за тукашните традиции мога определено да кажа, 4е се спазват, така както аз гледам да спазя нашите. аз си гледам детето и мисля, 4е пове4ето млади избират деските ясли и градини.против съм целенасо4еното налагане на определена религия, за мене си е избор в крайна сметка, а го видях и с о4ите си - дядото на моя мъж е бил главен имам и съдия- моят пък е влизал и в католи4ески катедрали и в наша църква и е открит , с него сме на едно мнение, 4е религията трябва да носи мир за душата и да те прави добър 4овек. свекито се моли и беба гледа и я имитира, тя гледа и мене и аз 4акам по-нататък въпросите за разли4ията.така например аз открих религията от едната ми баба на 5 г. съзнателно. за проблемите на поколенията мога да кажа, 4е наШето семейство е едно цяло, даже да има проблеми никой не оставя другия в батака.и носим на ръце родителите и прародители си, до възпитание е и осъзнаване на приоритетите в живота -хората са най-важните и е вярно "4овек до 4овек опира".това зависи от религията, доколкото тя допринася за по-хуманно отношение към другите.ина4е вси4ко е възпитание и зависи от хората, които носят това възпитание, родители, прародители, гувернантки или у4ители.аз съм против да се ограни4ава познаването на пове4е религии, не пре4а на избора на децата си, гледам да ги обяснявам.
- Публикувана: 14 апр. 2006, 17:46 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2006, 10:52 ч.
Религиозността и отглеждането на децата
mariabutti, да, това имах предвид.
Като цяло се опитвам да разбера защо са се загубили онези (времена на) прародители, които са били авторитет за децата и внуците си. По този въпрос има писано много, разбира се, за съвременното ядрово семейство и т.н. Благодаря за вашите отговори! Може би marsy е много права, че "зависи от религията, доколкото тя допринася за по-хуманно отношение към другите", доколкото дава някаква мъдрост.
Като цяло се опитвам да разбера защо са се загубили онези (времена на) прародители, които са били авторитет за децата и внуците си. По този въпрос има писано много, разбира се, за съвременното ядрово семейство и т.н. Благодаря за вашите отговори! Може би marsy е много права, че "зависи от религията, доколкото тя допринася за по-хуманно отношение към другите", доколкото дава някаква мъдрост.
за мен религията прави живота по- опростен и лесен. в смисъл дава отговори на много въпроси и е донякъде добър водач. като се замисля преди години живота е бил труден, но не толкова стресов като сега или този на родителите ни. моите повече мислеха за работата си и себе си, и досега са убедени, че щом са ми дали покрив и храна са добри родители....
не знам къде се е изгубило това уважение и респект , да не кажа и страх от родителя.
но все си мисля, 4е не е до религия, а до самия родител.
не знам къде се е изгубило това уважение и респект , да не кажа и страх от родителя.
но все си мисля, 4е не е до религия, а до самия родител.
Аз ще погледна на тази тема от по-друг ъгъл.
Защо преди векове семействата са били спотени, водели са се повече от традицията и религията? Моят отговор е, че света е бил значително по-затворен и оганичен предимно до хората, които непосредствено познаваш, разбирай свещеника, родителите, семейството, непосредственото обкръжение. Не е имало телевизия или интернет, които да ти налагат различни от твоите възгледи и разбирания за света, не е било възможно много да се пътува и светогледа се е ограничавал до непосредственото влияние. Днес с тази глобализация, нещата стоят различно. Хората доста по-рано се сблъскват с различни модели на мислене , поведение, светоглед, приоритети и т.н. Както някой по-горе каза всеки сам си слага главата на раменете и определя за себе си дали да вярва в религията, в коя религия и кои са му приоритетите. Авторитета на родителите също зависи от приоритети и светогледа.
Не поставям знак на равенство между религията, вярата, уважението на родителите и помощта в отглеждането на децата. Както казах, според мен всичко зависи много от светогледа и приоритетите.
Ще завърша с мисълта на познат италианец, възпитан в много религиозно семейство в дух на религиозност и традиции. На не го не би му хрумнало да противоречи на майка си по който и да било въпрос, просто за да не я обиди, но си остава естетсвено на своето си мнение.
Защо преди векове семействата са били спотени, водели са се повече от традицията и религията? Моят отговор е, че света е бил значително по-затворен и оганичен предимно до хората, които непосредствено познаваш, разбирай свещеника, родителите, семейството, непосредственото обкръжение. Не е имало телевизия или интернет, които да ти налагат различни от твоите възгледи и разбирания за света, не е било възможно много да се пътува и светогледа се е ограничавал до непосредственото влияние. Днес с тази глобализация, нещата стоят различно. Хората доста по-рано се сблъскват с различни модели на мислене , поведение, светоглед, приоритети и т.н. Както някой по-горе каза всеки сам си слага главата на раменете и определя за себе си дали да вярва в религията, в коя религия и кои са му приоритетите. Авторитета на родителите също зависи от приоритети и светогледа.
Не поставям знак на равенство между религията, вярата, уважението на родителите и помощта в отглеждането на децата. Както казах, според мен всичко зависи много от светогледа и приоритетите.
Ще завърша с мисълта на познат италианец, възпитан в много религиозно семейство в дух на религиозност и традиции. На не го не би му хрумнало да противоречи на майка си по който и да било въпрос, просто за да не я обиди, но си остава естетсвено на своето си мнение.