Променят ли се хората?

Познаваш ли някой, който инцидентно е ударил жена си? Аз - не, затова питам.

Промяна не! Прикриват се по-добре, лъжат, мажат, заблуждават дори себе си и продължават. Този човек е съвкупност от всичко лошо за което се сетиш, няма как да се промени.

Да, познавам.

Да бе да. При домашното насилие, няма инцидентен бой. Насилкника си е насилник.

Имаше скоро тема - "Променя ли се човешкият характер"
Мнението ми е същото.
Да, хората могат да се променят. Характерът им също.
И може да направиш нещо, от което дълбоко се срамуваш и да не го повториш никога повече.
Не казвам,  че случаят на авторката е такъв.

Аз познавам човек, който не  инцидентно е бил насилник в едното си семейство, след раздялата с него - става  абсолютно различен -грижовен,нежен и никой в новото семейство, няма  грам идея, че този човек някога е  бил с друго... лице.

Да, това е супер, обаче на нашата авторка мъжО и, първо и е кръшнал с колежка, после я е лъготил, харчил общите им пари по казината, и като се ядосал я удрял. Ти би ли се върнала при него, защото познаваш един променен мъж?

Да, хората се променят, обаче в случая на авторката това едва ли ще стане.
Иначе - аз сега съм много различна от това, което бях преди години с първият ми мъж. Чувствата и емоциите, които другият предизвикваше в мен и начина по който реагирах на тях нямат нищо общо с мъжът ми сега, т.е. няма как да се държа с него така както се държах с първият. Та промяната според мен зависи от това, кой седи срещу теб. Ако това е човек, който познаваш, не уважаваш и знаеш какво и колко може да понесе - промяната е временна.

Това с промяната става когато си намериш  майстора,тоест пълна промяна,на партньор,среда ,и  малко акъл,дошъл навреме,да донесе желание.Когато си приел някого за даденост ,а  той   е достатъчно слаб пред теб и не може да ти се противопостави ,трудна работа.Ти  просто знаеш  какво ще мине пред него,приготвен си да се наложиш , да го измамиш.Щом за толкова време,откак пише Катеринка  нищо не е станало към добро....Е ,затъжил се за детето ,изплъзват му се,трябва да си ги върне.Натискат го може би близките,ама как така,тя може да  е  кротка и разбрана иначе,отстъпва...Имат добро мнение и що пък да не опита.
Но тя  е свършила доста неприятна работа да се отдели и тръгне сама,ако иска повторение,неин проблем.Трудно  е,то ако бе лесно всички щяха да са сами,толкова много жени търпят от страх,че няма да се справят ,че децата ще бъдат изтървани. Възможно е  и това,но по-вероятно да намери след време подходящ мъж и да живее  в обичи  без страх.Но  трябва да мине през неприятности  и страхове ,трябва време. И смяна на модела-всички май  избираме един тип партньори...Лудата любов трае малко,сърцето избира едно ,разумът нещо по-различно.Щастлив е позналият любовта като огън,но малко са я задържали...

Аз не рядко се шегувам, че от всички пороци само дето не пие. Пуши, много го влече хазарт, удари ме и винаги си е падал по флиртуването.
Не съм сигурна, че ми е изневерил, но дори и това флиртуване, закачане и т.н. уж бях приела, но някак винаги ми е тежало. 
Хазарта не е на етап много тежък, но допускам, че до там стигат всички. Има ли хора, които успяват да не затънат, не знам. 
За побой не става дума, но дори еднократно, е унизително и смачкващо и грозно, и обидно. и аз не мога да простя. Т.е. там е идеята, че не става дума за нескончаем ад. Имали сме години прекрасни и някой път се връщам назад за кратко.
Та...ясно е, че писах в момент труден и по-скоро с ясната идея какво ще прочета, но пък имам нужда да прочета това.
Вижда си детето когато иска, но не е като да е всяка вечер. И предполагам ще разреди все повече. И както някой написа - размеква ме да, вниманието към детето мнооого ми влияе. Като видя как играят заедно и сърцето ми се свива.
Иначе през повечето време съм спокойна и ми е комфортно. Аз не мога да простя и да забравя, вината, че съм се провалила в избора, че ако съм гледала и мислила... Не мога да се справя с нещо в себе си.

Здравей, Боряна 
Благодаря ви на всички 

Защо се самообвиняваш, как да знаеш че като родиш, той ще се запознае със секси колежка...и да си гледала и да си мислила, няма как на един начален етап да знаеш какво ще ти поднесе бъдещето. За боя също, нали не те е удрял преди да родиш. Не  си втълпявай вина, каквато за момента нямаш. Вече ако се върнеш при него, и пак те унижи, вината ще си е само твоя.

Излишно се тормозиш. Живота дава право на поправителен изпит. Възползвай се. Прекалено много са минусите в този мъж за да се заблуждаваш, че може да се промени. А относно детето - един мъж може да е баща без да е съпруг и да е съпруг без да е баща, т.е. двете неща не са обвързани и са въпрос на желание. Няма ли го - нищо не можеш да направиш. И тъй като ми се е случвало, такова внимание ми намирисва на фалш.

Променяла съм поведението си, в зависимост от обстоятелствата около мен и това ме е шокирало самата мен.Така, както съм един много отстъпчив, кротък и сговорчив човек, без предупреждение скачам и налитам на някой дръзнал да обиди детето ми и майка ми.Не са ме спирали нито разлика в ръст, нито в килограми, нито в това дали познавам човека.Това е по-силно от мен и знам, че никога няма да се промени, защото е, като рефлекс.Свързано е с ценностната ми система и принципите, които са дълбоко залегнали в мисленето ми, не със зодията, кръвната ми група или темпераментът ми.

Не ти пиша за мои неща, за да се правя на интересна или да задоволявам лична суета да се "разказвам" пред непознати.Самата аз се чувствам неудобно, но искам да разбереш, че постъпки свързани с вътрешни принципи и ценностна система, винаги се повтарят.Това е по-силно от човека и не може да се промени.Ще ти дам един пример за вид принцип.Ако един от принципите на мъжът ти е, "моето си е мое, чуждото е общо", той винаги ще изневерявя, но теб ще държи изкъсо.И няма да може да ти го обясни.Ще те убеждава как ще се промени и...до следващия път.Така ще постъпва и с всяка следваща жена.Тук нещата не се свеждат до това, дали ще има друг тип човек до него.Не, той ще си живее с неговите принципи и ще ги прилага постоянно.Помисли какви са му принципите, защото ти го познаваш най-добре и опитай да му ги промениш.

Много примери на близки хора в живота ми, това са ми доказали.При променени обстоятелства, те постъпват различно, но при същите, пак са си те самите.Ако се върнеш при мъжа ти, ще се върнете в предишните обстоятелства и той ще продължи с хазарта и всички останали неприятни неща.Обяснявам ти нещо, което като обяснение намерих във философията на един мислител и вглеждайки с в моя личен живот, видях потвърждението.Не се връщай при този мъж, защото той не може да се промени кардинално никога.

Катерина, прости си сама на себе си за грешния избор и спри да се самонаказвсаш и измъчваш, иначе животът ти ще стане ад. Не си единствената, направила грешен избор на мъж. Няма да си последната.
Постът на Боряна много ми хареса!

Ако решиш, че искаш след време да се върнеш, промени се ти към него преди всякакви събирания. Стани безкомпромисна към нещата, заради които си си тръгнала. Говори му категорично и без напрежение. Подсигури си възможност веднага след повторена глупост незабавно да си тръгнеш и му кажи, че ще го направиш и този път ще е завинаги. И наистина го направи, ако се наложи. Ако му изнася така - добре, ако не - прав му път.
Остави емоциите и покажи, че си напълно уверена в себе си. Никога не отстъпвай по отношение на проблемите за нищо на света. Реагирай веднага. Нека да му стане ясно, че ще има друг начин на живот с променен партньор. Дай си повече свобода да имаш собствено време, да изразяваш всичко, което имаш нужда и да се чувстваш комфортно. Ако трябва възложи му повече задължения, за да се убеди, че няма вече да е същото и че правилата са променени. Показвай ясно, че уважаваш себе си твърде много, за да допуснеш да те унижават. Това е добър договор. Предложи му го и чуй дали ще му понесе да се възползва. Ако да - да разбере, че ще живее така.
Мисли повече за себе си и за детето.
Но ако трябва да бъда честна - след физическо насилие не аз не бих се върнала, защото за мен след това органически става невъзможно да имам интимност с извършилия го.