислила,че е най-лошото.Цялата матка,дори и срязана е била в съвсем мънички точковидни огнища.На хистология излезе само ендометриоза.
Много ми е мъчно,на моята възраст жените раждат второто си дете,а аз вися по кабинети на лекари и съм в менопауза.

Ох вече съм шаш и паника. Аз съм от Бургас, а тук май нямаме добри специалисти и незнам сега накъде. А и диагнозата не е сигурна защото трудно хвана кистата на ехлграфа.

И аз съм от Бургас.Единствено доктор Михайлов от Онкото разбира нещо по въпроса,но той настоя за тоталната хистеректомия.Аз все си мисля,че избързах с това решение.Ако имаш възможност потърси специалисти в друг град.Коя гинеколожка ти постави диагнозата?

Щом си от Бургас отиди при д-р Калчева

Ами не, не са ми предлагали, макар че може и дотам да стигна някой ден.
Нямам Дъгласово пространство, заличено е от сраствания, които не могат да се отстранят. Имам и нагоре по черва, които сраствания също не са могли да бъдат отстранени. И така. И други сраствания съм имала, но те са отстранени, няма да ги описвам.
И с цялата тая поразия в корема ми туморният ми маркер беше 31, а има жени с много по-малка поразия с туморен маркер в небесата, от порядъка на 200+.
Имам си и болките /ежедневни/, предполагам, че с всяка изминала година те ще се засилват, но не го мисля отсега. Циклите ми станаха с 1-2 дни по-дълги. Единият ми яйчник също е унищожен и не работи, ама поне си имам един работещ.  И моята киста беше колкото юмрук и беше унищожила яйчника.
А и не бях раждала като се откри тая работа, така че нямаше как да ми предложат тотална хистеро.
Аз описах доста апокалиптична картина, но не е толкова зле положението. Успях да забременея по естествен път въпреки тежката степен на ендометриоза, с цялото това мазало в корема и таза.

afrikancho,дано не ти се налага,а и се радвам за теб,че и ти имаш детенце .Аз мисля,че бях писала и в темата,около овулация и особено преди цикъл кървях отвсякъде-дебело черво,при пишкане,дори накрая вече бях толкова слаба,че на човек не приличах.Бяха ме отписали.Сега хем съм щастлива,че мога да гледам как детенцето ми расте,хем ми е мъчно,че няма да създам живот отново.За съжаление имам и още две хронични заболявания,но наистина след премахването на органите малко се поуспокоиха нещата.Никой не може да ми отговори защо се е случило това,възможно е (според учените доктори) ендометриозата да е причина за всичко,все пак ми я диагностицираха още на 12 годишна възраст,тогава ми беше и първата операция.

Мария, извинявай ако ти е неприятно да си спомняш, но обикновено това заболяване се диагностицира когато се търсят причините и се лекува стерилитет. Първоначално съмнения се появяват след преглед с вагинален ехограф и се открие киста различна от фоликуларната, а заболяването се доказва с хистология на отстранената киста.
Какви бяха симптомите при теб на 12г., за да се усъмнят лекарите и да те оперират без да са огледали органите чрез вагинален ехограф. Трябва да е имало много ясни симптоми, но докато се борех със стерилитета никъде не попаднах на информация за такива, които не са свързани косвено с ПМС и неуспешните опити за бременност. На 12г. цикълът на растящото дете не може да бъде индикатор за заболяване защото тогава се появява и тепърва се регулира от организма.
Не питам от любопитство, а за да съм наясно как една жена да открие признаците на заболяването и да отиде навреме на лекар.

Да ти е живо и здраво детенцето! 

Рори72,на около 11 ми дойде цикълът и имах доста тежки кръвоизливи дори тогава.Не са ме гледали на ехограф(мисля,че нямаха в болницата,но не съм сигурна).Кистата я откриха когато ме оперираха за апандисит,поне ние мислихме,че болката е била от апандисит,но се е оказала киста колкото яйце,заминал е с нея и половината ми яйчник.Наистина случайно е станало.Майка ми е запазила епикризата и хистологията,затова и преди няколко години при втората ми операция се бяха насочили да търсят или ендометриозни огнища или тумори по червата.Направиха ми диагностична лапаротомия и докторът беше почти сигурен,че ще открие тумори по червата,наистина ме бяха отписали и аз се съгласих на операцията с надеждата,че все пак не е рак.Точно по време на тази лапаротомия са извадили огромната колкото мъжки юмрук киста,но са видели и много огнища(ендометриозни).Пак направиха хистология и нямаше ракови клетки.Само ендометриозни.Накрая последва трета операция и махнаха всичко,защото навсякъде е имало ендометриозни огнища.Лекарствата не помогнаха.Лекарят е споделил с майка ми,че толкова тежка и агресивна форма на ендометриоза не е виждал.Направиха хистологии на биопсии от много места от премахнатите органи,отново нямаше ракови клетки,само ендометриозни.
Забременях още от първия път,когато реших да имам дете,износих го и го родих.Лекарите казват,че това е чудо.И за мен той е истинско чудо и се радвам,че е момче и няма да има моите проблеми.Баба ми е била с такава тежка форма на ендометриоза и са я облъчвали в някаква онкология в София преди много години.Сега казват,че облъчването е вредно,затова предпочитат операция.Между другото баба ми си е жива и здрава,дано живее още дълги години.Навремето преди да влезе в естествена менопауза нейната майка също е имала кръвоизливи,тогава още този термин ендометриоза не е бил известен,но и тя живя много дълго,дори си я спомням,беше ми прабаба.