Здравейте, мами, имам детенце на 1 г. 10 м., като цяло доста лесно за гледане. От 2-3 седмици обаче започнаха някакви истерии и тръшкания - най-често след обяд или привечер, било за нещо абсурдно, било за нищо. Поразрових се и попрочетох доста и стигнах до извода, че най-вероятно влиза в т.нар. бебешки пубертет. Това обаче, което ми прави доста неприятно впечатление е, че тези изблици и лигавения стават само с мен - независимо дали има и други хора с нас. Дори и при баща си не се лигави така, за други хора да не говорим. Детегледачката я слуша много, с нея върви хванат за ръчичка, тя го слага на обяд в креватчето и той сам си заспива. При мен няма такова нещо, колкото и да се опитвам - всяка втора дума е "гуши мама", било то като вървим по улицата и започва да ми се извива на всеки ъгъл около ръката да върви сам или да го взема на ръце, било то като стане време за лягане и се започва едно дълго приспиване /особено вечер и двамата с мъжа ми много трудно го приспиваме/. Когато го оставяме при майка ми и тя все разправя какво кротко и послушно дете, как без проблем заспиват двамата с книжка. Само при нас - особено с мен - са тези тръшканици и лиготии. Обръщам се към вас с въпроса, има ли и други такива случаи, нормално ли е това поведение при родителите? Нали уж бабите и дядовците глезели децата, а родителите са тези, които трябва да ги стягат? Моят син е много привързан към мен, но и двамата с баща му никога не сме толерирали никакви глезотии, напротив, стараем се да сме строги като трябва, особено аз на моменти се обвинявам, дали не прекалявам. От друга страна и двамата го обсипваме с много прегръдки и целувки и никога не сме пестели да му показваме обичта си. Да не би пък затова да е това поведение при нас? Моля споделете и вашия опит, благодаря предварително!
- Публикувана: 9 май 2016, 14:58 ч.
- Последно мнение: 10 май 2016, 15:26 ч.
Лигаво поведение на детето само при родителите?
Привет.... Като майка на момченце на 2г. и 6м., което в тази фаза вече от няколко месеца, мога на първо място да те посъветвам да се въоръжиш с адски много търпение. Моето започна с номерата на 1г. и 11м. Същото - нервни изблици, крясъци, тръшкане... сега малко му поотмина, но пак има и такива моменти. Давам пример - иска да се качи на шкафа отгоре, за да си вземе бисквита (преди вечеря) и отговора му на моята забрана е рев и тръшкане. Изобщо реве за много неща, но когато види, че никой не му се връзва спира. По едно време се опитваше даже и да посегне да те удари, на което отговарях с пъъъълно безразличие. Сега поотмина и тази фаза. В повечето случаи неговото тръшкане е за телефона, лаптопа, някое шоколадово нещо...такива работи. Надявам се скоро да мине през тази фаза и да започне да разбира повече кое, защо е забранено. Тези изпълнения при нас, обаче са наобратно - той ги прави при баща си. При мен не се лигави толкова, а пък при едната си баба (майка ми) хич и не смее да гъкне. Определено с мен е по - стегнат, не знам защо, а при баща си се опитва да му се качва на главата. Това, което мен лично ме е вадило от равновесие са писъците на площадката да кажем, когато не иска да се прибира или ревне за люлката, докато някое детенце се люлее и подобни. Просто според мен в този период е изключително важно хем да подходим с разбиране за чувствата, които детето преживява, навлизайки в "детската" фаза, но и да не изпускаме контрола, защото после става страшно. 
P.S. Тук, съвсем откровено си признавам, че аз се хващам на моменти, че го глезя и му ходя по гайдата...
P.S. Тук, съвсем откровено си признавам, че аз се хващам на моменти, че го глезя и му ходя по гайдата...
...никога не сме толерирали никакви глезотии, напротив, стараем се да сме строги като трябва...
Споменавате детегледачка, значи не се грижите сами за него, а толкова малко дете има нужда най-вече от родителите си, ако ви се налага да прекарва повече време с нея е нормално след това да задоволява нуждите си накуп.
Всичко това в комбинация с особената възраст, в която навлиза - много внимателно трябва да подходите.
"Гуши мама" със сигурност не е от възрастта обаче, а ви показва, че има нужда от вас.
Ох, ами пред кого да се глези детето, ако не пред майка си? Приказката, че децата се глезели от бабите е от времето, когато беше стандарт баби да отглеждат внучета. Децата се глезят най-много пред този, с когото най-много са свикнали и който най-много им го позволява. Помня какво ми каза сестрата в яслата /много я харесвах, с много опит и подход към децата/ - "свикна вече Х, почна да се глези".
Търпение, обяснение, внимание...
Търпение, обяснение, внимание...
Същото е и при нас (1г 9м). С баба или дядо е много послушен, ходи за ръка, не се чува гласът му, почти никакви мрънкане. Дойда ли аз, се лигави, тръшка, ако не получи нещо, доскоро отказваше напълно да ходи за ръка и се увесваше (което да казвам ли колко ме вбесява, като бързаме за някъде и той се увеси и легне на земята). Сега има някакъв прогрес, дава ръка, ако му обясня къде отиваме. Пак има тръшкане и мрънкане, но аз знам, че са нормални и гледам колкото мога да не се връзвам.
Тънък е балансът при тръшканиците иначе. Хем е добре да си "избираш битките" и да не спориш с детето за всичко, да не търпиш по 4235345 ревове на ден без да даваш каквото иска само от принципи, а да даваш понякога бисквита/ още на пързалката и т.н. Хем пък ако разбере, че при всяко мрънкане ще получи нещо, става по-лошо. При нас тепърва предстои най-трудната възраст и се опитвам да се подготвям психически...
Тънък е балансът при тръшканиците иначе. Хем е добре да си "избираш битките" и да не спориш с детето за всичко, да не търпиш по 4235345 ревове на ден без да даваш каквото иска само от принципи, а да даваш понякога бисквита/ още на пързалката и т.н. Хем пък ако разбере, че при всяко мрънкане ще получи нещо, става по-лошо. При нас тепърва предстои най-трудната възраст и се опитвам да се подготвям психически...
Моят чпвек е по-малък от описаната възраст и от опит не мога да дам препоръки. Обаче, има една книжка, която започнах да чета, за да се подготвя по въпроса и всичко, посочено там, ми звучи много логично и последователно. Книгата се казва "Най-щастливото дете" и е на д-р Харви Карп (да, този със системата за повиване на бебета). Идеята му се изчерпва най-общо в няколко стъпки - повтаряне на емоцията на детето с описание на желанието му в момента, докато се успокои и може да се вслуша в разумните аргументи, които имаме да предложим. Така то се чувства разбрано, а не пренебрегнато, научава коя емоция каква е и превключва от първобитната първосиггналност до проумяване на причинно-следствени връзки, но без да се усети. Също описва тактики за поощряване на доброто поведение и блокиране на недоброто поведение. Не знам, при мен предстои да разбера до колко е успешно прилагането на тези методи, но на книга звучат наистина разумно и убедително. Бихте могли да почерпите някои идеи от там. 
Здравейте отново, благодаря на всички за отзивите, препоръките и споделеното мнение, явно не сме изключение Аз от есента трябваше да се върна на работа и от тогава през седмицата го гледа детегледачка вкъщи - на мен самата ми беше тежко да го оставя, може би и заради това той също по-трудно го преживя. Вече мина доста време от тогава и ми се струва, че отдавна вече е свикнал, забелязвам го и от отношението му към бавачката. Иначе ние с баща му гледаме максимално да прекарваме време с него - и вечерите, и уикендите, и по празници. Сравнително рядко го оставяме при родителите ми, и то само за по една вечер, ако се наложи да излезнем или сме много изморени. Така че не вярвам да не му достига внимание, вероятно наистина е характерно за тази възраст и се надявам наистина проблемът да не е в нас самите като родители. Още веднъж благодаря на всички ви за съветите
Аз от есента трябваше да се върна на работа и от тогава през седмицата го гледа детегледачка вкъщи - на мен самата ми беше тежко да го оставя, може би и заради това той също по-трудно го преживя. Вече мина доста време от тогава и ми се струва, че отдавна вече е свикнал, забелязвам го и от отношението му към бавачката. Иначе ние с баща му гледаме максимално да прекарваме време с него - и вечерите, и уикендите, и по празници. Сравнително рядко го оставяме при родителите ми, и то само за по една вечер, ако се наложи да излезнем или сме много изморени. Така че не вярвам да не му достига внимание, вероятно наистина е характерно за тази възраст и се надявам наистина проблемът да не е в нас самите като родители. Още веднъж благодаря на всички ви за съветите