Религиозността и отглеждането на децата

Ха ся де! Въпроса ти е доста сложен. Надявам се, да не извадиш от тук изводи за някой .. рисърч.
на втората част от върпроса ти не знам дали мога да отговоря, но на първата ще се опитам.
Нещо малко за италианската религиозност ( разбира се, тази, която гледам в малкия свят, в който живея, не правя генерални изводи  ). Казват, че италианците са силно религиозни.

Живея в квартал, който си има свещеник, който иначе много шматка по улиците, голям веселяк е, но общността не е доволна - предимно минава да освещава къщите по Великден , продава книжки и тн. А  аз нали ида от Б-я , та нашия свещеник мисли да ме включи в тукашните регистри, подпитал свеки ква съм що съм, тя казала че съм православна ( което не е вярно, ама айде), и той се отказа. Гледа ме подозрително, все едно ще го привлека на теологичен спор. То и аз така го гледам де)))

Предишния свещеник е бил нещо като отговорник по самодейната дейност на квартала - организирал е децата в каквито се сетиш мероприятия - мъжа ми е бил и в духовия му оркестър и в отбора му по футбол , волейбол , пял е в хора му , ходил е на излети и тн и тн и тн. Хората много са го обичали. Може да се каже, че тук църквата е нещо като пионерската организация - децата няма  ( или преди е нямало) къде да участват, освен в мероприятия на църквата - тоест, би трябвало да 'излизат' религиозни, ама не.

парадоксално за мен е, че  мъжа ми изобщо не е религиозен, и като дойде новия свещеник да освещава къщите мъжа ми каза, че не иска защото щяли да му се намокрят стените. Без коментар

Аз вярвам, че човек както и да е възпитан идва момент, в който си закача главата на раменете и прави избора си сам.

Благодаря за отговора. Не, не става дума за никакъв рисърч, няма страшно Просто търся за себе си разни отговори.

от наблюдение и личен опит.
всеки избира дали и колко ще е отдаден, на която реши религия.
тук е традиция в по-голям процент. избора е в това колко ще си религиозен. което не е много правилно, но нещата се променят с годините. а и избора е в по-зряла възраст.
децата се възпитават в религиозни традиции, но зависи от семейството и средата, в която живеят.
но така е не само в тая насока. възпитаваме ги като малки, в това което мислим, че е добре за тях. за това си и носим отговорност. после на тази база те си правят изборите. ако след време сина ми реши да изповядва друга религия, не мисля, че ще го спра.

Всяко прекалено нещо не е хубаво, това е.В нашето семейство се спазват много традициите, породени от религията(говоря за юдеизъм)...но не   много  хора  са силно религиозни ...такива обикновено живеят в  свой си свят...,.а  всеки сам за себе си решава как да си подрежда нещата в семейството.....Бабите и дядовците  не  отглеждат децата . Руснаците практикуват така повече както гледам по  парковете ....но може  би защото мама трябва да работи , а и те живеят в 1 жилище много хора ...така че ...Ето на ...пак ...тертипи....нужди...

Сртрува ми се ,че нещо конкретно питаш без да питаш БаШ Успех

Това не го разбрах много, но приемам пожеланието за успех да речем, в намирането на отговорите

Логично е възрастните хора да имат по-широки познания за света и точно те да предадат тези познания на децата. У нас е модерно детето да се възпитава от (младите си) родители и евентуално в детски заведения, където работят пак главно по-млади хора (ако не се лъжа).

У нас няма традиция за уважение на авторитети, това го има в други общества (да речем, в японското). Интересно ми е дали такава традиция има в по-религиозните общества.

Отношенията между поколенията на мен лично ми изглеждат малко изкривени, изключвам нормалното противопоставяне на по-младите в желанието им да се реализират. Дали възрастните не са "на ниво" или младите са "късогледи", друг въпрос Разбира се, това не е масово, в никакъв случай.

А защо смяташ, че именно религията променя това "изкривяване". По-скоро съм склонна да вярвам, че всичко е въпрос на личностни преоритети, които искайки или не, прехвърляме на децата си. Ако ние вярваме в нещо или някого, то тази вяра непременно ще се отрази на възпитанието на децата ни, без връзка с религията. Или с пряка връзка с нея, ако тя е нашето верую.

Не смятам, че религията ще промени това "изкривяване". По-скоро искам да проверя за себе си дали има връзка между силната религиозност и връзките между поколенията. Според мен силната религиозност може да е индикатор за запазени традиции, а виждането ми е, че в миналото (дори езическото) такова "изкривяване" не е съществувало (поне не в този смисъл).

Съгласна съм, че всичко е въпрос на личностни приоритети, но тук не става въпрос дали ще възпитаваме децата си религиозно или не, в какво да вярват, а кой ще ги възпитава. Религията я разглеждам като фактор за връзките между поколенията и предаването на опита  - дали влияе или не.

Моите наблудения са, 4е в мусулманските страни има невероятно уважение към родителите, особено към майката. Това отно6ение лесно може да се забележи в много от арабските семейства. За децата, които  сега се отглеждат от прислуга и по4ти не об6туват с родителите си не знам как 6те бъде.

А какво наричаш връзки между поколенията?

Предполагам, обаче, че в тези семейства, където децата се отглеждат от прислуга, религиозните обичаи се спазват? Правило ми е впечатление как в ислямските страни религията си остава стабилна, а придобивките на западното/американското общество се ползват без да се възприема и културата, идваща с тях (както е, да речем, в Европа). Не че ползването на прислуга е западен обичай, но в съвремието (поне) те успяват да съчетаят религията си с нещо, което до някаква степен й противоречи.

В случая - предаването на опита от по-възрастните към по-младите и участието на баби/дядовци във възпитанието на децата

да си религиозен не значи да се затвориш за цивилизацията.
но понякога  хората смятат някои "пороци" за свобода.

Не знам къде наистина се целиш За щатите почти всеки американец ходи на някакви различни църкви които на нищо не приличат и са много редовни. Аз лично бягам колкото мога по далеч и те са толерантни в това отношение или поне хората , които познавам не говорят за това и аз гледам да уважавам, но някак си за мен 21 век и църква не се връзват и не виждам след 60 часова работна седмица да се видя в неделя в 8 сутринта на църква а по добре да си гледам детето и мъжът отколкото да си губя времето. Чак пък толкова... Иначе има щати в които е страшно-като средните и последния тъп пример за Южна Дакота където забраниха абортите със закон-всякакви аборти с едно изключение ако застрашава живота на маиката-т.е ако кървиш няма накъде-но ако детето ти е с даун или спина бифида ще си го родиш даже ако трябва мъртво. И имат само една клиника в целия щат, работи един ден в седмицата, където докторите не са местни, летят от друг щат. И това всичко идва от тяхната религиозност-за мен глупав фанатизъм! Въобще излиза че при нашия БГ комунизъм преди време жените са имали повече права отколкото преди години тук. Мислех че е пропаганда, но се убедих с очите си и ушите си. Иначе не съм видяла никаква връзка между религиозност и гледане на деца-отвътре трябва да идва...

прочетох го 2 пъти и май разбрах какво питаш
поправи ме, ако греша.
казваш, 4е при нас(българите) няма уважение на авторитетите, което трябва да се предава от поколение на поколение и да се възпитава от по-възрастните. Питаш дали това възпитание и предаване на традициите е по-силно при по-силно религиозните общаства?
ако това е въпроса-
всичко е индивидуално, но по мои наблюдения от тук, където живея, ако поколенията са си близки и има разбирателство-да предаването на традициите съществува. но май за това не трябва религия.
просто тук семейството като единица е по-силно и сплотено си мисля. имат повече уважение на родителите и възрастните хора. на държавно управление и порядък.
а и са убедени, че така е добре за всички.
много се лутаме и бутаме м/у различни идеи и водачи във България. може би за това традицията се изгуби.

за тукашните  традиции мога определено да кажа, 4е се спазват, така както аз гледам да спазя нашите. аз си гледам детето и мисля, 4е пове4ето млади избират деските ясли и градини.против съм  целенасо4еното налагане на определена религия, за мене си е избор в крайна сметка, а го видях и с о4ите си - дядото на моя мъж е бил главен имам и съдия- моят пък е влизал и в католи4ески катедрали и в наша църква и е открит , с него сме на едно мнение, 4е религията трябва да носи мир за душата и да те прави добър 4овек. свекито се моли  и беба гледа и я имитира, тя гледа и мене  и аз 4акам по-нататък въпросите за разли4ията.така например аз открих религията от едната ми баба  на 5 г. съзнателно. за проблемите на поколенията мога да кажа, 4е наШето семейство е едно цяло, даже да има проблеми никой не оставя другия в батака.и носим на ръце родителите и прародители си, до възпитание е и осъзнаване на приоритетите в живота -хората са най-важните и е вярно "4овек до 4овек опира".това зависи от религията, доколкото тя допринася за по-хуманно отношение към другите.ина4е вси4ко е възпитание и зависи от хората, които носят това възпитание, родители, прародители, гувернантки или у4ители.аз съм против да се ограни4ава познаването на пове4е религии, не пре4а на избора на децата си, гледам да ги обяснявам.

mariabutti, да, това имах предвид.
Като цяло се опитвам да разбера защо са се загубили онези (времена на) прародители, които са били авторитет за децата и внуците си. По този въпрос има писано много, разбира се, за съвременното ядрово семейство и т.н. Благодаря за вашите отговори! Може би marsy е много права, че "зависи от религията, доколкото тя допринася за по-хуманно отношение към другите", доколкото дава някаква мъдрост.

за мен религията прави живота по- опростен и лесен. в смисъл дава отговори на много въпроси и е донякъде добър водач. като се замисля преди години живота е бил труден, но не толкова стресов като сега или този на родителите ни. моите повече мислеха за работата си и себе си, и досега са убедени, че щом са ми дали покрив и храна са добри родители....
не знам къде се е изгубило това уважение и респект , да не кажа и страх от родителя.
но все си мисля, 4е не е до религия, а до самия родител.

Аз ще погледна на тази тема от по-друг ъгъл.
Защо преди векове семействата са били спотени, водели са се повече от традицията и религията? Моят отговор е, че света е бил значително по-затворен и оганичен предимно до хората, които непосредствено познаваш, разбирай свещеника, родителите, семейството, непосредственото обкръжение. Не е имало телевизия или интернет, които да ти налагат различни от твоите възгледи и разбирания за света, не е било възможно много да се пътува и светогледа се е ограничавал до непосредственото влияние. Днес с тази глобализация, нещата стоят различно. Хората доста по-рано се сблъскват с различни модели на мислене , поведение, светоглед, приоритети и т.н. Както някой по-горе каза всеки сам си слага главата на раменете и определя за себе си дали да вярва в религията, в коя религия и кои са му приоритетите. Авторитета на родителите също зависи от приоритети и светогледа.

Не поставям знак на равенство между религията, вярата, уважението на родителите и помощта в отглеждането на децата. Както казах, според мен всичко зависи много от светогледа и приоритетите.
Ще завърша с мисълта на познат италианец, възпитан в много религиозно семейство в дух на религиозност и традиции. На не го не би му хрумнало да противоречи на майка си по който и да било въпрос, просто за да не я обиди, но си остава естетсвено на своето си мнение.