gagica
А преди детето пак ли така беше мъжа ти?
А преди детето пак ли така беше мъжа ти?
Би ли му дала втори шанс,ако той поиска да промени нещата?
- Публикувана: 29 апр. 2016, 17:45 ч.
- Последно мнение: 23 май 2016, 07:12 ч.
Как решихте да напуснете половинката?
Не беше, или поне не съм виждала това, което сега виждам и усещам
Би ли му дала втори шанс,ако той поиска да промени нещата?
Каква следродителна депресия, бе хора? И най-устойчивия и жизнерадостен човек, ако се къпе, чисти и готви с бебето на ръце, и малко по малко осъзнае, че е съвсем сам в отговорността и не може да разчита на мъжа си дори да вземе душ на спокойствие, не и обръщат никакво внимание, няма интимност и близост, дори не вечерят заедно... И най-стабилният човек ще рухне след определено време.
Подозирам, че той винаги е бил такъв, просто преди не си е личало толкова, защото задълженията са били в пъти по-малко, авторката се е справяла и сама без проблеми (нека да позная, гордеела се е, че е независима и не вика мъжа си за всяка дреболия, даже му е помагала в работата). Преди детето им е оставало време за "заедност" и мързелът и безотговорността му не са си личали толкова. Авторката чак сега проглежда що за чудо има.
Аз съм "за" да се изнесе. Ако господинът се затръшка и замоли да се връща и се поосъзнае малко - списък с това какво ще е различно, какво са очаква от него и той да се подпише. Ако трябва, оформи го с адвокат и нотариус. Не че ще има правна стойност, но поне да разбере, че няма да се измъкне само с приказки ако си иска семейството, и за да може да му го показваш, ако вземе пак да виси на диванчето нонстоп. Нещо като нова сватбена клетва, ама по-сериозно този път.
Ядосах се значи.
Подозирам, че той винаги е бил такъв, просто преди не си е личало толкова, защото задълженията са били в пъти по-малко, авторката се е справяла и сама без проблеми (нека да позная, гордеела се е, че е независима и не вика мъжа си за всяка дреболия, даже му е помагала в работата). Преди детето им е оставало време за "заедност" и мързелът и безотговорността му не са си личали толкова. Авторката чак сега проглежда що за чудо има.
Аз съм "за" да се изнесе. Ако господинът се затръшка и замоли да се връща и се поосъзнае малко - списък с това какво ще е различно, какво са очаква от него и той да се подпише. Ако трябва, оформи го с адвокат и нотариус. Не че ще има правна стойност, но поне да разбере, че няма да се измъкне само с приказки ако си иска семейството, и за да може да му го показваш, ако вземе пак да виси на диванчето нонстоп. Нещо като нова сватбена клетва, ама по-сериозно този път.
Ядосах се значи.
gagica, моите проблеми с мъжа ми са от по-различно естество, но крайният резултат е същият - чуствам се необичана, неудовлтеворена и в безизходица. Ходя от известно време на психотерапевт. Той ми направи следния "тест". Помоли ме да оценя в проценти от 0 до 100 доколко съм удовлетворена от следните неща във връзката с мъжа ми:
- сигурност - доколко чувстваш принадлежност и доверие в мъжа ти
- утвърждаване - доколко се чустваш уважавана и ценене като човек и жена от него
- стопляне - доколко ти удовлетворява физическия контакт с него (без секс) - гушкане, прегръдки, докосване
- финанси - доколко си удовлетворена от финансовата обезпеченост, която осигурява на семейството. Не става въпрос дали си финансово зависима от него или не и дали ви стигат парите, а по-скоро удовлетворена ли си от начина, по който управлявате парите си, как взимате финансови решения, как той харчи.
-секс - доволна ли си от сексуалния ви живот.
Има праг на неудовлетвореност, при който на практика, според моя психотерапевт, реално няма смисъл да се работи за запазване на връзката, а за минимално травмираща раздяла. Ще го напиша, но по-късно.
Тук в темата имаше много крайни мнения и осъждане на gagica, но наистина, който не е минавал през това, не знае колко тежко може да бъде. Сигурно има хора, които с лека ръка си тръгват, но липсата на "пие, бие, кръшка" изобщо не е достатъчна за запазване на връзката камо ли за хармонична такава. Естествено за децата е най-добре да растат в среда на любов и уважение с двамата си родители и всичко друго им причинява травма. Отчуждени, нещастни хора, играещи си на семейство, също могат да нанесат ужасна вреда на психиката им.
- сигурност - доколко чувстваш принадлежност и доверие в мъжа ти
- утвърждаване - доколко се чустваш уважавана и ценене като човек и жена от него
- стопляне - доколко ти удовлетворява физическия контакт с него (без секс) - гушкане, прегръдки, докосване
- финанси - доколко си удовлетворена от финансовата обезпеченост, която осигурява на семейството. Не става въпрос дали си финансово зависима от него или не и дали ви стигат парите, а по-скоро удовлетворена ли си от начина, по който управлявате парите си, как взимате финансови решения, как той харчи.
-секс - доволна ли си от сексуалния ви живот.
Има праг на неудовлетвореност, при който на практика, според моя психотерапевт, реално няма смисъл да се работи за запазване на връзката, а за минимално травмираща раздяла. Ще го напиша, но по-късно.
Тук в темата имаше много крайни мнения и осъждане на gagica, но наистина, който не е минавал през това, не знае колко тежко може да бъде. Сигурно има хора, които с лека ръка си тръгват, но липсата на "пие, бие, кръшка" изобщо не е достатъчна за запазване на връзката камо ли за хармонична такава. Естествено за децата е най-добре да растат в среда на любов и уважение с двамата си родители и всичко друго им причинява травма. Отчуждени, нещастни хора, играещи си на семейство, също могат да нанесат ужасна вреда на психиката им.
Gagica, сега, когато сте разделени той как се държи с теб и детето?Виждате ли се редовно?Разговаряте ли?Търси ли ви?Детето ви как се чувства при родителите ти?За теб не питам, защото ти сподели, че ти е жал за мъжа ти, защото е сам.
Ще напиша само за съжалението нещо.Може да ти е жал за нещастливо малко дете, болен или нещастлив възрастен човек, но за здрав прав мъж, не.Жалостта към него уронва мъжкият му престиж.Погледи го от тази страна.
Ще напиша само за съжалението нещо.Може да ти е жал за нещастливо малко дете, болен или нещастлив възрастен човек, но за здрав прав мъж, не.Жалостта към него уронва мъжкият му престиж.Погледи го от тази страна.
Когато прочетох темата на gagica, сякаш видях себе си и моята ситуация...
Искам да кажа на gagica, че напълно я разбирам и й съчувствам. Да живееш с мъж обсебен от работата си, който не обръща необходимото внимание на деца, жена и изобщо на нищо друго, е много тежко.
С такъв човек, дори и да сте заедно, не чувстваш взаимност (или е много рядко). Аз (а и децата) усещам, че мислите му винаги са някъде другаде (работата!), а за капак и телефонът звъни постоянно...където и да излезем и да отидем заедно, 99% от случаите е така.
Децата като че ли се отчуждиха от него...като станат сутрин, той е заминал да работи, а вечер се прибира или като лягат, или когато вече са заспали. Това е около 6 месеца в годината (поради естеството на работата му). Но и през времето, когато е вкъщи, нещата не са по-различни...седи на компютъра да чете новини, или да гледа коли. Неговото виждане за прекарване на време със семейството е да се ходи някъде...в града, извън града, извън страната...изобщо - пътуване. Но близкото общуване липсва...особено с децата.
Случвало се е да се караме...и при една такава ситуация, когато след караницата той замина (да работи, естествено), едното ми дете попита "Ще се разделите ли? Ще трябва да си намерим друг баща..." с такъв тон, сякаш е най-естественото нещо на света...просто сърцето ме заболя...
Разбира се, говорили сме 1000 пъти по тези теми с него...уж разбира, дава разни обещания...и след време пак същото. Твърди, че прави всичко заради нас (естествено!), че щели да се променят нещата...да има повече време, а всъщност разширява дейността си още повече, т.е. повече работа.
Разбра се, че от мен се очаква да поема абсолютно всичко около децата и къщата - като се започне от най-дребните битовизми и се стигне дори до отстояването на някои принципи за отглеждане на децата пред НЕГОВИТЕ родители. Това за мен е липса на всякаква подкрепа...освен финансова.
Многократно съм подчертавала, че не държа да имаме много, че предпочитам да сме повече заедно...и най-вече - да обръща качествено внимание на децата (това ме тормози най-много). Разбрах, че просто искаме различни неща...много е тежко, защото мисля, че той няма да се промени (преди не беше такъв, но казват, че апетитът идвал с яденето...)
През повечето време се опитвам да се самозалъгвам (той, разбира се, ми помага в това), но понякога действителността сякаш ме удря с цялата си тежест и тогава изпадам в отчаяние...защото това е lose-lose ситуация. От една страна душата ми страда, а и за децата не е добре...от друга, уж всичко било заради нас...Отстрани погледнато, повечето хора биха си казали, че всичко ни е наред, какво повече да искам...идва "любимото" - "Нали не пие, не те бие, не изневерява...работи много, не лежи"
Майка ми ми казва, че трябва да се примиря...че нямало да се промени никога. Аз все още имам надежда, но с всеки изминал ден по-малко...
Искам да кажа на gagica, че напълно я разбирам и й съчувствам. Да живееш с мъж обсебен от работата си, който не обръща необходимото внимание на деца, жена и изобщо на нищо друго, е много тежко.
С такъв човек, дори и да сте заедно, не чувстваш взаимност (или е много рядко). Аз (а и децата) усещам, че мислите му винаги са някъде другаде (работата!), а за капак и телефонът звъни постоянно...където и да излезем и да отидем заедно, 99% от случаите е така.
Децата като че ли се отчуждиха от него...като станат сутрин, той е заминал да работи, а вечер се прибира или като лягат, или когато вече са заспали. Това е около 6 месеца в годината (поради естеството на работата му). Но и през времето, когато е вкъщи, нещата не са по-различни...седи на компютъра да чете новини, или да гледа коли. Неговото виждане за прекарване на време със семейството е да се ходи някъде...в града, извън града, извън страната...изобщо - пътуване. Но близкото общуване липсва...особено с децата.
Случвало се е да се караме...и при една такава ситуация, когато след караницата той замина (да работи, естествено), едното ми дете попита "Ще се разделите ли? Ще трябва да си намерим друг баща..." с такъв тон, сякаш е най-естественото нещо на света...просто сърцето ме заболя...
Разбира се, говорили сме 1000 пъти по тези теми с него...уж разбира, дава разни обещания...и след време пак същото. Твърди, че прави всичко заради нас (естествено!), че щели да се променят нещата...да има повече време, а всъщност разширява дейността си още повече, т.е. повече работа.
Разбра се, че от мен се очаква да поема абсолютно всичко около децата и къщата - като се започне от най-дребните битовизми и се стигне дори до отстояването на някои принципи за отглеждане на децата пред НЕГОВИТЕ родители. Това за мен е липса на всякаква подкрепа...освен финансова.
Многократно съм подчертавала, че не държа да имаме много, че предпочитам да сме повече заедно...и най-вече - да обръща качествено внимание на децата (това ме тормози най-много). Разбрах, че просто искаме различни неща...много е тежко, защото мисля, че той няма да се промени (преди не беше такъв, но казват, че апетитът идвал с яденето...)
През повечето време се опитвам да се самозалъгвам (той, разбира се, ми помага в това), но понякога действителността сякаш ме удря с цялата си тежест и тогава изпадам в отчаяние...защото това е lose-lose ситуация. От една страна душата ми страда, а и за децата не е добре...от друга, уж всичко било заради нас...Отстрани погледнато, повечето хора биха си казали, че всичко ни е наред, какво повече да искам...идва "любимото" - "Нали не пие, не те бие, не изневерява...работи много, не лежи"
Майка ми ми казва, че трябва да се примиря...че нямало да се промени никога. Аз все още имам надежда, но с всеки изминал ден по-малко...
Идеални мъже няма. Ако пък не работи и не ви осигури финансово, а прави всичко останало, как бихте се чувствали? Без пари, както са много семейства - едва връзват двата края с бързи кредити. В някои видове бизнес, ако не си достатъчно добър и не се разширяваш, изпадаш и съответно фалираш. Според мен всеки в семейството трябва хоби да си има и да намира начин да се забавлява. За децата няма лошо, особено ако са момчета, да знаят, че баща им работи здраво, за да им осигури някакъв стандарт. Аз не виждам нищо лошо, освен самота и трудности при възпитанието на децата за жената. Предполагам и на мъжа се налага често да взема трудни решения и може би понякога не спи нощем. Вероятно и той има трудности, въпреки че може да не му личи. Това само за размисъл подхвърлям. Не оправдавам мъжете и не противореча на тук оплакалите се дами. Хубав ден на всички!
Не мисля, че нещата трябва да се разглеждат в тази плоскост: или осигурява семейството и прави само това/или не, а прави всичко останало. Винаги може да има баланс, ако човек го желае...когато имаш достатъчно, защо ти е още и още? Крайностите не са хубаво нещо.
Трябва да призная, че от такива думи най ме боли...особено когато видя отношенията в някои семейства, които "едва свързват двата края"...топлина, детски усмивки, задружност и взаимност...нищо материално не може да замени това, поне не и за мен.
Трябва да призная, че от такива думи най ме боли...особено когато видя отношенията в някои семейства, които "едва свързват двата края"...топлина, детски усмивки, задружност и взаимност...нищо материално не може да замени това, поне не и за мен.
Идеални мъже няма. Ако пък не работи и не ви осигури финансово, а прави всичко останало, как бихте се чувствали? Без пари, както са много семейства - едва връзват двата края с бързи кредити. В някои видове бизнес, ако не си достатъчно добър и не се разширяваш, изпадаш и съответно фалираш. Според мен всеки в семейството трябва хоби да си има и да намира начин да се забавлява. За децата няма лошо, особено ако са момчета, да знаят, че баща им работи здраво, за да им осигури някакъв стандарт. Аз не виждам нищо лошо, освен самота и трудности при възпитанието на децата за жената. Предполагам и на мъжа се налага често да взема трудни решения и може би понякога не спи нощем. Вероятно и той има трудности, въпреки че може да не му личи. Това само за размисъл подхвърлям. Не оправдавам мъжете и не противореча на тук оплакалите се дами. Хубав ден на всички!
absent-minded - Не мисля,че трябва да позволяваш децата ви да стават свидетел на вашите скандали и след това да питат,, ще се разделяте ли с татко,,...
За бога имате пари, наемете си бавачка, отидете някъде на почивка,ако трябва и само двамата,ако трябва и ти с децата.... Мъжа ти се скъсва да работи, не може да е на две места едновременно... А като потръгне работата,особено ако е собствен бизнес,няма как да сложи спирачки.. Но все пак винаги има вариант,да си вземе помощник..ама вие си знаете... Не се залъгвай,че там където мизерстват -има смях и радост... 100 пъти биха предпочели да са на ваше място.... Промени нещата - имате финансите... Пълно щастие -няма...!!!
Когато прочетох темата на gagica, сякаш видях себе си и моята ситуация...
Искам да кажа на gagica, че напълно я разбирам и й съчувствам. Да живееш с мъж обсебен от работата си, който не обръща необходимото внимание на деца, жена и изобщо на нищо друго, е много тежко.
С такъв човек, дори и да сте заедно, не чувстваш взаимност (или е много рядко). Аз (а и децата) усещам, че мислите му винаги са някъде другаде (работата!), а за капак и телефонът звъни постоянно...където и да излезем и да отидем заедно, 99% от случаите е така.
Децата като че ли се отчуждиха от него...като станат сутрин, той е заминал да работи, а вечер се прибира или като лягат, или когато вече са заспали. Това е около 6 месеца в годината (поради естеството на работата му). Но и през времето, когато е вкъщи, нещата не са по-различни...седи на компютъра да чете новини, или да гледа коли. Неговото виждане за прекарване на време със семейството е да се ходи някъде...в града, извън града, извън страната...изобщо - пътуване. Но близкото общуване липсва...особено с децата.
Случвало се е да се караме...и при една такава ситуация, когато след караницата той замина (да работи, естествено), едното ми дете попита "Ще се разделите ли? Ще трябва да си намерим друг баща..." с такъв тон, сякаш е най-естественото нещо на света...просто сърцето ме заболя...
Разбира се, говорили сме 1000 пъти по тези теми с него...уж разбира, дава разни обещания...и след време пак същото. Твърди, че прави всичко заради нас (естествено!), че щели да се променят нещата...да има повече време, а всъщност разширява дейността си още повече, т.е. повече работа.
Разбра се, че от мен се очаква да поема абсолютно всичко около децата и къщата - като се започне от най-дребните битовизми и се стигне дори до отстояването на някои принципи за отглеждане на децата пред НЕГОВИТЕ родители. Това за мен е липса на всякаква подкрепа...освен финансова.
Многократно съм подчертавала, че не държа да имаме много, че предпочитам да сме повече заедно...и най-вече - да обръща качествено внимание на децата (това ме тормози най-много). Разбрах, че просто искаме различни неща...много е тежко, защото мисля, че той няма да се промени (преди не беше такъв, но казват, че апетитът идвал с яденето...)
През повечето време се опитвам да се самозалъгвам (той, разбира се, ми помага в това), но понякога действителността сякаш ме удря с цялата си тежест и тогава изпадам в отчаяние...защото това е lose-lose ситуация. От една страна душата ми страда, а и за децата не е добре...от друга, уж всичко било заради нас...Отстрани погледнато, повечето хора биха си казали, че всичко ни е наред, какво повече да искам...идва "любимото" - "Нали не пие, не те бие, не изневерява...работи много, не лежи"
Майка ми ми казва, че трябва да се примиря...че нямало да се промени никога. Аз все още имам надежда, но с всеки изминал ден по-малко...
Искам да кажа на gagica, че напълно я разбирам и й съчувствам. Да живееш с мъж обсебен от работата си, който не обръща необходимото внимание на деца, жена и изобщо на нищо друго, е много тежко.
С такъв човек, дори и да сте заедно, не чувстваш взаимност (или е много рядко). Аз (а и децата) усещам, че мислите му винаги са някъде другаде (работата!), а за капак и телефонът звъни постоянно...където и да излезем и да отидем заедно, 99% от случаите е така.
Децата като че ли се отчуждиха от него...като станат сутрин, той е заминал да работи, а вечер се прибира или като лягат, или когато вече са заспали. Това е около 6 месеца в годината (поради естеството на работата му). Но и през времето, когато е вкъщи, нещата не са по-различни...седи на компютъра да чете новини, или да гледа коли. Неговото виждане за прекарване на време със семейството е да се ходи някъде...в града, извън града, извън страната...изобщо - пътуване. Но близкото общуване липсва...особено с децата.
Случвало се е да се караме...и при една такава ситуация, когато след караницата той замина (да работи, естествено), едното ми дете попита "Ще се разделите ли? Ще трябва да си намерим друг баща..." с такъв тон, сякаш е най-естественото нещо на света...просто сърцето ме заболя...
Разбира се, говорили сме 1000 пъти по тези теми с него...уж разбира, дава разни обещания...и след време пак същото. Твърди, че прави всичко заради нас (естествено!), че щели да се променят нещата...да има повече време, а всъщност разширява дейността си още повече, т.е. повече работа.
Разбра се, че от мен се очаква да поема абсолютно всичко около децата и къщата - като се започне от най-дребните битовизми и се стигне дори до отстояването на някои принципи за отглеждане на децата пред НЕГОВИТЕ родители. Това за мен е липса на всякаква подкрепа...освен финансова.
Многократно съм подчертавала, че не държа да имаме много, че предпочитам да сме повече заедно...и най-вече - да обръща качествено внимание на децата (това ме тормози най-много). Разбрах, че просто искаме различни неща...много е тежко, защото мисля, че той няма да се промени (преди не беше такъв, но казват, че апетитът идвал с яденето...)
През повечето време се опитвам да се самозалъгвам (той, разбира се, ми помага в това), но понякога действителността сякаш ме удря с цялата си тежест и тогава изпадам в отчаяние...защото това е lose-lose ситуация. От една страна душата ми страда, а и за децата не е добре...от друга, уж всичко било заради нас...Отстрани погледнато, повечето хора биха си казали, че всичко ни е наред, какво повече да искам...идва "любимото" - "Нали не пие, не те бие, не изневерява...работи много, не лежи"
Майка ми ми казва, че трябва да се примиря...че нямало да се промени никога. Аз все още имам надежда, но с всеки изминал ден по-малко...
Той не иска да е навън по 10- 12 часа, че да не можел да обърне внимание и на жена си, и на бъдещите им деца.
Разказвам ти го, за да дойдеш малко на себе си и да разбереш, че в тоя живот, забавленията са малко, а ежедневието и ангажиментите- много.
Човекът ви осигурява всичко, от което имате нужда, ами ти не искаш толкова- искаш по- малко, но да е до полата ти повече и да разделяте работата по бърсане на носове и сгъване на дрехи, щото на теб ти тежат.
Ами, върви ти изкарай пари за стандарта, който поддържате, за екскурзиите навътре- навън и тогава реши кое е по- трудното!
Ти как искаш да се промени?
Хем да изкарва достатъчно, хем да си седи вкъщи на диванчето?
Не си попаднала на другата действителност, че като те удари по главата, да осъзнаеш какво имаш.
ПП. Ти, къде видя тия изблици на усмивки и топлина в семейства, които едва свързват двата края?
Що си мислиш, че тези, които получават малко, просто си се дондуркат вкъщи, та затова са бедни?
absurt, никога не съм искала който и да е да бъде "до полата ми", нито да бърше носове, подове, или каквото и да било. Искам това, което предполагам повечето жени искат - любов, топлина, подкрепа...не само към себе си, а към децата също...та нали това са нашите деца? За забавления изобщо не съм говорила пък...
Как разбрахте, че не съм попадала на "другата действителност"? Имаше и такива времена, когато бяхме буквално с 5 лв в джоба и тогава аз работейки ни измъкнах от ситуацията. Не разбирам как тук се коментират така с лека ръка хора, които не познавате...
Последното Ви изречение не разбрах...как стигнахте до извода, че мисля "че тези, които получават малко, просто си се дондуркат вкъщи, та затова са бедни?"
Писах в темата за да изразя съпричастност с авторката...предполагам колко малко разбиране среща и последните отговори го доказват. Целта ми не е била да получавам съвети, още по-малко упреци. Да дойда на себе си, казвате...аз не съм на 18, а на 40 години. Съвсем съм на себе си, а с мъжа ми съм от 20 години заедно.
Както и да е...това ми беше първото писане по такива теми във форум, мисля, че ще си остане и последното...
От цялото си сърце желая щастие, късмет и сили на авторката и на всички други намиращи се в сходна на нейната ситуация
Как разбрахте, че не съм попадала на "другата действителност"? Имаше и такива времена, когато бяхме буквално с 5 лв в джоба и тогава аз работейки ни измъкнах от ситуацията. Не разбирам как тук се коментират така с лека ръка хора, които не познавате...
Последното Ви изречение не разбрах...как стигнахте до извода, че мисля "че тези, които получават малко, просто си се дондуркат вкъщи, та затова са бедни?"
Писах в темата за да изразя съпричастност с авторката...предполагам колко малко разбиране среща и последните отговори го доказват. Целта ми не е била да получавам съвети, още по-малко упреци. Да дойда на себе си, казвате...аз не съм на 18, а на 40 години. Съвсем съм на себе си, а с мъжа ми съм от 20 години заедно.
Както и да е...това ми беше първото писане по такива теми във форум, мисля, че ще си остане и последното...
От цялото си сърце желая щастие, късмет и сили на авторката и на всички други намиращи се в сходна на нейната ситуация
Absent-minded, не приемай нещата лично, моля. Всички тук коментираме ситуацията, защото авторката постави темата и зададе въпрос. Ти сподели твоята ситуация, защото е подобна. Не си 20 годишна, и аз не съм. Всеки има право да търси топлина и разбиране и да постъпи както намери за добре. Някои тук искахме да разкрием ситуацията от различни страни, защото когато човек е зациклил, той вижда основно своята позиция и не е отворен за другите гледни точки. И аз съм имала подобни моменти и тогава в разговор ММ ми отвори очите като ми каза: "Това, че не ти показвам, колко те обичам по начина по който на теб ти се иска,не значи че не те обичам. Това, че не правя нещата по твоя начин, нищо не значи. Къде пише, че твоят начин е правилният. Ако не те обичах, нямаше да работя по този начин. Вие с децата сте ми стимул да работя." Така, че на нас ни е се искат много неща, но трябва да сме и реалисти. Не се обиждай, никого не искаме да обидим и нараним.
Trol4eto, опитвам се да не ги приемам лично, макар че обръщението беше лично към мен....както и да е.
И това съм чувала също, да...а как се връзва с това, че "стимулът" казва веднъж на баба си, цитирам: "Ами той тати никога не ме прегръща и целува"? Жената остана втрещена (неговата майка, не моята).
Не знам кой е моят, неговият, правилният начин...знам само, че това не ми харесва и ме боли...много.
Какво кара един човек да спре да се усмихва? Да не вижда и чува децата си? Да е тук и в същото време да го няма? Аз искам да му помогна, не да го обвинявам...бях готова на много, но като че ли няма истинско желание при него....по-скоро (само)залъгване.
Цитат
и тогава в разговор ММ ми отвори очите като ми каза: "Това, че не ти показвам, колко те обичам по начина по който на теб ти се иска,не значи че не те обичам. Това, че не правя нещата по твоя начин, нищо не значи. Къде пише, че твоят начин е правилният. Ако не те обичах, нямаше да работя по този начин. Вие с децата сте ми стимул да работя."
И това съм чувала също, да...а как се връзва с това, че "стимулът" казва веднъж на баба си, цитирам: "Ами той тати никога не ме прегръща и целува"? Жената остана втрещена (неговата майка, не моята).
Не знам кой е моят, неговият, правилният начин...знам само, че това не ми харесва и ме боли...много.
Какво кара един човек да спре да се усмихва? Да не вижда и чува децата си? Да е тук и в същото време да го няма? Аз искам да му помогна, не да го обвинявам...бях готова на много, но като че ли няма истинско желание при него....по-скоро (само)залъгване.
Идеални мъже няма. Ако пък не работи и не ви осигури финансово, а прави всичко останало, как бихте се чувствали? Без пари, както са много семейства - едва връзват двата края с бързи кредити.
Когато прочетох темата на gagica, сякаш видях себе си и моята ситуация...
Искам да кажа на gagica, че напълно я разбирам и й съчувствам. Да живееш с мъж обсебен от работата си, който не обръща необходимото внимание на деца, жена и изобщо на нищо друго, е много тежко.
С такъв човек, дори и да сте заедно, не чувстваш взаимност (или е много рядко). Аз (а и децата) усещам, че мислите му винаги са някъде другаде (работата!), а за капак и телефонът звъни постоянно...където и да излезем и да отидем заедно, 99% от случаите е така.
Децата като че ли се отчуждиха от него...като станат сутрин, той е заминал да работи, а вечер се прибира или като лягат, или когато вече са заспали. Това е около 6 месеца в годината (поради естеството на работата му). Но и през времето, когато е вкъщи, нещата не са по-различни...седи на компютъра да чете новини, или да гледа коли. Неговото виждане за прекарване на време със семейството е да се ходи някъде...в града, извън града, извън страната...изобщо - пътуване. Но близкото общуване липсва...особено с децата.
Случвало се е да се караме...и при една такава ситуация, когато след караницата той замина (да работи, естествено), едното ми дете попита "Ще се разделите ли? Ще трябва да си намерим друг баща..." с такъв тон, сякаш е най-естественото нещо на света...просто сърцето ме заболя...
Разбира се, говорили сме 1000 пъти по тези теми с него...уж разбира, дава разни обещания...и след време пак същото. Твърди, че прави всичко заради нас (естествено!), че щели да се променят нещата...да има повече време, а всъщност разширява дейността си още повече, т.е. повече работа.
Разбра се, че от мен се очаква да поема абсолютно всичко около децата и къщата - като се започне от най-дребните битовизми и се стигне дори до отстояването на някои принципи за отглеждане на децата пред НЕГОВИТЕ родители. Това за мен е липса на всякаква подкрепа...освен финансова.
Многократно съм подчертавала, че не държа да имаме много, че предпочитам да сме повече заедно...и най-вече - да обръща качествено внимание на децата (това ме тормози най-много). Разбрах, че просто искаме различни неща...много е тежко, защото мисля, че той няма да се промени (преди не беше такъв, но казват, че апетитът идвал с яденето...)
През повечето време се опитвам да се самозалъгвам (той, разбира се, ми помага в това), но понякога действителността сякаш ме удря с цялата си тежест и тогава изпадам в отчаяние...защото това е lose-lose ситуация. От една страна душата ми страда, а и за децата не е добре...от друга, уж всичко било заради нас...Отстрани погледнато, повечето хора биха си казали, че всичко ни е наред, какво повече да искам...идва "любимото" - "Нали не пие, не те бие, не изневерява...работи много, не лежи"
Майка ми ми казва, че трябва да се примиря...че нямало да се промени никога. Аз все още имам надежда, но с всеки изминал ден по-малко...
Искам да кажа на gagica, че напълно я разбирам и й съчувствам. Да живееш с мъж обсебен от работата си, който не обръща необходимото внимание на деца, жена и изобщо на нищо друго, е много тежко.
С такъв човек, дори и да сте заедно, не чувстваш взаимност (или е много рядко). Аз (а и децата) усещам, че мислите му винаги са някъде другаде (работата!), а за капак и телефонът звъни постоянно...където и да излезем и да отидем заедно, 99% от случаите е така.
Децата като че ли се отчуждиха от него...като станат сутрин, той е заминал да работи, а вечер се прибира или като лягат, или когато вече са заспали. Това е около 6 месеца в годината (поради естеството на работата му). Но и през времето, когато е вкъщи, нещата не са по-различни...седи на компютъра да чете новини, или да гледа коли. Неговото виждане за прекарване на време със семейството е да се ходи някъде...в града, извън града, извън страната...изобщо - пътуване. Но близкото общуване липсва...особено с децата.
Случвало се е да се караме...и при една такава ситуация, когато след караницата той замина (да работи, естествено), едното ми дете попита "Ще се разделите ли? Ще трябва да си намерим друг баща..." с такъв тон, сякаш е най-естественото нещо на света...просто сърцето ме заболя...
Разбира се, говорили сме 1000 пъти по тези теми с него...уж разбира, дава разни обещания...и след време пак същото. Твърди, че прави всичко заради нас (естествено!), че щели да се променят нещата...да има повече време, а всъщност разширява дейността си още повече, т.е. повече работа.
Разбра се, че от мен се очаква да поема абсолютно всичко около децата и къщата - като се започне от най-дребните битовизми и се стигне дори до отстояването на някои принципи за отглеждане на децата пред НЕГОВИТЕ родители. Това за мен е липса на всякаква подкрепа...освен финансова.
Многократно съм подчертавала, че не държа да имаме много, че предпочитам да сме повече заедно...и най-вече - да обръща качествено внимание на децата (това ме тормози най-много). Разбрах, че просто искаме различни неща...много е тежко, защото мисля, че той няма да се промени (преди не беше такъв, но казват, че апетитът идвал с яденето...)
През повечето време се опитвам да се самозалъгвам (той, разбира се, ми помага в това), но понякога действителността сякаш ме удря с цялата си тежест и тогава изпадам в отчаяние...защото това е lose-lose ситуация. От една страна душата ми страда, а и за децата не е добре...от друга, уж всичко било заради нас...Отстрани погледнато, повечето хора биха си казали, че всичко ни е наред, какво повече да искам...идва "любимото" - "Нали не пие, не те бие, не изневерява...работи много, не лежи"
Майка ми ми казва, че трябва да се примиря...че нямало да се промени никога. Аз все още имам надежда, но с всеки изминал ден по-малко...
absent-minded,
аз те разбирам (както и авторката) и ти съчувствам. Една от причините бившият ми мъж да е бивш беше, че все нямаше време, все висеше на работа "да се доказва",отделно и аз имах някакви амбиции, но заради ангажиментите с децата трябваше да правя компромиси с работата. В същото време го подкрепях, щото нали "за нас се прави всичко". Да, но ние дори и на почивки не ходехме, все нямаше време, някак си не оставаха и средства, макар и тройно повече от мен да изкарваше. Последната ни почивка заедно беше изнасилено-организирана от мен и финансирана от изплатени отпуски след майчинството ми. Вкъщи за всичко трябваше аз да съм инициатор, ако може и изпълнител, и по възможност той да не поема никаква отговорност.
Разбира се, при раздялата имаше наглостта да се каже, че хем не съм си гледала децата, хем не съм била допринасяла финансово и не съм правила нищо за дома. И в същото време много ме обичал и не можел без мен. Опита се да ме купи с малко скъпа техника и да ме заплаши, че съм финансово зависима. Накрая видя, че съм непреклонна и поиска да го науча да си глади сам дрехите.
Много е неприятен момента на взимане на решение за раздяла, от една страна "нали не ви бие, не пиянства, за вас работи", "всички мъже са такива", "ами следващият ако е по-зле", от друга - ужасно е да нямаш подкрепа и близост. А животът не свършва на 30-40 г., на мен лично ми беше много тъжно да си представям да живея още толкова години в същата тягостна обстановка.
Със сегашния ми мъж мисля, че сме постигнали баланс, общият ни доход е по-малък, но си позволяваме по-чести почивки, никой не се е вторачил в работата само, никой не е пренебрегнат, имаме време и за нас, и за децата, и за допълнителни занимания (кой каквото му е кеф).
аз те разбирам (както и авторката) и ти съчувствам. Една от причините бившият ми мъж да е бивш беше, че все нямаше време, все висеше на работа "да се доказва",отделно и аз имах някакви амбиции, но заради ангажиментите с децата трябваше да правя компромиси с работата. В същото време го подкрепях, щото нали "за нас се прави всичко". Да, но ние дори и на почивки не ходехме, все нямаше време, някак си не оставаха и средства, макар и тройно повече от мен да изкарваше. Последната ни почивка заедно беше изнасилено-организирана от мен и финансирана от изплатени отпуски след майчинството ми. Вкъщи за всичко трябваше аз да съм инициатор, ако може и изпълнител, и по възможност той да не поема никаква отговорност.
Разбира се, при раздялата имаше наглостта да се каже, че хем не съм си гледала децата, хем не съм била допринасяла финансово и не съм правила нищо за дома. И в същото време много ме обичал и не можел без мен. Опита се да ме купи с малко скъпа техника и да ме заплаши, че съм финансово зависима. Накрая видя, че съм непреклонна и поиска да го науча да си глади сам дрехите.
Много е неприятен момента на взимане на решение за раздяла, от една страна "нали не ви бие, не пиянства, за вас работи", "всички мъже са такива", "ами следващият ако е по-зле", от друга - ужасно е да нямаш подкрепа и близост. А животът не свършва на 30-40 г., на мен лично ми беше много тъжно да си представям да живея още толкова години в същата тягостна обстановка.
Със сегашния ми мъж мисля, че сме постигнали баланс, общият ни доход е по-малък, но си позволяваме по-чести почивки, никой не се е вторачил в работата само, никой не е пренебрегнат, имаме време и за нас, и за децата, и за допълнителни занимания (кой каквото му е кеф).