Вишна, коя е тая тема? 
Авторката, ако реши да пише, ще бъде най-добре, че иначе темата отива към свободни съчинения.
Авторката, ако реши да пише, ще бъде най-добре, че иначе темата отива към свободни съчинения.
- Публикувана: 29 апр. 2016, 17:45 ч.
- Последно мнение: 23 май 2016, 07:12 ч.
Как решихте да напуснете половинката?
Щяла да съжалява хаха защото сега не съжалява, че още търпи... Нали е написала,че е търпяла досега, не всички жени трябва да са мъченици в този форум, а и изобщо 
Развалено семейство ли... Защото сега е толкова сплотено семейство... Децата получават грижа и внимание от страна на баща си, пълноценен характер и представа за "семейството" ще изградят....
Аман вече от робско мислене стил ИДИЛ
В съседната тема имаме мъж, който тормози жена си, тя му слугува и пр. и пак "не го напускай", "говори с него", "стой заради децата" о милите дечица с изкривена психика
Развалено семейство ли... Защото сега е толкова сплотено семейство... Децата получават грижа и внимание от страна на баща си, пълноценен характер и представа за "семейството" ще изградят....
Аман вече от робско мислене стил ИДИЛ
В съседната тема имаме мъж, който тормози жена си, тя му слугува и пр. и пак "не го напускай", "говори с него", "стой заради децата"
о милите дечица с изкривена психикаАз тук не прочетох за тормоз. Прочетох за някакви неизяснени отношения и приоритети и за прескачане на етапи, т.е. решение за напускане без даже да са поговорили за проблемите си. Има голяма разлика.
А тая идиотщина за мъченичеството я остави настрана, не знам защо си решила, че останалите семейни жени са мъченици и търпят стискайки зъби
Да не говорим, че попитах дали съфорумката има как да се издържа след развода, защото от написаното ми се струва, че тя го играе само домакиня в момента. Или не е така?
И защо приемаш написаното за 100% чиста монета? Не е ли възможно да имаме просто отегчена от безделие жена, която е решила, че и се полага по-интересен и пълен с приключения живот като в романите? Нима не е възможно да е така?
Ако чувстваш,че любовта Ви се е свършила и нито ти,нито мъжът ти имате чувства един към друг вземи решение и го напусни.Това ще е най-правилното.Успех!
Чувствам от месеци насам, че нищо не е същото, просто се търсим, защото сме свикнали един с друг. Работим заедно, започнахме собствен бизнес като се запознахме и преди да се появи детето. И много неща върша сама, работим заедно и аз после продължавам с другите задължения и сега и с грижите за детето. Той се вглъби в работата, изчезна всичко друго, това е от почти година. Избягаха чувствата ми, няма близки разговори, няма обичайните близки отношения. Не мисля, че само аз мога да изградя семейството. Проведохме сериозен разговор, той ми обяснява, че е сам и не може да живее без нас, но само защото е сам, познавам го много добре. Той няма приятели, все не му харесва нещо в някой с който се запознаем и решим да излизаме семейно. Домошар е. Почти в нищо не ми е помагал за малкия, а вече Виктор направи 4год. Просто знае, че аз мога да се грижа за всичко и обича да минава така по отстрани на нещата. Надявам се малкия да приеме нещата леко. В момента съм при родителите ми и се чувствам спокойно. Не сме се разделили окончателно, а и нашите много трудно приемат това. Но почти съм го решила, защото не се чувствам добре и щастлива до него.
Ако чувстваш,че любовта Ви се е свършила и нито ти,нито мъжът ти имате чувства един към друг вземи решение и го напусни.Това ще е най-правилното.Успех!
Чувствам от месеци насам, че нищо не е същото, просто се търсим, защото сме свикнали един с друг. Работим заедно, започнахме собствен бизнес като се запознахме и преди да се появи детето. И много неща върша сама, работим заедно и аз после продължавам с другите задължения и сега и с грижите за детето. Той се вглъби в работата, изчезна всичко друго, това е от почти година. Избягаха чувствата ми, няма близки разговори, няма обичайните близки отношения. Не мисля, че само аз мога да изградя семейството. Проведохме сериозен разговор, той ми обяснява, че е сам и не може да живее без нас, но само защото е сам, познавам го много добре. Той няма приятели, все не му харесва нещо в някой с който се запознаем и решим да излизаме семейно. Домошар е. Почти в нищо не ми е помагал за малкия, а вече Виктор направи 4год. Просто знае, че аз мога да се грижа за всичко и обича да минава така по отстрани на нещата. Надявам се малкия да приеме нещата леко. В момента съм при родителите ми и се чувствам спокойно. Не сме се разделили окончателно, а и нашите много трудно приемат това. Но почти съм го решила, защото не се чувствам добре и щастлива до него.
Сега, докато си при вашите виж как ще се почувстваш без него. Ако започне да ти липсва, значи още го обичаш и има какво да се спасява. В такъв случай ще те посъветвам, когато се прибереш да поговорите и да се опитате да направите и двамата някакъв компромис, да изгладите отношенията си и да продължите напред. Но, ако докато си сама чувстваш облекчение - все едно до сега не си могла да дишаш и сега поемаш въздух, то тогава бягай, защото явно тази връзка е изчерпана и започва да ти бъде бреме. Единствено се чудя с общия бизнес как ще оправите нещата
За детето е ясно - ако родителите са нещастни детето винаги го усеща и е два пъти по-нещастно. Няма такъв вариант, като щастливо дете при нещастни родители
От последното написано от авторката - става ясно, че тя е наясно и с чувствата си и с вариантите.
Да, не е лесно. Но щом е нещастна и не вижда бъдеще във връзката - е по-добре да си тръгне и да изгради живота си отново.
Искренно й желая успех.
А на въпросът в темата - 2 пъти съм си тръгвала. И двата пъти единственото, за което съм съжалявала, е че не съм го направила веднага, щом си признах, че съм нещастна.
Да, не е лесно. Но щом е нещастна и не вижда бъдеще във връзката - е по-добре да си тръгне и да изгради живота си отново.
Искренно й желая успех.
А на въпросът в темата - 2 пъти съм си тръгвала. И двата пъти единственото, за което съм съжалявала, е че не съм го направила веднага, щом си признах, че съм нещастна.
Според мен, напълно е възможно да й липсва мъжът й в началото. Това обаче се случва често при всяка раздяла - навик, свикнал си с даден човек, чувстваш липса. После ти минава и се адаптираш.
Аз не съм чувствала липса, но при мен беше нормално да не чувствам, търпях много простотии.
Трудни са тези раздели - отчуждихме се, не съм удовлетворена, обаче всички около теб ще кажат "вие проблеми нямате, нито се държи лошо с теб, недей си разваля семейството". Пък и както го описва Авторката този неин мъж, без близки и приятели, напълно е възможно да й стане жал за него и да се разколебае. Имам такива познати, не бих казала, че са щастливи, но всеки си решава сам как да живее.
Аз не съм чувствала липса, но при мен беше нормално да не чувствам, търпях много простотии.
Трудни са тези раздели - отчуждихме се, не съм удовлетворена, обаче всички около теб ще кажат "вие проблеми нямате, нито се държи лошо с теб, недей си разваля семейството". Пък и както го описва Авторката този неин мъж, без близки и приятели, напълно е възможно да й стане жал за него и да се разколебае. Имам такива познати, не бих казала, че са щастливи, но всеки си решава сам как да живее.
Направи всичко възможно до запазиш това семейство и тогава, ако не се получат нещата - тогава го напусни...
Всичко ли опита? На семейна терапия ходихте ли?
Децата страдат най-много от раздялата и им се създава погрешен модел за ,,семейство,,...
Недей с лека ръка зачерква всичко, накарай го да се промени спрямо детето, ако иска да е с вас, да помага активно, изброй му нещата които искаш да се променят... И ако той е съгласен - дай му шанс...
Успех!!!
Всичко ли опита? На семейна терапия ходихте ли?
Децата страдат най-много от раздялата и им се създава погрешен модел за ,,семейство,,...
Недей с лека ръка зачерква всичко, накарай го да се промени спрямо детето, ако иска да е с вас, да помага активно, изброй му нещата които искаш да се променят... И ако той е съгласен - дай му шанс...
Успех!!!
Много ми е интересно колко хора в България ходят на семейна терапия и още повече ми е интересно колко могат да си позволят да плащат редовно на психотерапевт. Интересно ми е, защото знам отговора - много малко.
Майката няма как да накара бащата да се сближава с детето си, след като бащата 4 години живее с това дете и очевидно го е оставил изцяло на грижите на майката. Това - да си баща, идва отвътре, никой не те кара.
Майката няма как да накара бащата да се сближава с детето си, след като бащата 4 години живее с това дете и очевидно го е оставил изцяло на грижите на майката. Това - да си баща, идва отвътре, никой не те кара.
Много ми е интересно колко хора в България ходят на семейна терапия и още повече ми е интересно колко могат да си позволят да плащат редовно на психотерапевт. Интересно ми е, защото знам отговора - много малко.
Майката няма как да накара бащата да се сближава с детето си, след като бащата 4 години живее с това дете и очевидно го е оставил изцяло на грижите на майката. Това - да си баща, идва отвътре, никой не те кара.
Майката няма как да накара бащата да се сближава с детето си, след като бащата 4 години живее с това дете и очевидно го е оставил изцяло на грижите на майката. Това - да си баща, идва отвътре, никой не те кара.
Иначе авторката много по-рано е трябвала да се опита да включи и бащата в грижите за детето...Като от само-себе си не му идва отвътре, можело е да бъде подтикнат,накаран и т.н....
Майката няма как да накара бащата да се сближава с детето си, след като бащата 4 години живее с това дете и очевидно го е оставил изцяло на грижите на майката. Това - да си баща, идва отвътре, никой не те кара.
Авторката пише, че сама е пожелала да поеме всичко по детето и къщната работа, а мъжът ѝ се е вглъбил в бизнеса.
Домошар е, не вдига скандали, не я тормози, казва че не може без нея и детето.
Просто ѝ е писнал.
Няма лошо, ама и следващия ще ѝ писне така, защото тя си има стил на живот, който не е и опитала да промени.
Що се отнася до детето- да ме прощавате, ама то няма причина да е нещастно само защото майка му не обича вече баща му.
От друга страна, майката не пише, че детето и бащата не са близки, а че тя е поела грижите, което е лееееко различно, нали?
Мъжете нямат нашите майчински инстинкти и ако не се накарат, подсетят,помолят нещо да направят - едва ли ще им дойде до акъла да го свършат... А още повече като гледат,че майката добре се справя, не искайки помощ - е ми ясно е ,че ще си гледа бизнеса да му върви...
За това трябват разговори и част от грижите за детето да се възложат на таткото....
За това трябват разговори и част от грижите за детето да се възложат на таткото....
Мъжете нямат нашите майчински инстинкти и ако не се накарат, подсетят,помолят нещо да направят - едва ли ще им дойде до акъла да го свършат... А още повече като гледат,че майката добре се справя, не искайки помощ - е ми ясно е ,че ще си гледа бизнеса да му върви...
За това трябват разговори и част от грижите за детето да се възложат на таткото....
За това трябват разговори и част от грижите за детето да се възложат на таткото....
Мой познат на годините на баща ми сам си е отгледал двете дъщери / даже родителите не са му помагали / . Жена му го е зарязала и не ги е погледнала докато станат пълнолетни . След години голямата дъщеря вече семейна заминаха за Испания със семейството си и остави къщата на майка си / с която не е имала връзка десетилетия / и децата си при нея. След няколко месеца като се прибират няма да говоря в какво състояние заварват всичко.
Има отговорни и безотговорни хора .
Напротив, има начин, ако тя поиска.
Авторката пише, че сама е пожелала да поеме всичко по детето и къщната работа, а мъжът ѝ се е вглъбил в бизнеса.
Домошар е, не вдига скандали, не я тормози, казва че не може без нея и детето.
Просто ѝ е писнал.
Няма лошо, ама и следващия ще ѝ писне така, защото тя си има стил на живот, който не е и опитала да промени.
Що се отнася до детето- да ме прощавате, ама то няма причина да е нещастно само защото майка му не обича вече баща му.
От друга страна, майката не пише, че детето и бащата не са близки, а че тя е поела грижите, което е лееееко различно, нали?
А ако всичко си е отишло, както предполагам, е станало при авторката, няма значение, че е домошар, не вдига скандали, не пие, не бие и каквито още там бяха приказките за създаване или запазване на семейство на всяка цена. Авторката да седне и да помисли добре дали ще е по-лесно да се разделят и оттам нататък всеки по пътя си, или да да залепят двамата счупеното, доколкото може, и да останат заедно.